Екопътеки и всякакви приятни разходки-тема 3

Малко смотан въпрос, ама... Дали има сняг на ЦПШ Мальовица-хижа Мальовица-Еленино езеро и останалите там езера?

На школата надали има, но на Еленино езеро е почти сигурно - доста години сме ходили по високите планини в края на юни - на места дори и тогава има сняг, а по билото - и козирки. В май на 2000 метра със сигурност има сняг на доста места и е много коварен, ако ходите по камъни - между тях има набит сняг, и дупки между камъните и снега, голяма вероятност от сериозни травми. Май месец не е разумно време за ходене на над 2000 метра - толкова е красиво и безопасно в по-ниските планини, където са цъфнали всякакви цветя.

Благодаря!

А имате ли идея за живописен маршрут в Рила, на по-ниското?

Защо точно в Рила? Красивите места там са много на високо.
Може евентуално да се разходите до Кирилова поляна, виждат се скалите на Мальовишкия дял. На горе има пътеки, които до някъде не биха били проблемни. Гледах преди няколко дни Витоша - дори и на огрени от слънце места снегът е под 2000 метра.
От къде сте, евентуално за друга идея за ходене.

Няколко подходящи за сезона идеи, не знам дали сте ходили. На някои съм била на други не.
1.Екопътека Поглед към девет планини
2.Чепън, въпреки че там вече е напекло много.
3. Завалска китка
4. Ябланишкото ждрело - писаха, че са ремонтирали дървениите
5. Водопад Полска скакавица - ходенето е малко, но може да го съчетаете с каньона на Шегава.
6. Около Карлуково - има какво да се види.
7. Искърското дефиле - има много места за ходене.
8. Разбоишкия манастир + водопад Котлите + Букоровския манастир
И още куп други на по-малко от 100 км от София.

Миналата седмица бяхме на Полска скакавица. Един от най-хубавите водопади, който съм виждала. Може би заради зеленината. Хванахме влака от Земен в 7,55 до първата спирка посока Кюстендил - спирка Скакавица. От там пеша в посока на влака и преди първия тунел в ляво тръгва пътека, която се качва над тунела и ще ви отведе направо на водопада за около половин час. Нарочно хванахме първи влак, защото после става  лудница на този водопад, а в 9 часа нямаше никой! Много красиво, много зелено и спокойно. Навръщане бяхме пеша през тунелите, като се отбихме до Землънград. Искахме да хванем и пътеката към пещерата на Иван Рилски, но навигацята я даваше през   Кариерата, която е изцяло заградена, освен точно в началото, където беше смъкната надолу оградата и явно от там се минава. Но пък имаше един отбор лоши кучета. Моят мъж беше намерил някакви оставени или по-скоро забравени сандвичи на водопада и ги взе да ги изхвърли. Та им ги дадохме, за да може да минем спокойно поне по релсите. Внимавайте за разписанието на влаковете и да не ви хванат в тунел. В дългите има скривалища на около 50 крачки, обаче влакът се движи с такава скорост, че не знам как се стига, ако си между две такива. Нас ни хвана във втория къс. Има завой точно преди него и нито се чува, нито се вижда влака. Точно по средата бяхме, залепихме се до стената, обаче не е ОК. Със сигурност и машиниста изплашихме, като видя челниците. Има и обиколни пътеки, обаче няма маркировка нинкаква и някои от тях ги изпуснахме, въпреки навигацията. Освен това, един от тунелите ми се видя супер тесен и не съм сигурна, че може и до стената да останеш. Съветвам никой да не влиза в тунел, без да е сигурен, че няма да дойде влак. Ако не ви се ходи пеша до Земен, може да си хванете влака от спирка Скакавица обратно.

Чепъне  прекрасно място, но съм ходила зимата в студ и сняг и есента с прекрасно сменящо  се време на половин час. Хареса ми много, сега не знам как е. Ходеше ми се надолу по рида на север след върха, но и двата пъти времето не позволяваше.

На Ябланишкото ждрело съм метнала око. Ходили сме преди години с децата, но не стигнахме до никъде - първи, втори мост от по-екстремните и се отказахме. Паянтово и страшно ми се виждаше.

Разбоишкия манастир + водопад Котлите + Букоровския манастир - още едно място, което много ни хареса! Отчето на манастира, ако е същия, е доста колоритна личност. Откарахме един час при него в разговори.

От изброените от Недоволна места, тези най-силно са ме впечатлили. Признавам, че Завалска Китка не съм и чувала и благодаря за предложението.

По високото категорично не става сега, иначе аз съм си върхарка над 2 000+. Обожавам гледките от високо. Сега ще заложа на Беласица и Славянка, но този уикенд го дават много тъпо времето следобед и няма да е. Нещо по Трънско ще мисля или ако поне малко по-добре стане - водопадите в ниското на Беласица. Не сме ходили, но четох, че до всеки има преход с кола, а пешеходните са около час - час и малко и мисля, че по-добре може да се реагира на времето, ако завали и загърми. Ползвам една програма на телефона, която в реално време показва накъде и какви облаци се движат.

Благодаря за идеите! Ще погледна Чепън, само там не съм била от изброените! Може би и нещо в трънско

Ние ходихме миналата седмица. Само два маршрута видяхме. Спряхме колата на центъра на селото и там се заприказвахме с едни младежи. Качихме се по краткия маршрут. Според младежите 40 минути, на нас ни отне повече, но спирахме да почиваме доста. Слязохме по дългия, който пак според тях бил 2,5 часа на изкачване. Достраша ни да се върнем по краткия, защото имаше опасни участъци за децата - за слизане, за качването нямаше проблеми. Общо взето изкачване по краткия маршрут и слизане по дългия ни отне еднакво време.

Непокорна, благодаря за описанието на маршрута Земен - водопада П. Скакавица.
Имам въпрос - колко ориентировъчно е времето за ходене от гара Скакавица до Земен? Идеята ми е да взема влака от Центр. гара в 8.30, да поообиколя водопада  и след това покрай линията да се върна до Земен и взема влака за София в 17 часа.
Глутницата кучета на пътеката покрай линията ли се навъртат? Твърде неприятно, ако е така.
Благодаря предварително!

Непокорна, за Беласишките водопади:
Ходихме на два пъти по други поводи до Петрич и се разходихме докъдето има време. Останаха ни двата над Скрът и македонските
Водихме се по описанията в Друми в думи и лесно се оправихме.
Първите три водопада са лесни и поне ние се справихме за около 30-40 минути от колата до съответния водопад.
На следващо ходене в района отидохме до Ключките водопади Чергата, Метлата и Вретенето. Там ни отне около час-час и нещо, защото пътеката е тегава при влажно време. За мокро и след дъжд ми се вижда доста трудна.

Пътеката Поглед към деветте планини е в Трънско. Друго приятно място за ходене в Трънско е Драговски камък, съчетан с Врабчански водопад. Качването от тази страна е много по-леко, от върха се открива красива гледка.
Още една идея - Голо бърдо.

За пътека в ниската част на Рила ми идва на ум - Бистришкият водопад, за който се тръгва от Дупнишкото село Бистрица. Много приятна и лека пътеката. Минава се и покрай изградена наблюдателна площадка. Самият водопад е до мостче на самата пътека. Доста е пълноводен и красив.
Друго място, на което да идете в близост до София, е яз. Пчелина и живописния параклис на брега му, от който се открива впечатляваща гледка. Върви се по широк черен път. Може да се съчетае с посещение на Гигинския манастир. Много е хубав и той.

Параклисът на Пчелина не е добре да се посещава в почивен ден - наистина е много красиво, но е лудница. При това по лошия черен път постоянно минават коли. Ако някой все пак реши да ходи - продължава се след Радомир към Кюстендил след село Прибой има отбивка за Поцърненци. Черният път започва от крайната махала на селото.

Гара Скакавица- водопада-Гара Скакавица- крепостта-Земен - към шест часа и малко с почивките и снимките. Не сме бързали. Кучетата са точно до линията. С ограда, но едното излезе. Ако носите нещо за ядене, не вярвам да ви ухапят.  А и иначе не вярвам, страшно лаят, но по-скоро си пазят територията.