Колко често се виждате с родителите си?

Изразът да си изтърван за пръв път го чувам, но да, точно така го чувства и е - синовен дълг.
Рара, колкото и да го въртиш няма любовница. И детето даже взима, защото го връчвам от тази година.

Аз за моята майка съм разказвал много пъти, че отдавна не сме майка-син, а приятели и всеки ден се чуваме и виждаме по вайбър. Тя е много модерна жена и имаме винаги какво да обсъдим или да споделим, или за какво да се шегуваме и смеем. Не живея близо до нея, но когато съм си в София, се виждаме всеки ден. Не защото има нужда да ме вижда, ами защото ни е приятна компанията един на друг. Все пак, аз съм нейн продукт. Разбира се, наясно съм, че 99,5% от майките на нейната възраст не са толкова "куул".

mia1, просто, когато не си ядосана, т.е. да не е под действието на емоции, помисли си дали си струва да си разваляте отношенията заради ходенето му при майка му. Ако пък толкова те дразни и не си в състояние да го изтърпиш, вече е друго. Но бихте могли да регулирате отсъствията му, да ги редуцирате, все пак майка му още не се нуждае от такава непрекъсната помощ и неговото присъствие. След време, не се знае как ще е, но засега не е фатално. Просто, ако ви е възможно, опитайте да подредите някак отсъствията му така, че да не са прекалени. Иначе, не пречи, щом имате възможност, и двамата с детето да я посещавате, той също понякога, нормално е. Това, че е грижовен, хич не е лошо, просто не бива да прекалява.

А какво е мнението на майка му? Ако тя си има среда и осъзнава ситуацията, може чрез нея да се опиташ да му повлияеш да осъзнае, че така неглижира теб.

Освен дълг, може би му харесва да прекарва времето си там. Но защо го предпочита пред времето с теб?

Каква е тази работа с такива командировки, ти какво работиш? Може ли нещо да се преорганизира?

Факторите са много. Комуникирай си с него, изрази недоволството си, търсете вариант заедно.

А с жена си колко пъти на седмица се виждаш/ чуваш или тя не е толкова куул?

Стига бе, хора, я се освестете!  Никъде не прочетох авторката да е негативно настроена, просто усеща, че се случва нещо ненормално в семейството й. Няма как при здрави, прави родители да предпочета уикенда да копая на село отколкото да го прекарам с мъжа си и децата си в парка напр., а и моите родители не биха го допуснали. Винаги са ми казвали "имаш мъж и деца, гледай си ги, обръщай им внимание, ние докато сме на крака, ви се радваме".

За протокола: и двамата сме с родители в други градове. Моите са далеч, неговите- по-близо. Гледаме си децата, гледаме си семейството, чуваме родителите си всяка седмица и ги посещаваме при възможност. Няма как да хукна през уикенд при нашите и да зарежа ММ сам с децата, същото се отнася и за ММ. Много сме близки с родителите си, но вече не сучем, че да сме всеки час на телефона, вайбъра или по гости. Децата и нашето семейство са ни приоритет. Все пак като искаш всеки ден да си в приятната компания на родителите си, просто не създаваш семейство. Няма как хем да имаш семейство и деца, хем 99,5% от времето да си с майка си. Извинете!

п.с. Тези от вас, които имат църковен брак, дали са се заслушали в думите, които се казват на младоженците. Те не са случайни, колкото и да не е вярващ човек.

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си ....."

На мен през уикенд ми се вижда нормално. Все пак един от тези уикенду може да идат и авторката с детето - ако не щат да копаят и те, може само да ядат, ягоди и череши ми звучи екстра.
Струва ми се, че проблемът идва от това, че мъжът и без това отсъства доста с тия командировки и затова става вече много..

 Иначе на въпроса колко често се виждаме с родителите си,  обикновено отделям съботата почти целия ден за майка ми, пазаруване, помощ в домакинството, разходка,  понякога и през седмицата вечер се налага да отида. В един град сме.

Авторката е твърде лаконична и ми се струва, че другаде е заровен ключа за палатката, не в самото виждане с мама.
Разбира се, не очаквам подробности и детайли. Просто постовете й ме оставят с такова впечатление.

Могат, стига да не нарушава семейния им ритъм. Докато е малко детето могат да ядат ягоди всеки уикенд, но какво става когато детето порасне или станат две? Моето голямо дете има допълнителни дейности почти всеки уикенд. Малкият и той започва да се ориентира в посока допълнителни дейности (говоря за спорт, танци, манци, и всякакви интересни за децата неща). Ако децата имат занимание през уикенда, той ще копае с мама ли? Няма как да стане просто. При свободно време и възможност, няма проблем, ама не и системно. Приоритет трябва да му е детето и жената т.е. неговото собствено семейство. Никой не казва да зареже майка си, ама пък през уикенд да търчи при здрава, права жена на 350км и да оставя жена си сама с детето, айде няма нужда. Аз като родител не бих го допуснала, синовете ми да прекосяват половин България, че аз да ида да копая. Като ги чуя по тел., че са живи и здрави и са добре, и аз ще съм добре.

Да не говорим, че при толкова командировки, той самият трябва да усеща нужда да е със семейството си. Човек понякога има нужда да е само с ММ/ жена си и децата. Като слушам и чета за непрестанните гостуваници на младите у родителите, направо им се чудя. Отидем за 1-2 празника у нашите, за 1-2 - у свекърите, ама има моменти, в които искам да се наспя сутрин, да стана с децата и ММ, да пием кафе, чай, да закусим, да си направим козунаци, да боядисаме яйца, да се посмеем, да се поразходим. Необходимо ли е това постоянно търчане? Някак усещането за семейство ми се губи. Заженят се, направят деца и се сещат, че им по-приятно с мама, а не с децата и мъжа/ жената.

Аз пак ще кажа и вече няма да го споменавам - дали на 350км от дома е при майка си 48 часа или е 2 часа там и 46 часа другаде - не се знае.

Ох!
Като предпочита да е 46 часа другаде, да не се връща при детето и жена си. Никой не го е вързал насила предполагам. Кой където му е приятно, там да ходи, ама да не създава дискомфорт на половинката, която сам си е избрал.
Като чета и гледам какви "мъже" растат, направо се плаша. Голяма работа, че бил някъде си 46 часа. Да си ходи там за постоянно и да освободи жена си да си намери мъж на място, а не сукалче. Ще й накриви капата. Ама и жените са едни муни. Мунчо до мунчо с муня до него.
И ние сме деца на майките си и бащите си, пък ни направиха хора, научиха ни на отговорности, на сериозно отношение, на какво ли не. Сега се залепили за майка си, нацвъкали по 1-2 деца и се чудят как да избягат от отговорност, че по-лесно.

А, кой, с кого и защо - си е негово решение и драма. Ти не можеш да кажеш кой къде да ходи и къде да остава. Всеки знае за себе си. Всеки има своя истина.

Аз просто казвам, ч не винаги свекървата е най-лошият човек на света. Има и по-лоши.

Свекървата и тъщата са толкова лоши колкото им позволят сина и дъщерята. Толкова по въпроса. Когато младите не са на място, свекървата и тъщата намират почва за изява. Като видят, че номерът не минава, кротват и се радват на младите без много приказки и непоискани съвети. Затова младите трябва да са здраво стъпили на земята, да са осъзнали, че искат семейство и да запрятат ръкавите, а не да се чудят кой да им поеме отговорността.

Любовницата ли е голямото зло?

Той с майка си не може да се оправи, ние любовница му намерихме.

Ти се бъзикаш, ама... много сме сензитивни в този форум - ще видим кво  се е криело под шапката. Мейби.