ОСМИ клас 2020/2021 - Време не остана до финала, и осмокласната година - отлетяла!

Още преди да разбера, че съм бременна, знаех, че ще имам дъщеря. Все едно я видях да играе в къщата. ММ мълча от София до Драгоман, като се разбра, че ще е момиче. И само каза"Аз пак ще си я обичам".

За мен и мъжът ми не е имало значение пола,  важното е да е здраво. Мъжът ми е имал диагноза,  че не може да има деца от две клиники - в Москва и Калифорния. Като забременях си беше шоков удар 😋
Понякога ми се прокрадват мисли за още едно, особено сега като гледам как расте със скоростта на светлината и скоро ще отлети и къщата ще ви е празна и тиха.
Много свикнах покрай онлайн обучението да си е у дома, дори и в неговата стая,  да го чувам, водим хубави разговори, много ми помага, не се караме за нищо, филми гледаме. Другарче ми е той, едно малко мъжленце. Като отлети от гнездото много тежко ще го преживея, но такъв е живота.

Още веднъж благодаря, момичета!
Моите деца дойдоха в реда, в който ги искаше мъжът ми. Първият път исках момиче, а вторият път исках пак да е момче. Луда работа!

Аз много, много исках девойка.  Но, шанс - 2 юнака имам. Даже и име за набора имах ако беше девойка, а за него с раждането чак измислихме. Ще чакам за внучка Да си глезя, правя прически, купувам роклички...

Бети, великолепни са ти децата!
И аз помислих, че на първата снимка е с приятелка младежът. И си викам - чудо ли е станало някакво да видя семпло и приятно облечено момиче. После на следващата снимка видях цели две красиви чудеса! Живи и здрави да са ти!

Първото дете го сътворихме от мъжки пол. След това за второто дете една приятелка ми прави някакви специфични изчисления кога трябва да зачена за да сътворим момиче. Успяхме да хванем последния влак.
Важно ми е да са двама, да се разбират, да се подкрепят и да си помагат взаимно. При нас колкото младежът е сговорчив, толкова девойката е все на въпреки.

"Излитането от гнездото" още ми се струва далечно, нереално. Сигурно е много крива работа това.

Аз исках две момчета. Някак си винаги съм знаела, че ако имам деца, ще са две момчета. Никога не можех да си представя момиче. Полът на набора го разбрахме чак към деветия месец. До този момент имах име за момче, а не можех да избера нищо за момиче. Уж се шири някакво мнение, че за момичетата имало повече хубави имена, а за момчета се избирало трудно. Нищо подобно За момче мога да изброя десетина имена, а за момиче така и няма някое, което напълно да ме грабне.
След това и за малкия, още преди да ни потвърдят, аз си знаех, че е момче. По-лесно ми е да общувам с момчетата. Не се виждам като момичешка майка. Свекървата си мечтаеше за някое момиченце за цвят, но не би. Тя има двама сина и четирима внуци.

Това аз ли го писах 😀 С разликата , че искахме момиче, разбрахме, че ще е момиче😀 Само веднъж се зачудихме за мъжко име, ако са сбъркали докторите пола - аз споменах Борислав, мъжа ми каза, че един познавал и бил гадняр, той спомена Александър, аз не харесвам мъжкият вариант на името изобщо... Около нас е пълно с приятели с момичета, единствените две момчета са племенникът ни и второ дете на близко семейство. Така и не знам как точно да се държа с момчета-деца и за какво да разговарям🤔

Ау, не бих пропуснала събиране на класа след завършването за нищо на света. Купон не се изпуска - ни-ко-га. Това ми е правило..😂
Особено пък след такава тегава година и нещо. Душата и сърцето също имат нужда от зареждане.😇
За децата: виждах се като майка, без значение мъжка ли, женска ли. Първия път исках момиче и го имах. Мъжът ми се разочарова..🙄 Но само до момента, в който я гушна за пръв път😆
Втория път бях нахална и пак исках девойка. Той пък каза, че е съгласен - прекрасно било да имаме още едно такова вкусно козуначе🤣
Но получи мечтаното момче и се разскача от радост.
За мен по-трудното е да си мъжка майка. Да вникнеш, възпиташ и отгледаш мъж, без да си такъв си е изкуство. И най-вече да го направиш независим, самостоятелен, стабилен и отговорен. Трябва доста воля и надделяване над самите нас, защото майките трудно пускаме тези момчета да летят. А трябва.
При момичетата е лесно - правиш всичко по инстинкт. Все пак сме жени.
Отплеснах се и да не забравя: децата на Бети са много хубави и двамата. Стройни, красиви млади хора. Девойката е много нежна. Желая им успех!

Май ще ходим да търсим първоюнски подаръци днес, няма бягане..🤣

Моника много харесва ръчно изработени неща за подарък.
По някакъв повод и бях направила Сърцатко и тя си го гушка с кеф.

Боже, съвсем съм изключила 1 юни! Нямам никаква идея. Все купуваме по нещо и не остава за подарък. Ще взема някой хубав шоколад освен. Винаги се изяжда.

Бети, страхотни сте! И аз помислих, че това е дамата и после пак се връщах да гледам. 
Бисе, Бисе Сърцатко е страхотен. Както казва Ред истинска магьосница си!
Аз винаги съм искала момче, но пък искам внучка да глезя

Аз не ставам за момичешка майка, не ми идва от вътре. В момента в който момчето става мъж, вече и по-сирен от мен, е много сладко. В момента съседа който има 2 дъщери и внучки, го вика за помощ също, сам споделя, че е мечтал за син и внук. Някой ден се надявам и на готина снаха, ако прави сина ми щастлив, ще бъда най-добрата приятелка. Подготвям се психически,  защото 2 пъти мигнах и стана на 15години,  след още 2 мигвания и ще ми сервира, че ще се жени.

Хей, само ме засрамвате! Ще взема да ви пусна снимка с приятелката та да видите разликата!Под това се подписвам и аз!
Що се отнася до възпитанието на мъж - мисля, нескромно, че добре съм се справила. Добро ми е момчето, самостоятелно и много отговорно. Но мисля, че нещо сериозно ми куца по отношение на девойката. Много различен характер е и напоследък се чувствам безсилна.

Не сме имали предпочитания за пола, но и аз си знаех, че ще имам момчета. Мислели сме и върху женски имена. Много красиви женски имена има. Бях си отметнала като възможни  Мария, Ана, Катерина, Рада, Боряна, Биляна, Калина и много други:sweat_smile:
Момчешкият свят ми е много любопитен. Един такъв нерафиниран, див, трудно поддаващ се на моделиране. Харесва ми тази борба на всяка цена да победи свободната ти воля.
Не се възприемам като някакъв пътеводител, човек, който оформя характери. По-скоро малко егоистично откривам момчешки светове. Харесва ми този необуздан, див стремеж да се съпротивляваш на суетата. Да гледаш с насмешка на женското тюхкане, ахкане и пр. Трудно ми е покрай някои занимания, които не ме влекат особено - риболов, стрелба, битки и пр. Не бих казала, че ми е по-лесно да общувам с мъже, напротив - приемам го като всекидневно предизвикателство. Понякога оставам поразена, друг път възхитена.
Радва ме как обръщат внимание на детайлите - не от психологическа гледна точка /жените дълбаем в емоциите/, а те забелязват точно колко заострена е човката на сойката, къде се е скрила малката скаридка в аквариум, кой нож е подострен и кой не.
За справяне с ежедневни битови дейности са самостоятелни от малки. Могат съвсем сами да се справят с готвене, разхождане на кучета, що- годе прилично поддържане на стаите. Сигурна съм, че имат достатъчно умения да живеят самостоятелно.
Не са особено отговорни към ученето. Предполагам, че и ние като родители имаме някаква вина за всичко това. Не сме последователни в посланията, които даваме. Почваме да говорим с плам за важността на образованието, как не трябва да се оспорват училищните изисквания, а после хващаме учебниците и не успяваме да скрием учудването си.
Не знам какви мъже ще станат . Малкият ми син ми изглежда много оправен и съм сигурна, че с каквото се захване, ще се справи. Той умее да общува с хората, навсякъде има приятели - и малки, и големи. Способен е на емпатия, винаги помага на възрастните и на по-малките, на животните също.  Знае интересите на всичките си приятели, наясно е кой какво харесва. Днес веднага избра едни тениски, които според него ще се харесат на батко му и не сгреши.
Големият е много изявен индивидуалист.  Струва ми се, че не се вълнува особено от човешката природа. Потъва си в  занимания, които го влекат на определен етап, после ги забравя и почва нещо друго. Околните са му само някакъв фон. Прилича ми на мен в тийнейджърските години. Минах ги като в някакъв сън, не помня две трети от хората, присъствали в тях.  Не помня съученици, учители.
С племенницата ми винаги ми е много интересно и лесно да общувам. Тя също обича да е при мене. Момичетата по-малко ме изненадват и напрягат.

Аз предпочитах момиче, таткото момче. Не съм имала усещане какво ще е. Обичам си го такъв, какъвто е. Второто го чакахме толкова години, че нямах никакви претенции.