Остави ме в момент на нужда

Но само, ако са се напили с непознати приятели, нали.

Пусти женски страхове! Пречат ви да мислите.

То тъй и тъй темата стана пълен мармалад, имам един приятел от студентските години, който редовно се правеше на прасе и решаваше по малките часове да се качва през терасата ми и да ми изкарва акъла, живеех на партера. Винаги като правеше подобни свинщини ми обясняваше колко много ме обича и уважава. Сто пъти му обяснявах, че това поведение не ми е ок, но тогава бях още млада и милостива. После всеки се запиля в различен град, но той редовно ми звънеше по малките часове като се напие да ми фъфли нечленоразделни неща и така вече 12 години. Няколко пъти говорих с него сериозно като изтрезнее, че това ме дразни и освен това дразни и мъжа до мен и не е нормално. Ама той се съгласяваше до следващото напиване. И така до момента, в който преди три месеца ми звънна в три сутринта от непознат номер отново пиян. Изкара ми акъла, защото родителите ми не са първа младост и са на 300 км от мен, очакваш да чуеш нещо страшно. Та тогава с доста ясен и спокоен тон му обясних, че от този момент нататък може да забрави, че ме познава дори, пожелах му всичко хубаво и го блокирах навсякъде. Това ми е приятел от близо 20 години и точно по тази причина съм му търпяла изцепките. Но ако ми го направи някакво гадженце, няма да го изтърпя и веднъж. Както зарязах в бой един, който се беше напил и се заяждаше с друга компания. Накрая станаха му набиха шамарите, а аз просто си тръгнах, защото реално проблемът не е, че си се напил, а какво правиш като се напиеш. Един път му е звъннала, вдигнал е и е отказал, втори път му звъни, той не вдига, но въпреки това му звъни още 12 пъти, тя дори не може да каже със сигурност какво му е говорила първия път.

И какво общо имат историите със системните пияници с еднократното напиване на авторката?!

На мене ми е интересно какви щяха да са съветите ако същата тема я беше пуснал мъж, безпаричен студент и се оплакваше от приятелката си, която не отишла да го прибере.

Ех, като прочетох как тоя темерут бил "голяма хапка" и "нива над авторката" се зачудих да се смея ли да плача ли

Набъбването на тази тема показва, че бая народ скучаем

Общото е, че какъв ти е прагът на търпимост към определен човек, зависи от това колко ти е близък. Когато някой не ти е близък, този праг е почти нулев.

По-добре се смей и чукай на дърво... че знае ли се по-натам какво чака зад ъгъла, животът е непредсказуем 😁

Въпросът, който много не си задават, е защо човек се натиска там, където не е точно желан. Не е нужно да стигаш официално статут персона нон грата, за да спреш да просиш внимание на неправилното място.

Обясни тогава. Когато има неразбиране, някой трябва да разясни. Това, което ти правиш е да пускаш тънък сарказъм с цел да обидиш авторката и да си направиш фън, но да изглежда сякаш си добронамерена и се опитваш да помогнеш.

Разбрахме, че мразиш хора, които пият и ги мислиш за измет. Ти сигурно движиш в среди на интелектуалци. Проблема е, че темата не е за пиенето изобщо.

Чудя се, какво ли толкова прикривате всички, които скочихте да обвинявате момичето, че се напило. Атаката е най- добрата защита, са казали. Да хвърлим светлина върху нея, за да не ни видят ние какви сме ги натворили.

Щяхме да я пребием с камъни, естествено. Как може да остави мамин муньо в беда???

Иначе мен са ме прибирали чужди мъже, хем даже не съм била пияна. Просто решавам, че ми е тъпо и си тръгвам от купона. Някой ме забелязал – просто приятел, гадже на приятелка... – изпраща ме и се връща обратно. Колега след служебен банкет, да де, парти по сегашному... Съученик... Някакво си момче от купона...
Ама това беше в едни по-стари времена, когато кавалерите още не бяха измрели с динозаврите и когато жените още бяха по-слабият пол.

Ако темата не е за пиенето, за какво е? За едни преа...съфорумки питам.

Ако след петдесет и втората страница още не ти е ясно за какво е темата, не мисля, че някой може да ти помогне.

Сега новите моди са "Никой на никого не е длъжен"

Ами точно!
Героят от историята за мен е абсолютно обикновен човек и не бих му се възхищавала сякаш е центъра на галактиката, както го прави авторката.
Други пък го прецениха като абсолютна отрепка. Тя обаче не го вижда по този начин и стремежът й да бъде с него говори достатъчно.
Но, кой както желае, така да го разбира. Лошо няма.
Лошото е, когато някой скача неподготвен. 🤪