Остави ме в момент на нужда

Авторке, това, което искаш да му кажеш, бие пак по тънката струна и глупостта на постъпката ти. А той тънка струна няма.
Аз на подобен човек бих казала нещо от сорта "Не ме взе, не виждам така нещата между гаджета, ти явно ги виждаш, но мен такова неглижиране не ме удовлетворява, затова съм изстинала вече към теб" (ако не искаш да се разделяш с него)
И изобщо не бих влизала в оправдателен режим що съм се насвинила и съм го притеснила. А ти с  това започваш и още там ще те секне каква си отрепка и как си си позволила да го притесниш.

Което не отменя предните ми мнения. Поработи над лабилността си и нуждата да влезнеш дори сама в ролята на жертва.

Твърде много мислене и терзаене, за човек, който не отвръща със същото. Ама как да походя, как да го формулирам, ама да е на живо, ама дали ще нацеля момента, ама ако той реагира така, ама ако той реагира онака. То е водене на вътрешен диалог (убедена съм - многократно). Спри да стъпваш на пръсти и да се поставяш в подчинено положение. Нищо не изискваш - нищо няма да получиш. Не само от този мъж. От живота нищо няма да получиш

Аз ще се включа от гледна точка на жена с мъж, много подобен на описаният от теб приятел. Връзката ни започна, когато аз бях на 22 г, а той на 23 г. След две години ни се родиха близначки, а две години по-късно трето дете. Оженихме се, когато каките бяха на 7 г мисля и досега сме заедно вече 17 г. Тоест не е задължително това да е поредната мимолетна връзка.
В началото на връзката ни, той отказваше дори да остава да спи при мен, защото просто не беше свикнал и предпочиташе да спи сам. Сега е точно обратното. Никога не е бил по подаръците и жестовете, купува подарък само на РД и 8-ми март, защото знае, че трябва, не му идва отвътре. Практичен е и рядко ще тръгне да ме прибира по нощите от заведение или по спешност. Случвало се е и предложението му е да си хвана такси, ще стане по-бързо и лесно и за двете страни. Разбира се, ако се наложи и помоля ще дойде. Свикнала съм с тези особености и странности. И двамата сме направили някакви компромиси, но и двамата имаме свободата да се занимаваме със странични дейности, да не сме ограничени и едновременно с това можем да разчитаме един на друг.
Всъщност, като изключим горните неща, той е много отговорен като човек и баща. Винаги се е включвал във всичко с гледането на децата, домакинството и тн. Бил е винаги до мен, когато наистина е имало нужда и е било нещо важно, но при ситуацията споделена в темата със сигурност би предложил да си взема такси като първи вариант и решение:) Единствено, ако кажа, че няма как и не съм в състояние би дошъл.
Ако поради някаква причина, не е реагирал правилно или не е осъзнал как точно се приема действието му, след това се извинява и си признава грешката. Разбира се, не говорим за нещо фрапантно, но на всеки се случва да сгреши или да не осъзнае доколко е важно даденото нещо за другият човек и той как го приема. Едновременно с това няма как да промениш даден човек, при мен например, той продължава да не изразява открито чувства и не  обича събирането на много хора и купони и това е нещо с което съм свикнала и приела. Той пък отдавна се е отказал, ако си наумя нещо да ме разубеждава, защото знае, че ще го направя, ако съм го решила

Не мога да предвидя реакцията му и това ме плаши. Вероятно на фона на бракове, продължаващи десетилетия, една петмесечна връзка звучи "смешно и несериозно", но се привързах към него.

Встрани от темата: По принцип има сериозно изражение, рядко се усмихва дори на снимки. Обаче в някои моменти, когато сме гушнати, очите му засияват и се усмихва по един просто пленяващ начин и това ме разтопява. Звучи сладникаво, но това се е запечатало в ума ми. И като ми изникне в съзнанието, ми става едно хем хубаво, хем мъчно.

Така де, големи претенции да й помогне в нужда. А това с манипулациите и ваденето на душата са си чисти фантазии и спекулации, които се развиват свободно в темата.

Иначе, човекът не просто е очертал граници, той напрактика я е изтрил като фактор. Авторката се престарава да е по-ниска от тревата, но явно дори тя не може да се заличи тотално. И в тоя случай вече й е натежало. Но да, тя си е виновна, че се обезличава, за да се съобразява с някого, който не би си мръднал пръста за нея. Е, би го мръднал само дотолкова, колкото да спре звука на телефона. Дали и кога ще й увре акълът, времето ще покаже.

И аз в обяснителен режим не бих влязла. Бих казала "Опитах се, но видях, че не мога да бъда във връзка, в която не съм никакъв приоритет". Той ако има желание да промени нещо, сам ще го предложи. Ако не, никакви молби и обяснения няма да го накарат.

Да, влюбена си. То е ясно от самото начало де, иначе на трезво щеше да му теглиш една майна и да се приключи. Не, не е смешно, преди връзките да станат дългогодишни са минали през тия пет месеца, знаем какво е.
Имаш право да ти е кофти от отношението му, но единствения ми съвет, който е - да го оставиш, знам, че не ти върши работа в момента и няма да го направиш. Не знам, какво да те посъветвам сега, освен да се опиташ да не стъпваш толкова на пръсти около него, да си по- твърда и независима. Ако все пак проведете разговор по темата, не му се обяснявай сълзливо, ще го настроиш в атака, а го отрежи - аз, че не бях ок, вярно е, но ти как се изложи не е истина, не ми припомняй!

Аз пък бих му казала: разбрах, че при нужда не мога да разчитам на теб. В момента се чудя трябва ли ми връзка с такъв човек, или не.

Същото, но това ако е готова да се разделят, а тя не е. Защото той ще каже - ми ок.
Иначе, аз също винаги казвам със спокоен тон, че не мога да разчитам на някого (жокер: манипулаторите се сърдят, че ги разчиташ като неблагонадеждни, нормалните хора се чувстват кофти)

Е, то е ясно, ама няма да го направи.

Доверявай се повече на себе си, а и как иначе ...все пак ти си живееш живота, а не някой друг. Ако чувстваш нещо нередно, ако ти е унизително, ако не летиш от щастие и т.н. не го замитай. Обмисли го! И аз лично смятам, че пък чак толкова не си вклюбена щом си се прибрала за няколко седмици. Смятам също, че това което се е случило, е че си дълбоко разочарована (за това преболедуване няма, остава си там и разрушава бавничко връзката).

Има разлика да правиш фасони и да си сложиш картите на масата. Особено ако нямаш никакви карти.

Времето няма никакво значение. Има хора за пет години не могат да си станат близки, други за 3 месаца могат да се бракуват.
А това как се усмихвал, нищо не казва.
Прави си сметката. Утре може да имаш нужда от помощ за нещо много по-сериозно и пак да те отсвири.
Ако от този случай не се правиш извода, ще има да патиш.
Пък ако искаш си го запази за секс дружинка.

Мен само едно ме озадачи в темата. Секс дружка - нормално да не се отзове. За да си секс дружка с някого, все пак трябва да харвсваш човека. Защо да не помогнеш на човек, когото харесваш. Малко скотско ми идва другото.

Това, което вие бихте му казали, по-скоро би сложило край на отношенията им, особено, ако той ги приеме като упрек и реагира с "не ме упреквай, вината е твоя" (не е цитат, а модел).
А момичето вероятно иска да даде шанс това да е просто уточняващ разговор, а не сбогом, Гергино!

Вместо да му се обяснява, по-добре да спре да му вдига телефона и да спре да му отговаря на съобщенията. Като още известно време продължи да му отговаря лаконично с по една-две думи. Ефекта понякога е невероятен, но за всяко нещо си има начин.
Честно казано аз като мъж ако нещо подобно се случи- хайде да не звъня на гадже да ме прибира в полу-течно състояние, но да кажем за нещо друго да имам крещяща нужда от помощ и да се покрие- ще я повъртя малко и след това по посочения начин бих процедирал.