Публикувана: 4 юни 2021, 10:46 ч.
Последно мнение: 8 юни 2021, 19:24 ч.

Имам нужда от съвет, бременна съм!

11 241
276
1

# 15 4 юни 2021, 11:24 ч.

Варна
Мнения: 36 783

Аз всъщност никак не те осъждам за дозата егоизъм. Също имам едно дете, а съм пет години по-голяма от теб, така че сме близки до възраст и нагласи. Лично аз на твое място не бих се вързала с бебе, но си имам мои си причини за това. Написах, че моят съвет е да го задържиш и да се жениш точно защото ми звучиш като да нямаш сериозни проблеми и смятам, че ще си го изгледате двамата.

Иначе това, че не сте живели заедно си е фактор, да. Не се знае как ще ви понесе съжителството под един покрив. Има си риск, но ти пък какво ли няма...

# 16 4 юни 2021, 11:30 ч.

Мнения: 4 626

На мен ми звучи като да имаш втори шанс за нормално семейство, а теб да те е страх да направиш крачка. Самата ти не си сигурна и заставаш зад сина си като оправдание, но истината е, че ако го искаше той отдавна щеше да живее с вас. Дала си достатъчно време детето да опознае приятеля ти, а колкото повече поратсва, толкова по-трудно ще приема промени. И не бива да го свикваш, че ще му вървиш по гайдата. Време му е да разбере, че и мама има живот и собствени желания и светът не се върти около него. Все по-трудно ще става и все повече ще се колебаеш с времето. Махнеш ли бебето е почти сигурно, че нещата с този мъж ще западнат.

Последна редакция: пт, 04 юни 2021, 11:50 от Уейв

# 17 4 юни 2021, 11:37 ч.

Мнения: 2 710

Задържаш бебето и се омъжваш и не позволяваш на сина ти да те манипулира или махаш бебето и се разделяте. Чудя се на мъжа ти как е идържал 4 години да го наритваш всяка вечер. Той щом е търпял 4 години може и още да те потърпи и да не се стигне до раздяла, но гаранция няма.
Голямата ми дъщеря и близнаците са със 16 години разлика. И тя не искаше друго дете и от друг баща, но не съм се съобразявала. Не е тя човекът, който се грижи за тях и не съм я питала. В началото се прави на интересна, но бързо и мина.
Ако ти обаче не искаш дете, кажи на таткото и продължавайте напред заедно или разделени.

# 18 4 юни 2021, 11:42 ч.

Мнения: 12 888

37 години са прекрасна възраст за второ дете. А 12 години разлика са хубава разлика, стига да си дипломатична към голямото дете, така че да не ревнува много. В нашето семейство има такава разлика между сестра и брат, нищо особено. Все пак семейното планиране не включва едно дете никога да не получи брат или сестра, само и само да не ревнува.

И остава въпросът защо 4 години не се събираш с този мъж. Не държиш ли на него? Чак пък такова съобразяване с момчето, което е било в началото на 8, ми изглежда странно. И да, познавам жена с две момчета, на 8 и 10, която се ожени повторно и роди трето момче. Ами, по-големите се грижеха за изтърсака. Сега всички са големи, имат чудесни отношения.

Всичко си зависи от вас и от добрата връзка майка-дете.
А вече ти какво искаш от живота - ти си знаеш.

# 19 4 юни 2021, 11:43 ч.

София
Мнения: 3 197

Аз бих го задържала ако смятам, че мъжът е читав и може да се разчита на него като баща (но не Ще свикне, Ще се промени и тн самонавивания) и ако мога да се справя сама в случай че съм сбъркала в преценката за мъжа.
На сина ти няма да му е лесно, но каквото и да решиш, ще му се наложи да го приеме и да живее с новите обстоятелства.

# 20 4 юни 2021, 11:56 ч.

Мнения: 21 648

Значи ли това, че щом за четири години не се е получило да преминете към живот заедно, между детето ти и новия мъж няма добри отношения и разбирателство, освен на повърхността? Написала си, че не го допуска до себе си, но за толкова време мисля, че мъжът все щеше да намери път към дете, което тогава е било и малко. Какви са причините да го отхвърля и считаш ли, че ако живеете заедно и с бебе обстановката ще бъде добра?

# 21 4 юни 2021, 11:57 ч.

Мнения: 6 791

Синът Ви е достатъчно голям, за да спрете да го дундуркате като бебе. Не мисля, че възрастен трябва да подрежда живота си според капризите на дете. Редно е да има граница и 15 годишно дете да може да прецени, че живота продължава и всеки от родителите му може да има нов партньор, без това да означава заплаха за отношенията родител-дете.
Дори се учудвам, че този мъж ви е изтърпял да си играете на семейство, но всяка вечер да го изритвате да си ходи. За мен би било голяма обида. Отговорете си сама желаете ли да имате семейство с този мъж или цял живот ще се криете зад желанията на детето си. Аз лично не бих могла да заглъгвам и да си играя с друг човек толкова време. Оставете го да си намери жена, която ще го приеме и оцени или преодолейте вината си от развода и продължете.

# 22 4 юни 2021, 11:58 ч.

Мнения: 15 077

4 години даваш сигнали на мъжа, че мястото му не е до теб. Един аборт съвсем ще доразбие отношенията ви.
На мен обаче са ми чудни два други момента.
Едното - вие 4 години играете на семейство денем, но вечер мъжът си тръгва, че синът ти да не кажел нещо. Не схващам какъв е смисълът от такива схеми. Изглежда като че със сина ти взаимно си разигравате номера - ти се правиш, че не спиш с партньора си, синът ти се прави, че нямаш въобще такъв?
Другото - пак за тези 4 години този мъж не изяви ли ясно желание, че иска да се съберете? Бременността ти е описана като случайна, ама колкото и случайна да е, изисква и двамата да са отказали контрацептиви. Той хубаво внезапно си е променил решението да търпи един тийн да му ооределя кога да идва и да си ходи, но - ти сигурна ли си в този мъж? Разбира се, има вариант бременността да е цапнала мъжа по челото и да се е осъзнал най-накрая, но ...
Помисли върху вариантите с/без мъжа и новата бременност/дете. Синът ти е твърде пораснал, за да е фактор тук, утре ще духне по гаджета и лекции. Ти къде и с кого ще си?

# 23 4 юни 2021, 12:00 ч.

Paris, France
Мнения: 14 274

На твое място не бих задържала бремеността. Лека грешка е, че си казала на мъжа преди да решиш какво да правиш.

Дете съм на разведени родители и най-големият ми страх беше майка ми да не роди друго дете. На 15г ме тресеше луд пубертет и исках кинти, парцали, красива и натокана майка, а не майка с корем и стрии. Исках си и собствена стая. Имаш ли поне 3 спални в жилището? Гледката на майки с деца или семейства, особено не особено млади и красиви ме гнусеше в пубертета. Приятели и съученици на децата ми са споделяли разочарование от новата бременност на майка им и много от тези деца ги изпуснаха в пубертета заради липса на време и влошена връзка с родители.

С този мъж ти реално не си живяла. Едва ли е стока щом бездетен и неженен, 4 години ходи със самотна майка и се крие като партизанин. Него това май го устрпйва.

Естествено, че иска собствено дете, но дали ще го гледа като се роди? Дали няма да се окажеш с изпълнена функция на крава за разплод, а той да си гледа кефа? Ами ако и с него не се получи? Готова ли си да отглеждаш още едно дете сама, но и с разходите по другото? Нагледала съм се на подобни, които почват да тормозят детето от предишната връзка веднага щом се появи тяхно. Готова ли си да поемеш този риск?

Децата имат силна интуиция. Има причина синът ти да отхвърля мъжа, но заслепена от любов, страх от самота, полов нагон ти сега не я виждаш.

Последна редакция: пт, 04 юни 2021, 12:20 от Nevena Virolan

# 24 4 юни 2021, 12:02 ч.

Мнения: 260

Ако мъжът няма други деца, с теб е от 4 години и ти предпочитеш да махнеш бебето, почти 100% съм сигурна че ще го загубиш.
Разбира се, че щом вече имаме деца ще се съобразяваме с тях, ще сме търпеливи, но и 4 години си е сериозно търпение. Синът ти след 3 години може да напусне дома и да поеме своя път.
И най-важното каквото и решение да вземеш не натоварвай сина си с твоя избор. Ако останеш сама, крива и нещастна не бива да мисли, че той е причината за това.

# 25 4 юни 2021, 12:13 ч.

Мнения: 5 613

Имаш мъж, който е готов на брак, дете, борба с тийн, 4 години търпи да бъде изритван всяка вечер и се колебаеш. Разбирам, че бременността не е планирана и наистина си е шок, обаче се замисли по-сериозно за "обичта" си към този мъж. На мен не ми изглежда да го обичаш и да искаш семейство с него. Първо това си изясни, после решението за детето ще дойде само.

# 26 4 юни 2021, 12:13 ч.

София
Мнения: 12 946

Струва ми се, че "силната връзка", която авторката има със сина си е леко нездравословна и за двамата. Разбира се, че той ще бъде въведен в една такава ситуация и че ще се внимава с чувствата му, но не може това да е определящото дали авторката ще задържи детето си. Много деца, особено първи, не искат братя и сестри, защото са свикнали да са единствени и цялото внимание да е за тях. Не може такива нагласи да се валидират. В едно семейство има място за повече от едно дете. Любовта не се дели. Може би опита на авторката с бившия й съпруг я е направил прекомерно предпазлива и я е вкопчил в сина й. Това не е добре и за нея, и за него. Той скоро ще е пълнолетен и трябва да върви към самостоятелен живот. А тя да гради своя.

# 27 4 юни 2021, 12:18 ч.

Мнения: 361

Цитат на: Fi_Fi в пт, 04 юни 2021, 10:46

Здравейте, момичета. На голям кръстопът съм. На 37 години съм и имам син на 15. С баща му сме разведени отдавна и имам връзка с друг човек от четири години. Обичаме се. Не живеем заедно, защото сина ми все още не желае. На пръв поглед имат хубави отношения, но детето ми все още не го допуска до себе си на 100 процента. Решихме да му дадем още време. Винаги сме подхождали деликатно. Всеки ден сме заедно, общо взето като семейство, но с разликата, че мъжът си тръгва вечер. Преди седмица разбрах, че съм бременна. Приятелят ми иска да задържа детето и да подпишем. Аз не знам дали съм готова на такава промяна. Първо не знам как ще реагира сина ми, първо за него мисля. Страх ме е да не се почувства предаден и изоставен, което няма да стане, но все пак е още дете и всичко ще му мине през ума. Имаме много силна връзка и още има нужда от мен. Дали няма да се срамува, той е тийнейджър, а майка му на 37 с бебе. Може да остана и без работа. Дори не знам дали искам това дете, а не мога с лека ръка да го махна. Объркана съм много. Дали ще имам нервите да мина през всичко отново. Памперси, нощни ревове. Разликата между децата ми ще е огромна. Всичко отдавна съм забравила. Тъкмо вече имам време да обърна повече внимание и на себе си. Ох, как изглежда отстрани? Кажете....

Здравей авторке! До голяма степен припознах себе си в думите ти, но има и съществена разлика. Аз съм на 36 г, с дете на 11 г, с бащата сме разведени, живеем двете сами. Съвсем скоро приключих една връзка точно поради тази причина- мъжът нямаше свои деца,беше и по-млад от мен...Та го оставих да си търси късмета, защото аз съм наясно със себе си, че повече деца не искам да раждам, а бидейки с мъж,който няма деца, някакси е съвсем естествено и логично да предположиш, че той ще иска, а и редно да му родиш! Четири години си с този мъж, не предположи ли, че все някога ще дойде точно този момент- ще забременееш и ще трябва да вземеш решение?Чак сега ли ти идва наум, че този човек ще иска собствени деца? Синът ти е вече достатъчно голям, на 15 години вече са съвсем самостоятелни, не го мисли толкова! Но въпроса ми е, дори сега да махнеш детето, имайки връзка с мъж без деца, все пак ...Не мислиш ли че рано или късно е редно да му родиш, щом сте заедно?Най-малкото, което е, двама разумни възрастни, правейки секс без предпазване би трябвало да знаят, че настоящата ситуация е само въпрос на време да се случи..

# 28 4 юни 2021, 12:24 ч.

Мнения: 15 077

Между другото, Невена посочи още нещо, което забравих. Синът наистина не е фактор за бъдещия ти живот, но с бебе доколко ще можеш да поддържаш в настоящето отношенията с него извън джобните и топлата вечеря? Мъжът до теб доколко ще може да поеме функцията на възрастен? Да не се наложи да си търсиш сина по пейките, РПУтата или ровиш в нета за тестове за наркотици?

# 29 4 юни 2021, 12:25 ч.

Мнения: 3 777

Наистина търпелив мъж си намерила. Не се отказвай от късмета си, момичетата преди мен са го казали, след 3-5 години синът ти ще има собствен живот, а вие?
Липсата на мъж в семейството също е рисков фактор за РПУ Тата, тестовете и пейките.

Препоръчани теми

Уважавате ли родителите си?

Невъзможните хора в живота ни

Да подаря ли нещо на семейството му?

Алкохолик

Причина:

Причина: