Щом за 4години не сте опитали да сте заедно и той си тръгва всяка вечер...дори не знам как е изтърпял това толкова време, освен ако не го устройва и него разбира се.
Ако евентуално решиш да задържиш детето, то със сигурност ще трябва и е най-добре да заживеете заедно. Не сте го аправили за 4години, та как ще го направите набързо?
Точно това си помислих и аз! Тихо и кротко съществуване и срещи цели 4 години...Толерантност към детето, нали. И изведнъж ако реши да роди, какво? Бум! Събиране, заживяване, бременност и започване на реално съжителство, което не се знае дали ще протича безпроблемно...и в цялата тая красота бременна жена на 37 г., с бушуващи хормони, в последствие ревящо бебе и тинейджър имащ нужда от най-голямото внимание през този период.....Не бих си го причинила, аз поне, незнам, така си го представям...