Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Знам какво е. Преди години дядо ми почина от рак и беше ужасно да го гледам как гасне.... хайде да не говоря, че ще се разрева!
защо си мисля че не съм!???
и ще оставя Ивко на свеки да се гледат. 
, гледам, че темата върви към края си, казвайте какво заглавие да слагам на следващата (обявявам и аз ден за размисъл 
и последващо гласуване... 
)? 
ми хрумна едно заглавийце:
) Културология в Софийския университет, и пак там Бизнес информатика (от която ми остават 2 проекта и пак Държавен изпит...), та с две думи съм доникъде, но заради работата много отложих всичко, че имахме ГОЛЯМА нужда от повече парички (нали изплащахме предишната кола, която вече е история... 
). Работих 2 години в 3 -та база на ТЦ "Илиенци", като офис асистент, на складова програма (1/2 от целия китайски внос и зареждане на боклуците 
), работих като луда до 7-мия месец, заради пътуване и работа 6 дни седмично,последните 2 месеца от бременността си изкарах на легло, 3 см разкритие и пр. 
Бебчо се роди малък, както много пъти съм разказвала, абе, жертвах с целия си акъл най - ценното си, за да се докажа професионално, а сега излиза, че не съм била за тях това, което съм си мислела винаги, че съм... 
И ме моткат с "невероятните" майчински и пр. мизерии, заради които ще видят "добро" и от мен... 
. за новата ни темичка на мен ми хареса на шушито заглавието-така де веднъж се става на половин годинка,а за сняг е раничко май още(или така се надявам поне). аз съм магистър по психология,но практиката по специалността ми е само 8месеца. Преди да родя работих в безмитен магазин като продавач,а таткото ни е управител там.С езиците за съжаление съм много зле 
Много тежко се возим в количката 
А и има кой да ми гледа детето....абе направо не знам.Но сега още се кърмими(решила съм да кърмя докато мога).Ох май много се отплеснах 
- мисля, че е актуално...