Те пък презервативите, не можеш да ги боцнеш с една топлийка...примерно.
- Публикувана: 7 юни 2021, 15:36 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2021, 09:47 ч.
Бременна съм - а сега?
Темата придоби грозен обрат ама нормално.
Кой ще мълчи тук и търпи седмица, че да научи какво се случва..
Фантазии се вихрят и обвинения.
Кой ще мълчи тук и търпи седмица, че да научи какво се случва..
Фантазии се вихрят и обвинения.
Темата придоби грозен обрат ама нормално.
Кой ще мълчи тук и търпи седмица, че да научи какво се случва..
Фантазии се вихрят и обвинения.
Кой ще мълчи тук и търпи седмица, че да научи какво се случва..
Фантазии се вихрят и обвинения.
Точно! Човек да се отврати и да не иска да пише, ако има нещо. Погнусих се.
Те пък презервативите, не можеш да ги боцнеш с една топлийка...примерно.
Но ако съм под такава параноя с дадена жена, и желание, и всичко ще отиде. Да се чудиш за какво ти е.
Мен пък ме погнусяват фурнаджийски лопати без принципи, които в тази тема пишат едно, а в друга следното -
"... щом ти не си искала дете, той иска да е с теб и се надява за дете, възможно ли е да е свършвал в теб без да си усетила? С надеждата да забременееш, да те убеди да оставите детето и да подпишеш брак с него, а след това да заживеете като семейство? Ако е така (което е недоказуемо), е подличко"
"... щом ти не си искала дете, той иска да е с теб и се надява за дете, възможно ли е да е свършвал в теб без да си усетила? С надеждата да забременееш, да те убеди да оставите детето и да подпишеш брак с него, а след това да заживеете като семейство? Ако е така (което е недоказуемо), е подличко"
Мен пък ме погнусяват фурнаджийски лопати без принципи, които в тази тема пишат едно, а в друга следното -
"... щом ти не си искала дете, той иска да е с теб и се надява за дете, възможно ли е да е свършвал в теб без да си усетила? С надеждата да забременееш, да те убеди да оставите детето и да подпишеш брак с него, а след това да заживеете като семейство? Ако е така (което е недоказуемо), е подличко"
"... щом ти не си искала дете, той иска да е с теб и се надява за дете, възможно ли е да е свършвал в теб без да си усетила? С надеждата да забременееш, да те убеди да оставите детето и да подпишеш брак с него, а след това да заживеете като семейство? Ако е така (което е недоказуемо), е подличко"
1. За мен е подла всяка лъжа. Тук не виждаме данни за лъжи, а само свободни съчинения. Ако има лъжа - да, подла е. Но свободните съчинения не доказват това. А изречението ми от другата тема е извадено от контекста, защото тя е различна от тази, несъпоставима е и предположението ми е на съответната база. Защото ситуациите са различни. Но все пак отбелязвам, че това може да е така, но може и да не е така, пък и е абсолютно недоказуемо и въпросният мъж изглежда надежден, така че не знам дали е добре авторката да си вкарва подобни филми в главата. При това смятам, че решение за аборт или задържане на детето се взема предвид свършения факт, а не предвид какво е можело да бъде в друга ситуация. Защото ситуацията е такава, каквато е и действаме според нея.
2. "Фурнаджийска лопата" се употребява за човек, който сменя абсолютно противоположно мнението си. Докато моето мнение и в двете теми подкрепя раждането на децата, но отбелязвам, че в крайна сметка жената решава. Ако иска детето, ще го роди. Ако не го иска - няма да го роди. Не осъждам нито абортиралите, нито тези, които задържат децата си. Напротив - подкрепям правото на жената да вземе решението, което иска. Независимо какво е то и какво смятат околните. Това не е "фурнаджийска лопата", а напротив - устойчивост в мнението. И подкрепа без нападки към озовалите се в подобна ситуация.
3. Странно ми е как вадите доводи от други дискусии (при това съвсем "аргументирано"), за да доказвате нещо си в тази дискусия, но проблемът не е мой. Стоя зад всяко свое мнение. И да, осъзнавам, че то не е мнението на всеки. То е лично моето. Но не съм тук, за да налагам мнението си на всеки. Тук потребителите изразяват своята гледна точка, другите четат, всеки взема от дискусията своето си и си решава за себе си. Толкова!
Скрит текст:
Nevena Viloran
Ако аз съм бременна и бащата не ще детето, или ще си го родя и пукнат грош няма да търся от него или ще прекъсна бременността.
Малкото ми момиченце беше страшно желано дете най вече от баща си.Искал е да има дете още от към 24 годишна възраст но трябваше да се появи достатъчно глупава жена като мен че да му го роди.Не съжалявам за нея изобщо дори.В темата ми преди три години ми чертаеха едно черно и потресаващо бъдеще и как роднините ми ще ме издържат с трите ми деца.Смях....но както и да е.Има и хора които се справят и без мама и тате или цялата рода.Имаше и такива които смятаха че нарочно съм забременяла от този човек и искам да го вържа за себесе с детето....още по голям смях.Оказа се в последствие че той ме е смятал за удобната мишена която ще му роди дете.Вдовица с две деца без собствен дом и стабилни близки и щом иска късей хляб и покрив над главата ще стои ще мълчи че иначе сама с трите деца е изгубена.Да на теория е добър план на практика не му се получи така.Опитах ме се да живеем заедно след раздялата ни тогава през септември не ни се получи.Изгони ни миналата година март в разгара на пандемията с доводи близки до дебилност.Седмица по късно ми пише :Аз те гоних но ти не трябваше да си тръгваш знаеш че няма къде да отидеш и трябваше да премълчиш да преклониш глава и да останеш три деца са ти на раменете!:
Да но точно това ме мобилизира и бях в Пловдив не се чувствах добре там чувствах вина че умишлено отдалечавам детето от баща му.За два месеца там той единствено ми пишеше какъв лош човек и родител съм и за час не дойде да види дъщеря си.Преместих се в София на километър от него положението не по различно вече една година.На квартира съм работа от 6 ден на настаняването ни малката е приеха на ясла септември миналата година.Стотици пъти съм искала и предлагала споделено родителство и това да я отглеждаме възможно най поравно по между ни.Дълго е да се обяснявам а и не нужно.Издръжка не съм му искала и не съм го съдила едиственно исках и се борих за това да отгледаме едно щастливо дете с мама и тате та макар и разделени.Реално между нас още има нещо което крета не мога да кажа ясно какво имам своите представи за това но ще видим на къде реално ще хванат нещата.Много хора ми казват че не биха търпели това съд и издръжка и край.Лесно е това най лесното е аз не искам война с него пробвам с добро докато мога лесно ще си изкараме кирливите ризи когато решим.Не бързам за никъде искам малката да е щастлива и с двама ни не знам дали това не първият баща на който предлагат споделено родителство не му търсят издръжка казват му сам да си прави графика кога ще я взима стига само това да е правилно разпределено между не време а той не иска.
Отделно на това се справяме с децата не са лишени и са щастливи и спокойни деца.В голяма степен голямата ми е подкрепа в домакинските задачи и гледане на дребната в събота но не всяка.През останалото време няма задължения към сестра си и брат си работното ми време е идеално да си ги водя на градина и училище и да ги взимам.Пиша го това заради това че няма лошо всеки изказва мнение всеки гледа от своята камбанария.Но живота е пъстър и доста цветен за да е само черно или бяло.А и да от компютъра не съм слагала запетайки и още куп грешки довечера ще го редактирам от телефона че е ужасно за четене!
Ако аз съм бременна и бащата не ще детето, или ще си го родя и пукнат грош няма да търся от него или ще прекъсна бременността.
Малкото ми момиченце беше страшно желано дете най вече от баща си.Искал е да има дете още от към 24 годишна възраст но трябваше да се появи достатъчно глупава жена като мен че да му го роди.Не съжалявам за нея изобщо дори.В темата ми преди три години ми чертаеха едно черно и потресаващо бъдеще и как роднините ми ще ме издържат с трите ми деца.Смях....но както и да е.Има и хора които се справят и без мама и тате или цялата рода.Имаше и такива които смятаха че нарочно съм забременяла от този човек и искам да го вържа за себесе с детето....още по голям смях.Оказа се в последствие че той ме е смятал за удобната мишена която ще му роди дете.Вдовица с две деца без собствен дом и стабилни близки и щом иска късей хляб и покрив над главата ще стои ще мълчи че иначе сама с трите деца е изгубена.Да на теория е добър план на практика не му се получи така.Опитах ме се да живеем заедно след раздялата ни тогава през септември не ни се получи.Изгони ни миналата година март в разгара на пандемията с доводи близки до дебилност.Седмица по късно ми пише :Аз те гоних но ти не трябваше да си тръгваш знаеш че няма къде да отидеш и трябваше да премълчиш да преклониш глава и да останеш три деца са ти на раменете!:
Да но точно това ме мобилизира и бях в Пловдив не се чувствах добре там чувствах вина че умишлено отдалечавам детето от баща му.За два месеца там той единствено ми пишеше какъв лош човек и родител съм и за час не дойде да види дъщеря си.Преместих се в София на километър от него положението не по различно вече една година.На квартира съм работа от 6 ден на настаняването ни малката е приеха на ясла септември миналата година.Стотици пъти съм искала и предлагала споделено родителство и това да я отглеждаме възможно най поравно по между ни.Дълго е да се обяснявам а и не нужно.Издръжка не съм му искала и не съм го съдила едиственно исках и се борих за това да отгледаме едно щастливо дете с мама и тате та макар и разделени.Реално между нас още има нещо което крета не мога да кажа ясно какво имам своите представи за това но ще видим на къде реално ще хванат нещата.Много хора ми казват че не биха търпели това съд и издръжка и край.Лесно е това най лесното е аз не искам война с него пробвам с добро докато мога лесно ще си изкараме кирливите ризи когато решим.Не бързам за никъде искам малката да е щастлива и с двама ни не знам дали това не първият баща на който предлагат споделено родителство не му търсят издръжка казват му сам да си прави графика кога ще я взима стига само това да е правилно разпределено между не време а той не иска.
Отделно на това се справяме с децата не са лишени и са щастливи и спокойни деца.В голяма степен голямата ми е подкрепа в домакинските задачи и гледане на дребната в събота но не всяка.През останалото време няма задължения към сестра си и брат си работното ми време е идеално да си ги водя на градина и училище и да ги взимам.Пиша го това заради това че няма лошо всеки изказва мнение всеки гледа от своята камбанария.Но живота е пъстър и доста цветен за да е само черно или бяло.А и да от компютъра не съм слагала запетайки и още куп грешки довечера ще го редактирам от телефона че е ужасно за четене!
Авторке живота си е твой не знам защо питаш...а сега?Сега следва да постъпиш както го искате и чувствате дали от коментарите тук ще вземеш предвид какво да правиш с живота си?Ще намериш доста мнения по въпроса но само ВИЕ двамата които сте на пангара имате право на мнение в разрешаването на ситуацията!
не бих очаквала момче на 24 да поеме отговорност, не бих го изисквала от него. Изборът е изцяло негов, просто мисля да му кажа и да оставя той да реши дали ще бъде част от всичко това.
Както някой по-напред спомена, случват се и гафове с презервативите, не са 100 % надеждни. Как точно се е случило, не знаем.
Всъщност принудително авторката може да вземе издръжка в определен от съда (не много голям) размер. Оттам нататък всичко друго е на добра воля от него.
В замяна на тази издръжка той пък може да й създава неприятности, например никога да не даде съгласие да изведе детето от страната за 18 години. Документи за записване в държавна детска градина например (след класирането) се подават от двамата родители, фигуриращи в акта за раждане. Ако единият си свирка и не намира за нужно да съдейства, не може да се запише в градината значи. И разни други неща може да има, това в замяна на издръжката.
Затова не е въпрос на жал, а на обмисляне кое й е изгодно със съответния човек, преценявайки какво може да очаква от него (и от родата му).
Всъщност принудително авторката може да вземе издръжка в определен от съда (не много голям) размер. Оттам нататък всичко друго е на добра воля от него.
В замяна на тази издръжка той пък може да й създава неприятности, например никога да не даде съгласие да изведе детето от страната за 18 години. Документи за записване в държавна детска градина например (след класирането) се подават от двамата родители, фигуриращи в акта за раждане. Ако единият си свирка и не намира за нужно да съдейства, не може да се запише в градината значи. И разни други неща може да има, това в замяна на издръжката.
Затова не е въпрос на жал, а на обмисляне кое й е изгодно със съответния човек, преценявайки какво може да очаква от него (и от родата му).
Sally, някакво развитие?
С моят човек оставаме заедно, родителите още не знаят, мислим как да им кажем, за да избегнем остри реакции. Такива очакваме да чуем със сигурност.
Моля админ да заключи темата, мисля че свободните съчинения идват в повече.