Според мен двамата не са си лика- прилика и не само заради възрастта. Истина е, че понякога стават чудеса. Пожелавам й го на авторката!
- Публикувана: 7 юни 2021, 15:36 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2021, 09:47 ч.
Бременна съм - а сега?
Аборт не се прави с подписка, ама знам за случаи, когато са абортирали срещу пари или след заплахи, че това бебе ще бъде отстранено - намек, че ще стане с бой. Но това е при бизнесмени - едри риби. И с оборот 2 хиляди, и с оборот 200 хиляди, все си бизнесмен, но във втория случай си малко по-респектиращ и с повечко възможности.
За заплахи с бой не ми е известно на мен, обаче за провинцията, където "елитът" са дупе и гащи, и си правят услуги помежду си, знам за случай, в който за много кратък период бременната беше уволнена, също и родителите ѝ, нищо че уж нямаха нищо общо работодателите им с съответното семейство, и като приключиха нещата, изведнъж ги върнаха на работа.
За малко помислих, че аз живея на друга планета. Реакцията на родителите му са си негов проблем, не неин.
Знам, че авторката не това я притеснява и твърди, че е финансово стабилна, но ако остане сама с тия хиляда лева и на квартира, пък и без помощ от родителите й...Мен повече това би ме тревожило, отколкото реакциите и връзките на Гулденбурговите. Но пък младежът може и да излезе баща на място, защо не.
Знам, че авторката не това я притеснява и твърди, че е финансово стабилна, но ако остане сама с тия хиляда лева и на квартира, пък и без помощ от родителите й...Мен повече това би ме тревожило, отколкото реакциите и връзките на Гулденбурговите. Но пък младежът може и да излезе баща на място, защо не.
Да. На практика той решава дали да бъде баща или не. Решава дали да предложи брак или дали ще припонае детето без брак. Ако той не желае, тя може да го съди за бащинство и издръжка. Но стигне ли се до там, понякога е по-добре детето да остане с "Баща - неизвестен", защото в много от случаите такъв биологичен създател създава пречки и повече пречи, отколкото помага. Така че да му мисли кое е по-доброто, ако се стигне до там.
Ако иска да е родител - чудесно. Ако не иска, тя да си претегли плюсовете и минусите от принудителното бащинство. Което така или иначе няма да бъде пълноценно такова.
Ако иска да е родител - чудесно. Ако не иска, тя да си претегли плюсовете и минусите от принудителното бащинство. Което така или иначе няма да бъде пълноценно такова.
Така ми се иска да и предложи брак..все пак искам Хепи енд..дано!
Така ми се иска да и предложи брак..все пак искам Хепи енд..дано!
Дано!
(Ако го искат.) Но така или иначе дано да заживеят добре заедно. ❤️ Дано да са си късмет. 🍀 
Скрит текст:
Здравейте
Пиша тази тема с голяма радост и същевременно с голямо притеснение. Днес видях 2те чертички
Обаче ситуацията, в която съм е сложна и бих се радвала на обективни мнения, каквито винаги съм получавала тук.
Ще се опитам да бъда кратка.
На 31г съм. През живота ми съм имала 2 сериозни връзки. Първата приключи, когато бях на 28 заради изневери на бившия ми. Тогава забременях планирано, но се наложи аборт. Страдах много, но се съвзех, и в началото на 2020 започнах нова връзка. За съжаление с човека се оказахме напълно несъвместими. Началото на 2021 ми предложи брак, аз казах не и оттогава този човек не го видях повече. Живеехме заедно, затова се наложи да се върна при родителите ми. Животът ми с тях беше напрегнат, за което ще разкажа по-долу, така че бързо се изнесох на квартира.
Средата на април покрай работата ми се запознах с един мъж на 24 години. Бързо си допаднахме, аз се влюбих страшно много и започнахме връзка. Въпреки силните ми чувства, не бързам да задълбочавам нещата, защото съм все още нащрек заради бившите разочарования. С една дума сме си гаджета, не живеем заедно, спи вкъщи 3-4 пъти в седмицата, излизаме, забавляваме се, чувствам се много хубаво с него. Той ми споделя, че също има чувства, че го е страх да не си намеря някой на моята възраст и да ме загуби. Страх го е да не ми е просто играчка... А това не е така, просто не искам да бързам, за да не се опаря отново.
Той е много добро момче, възпитан, образован, от заможно семейство. В момента завършва магистратура в чуждестранен университет, работи, помага в семейния бизнес. Земен и отговорен човек е, но не му липсва и желанието да се забавлява, да ходим по заведения, екскурзии, екстремни спортове. Това на мен много ми допада, защото след всичките тежки моменти с бившите имам нужда точно от това, както и от любовта му, която я показва и доказва всеки ден.
Обаче днес разбрах, че съм бременна. Станало е в някоя от вечерите след купон, не сме били особено трезви. Аз не бих махнала детето в никакъв случай, въпроса е как да му кажа и какво ще следва оттам нататък. Варианта самотна майка не ми е чужд, бих повела този риск. Финансово съм що годе стабилна, обаче не знам родителите ми как ще приемат факта. Те са работещи пенсионери, много изнервени заради болежки, карат се постоянно за глупости. Затова не издържах при тях. Изнервящо е. Постоянно се оплакват как не им стигат парите, как са болни, как съм била още неомъжена и това щяло да ги разболее и съсипе. Преди не бяха такива, но с възрастта стават все по-сприхави. Иначе са здрави, по-скоро всичко е на нервна почва. Мрънкат ми за щяло и нещяло, как нямам мъж и работя за 1000 лв в магазин, че за една кола не съм събирала пари да си купя, не съм била успяла в живота и т.н. И сега си представям с новината за бременността какво ще се случи. Ще полудеят ако съм самотна майка как ще се справим финансово, няма да мога да плащам квартира и ще трябва да се върна у тях, а не искам...
Това е най-песимистичния вариант. Длъжна съм да го мисля, защото не бих очаквала момче на 24 да поеме отговорност, не бих го изисквала от него. Изборът е изцяло негов, просто мисля да му кажа и да оставя той да реши дали ще бъде част от всичко това.
Знам, че ще е много трудно, просто искам да мина през това с най-малко нерви и сътресения, имах ги достатъчно и искам спокоен живот.
Пиша тази тема с голяма радост и същевременно с голямо притеснение. Днес видях 2те чертички
Обаче ситуацията, в която съм е сложна и бих се радвала на обективни мнения, каквито винаги съм получавала тук.
Ще се опитам да бъда кратка.
На 31г съм. През живота ми съм имала 2 сериозни връзки. Първата приключи, когато бях на 28 заради изневери на бившия ми. Тогава забременях планирано, но се наложи аборт. Страдах много, но се съвзех, и в началото на 2020 започнах нова връзка. За съжаление с човека се оказахме напълно несъвместими. Началото на 2021 ми предложи брак, аз казах не и оттогава този човек не го видях повече. Живеехме заедно, затова се наложи да се върна при родителите ми. Животът ми с тях беше напрегнат, за което ще разкажа по-долу, така че бързо се изнесох на квартира.
Средата на април покрай работата ми се запознах с един мъж на 24 години. Бързо си допаднахме, аз се влюбих страшно много и започнахме връзка. Въпреки силните ми чувства, не бързам да задълбочавам нещата, защото съм все още нащрек заради бившите разочарования. С една дума сме си гаджета, не живеем заедно, спи вкъщи 3-4 пъти в седмицата, излизаме, забавляваме се, чувствам се много хубаво с него. Той ми споделя, че също има чувства, че го е страх да не си намеря някой на моята възраст и да ме загуби. Страх го е да не ми е просто играчка... А това не е така, просто не искам да бързам, за да не се опаря отново.
Той е много добро момче, възпитан, образован, от заможно семейство. В момента завършва магистратура в чуждестранен университет, работи, помага в семейния бизнес. Земен и отговорен човек е, но не му липсва и желанието да се забавлява, да ходим по заведения, екскурзии, екстремни спортове. Това на мен много ми допада, защото след всичките тежки моменти с бившите имам нужда точно от това, както и от любовта му, която я показва и доказва всеки ден.
Обаче днес разбрах, че съм бременна. Станало е в някоя от вечерите след купон, не сме били особено трезви. Аз не бих махнала детето в никакъв случай, въпроса е как да му кажа и какво ще следва оттам нататък. Варианта самотна майка не ми е чужд, бих повела този риск. Финансово съм що годе стабилна, обаче не знам родителите ми как ще приемат факта. Те са работещи пенсионери, много изнервени заради болежки, карат се постоянно за глупости. Затова не издържах при тях. Изнервящо е. Постоянно се оплакват как не им стигат парите, как са болни, как съм била още неомъжена и това щяло да ги разболее и съсипе. Преди не бяха такива, но с възрастта стават все по-сприхави. Иначе са здрави, по-скоро всичко е на нервна почва. Мрънкат ми за щяло и нещяло, как нямам мъж и работя за 1000 лв в магазин, че за една кола не съм събирала пари да си купя, не съм била успяла в живота и т.н. И сега си представям с новината за бременността какво ще се случи. Ще полудеят ако съм самотна майка как ще се справим финансово, няма да мога да плащам квартира и ще трябва да се върна у тях, а не искам...
Това е най-песимистичния вариант. Длъжна съм да го мисля, защото не бих очаквала момче на 24 да поеме отговорност, не бих го изисквала от него. Изборът е изцяло негов, просто мисля да му кажа и да оставя той да реши дали ще бъде част от всичко това.
Знам, че ще е много трудно, просто искам да мина през това с най-малко нерви и сътресения, имах ги достатъчно и искам спокоен живот.
Трудно ту е положението, но все още имаш време и избор дали да задържиш детето.
Според мене нямаш родителски капацитет, но това не значи, че няма да можеш да отгледаш едно дете с малко помощ. А тая помощ засега не е сигурно дали, кога и докога ще я имаш.
Прави ми впечатление, че пишеш за преживяванията с мъже и родители като нещо, което се случва и е изцяло извън твоя контрол.
Как така забременява планирано и ти се налага аборт? По медицински причини? Как така ти се налага да се върнеш при родителите ти? Не предвиди ли опция раздяла? С доста мъже съм излизала, но никога не ми се е "случило" или "наложило" да се върна при родителите ми. Винаги предвиждат пари за квартира, хотел и така. Забременявала съм докато съм ползвала противозачатъчни като спирала или PMMA топчета в тръбите, но не мога да си представя забременяване да "стане" докато не съм достатъчно трезва и след купон. На купони не пия, не и до натряскване.
Възрастта на мъжа може да не е проблем, но си права да не очакваш момче на 24г да подскача от радост от новина за бременност. Е, не се знае.
На твое място бих седнала и бих си планирала живота като самотна майка, а ако мъжът, родителите му, твоите приемат да помагат, добре.
Започни да поемаш отговорност за действията си и спри да мислиш, че някой ти е длъжен или "трябва" да направи нещо за тебе!
Изчакай да видиш какво ще каже мъжът преди да казваш на родителите си.
Скрит текст:
Здравейте
Пиша тази тема с голяма радост и същевременно с голямо притеснение. Днес видях 2те чертички
Обаче ситуацията, в която съм е сложна и бих се радвала на обективни мнения, каквито винаги съм получавала тук.
Ще се опитам да бъда кратка.
На 31г съм. През живота ми съм имала 2 сериозни връзки. Първата приключи, когато бях на 28 заради изневери на бившия ми. Тогава забременях планирано, но се наложи аборт. Страдах много, но се съвзех, и в началото на 2020 започнах нова връзка. За съжаление с човека се оказахме напълно несъвместими. Началото на 2021 ми предложи брак, аз казах не и оттогава този човек не го видях повече. Живеехме заедно, затова се наложи да се върна при родителите ми. Животът ми с тях беше напрегнат, за което ще разкажа по-долу, така че бързо се изнесох на квартира.
Средата на април покрай работата ми се запознах с един мъж на 24 години. Бързо си допаднахме, аз се влюбих страшно много и започнахме връзка. Въпреки силните ми чувства, не бързам да задълбочавам нещата, защото съм все още нащрек заради бившите разочарования. С една дума сме си гаджета, не живеем заедно, спи вкъщи 3-4 пъти в седмицата, излизаме, забавляваме се, чувствам се много хубаво с него. Той ми споделя, че също има чувства, че го е страх да не си намеря някой на моята възраст и да ме загуби. Страх го е да не ми е просто играчка... А това не е така, просто не искам да бързам, за да не се опаря отново.
Той е много добро момче, възпитан, образован, от заможно семейство. В момента завършва магистратура в чуждестранен университет, работи, помага в семейния бизнес. Земен и отговорен човек е, но не му липсва и желанието да се забавлява, да ходим по заведения, екскурзии, екстремни спортове. Това на мен много ми допада, защото след всичките тежки моменти с бившите имам нужда точно от това, както и от любовта му, която я показва и доказва всеки ден.
Обаче днес разбрах, че съм бременна. Станало е в някоя от вечерите след купон, не сме били особено трезви. Аз не бих махнала детето в никакъв случай, въпроса е как да му кажа и какво ще следва оттам нататък. Варианта самотна майка не ми е чужд, бих повела този риск. Финансово съм що годе стабилна, обаче не знам родителите ми как ще приемат факта. Те са работещи пенсионери, много изнервени заради болежки, карат се постоянно за глупости. Затова не издържах при тях. Изнервящо е. Постоянно се оплакват как не им стигат парите, как са болни, как съм била още неомъжена и това щяло да ги разболее и съсипе. Преди не бяха такива, но с възрастта стават все по-сприхави. Иначе са здрави, по-скоро всичко е на нервна почва. Мрънкат ми за щяло и нещяло, как нямам мъж и работя за 1000 лв в магазин, че за една кола не съм събирала пари да си купя, не съм била успяла в живота и т.н. И сега си представям с новината за бременността какво ще се случи. Ще полудеят ако съм самотна майка как ще се справим финансово, няма да мога да плащам квартира и ще трябва да се върна у тях, а не искам...
Това е най-песимистичния вариант. Длъжна съм да го мисля, защото не бих очаквала момче на 24 да поеме отговорност, не бих го изисквала от него. Изборът е изцяло негов, просто мисля да му кажа и да оставя той да реши дали ще бъде част от всичко това.
Знам, че ще е много трудно, просто искам да мина през това с най-малко нерви и сътресения, имах ги достатъчно и искам спокоен живот.
Пиша тази тема с голяма радост и същевременно с голямо притеснение. Днес видях 2те чертички
Обаче ситуацията, в която съм е сложна и бих се радвала на обективни мнения, каквито винаги съм получавала тук.
Ще се опитам да бъда кратка.
На 31г съм. През живота ми съм имала 2 сериозни връзки. Първата приключи, когато бях на 28 заради изневери на бившия ми. Тогава забременях планирано, но се наложи аборт. Страдах много, но се съвзех, и в началото на 2020 започнах нова връзка. За съжаление с човека се оказахме напълно несъвместими. Началото на 2021 ми предложи брак, аз казах не и оттогава този човек не го видях повече. Живеехме заедно, затова се наложи да се върна при родителите ми. Животът ми с тях беше напрегнат, за което ще разкажа по-долу, така че бързо се изнесох на квартира.
Средата на април покрай работата ми се запознах с един мъж на 24 години. Бързо си допаднахме, аз се влюбих страшно много и започнахме връзка. Въпреки силните ми чувства, не бързам да задълбочавам нещата, защото съм все още нащрек заради бившите разочарования. С една дума сме си гаджета, не живеем заедно, спи вкъщи 3-4 пъти в седмицата, излизаме, забавляваме се, чувствам се много хубаво с него. Той ми споделя, че също има чувства, че го е страх да не си намеря някой на моята възраст и да ме загуби. Страх го е да не ми е просто играчка... А това не е така, просто не искам да бързам, за да не се опаря отново.
Той е много добро момче, възпитан, образован, от заможно семейство. В момента завършва магистратура в чуждестранен университет, работи, помага в семейния бизнес. Земен и отговорен човек е, но не му липсва и желанието да се забавлява, да ходим по заведения, екскурзии, екстремни спортове. Това на мен много ми допада, защото след всичките тежки моменти с бившите имам нужда точно от това, както и от любовта му, която я показва и доказва всеки ден.
Обаче днес разбрах, че съм бременна. Станало е в някоя от вечерите след купон, не сме били особено трезви. Аз не бих махнала детето в никакъв случай, въпроса е как да му кажа и какво ще следва оттам нататък. Варианта самотна майка не ми е чужд, бих повела този риск. Финансово съм що годе стабилна, обаче не знам родителите ми как ще приемат факта. Те са работещи пенсионери, много изнервени заради болежки, карат се постоянно за глупости. Затова не издържах при тях. Изнервящо е. Постоянно се оплакват как не им стигат парите, как са болни, как съм била още неомъжена и това щяло да ги разболее и съсипе. Преди не бяха такива, но с възрастта стават все по-сприхави. Иначе са здрави, по-скоро всичко е на нервна почва. Мрънкат ми за щяло и нещяло, как нямам мъж и работя за 1000 лв в магазин, че за една кола не съм събирала пари да си купя, не съм била успяла в живота и т.н. И сега си представям с новината за бременността какво ще се случи. Ще полудеят ако съм самотна майка как ще се справим финансово, няма да мога да плащам квартира и ще трябва да се върна у тях, а не искам...
Това е най-песимистичния вариант. Длъжна съм да го мисля, защото не бих очаквала момче на 24 да поеме отговорност, не бих го изисквала от него. Изборът е изцяло негов, просто мисля да му кажа и да оставя той да реши дали ще бъде част от всичко това.
Знам, че ще е много трудно, просто искам да мина през това с най-малко нерви и сътресения, имах ги достатъчно и искам спокоен живот.
Трудно ту е положението, но все още имаш време и избор дали да задържиш детето.
Според мене нямаш родителски капацитет, но това не значи, че няма да можеш да отгледаш едно дете с малко помощ. А тая помощ засега не е сигурно дали, кога и докога ще я имаш.
Прави ми впечатление, че пишеш за преживяванията с мъже и родители като нещо, което се случва и е изцяло извън твоя контрол.
Как така забременява планирано и ти се налага аборт? По медицински причини? Как така ти се налага да се върнеш при родителите ти? Не предвиди ли опция раздяла? С доста мъже съм излизала, но никога не ми се е "случило" или "наложило" да се върна при родителите ми. Винаги предвиждат пари за квартира, хотел и така. Забременявала съм докато съм ползвала противозачатъчни като спирала или PMMA топчета в тръбите, но не мога да си представя забременяване да "стане" докато не съм достатъчно трезва и след купон. На купони не пия, не и до натряскване.
Възрастта на мъжа може да не е проблем, но си права да не очакваш момче на 24г да подскача от радост от новина за бременност. Е, не се знае.
На твое място бих седнала и бих си планирала живота като самотна майка, а ако мъжът, родителите му, твоите приемат да помагат, добре.
Започни да поемаш отговорност за действията си и спри да мислиш, че някой ти е длъжен или "трябва" да направи нещо за тебе!
Изчакай да видиш какво ще каже мъжът преди да казваш на родителите си.
Бях в 11гс, когато катастрофирах. Бях с леки травми, но медикаментите, които се наложи да приемам, предполагаха аборт. За съжаление. Досега страдам за това. Същевременно бившият ми изневеряваше. Писала съм надълго и нашироко за това.
Понякога наистина обстоятелствата налагат да се случи нещо, което е извън контрола на човек, колкото и да го желае. Сега се надявам да не е така, поне веднъж да съм щастлива. Не да живея в сапунка, и мехури да се спука.
Съжалявам за загубата ти 💐. Благодаря за отговора, Sally123.
Естествено, че има неща извън контрола ни, но хващай молива и листа и започвай да си планираш майчинството, да пестиш повече!
Хубаво е да се надяваш, но дете не се гледа само с надежда.
А, и друго ми направи впечатление - плащаш квартира, а мъжът идва да преспива при тебе 3-4 нощи седмично. Така ли ще е след появата на бебето?
В 95% от връзките около мене с жени, издържащи се сами и сладури, преспиващи у тях редовно, мъжете нямаха никакво намерение за трайна връзка, ако и да го казваха или намекваха.
Естествено, че има неща извън контрола ни, но хващай молива и листа и започвай да си планираш майчинството, да пестиш повече!
Хубаво е да се надяваш, но дете не се гледа само с надежда.
А, и друго ми направи впечатление - плащаш квартира, а мъжът идва да преспива при тебе 3-4 нощи седмично. Така ли ще е след появата на бебето?
В 95% от връзките около мене с жени, издържащи се сами и сладури, преспиващи у тях редовно, мъжете нямаха никакво намерение за трайна връзка, ако и да го казваха или намекваха.
Аз бях на 23 когато се сгодих и ожених и то само след седмица познанство, на другата година, два дни преди на навърша 24 станах мъжки баща, след година и 8 месеца ми се роди втория син... Та младежа ако е сериозен, би трябвало да си поеме отговорността, но пък сегашните мъже май не са такива, каквито бяхме ние тогава.