... нейните интереси ще са други и едва ли ще ме тъси както сега.
- Публикувана: 15 окт. 2006, 15:32 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2006, 12:44 ч.
към работещите до късно майки-кога и как сте "качествено" и "пълноценно" с децат
Що ли си мисля, че винаги ще те търси ... малки деца, малки ядове, големи деца, големи ядове ... но да не изместваме темата ...
Мисля, че ходенето на работа си има и своите предимства по отношение на връзката с детето. И двете страни разбират какво е другият да липсва и оценяват повече времето прекарано заедно. Съответно занимания и игрите с детото стават по-голам приоритет.
Инъче може и цял ден да си в къщи, а да не ти остане време за игра и занимание с детето. Понеже имаш работа /домакинска, на хонорар.../ И съответно само се чудиш как да накараш детето да се заиграе само или да го приспиш, че да си я свършиш.
Така, че не се притеснявай. Успех на новата работа!
Инъче може и цял ден да си в къщи, а да не ти остане време за игра и занимание с детето. Понеже имаш работа /домакинска, на хонорар.../ И съответно само се чудиш как да накараш детето да се заиграе само или да го приспиш, че да си я свършиш.
Така, че не се притеснявай. Успех на новата работа!
Днес ще си тръгна от работа към 6. Просто така реших. Това е супер изключение. Обикновено се прибирам към 8:00. И наистина цялото ми внимание се насочва към детето. От 'зор' да сме повече заедно тя заспива след 11. Вечерята? Каква вечеря? Сандвичи, спагети, пици, яйца. Събота и неделя мъжът ми не може да повярва, че има сготвена истинска манджа. Този уикенд от скиторене навън не си изчистих къщата, миналия пък пътувахме извън Сф и пак не я изчистих. Сега очаквам някой микроорганизъм да ми проговори от ъгъла на банята.
Супер майки ли каза?
Супер майки ли каза?
Никога не ми стига времето с дъщеря ми. Вечер имаме реално 2 -3 часа да сме заедно тримата. На всичкото отгоре когато аз почивам, съпругът ми е зает.
Опитвам се да компенсирам с луди игри или гушкане вечер, не ми пука, че мивката се пълни с чинии, че ще трябва да стана час по-рано на другия ден, за да се подготвя за работа.
Отклонявам срещи през уикенда, на които тя не може да присъства, издебваме всяка секунда, за да сме някъде заедно тримата.
Ужасявам се колко малко време прекарвам с детето си сега, а какво остава като порастне...
Опитвам се да компенсирам с луди игри или гушкане вечер, не ми пука, че мивката се пълни с чинии, че ще трябва да стана час по-рано на другия ден, за да се подготвя за работа.
Отклонявам срещи през уикенда, на които тя не може да присъства, издебваме всяка секунда, за да сме някъде заедно тримата.
Ужасявам се колко малко време прекарвам с детето си сега, а какво остава като порастне...
... Супер майки ли каза?
..аз съм от ужасните майки к обичат да ходят на работа,гордеят се с занаята и успехите си в професионален план и е така от 6 седмичната възраст на 2те ни деца
намирам че сме добри родители
с децата сме от 5-8 и целия уикенд
имаме време за каквото решим да правим,иска организация и мислене но става
готвено има в 98% защото за нас е важно
чистим рядко,перем само уикенд
чувствам се виновна като не сваря да спортувам,иначе не
има наука к сравнява майките/децата к са у дома с тез к работят и резултатите,обективно погледанато,клонят към вариянт 2
Анна
намирам че сме добри родители
с децата сме от 5-8 и целия уикенд
имаме време за каквото решим да правим,иска организация и мислене но става
готвено има в 98% защото за нас е важно
чистим рядко,перем само уикенд
чувствам се виновна като не сваря да спортувам,иначе не
има наука к сравнява майките/децата к са у дома с тез к работят и резултатите,обективно погледанато,клонят към вариянт 2
Анна
Аз съм пряко засегната от темата, защото една мама в готварския скоро ме обвини, че след като приготвям всяка вечер вечеря /сори за тавтологията/, не се грижа за детето си; работя до 17 часа, често оставам до по-късно или доработвам вкъщи; м/у 17.30 и 19.30 за детенце се грижи мъжът ми, аз се занимавам с него след вечеря от 20.30 до 22.00 ч., когато го слагам да спи и с приказката става 22.30 в най-добрия случай; ужасно ми е тежко, че нямам достатъчно време за него, но гледам събота и неделя да наваксам, ако не го вземе биологичния му баща /което рядко се случва/. Завиждам на майки, които успяват да се справят с кариера, домакинска работа и деца едновременно. Аз чистосърдечно си признавам, че не постигам оптимални резултати; добре, че е мъжът ми
уф и аз от днес работя, а от вътре ме изяде, не си намерих място, докато не се прибрах - с баба му са голяма любов, доста добре си прекарват, но до днес беше гледан с много малки изключения - САМО ОТ МЕН. И сме голяма любов, и по цял ден сме в луди игри, целувки и щуреене, и още се приспиваме, и сега не знам на него - но на мен как ми липсваха тези неща цял ден...........и не е вярно, че майките дето си гледат децата не прекарвали пълноценно времето с тях - малко са моментите, в които мога да кажа, че съм пренебрегнала да направя нещо с него, за сметка на домакинска работа например. Тази 1г и 10 месеца е най-щастливата в живота ми и съм си я изживяла изцяло - дала съм си се цялата на детето и сега ми е толкова скапано.
Ще послушам съвета ви, ще се възползвам от факта, че свеки е уникален човек и ще ме разбере и няма да пипна да готвя, чистя и тн - всичкото ми време - на детето. Ако не сега - кога. Като тръгне по мацки ли, тогава ще си отготвя и отчистя, нали
Много скапан този живот - нито кариера гоня, нито нищо - моята кариера е моето дете, ама трябва да работя - лощо Седларов , лошоооооо..
Ще послушам съвета ви, ще се възползвам от факта, че свеки е уникален човек и ще ме разбере и няма да пипна да готвя, чистя и тн - всичкото ми време - на детето. Ако не сега - кога. Като тръгне по мацки ли, тогава ще си отготвя и отчистя, нали
Много скапан този живот - нито кариера гоня, нито нищо - моята кариера е моето дете, ама трябва да работя - лощо Седларов , лошоооооо..
Тинки, все едно нашата ситуация си описала. На същия хал сме. С "дребната" разлика, че последните н уикенда също работя някога и 2-та дни, за да предадем най-после проекта. Едва сколасваме да се "видим" и да поиграем с децата. Да не говорим, че вчера примерно тамън се прибрахме с желание да си починем и съседите ни бяха наводнили. И наистина най-лошото е, че вечер сме толкова скапани, че едва успяваме да си наложим накакво настроение за игра. Много ме е яд и много ми тежи. Но след 2-3 седмици като свърши ще имаме по 1 седмица отпуска. Само, че се питам наваксва ли се изгубеното време... 
Много не обичам тези квалификации. Какво значат 
?? По същият начин може да попитам кога сте качествено и пълноценно с партн^ра си?
Щом има обич и радост между родителите и децата всяко време прекарано заедно (1 час или 24 часа) е приятно и щастливо.
Аз работя на пълен работен ден (9-5) всеки ден и се върнах на работа когато Филип беше на 5м и 1/2. Не се стремя да компенсирам моето отсъствие с прекалена стимулация, "пълноценно" внимание, изкл^чително фокусирано върху детето и какви ли още неща. Просто като сме си заедно тримата си ни е хубаво без значение дали сме на Дисни ланд или в къщи в леглото. Практикуваме "привързано родителство", основните принципи, които са близо да нашата вътрешна философия за отглеждане на деца.
Не мисля че трябва да се драматизира завръщането/започването на работа на родителите независимо от причините: 1/ трябва да се работи за да има пари и по-добър стандарт на живот или 2/ родителя иска да се изявява професионално.
?? По същият начин може да попитам кога сте качествено и пълноценно с партн^ра си? Щом има обич и радост между родителите и децата всяко време прекарано заедно (1 час или 24 часа) е приятно и щастливо.
Аз работя на пълен работен ден (9-5) всеки ден и се върнах на работа когато Филип беше на 5м и 1/2. Не се стремя да компенсирам моето отсъствие с прекалена стимулация, "пълноценно" внимание, изкл^чително фокусирано върху детето и какви ли още неща. Просто като сме си заедно тримата си ни е хубаво без значение дали сме на Дисни ланд или в къщи в леглото. Практикуваме "привързано родителство", основните принципи, които са близо да нашата вътрешна философия за отглеждане на деца.
Не мисля че трябва да се драматизира завръщането/започването на работа на родителите независимо от причините: 1/ трябва да се работи за да има пари и по-добър стандарт на живот или 2/ родителя иска да се изявява професионално.
Както казах темата не е да работим или не, а до колко късно... И аз искам от 9-5 като теб, харесвам си работата, не си харесвам работното време и задръстванията по улиците след това, снощи си мечтаех да имам хеликоптер или мотор, за да си стигна бързо при детето... Не отклонямай темата
Момичета, вие всички сте наистина супер майки! Направо се засрамих докато ви чета! 
Аз съм просто ужасна! Ходя на работа, но не това е проблемът - работата ми е хубава и добре платена, отгоре на всичко е на фиксиран работен ден и без проблеми за болнични, отпуски, празници и т.н. Не чистя, понеже имам жена за това. През седмицата рядко готвя. И все пак съм една ужасна, ужасна майка! Напоследък Ивета се е вманиачила да гледа детски филми на компютъра и в това й минават целите вечери. И аз се възползвам от това по най-безотговорен начин. Просто така ми е лесно. Гледа си детето, а ние с мъжа ми си хортуваме сладко или гледаме тв. Чувствам се много виновна. Тежко ми е. Ще се опитам да се променя! 
Аз съм просто ужасна!
Ходя на работа, но не това е проблемът - работата ми е хубава и добре платена, отгоре на всичко е на фиксиран работен ден и без проблеми за болнични, отпуски, празници и т.н. Не чистя, понеже имам жена за това. През седмицата рядко готвя. И все пак съм една ужасна, ужасна майка! Напоследък Ивета се е вманиачила да гледа детски филми на компютъра и в това й минават целите вечери. И аз се възползвам от това по най-безотговорен начин. Просто така ми е лесно. Гледа си детето, а ние с мъжа ми си хортуваме сладко или гледаме тв. Чувствам се много виновна. Тежко ми е. Ще се опитам да се променя!
Според мен не е само до работното време, а до времето, което губиш за придвижване. Снощи наистина ми се ревеше - тръгнах от работа в 6.10 и се прибрах в 7.40. Живея в центъра да му се не види, преди като съм работила е центъра изобщо не съм имала проблеми, защото се прибирам за 20 мин. Ама сега като ни натириха в този Бизнес парк - мразя го, чесно ви казвам. Май ще си сменя работата само заради пътя, който съм принудена да извървя. Толкова ме изнервя това, че нямам думи. Та така - аз съм съгласна да съм до 7 на работа и да се прибирам за 20 мин., отколкото да съм до 5.30 и да се влача по улиците час и половина