към работещите до късно майки-кога и как сте "качествено" и "пълноценно" с децат

Дещовиди,
Не е нормално, но аз вече година сьм в това положение. Не работя до 18 часа, а до 20...  Прибирам се след осем, почивам само в събота. Въобще не сьм пълноценна майка и в никакъв случай не ми стига времето, за да общувам достатъчно с Маргарита.
Тя, разбира се, е дълбоко привързана кьм баща си, който се грижи постоянно за нея. Интересното е, че откакто е на ясла, вече 2 седмици, започна да го нарича дори "мамо". А аз съм "мама Ойче" или просто "Ойче"... 
Не знам направо какво да ти кажа... Желая ти успех обаче.  Дано се справяш по-добре от мен... 

Мерси! Мен не ме притеснява толкова, че аз няма да съм постоянно до нея, а че ще стои толкова време в яслата, евентуално до 18-19 и без близки хора през това време... "Свекървата" ако изюркам да я взима по-рано пак ще е към 18, но не ми се ще и с нея да е много, предпочитам баща и да си намери работа наблизо и да може да я взима към 17:30-18 най-късно... А това до 20ч направо ми се струва нечовешко... Мн тъпа система...за пореден път ще кажа...

Дещовиди,
Проблемът с прибирането е яслата зависи най-вече от детето ти. Ако то се чувства добре там, не би страдало, че ще стои до 18 часа.
Георги взема Маргарита обикновено към 5 (скучае и затова хуква да я прибира толкова рано  ), но е оставала и до късно. В тези случаи никога не е страдала... 

Откакто се роди Дариа работя само до 5-5 и нещо /с някои изключения/, за да мога да съм уж повече време с нея. Но докато я взема от градина и се приберем е 6, а дори и след 6, а церемонията 'душ-зъби-легло' започва в 8 някъде, за да си е в 8 и 30 - 9 в леглото.

В събота и неделя сме заедно, освен ако не я взема баща й.

Въпреки всичко смятам, че е важно не колко, а как прекарваме времето с децата си. По-добре е 2 часа любов, приказки, гушкане и игри, отколкото 12 на мрънкане, подвикване и нерви.  В тази връзка според мен трябва да се безпокоиш, не че времето няма да ви стига, а дали няма да си прекалено изморена/изнервена, за да се занимаваш пълноценно с детето си. Аз, признавам си понякога не мога. След цял ден говорене, вечер ми се ще да мълча и да гледам тъпо в една точка

И аз така мисля, ще гледам да е пълноценно и със сигурност ще е за сметка на готвенето...  Иначе времето на прибиране от ясла и разходка с нея ми е било винаги най-приятно, сега явно ще го пропусна, ще ми се падне сутрешното неприятно плачкане...

Аз съм точно в това положение - вечер се виждаме от 7 до 10ч, и събота и неделя изцяло. Обаче Ели си е свикнала - така сме откакто е станала на 1 годинка. Баба й я гледа и много се обичат. Денем не й липсваме изобщо, ама не се сеща хич за нас, или ако се сеща, то е като на игра - хич не й дреме че ни няма.
Вечер сме изцяло отдадени един на друг - просто вкъщи ли сме, детето е най-важното и домакинството и готвенето ряпа да ядат. Вечер играем, приказки разказваме, вечеряме заедно, приспиваме се и така - много любвеобвилно и много внимателно си изкарваме времето - съгласна съм с мнението че е важно не колко време, а какво е качеството на изкараното време заедно. В събота и неделя винаги номер 1 е семейството! Гледаме да ходим някъде тримата заедно - разходки, паркове, градини, обикновения сценарий е такъв - че като излезнем за цял ден навън и се приберем, вкъщи си остава същия хаос, и също не е сготвено. Едва ако сколасаме готвим в неделя няква тава с ядене - голяяма тава, и това се яде всяка вечер през седмицата, докато свърши - като свърши минаваме на системата яйца, кремвирши, таратор и така до другата неделя. Сутрин в събота и неделя ходим в една баничарница семейно и папаме банички с боза, за да не губим време за закуски безкрайни вкъщи - искаме навън обикновено. Ако е гадно времето - правим кус кус или нещо подобно и така.

Едва ни остава време да пускаме перални и прахосмукачки по нощите - и да ти кажа, предпочитам този начин на живот, отколкото да се кахъря за всяка разхвърляна играчка или дрешка - голям праз, и без това почти ни няма вкъщи..... обаче пък имаме силна връзка помежду си и ни е много хубаво в дните заедно! Примираме от кеф когато стане събота - Ели вече знае - утре кой ден е -  събота - значи мама и тати не са на работа - значи сме заедно - цялото семейство - и се почват едни прегръдки и целувки - ум да ти зайде!!

Не се притеснявай - работейки ще се чувстваш по-уверена, с повече самочувствие, а това определено ще се усети и от детенцето ти - и всичко ще се нареди - важното е винаги да се обичате и подкрепяте - другото няма значение! Щом има ежедневен пълноценен контакт с детето - страшно няма - 

Според мен си е нормално, така че и угризения нямам. Но пък и не ми е за първи път, предполагам има значение.И не е за сметка на готвене, чистене, брат, баща, книга или каквото и да е. Такъв е живота, радвам се, че Сиси умее да се забавлява и без мен/сама, с брат си или с баща си/. Детето е здраво и усмихнато, добронамерено, спокойно.  Значи всичко е наред. На ясла я дадох на година и 10месеца, оттогава си е все така.

Съпругът ми взима Дияна от градината. Аз там не бях стъпвала от месеци. Обикновено се прибирам след 8 вечерта. Понякога ми е кофти, но няма начин.

Ами тя си го иска. Взимам я към 5-5.30, оттам нататък самото дете предлага игри, иска да идем в парка, пита ме какво интересно ще правим, непрекъснато ме врънка да измисляме заедно приказки, дори симулира пиш, за да я сложа на гърнето и да съм на нейно разположение. Слава богу, готвенето не е проблем, на нея й е интересно да се върти край мен, да слага сол, да ми бърка яйцата и пр. Ако не свършим нещо - е, не сме го свършили.
Не съм свикнала още, тя е ефективно на градина от точно един месец.

Спокойно, Дещовиди, и не си мисли, че седящите в къщи майки прекарват страшно много идилични и безметежни моменти с децата си. Не е така.

Моделът-майката се мандахерца из къщата, а бащата блъска денонощно и не вижда децата си, също не е особено привлекателен.

Всеки знае най-добре какви са му опциите, ако трябва/искаш да работиш, намери си най-добрата възможна работа (а не първата предложена), намери най-добрия начин  за гледане на детето (малките деца реагират най-добре на one-to-one гледане) и планирай/следи добре седмицата на детето си: ще видиш колко учудващо много неща можеш да правиш с нея.

Докато ви четох си спомнях как си прекарвах аз детството - на село при баба - до 1 клас баба и дядо ни отгледаха двете със сестра ми. Мама на работа в града идваше уиикенда да ни вижда. Е мога да ви кажа съвсем отговорно, че нито майка нито баща си ми липсвали. Не че и баба ми и дядо ми са ме интересували де - играехме си с другите деца, правехме бели, щуреехме - това ни вълнуваше. Изобщо не се сещах за майка ми. Даже като идваше събота и неделя да ни види нямам спомени да съм се радвала особено, че си идва. Всъщност да - първата ни работа беше да пребъркаме чантите да видим какво ни носи - май от това се интересувахме. Обичахме и да ни прожектира филмчета, ама рядко се случваше така или иначе. Децата ги вълнуват съвсем други неща, техни си. Така че ако на детето му е добре в яслата или при баба му няма кво да го мислиш, че ще му липсваш. Май само ние си мислим, понеже така ни се иска, че липсваме на децата си, докато те си прекарват весело където са и изобщо не се сещат за нас. 

И аз винаги съм се чудила какви са тези супер майки, дето успяват хем да ходят на работа, хем да обръщат внимание на детето си, хем и вкъщи да им е сготвено, изчистено, изпрано и т.н. Как успяват изобщо??? Аз определено не мога. Докато се прибера, вече е след 18:30. Докато сложа нещо за вечеря (колкото и набързо да е) и докато после раздигна масата, дори и никаква др. домакинска работа да не свърша, пак ми остава най-много 1 час преди времето за лягане.През уикенда също има един куп неща за вършене и винаги се чувствам гузна, че не съм достатъчно време с детето.

Проблема не е, че сме на работа, а че сме изнервени ...

Едва ли съществува такава супер майка като описаната от Jenivas.При всички случаи едното е за сметка на другото.Но си мисля,че трябва да съм повече с дъщеря си сега,докато е малка/за нея аз съм всичко/,защото след приблизително 10г. нейните интереси ще са други и едва ли ще ме тъси както сега.

Що ли си мисля, че винаги ще те търси ... малки деца, малки ядове, големи деца, големи ядове ... но да не изместваме темата ...

Мисля, че ходенето на работа си има и своите предимства по отношение на връзката с детето. И двете страни разбират какво е другият да липсва и оценяват повече времето прекарано заедно. Съответно занимания и игрите с детото стават по-голам приоритет.
Инъче може и цял ден да си в къщи, а да не ти остане време за игра и занимание с детето. Понеже имаш работа /домакинска, на хонорар.../ И съответно само се чудиш как да накараш детето да се заиграе само или да го приспиш,  че да си я свършиш.
Така, че не се притеснявай. Успех на новата работа!

Днес ще си тръгна от работа към 6. Просто така реших. Това е супер изключение. Обикновено се прибирам към 8:00. И наистина цялото ми внимание се насочва към детето. От 'зор' да сме повече заедно тя заспива след 11. Вечерята? Каква вечеря? Сандвичи, спагети, пици, яйца. Събота и неделя мъжът ми не може да повярва, че има сготвена истинска манджа. Този уикенд от скиторене навън не си изчистих къщата, миналия пък пътувахме извън Сф и пак не я изчистих. Сега очаквам някой микроорганизъм да ми проговори от ъгъла на банята.
Супер майки ли каза?

Никога не ми стига времето с дъщеря ми. Вечер имаме реално 2 -3 часа да сме заедно тримата. На всичкото отгоре когато аз почивам, съпругът ми е зает.
Опитвам се да компенсирам с луди игри или гушкане вечер,  не ми пука, че мивката се пълни с чинии, че ще трябва да стана час по-рано на другия ден, за да се подготвя за работа.
Отклонявам срещи през уикенда, на които тя не може да присъства, издебваме всяка секунда, за да сме някъде заедно тримата.
Ужасявам се колко малко време прекарвам с детето си сега, а какво остава като порастне...

що ли ми е познато 

Ама аз въобще не казвам, че не тр да се работи, но предпочитам мъжа ми да работи до 6, а аз до 3-4....мечти мечти..ама 6те ги осъществя

Прибирам се към 19 ч. и няма как да съм пълноценно и качествено с децата, но колкото мога... Добре, че и бабите ги занимават преди да се прибера.

..аз съм от ужасните майки к обичат да ходят на работа,гордеят се с занаята и успехите си в професионален план и е така от 6 седмичната възраст на 2те ни деца
намирам че сме добри родители
с децата сме от 5-8 и целия уикенд
имаме време за каквото решим да правим,иска организация и мислене но става
готвено има в 98% защото за нас е важно
чистим рядко,перем само уикенд
чувствам  се виновна като не сваря да спортувам,иначе не

има наука к сравнява майките/децата к са у дома с тез к работят и резултатите,обективно погледанато,клонят към вариянт 2

Анна

Аз съм пряко засегната от темата, защото една мама в готварския скоро ме обвини, че след като приготвям всяка вечер вечеря /сори за тавтологията/, не се грижа за детето си; работя до 17 часа, често оставам до по-късно или доработвам вкъщи; м/у 17.30 и 19.30 за детенце се грижи мъжът ми, аз се занимавам с него след вечеря от 20.30 до 22.00 ч., когато го слагам да спи и с приказката става 22.30 в най-добрия случай; ужасно ми е тежко, че нямам достатъчно време за него, но гледам събота и неделя да наваксам, ако не го вземе биологичния му баща /което рядко се случва/. Завиждам на майки, които успяват да се справят с кариера, домакинска работа и деца едновременно. Аз чистосърдечно си признавам, че не постигам оптимални резултати; добре, че е мъжът ми

уф и аз от днес работя, а от вътре ме изяде, не си намерих място, докато не се прибрах - с баба му са голяма любов, доста добре си прекарват, но до днес беше гледан с много малки изключения - САМО ОТ МЕН. И сме голяма любов, и по цял ден сме в луди игри, целувки и щуреене, и още се приспиваме, и сега не знам на него - но на мен как ми липсваха тези неща цял ден...........и не е вярно, че майките дето си гледат децата не прекарвали пълноценно времето с тях - малко са моментите, в които мога да кажа, че съм пренебрегнала да направя нещо с него, за сметка на домакинска работа например. Тази 1г и 10 месеца е най-щастливата в живота ми и съм си я изживяла изцяло - дала съм си се цялата на детето и сега ми е толкова скапано.
Ще послушам съвета ви, ще се възползвам от факта, че свеки е уникален човек и ще ме разбере и няма да пипна да готвя, чистя и тн - всичкото ми време - на детето. Ако не сега - кога. Като тръгне по мацки ли, тогава ще си отготвя и отчистя, нали
Много скапан този живот - нито кариера гоня,  нито нищо - моята кариера е моето дете, ама трябва да работя - лощо Седларов , лошоооооо..

Тинки, все едно нашата ситуация си описала. На същия хал сме. С "дребната" разлика, че последните н уикенда също работя някога и 2-та дни, за да предадем най-после проекта. Едва сколасваме да се "видим" и да поиграем с децата. Да не говорим, че вчера примерно тамън се прибрахме с желание да си починем и съседите ни бяха наводнили. И наистина най-лошото е, че вечер сме толкова скапани, че едва успяваме да си наложим накакво настроение за игра. Много ме е яд и много ми тежи. Но след 2-3 седмици като свърши ще имаме по 1 седмица отпуска. Само, че се питам наваксва ли се изгубеното време... 

Много не обичам тези квалификации. Какво значат  ?? По същият начин може да попитам кога сте качествено и пълноценно с партн^ра си?

Щом има обич и радост между родителите и децата всяко време прекарано заедно (1 час или 24 часа) е приятно и щастливо.
 Аз работя на пълен работен ден (9-5) всеки ден и се върнах на работа когато Филип беше на 5м и 1/2. Не се стремя да компенсирам моето отсъствие с прекалена стимулация, "пълноценно" внимание, изкл^чително фокусирано върху детето и какви ли още неща. Просто като сме си заедно тримата си ни е хубаво без значение дали сме на Дисни ланд или в къщи в леглото. Практикуваме "привързано родителство", основните принципи, които са близо да нашата вътрешна философия за отглеждане на деца.

Не мисля че трябва да се драматизира завръщането/започването на работа на родителите независимо от причините: 1/ трябва да се работи за да има пари и по-добър стандарт на живот или 2/ родителя иска да се изявява професионално.

Както казах темата не е да работим или не, а до колко късно... И аз искам от 9-5 като теб, харесвам си работата, не си харесвам работното време и задръстванията по улиците след това, снощи си мечтаех да имам хеликоптер или мотор, за да си стигна бързо при детето... Не отклонямай темата

Момичета, вие всички сте наистина супер майки! Направо се засрамих докато ви чета!

Аз съм просто ужасна! Ходя на работа, но не това е проблемът - работата ми е хубава и добре платена, отгоре на всичко е на фиксиран работен ден и без проблеми за болнични, отпуски, празници и т.н. Не чистя, понеже имам жена за това. През седмицата рядко готвя. И все пак съм една ужасна, ужасна майка! Напоследък Ивета се е вманиачила да гледа детски филми на компютъра и в това й минават целите вечери. И аз се възползвам от това по най-безотговорен начин. Просто така ми е лесно. Гледа си детето, а ние с мъжа ми си хортуваме сладко или гледаме тв. Чувствам се много виновна. Тежко ми е. Ще се опитам да се променя!

Не е така!
Децата ни също имат нужда от лично време, както и да си починат от нас!
Ужасната майка за мен е обсебващата...

 Имам време за детето вечер около 1-2 часа и уикенда. За мен важното е че детето се чувства щастливо през деня - дали е на детска или при баба си няма значение навсякъде му е добре. То си знае че мама и тати го обичат, защото те винаги му го показват когато са заедно. Децата чувстват и разбират. Да и на мене ми тежи понякога че не мога да отделя повече време да съм с него, но такъв е живота, трябва да се работи, защото някой път и за малките неща има нужда от пари.

Айде и аз в редиците на лошите майки...Вече от 7 месеца работя и още не мога да се преборя с чувството си на вина. Поради тази причина отделям всяка свободна минута на детето - вечер се прибирам към 19-20 часа, имам само час с нея, в който се храним, къпем и приспиваме. Събота и неделя гледам по цял ден да сме заедно. От което пък аз страдам, защото не ми остава свободна минута за мен самата - от 3 месеца се каня да отида на фризьор и не успявам - чувствам се виновна да отделя 3 часа в събота примерно за себе си, като мога да ги прекарам с нея. При нас е още по-сложно, защото баща й също го няма, прибира се за по една седмица всеки 1-2 месеца и детето си преживява с баба и гледачка. Не съм намерила печелившата формула. Истината е, че и моят вариант не става, защото аз съм вече супер изморена, не успявам да се наспа (сакън в събота и неделя да не поспа до 10, че ще ощетя детето). Тъпо е, знам, ама още не мога да се справя и я карам така. Да видим кога ще се сдухам съвсем

Глупости... това, че детето ти яде прясно приготвена храна пак е грижа.

И аз съм работеща майка ... от раждането - веднага на работа, та до сега ... Добре, че има баби-помощнички. Както по-горе са писали времето за детето, което отделям е вечер за 2-3 часа, събота и неделя. Важното е да е качествено и да ни е хубаво заедно. Животът е пълен с моменти, когато правим компромиси... Не мисля, че ако съм си в къщи аз самата ще се чувствам пълноценна личност, за да мога да дам достатъчно и на детето - затова работя, за да се чувставам аз самата добре / е и заради финансовата част  /.

Ох, тая тема не ми излиза от ума!

Чудя се нещо и ми се ще да ви питам, тези които прекарвате цялото свободно време с децата си. Кажете, момичета, как съчетавате майчинските си задължения с необходимостта да пообщувате и с мъжете си - като приятели, като любовници, като партньори. Не питам за секса - там е ясно, а за общуването в една двойка?

говорим си докато готвя и вечеряме, след 8 пм..опитваме се да илизаме поне 2/месец без децата за по няколко часа,много говорим по телефон;следобед уикнеда к децата  спят се мотаме и си дуднем..преминахме етапа на гледане в очите ; гледаме в една посока(да цитирам Екзюпери) и дори да не говорим с думи ни е добре заедно;
партньорството иска време и то,и поливане и отглеждане,иначе умира; правя умишлени усилия честно казано да отварям време,иначе не остава-т.т. планирам доСта отдалеч театър или кръчма и пр(нямаме баби,всяко излизане иска поне 3ма души организация)

Виждаме се на обедната почивка / ако той може, че е на ненормиран работен ден /. Между другото / вечеря, бяна, сън / -  вечер споделяме ... Е, не е както преди - онзи ден си говорехме, че откакто се роди малкия не сме играли табла, а преди си организирахме много чести турнири ...
Като цяло ще кажа - включваме и детето в общуването и от двойката - става тройка - семейство с дете.

Гледах сама детето си до 1г.11м. Стига толкова.

Тя ходеше на ясла и се чувстваше сравнително добре, не боледуваше, а на мен ми беше писнало да седя вкъщи и бях една изнервена майка. Исках да ходя на работа.
Сега съм до 18ч. на работа виждаме се вече, има време да играем, да си говорим, да се къпем, достатъчно ни е да не си омръзнем и да даваме всичко от себе си една на друга. Събота и еделя е с нас или някоя баба. Вртемето не е много, но ни е достатъчно.
Не мисля, че най-добрата майка е тази, която е 24ч. седем дни в седмицата до детето си. Ако през това време го налага, подвиква му, изнервена и сприхава е.......по-добре само по два часа дневно да са заедно.

Пак ви напомням, че темата не е  да работим или да си гледаме децата...
Снощи се прибрах заради задръстванията малко преди 8, към 9 без 10 я сложих да спи...Събира се има няма един час, през който ивечерях, а тя се беше заиграла и не си обръщахме внимание... Тя ще свикне мн ясно и може да не я бърка, но аз се чувствам ощетена, като порастне няма да иска много да е с мен, сега е по-подходящия момент да сме заедно, а аз го прекарвам в тролея... Верно ще взема да си купя мотор и ще стана майка-фурия, заобикаляща всички, за да си стигне по-бързо при детето...

 
За да съм свободна и изцяло посветена на семейството през уикенда, чистя сутрините преди да тръгна на работа. Ясно е колко качествено се чисти сутрин в 7 ч. Затова обилно използвам всички възможни препарати, щото и аз като Тинкър все се оглеждам да не изпълзи някой дзвер я от мивката, я от тоалетната. Обилно поливам и мажа с белина и производните й.
До преди две години не карах кола. Когато обаче пресметнах, че шофирането ще ми донесе между 40 - 60 мин. на ден повече със семейството, взех че се напънах и се научих на дърти години.
Другото, което ми спестява време, което прекарвам с детето е, че не готвя често . Все нещо се намира - я варено яйчице, я картофче, я печена рибка или кренвирши...
Мъкна я с мен по пазари и други задачи, за да използвам времето да си говорим...
Но пак ни е малко!

deshtovidi както е зададен въпроса "майки работещи до късно" се вкл^чват майките, които мислят че работят до късно. За някои (като мен) и 5 часа е късно, за други това е 7, а за трети това може да е 12 часа ноща. Вместо да се вкл^чваш и "ре-фокусираш" темата, смени заглавието на работещи до 8 часа или колкото там ти смяташ че е "късно" за да се вкл^чват мамите които работят до "твоето късно". Така ще избегнеш отгорови които не  ти вършат работа.

За протокола аз ако се върна от работа в 8 моето дете трябва да го слагам в леглото директно защото той в толкова ляга.

Ако на всички ви е добре не виждам защо трябва да се променяш понеже другите уж правят друго или понеже пише нещо си в книгите. Мисля, че трябва да правим това, което ни устройва и да не се сравняваме с другите. И ти си човек в крайна сметка, това че си родила дете не значи, че трябва да забравиш за себе си. И не вярвай напълно на тукашните писания. На мен много от тях ми звучат преувеличени. Хората често се представят по-добри отколкото са. Евала, че ти си признаваш истината без да те е страх, че масите ще те осъдят. 

Клер, за комуникацията с половинката ни помагат , колкото и гадно да звучи "задръстванията".
Пътуваме заедно с кола на работа, той ме оставя при мойта работа и продължава до неговата - имаме късмет, че са ни по един и същи маршрут - на връщане си ме взима и така - обсъждаме деня насаме на отиване и връщане в колата. Това ни е времето заедно и вечер след 22.30ч, ако имаме сили да гледаме, може да обменим някоя дума насаме - иначе всъщност си комуникираме в присъствието на детето почти толкова успешно.
Ели се заиграва самичка - страшно много обича да чете книжки и даже като я викнем за вечеря - казва "аз малко чета книжка и после папам" 
Ти имаш угризения, че й показваш филмчета на компютъра, а пък аз имам че не й показвам - и досега не съм пускала нито едно филмче на Ели нито по видео, нито по ДВД, нито на компютъра...... а като знам колко интересни има... и имаме всичката необходима техника.... чак се чудя дали не я ощетявам, като не гледа филмчета - гледа само в събота сутринта детските по канал 1, БТВ и нова. И през седмицата някое детско ако хване.
Вечер, се прибираме към 19 - 19.30 всички заедно - към 18.30ч я взимаме от баба й с колата. Докато се приберем става късничко. Обаче сме си заедно - и почваме да се оправяме. До 22ч сме все заедно, защото то иначе не става. А събота и неделя ходим някъде и пак си комуникираме тримата накуп.

Мисля, че всяка майка е супер майка по своя начин и за своето дете! Така че не се притеснявайте - и с всичко се свиква и към всичко човек може да се нагоди! Стига да има добро желание и обич - няма страшно - връзката с детенцето ще е силна и хубава! 

Ами аз си казах кое е късно за мен и кое е нормалното работно време... Който чете из темата е наясно...

Иначе - снощи си тръгнах в 6 без 15 и успях да избегна най-големите задръствания... И прекарах малко повече време с детето си... Напълнихме си ваната и се правехме на рибки, много се смяхме..После четохме книжки и приказвахме... А новите ми шефки явно усещат ситуацията и ми казаха, че ще говорим да има дни, в които да си тръгвам по-рано или да идвам по-рано на работа и да тръгвам по-рано... Ще се наредят нещата.. Пожелавам на всички по-разбрани работодатели... И по-малко трафик след работа...

Аз пак съм обратното.. Работя до Военна болница и предвижването до градина е ужас.. Тръгвам от работа към 17-17.15, а в градината съм към  18.30, после пазаруване и пак чакане на автобус.. вкъщи съм най-рано 19-19,15 и ....с други думи 2 часа загубено време....
С детето се занимавам значи към два часа  - заспива малко след  21.30... И на другия ден пак така... Мразя да ПЪТУВАМ ИЗ СОФИЯ

При нас голямата (на 5 г.) ходи на детска градина, а малката (1,5 г.) я гледа баба и у дома.  С каката си говорим на връщане от детската в колата - това си е лично нейното време и добре, че не се налага да и вадя думите с ченгел, защото тя споделя и за най-големите дреболии. После се прибираме у дома и ето тук настава адът, защото почват да се конкурират за внимание, а малката е точно във възрастта на безумното тръшкане. Всякакви игрови занимания като строене на замъци с конструктор или четене и рисуване завършват със съборени замъци или скъсани и намачкани книжки и затова се ограничаваме само с разговори. Обикновено я включвам в приготвянето и сервирането на вечерята и така между другото си говорим. Прането е късно вечер и през уикендите, готвенето и то, чистенето е оставено на автопилот и се върши само, когато стане супер кочина. Първи приоритет са децата.

Ние също пътуваме много из София. Но, поне сме заедно. В колата:
- сутрин: сплитам плитки, довършвам си грима, разпределяме задачите за деня със съпруга ми. ; вечер: разказваме си как е минал денят ни, дъщеря ми ни изпява някоя нова песен, решаваме дали да вечеряме вкъщи или навън и съответно или заедно пазаруваме или хапваме някъде набързо. Хубаво ни е тримата, радвам  се, че дъщеря ми се съобразява все повече със света около нея, че се чувства част от семейството, взимайки решения и т.н.

Времето само за нас със съпруга ми се изразява в : дълги телефонни разговори през деня; вечер след като Мария заспи - стояли сме до 2 - 3 ч. само, за да си говорим; веднъж месечно - когато идват родителите ми излизаме сами и е голяма тръпка, почти като периода на ухажване - превръщаме го в празник, той ме взима с цвете от вкъщи, ходим на кино, или на театър, на ресторант, или играем билярд, прибираме се рано сутринта на другия ден...
В общи линии този формат ни устройва. Хем поддържа някаква тръпка, хем не се чувствам виновна, защото детето ми също си почива от нас, заобиколена е с любовта на баба си и дядо си, а не е оставена просто някой да я гледа, за да си направим кефа ние...
Не мога да кажа, че не изпитвам нужда от повече време за себе си или за нас двамата. Но, ако това ще е за сметка на някой друг, не мога да си го позволя.

Не работя до много късно(18 часа), но имам 2 деца и уча задочно, т.е. времето все не ми стига.Като се прибирам взимам малкия от градинка, а големият вече се е прибрал и се почва- готвене, гладене, домашни, знаете как е. Ако мъжа ми случайно се прибере по-рано от работа готви той, ако не-докато седнем на масата аз съм вече труп. Доволна съм поне, че децата се хранят в своята стая и с баща им можем да обсъдим деня си насаме. Общо -взето, не мисля че им отделям достатъчно време и понякога ми е много мъчно, но какво да се прави-такъв е животът!!! Тази седмица сме в болнични и тримата и ще наваксам, обещавам! Само да не беше тази сесия.....