към работещите до късно майки-кога и как сте "качествено" и "пълноценно" с децат

Не е така!
Децата ни също имат нужда от лично време, както и да си починат от нас!
Ужасната майка за мен е обсебващата...

 Имам време за детето вечер около 1-2 часа и уикенда. За мен важното е че детето се чувства щастливо през деня - дали е на детска или при баба си няма значение навсякъде му е добре. То си знае че мама и тати го обичат, защото те винаги му го показват когато са заедно. Децата чувстват и разбират. Да и на мене ми тежи понякога че не мога да отделя повече време да съм с него, но такъв е живота, трябва да се работи, защото някой път и за малките неща има нужда от пари.

Айде и аз в редиците на лошите майки...Вече от 7 месеца работя и още не мога да се преборя с чувството си на вина. Поради тази причина отделям всяка свободна минута на детето - вечер се прибирам към 19-20 часа, имам само час с нея, в който се храним, къпем и приспиваме. Събота и неделя гледам по цял ден да сме заедно. От което пък аз страдам, защото не ми остава свободна минута за мен самата - от 3 месеца се каня да отида на фризьор и не успявам - чувствам се виновна да отделя 3 часа в събота примерно за себе си, като мога да ги прекарам с нея. При нас е още по-сложно, защото баща й също го няма, прибира се за по една седмица всеки 1-2 месеца и детето си преживява с баба и гледачка. Не съм намерила печелившата формула. Истината е, че и моят вариант не става, защото аз съм вече супер изморена, не успявам да се наспа (сакън в събота и неделя да не поспа до 10, че ще ощетя детето). Тъпо е, знам, ама още не мога да се справя и я карам така. Да видим кога ще се сдухам съвсем

Глупости... това, че детето ти яде прясно приготвена храна пак е грижа.

И аз съм работеща майка ... от раждането - веднага на работа, та до сега ... Добре, че има баби-помощнички. Както по-горе са писали времето за детето, което отделям е вечер за 2-3 часа, събота и неделя. Важното е да е качествено и да ни е хубаво заедно. Животът е пълен с моменти, когато правим компромиси... Не мисля, че ако съм си в къщи аз самата ще се чувствам пълноценна личност, за да мога да дам достатъчно и на детето - затова работя, за да се чувставам аз самата добре / е и заради финансовата част  /.

Ох, тая тема не ми излиза от ума!

Чудя се нещо и ми се ще да ви питам, тези които прекарвате цялото свободно време с децата си. Кажете, момичета, как съчетавате майчинските си задължения с необходимостта да пообщувате и с мъжете си - като приятели, като любовници, като партньори. Не питам за секса - там е ясно, а за общуването в една двойка?

говорим си докато готвя и вечеряме, след 8 пм..опитваме се да илизаме поне 2/месец без децата за по няколко часа,много говорим по телефон;следобед уикнеда к децата  спят се мотаме и си дуднем..преминахме етапа на гледане в очите ; гледаме в една посока(да цитирам Екзюпери) и дори да не говорим с думи ни е добре заедно;
партньорството иска време и то,и поливане и отглеждане,иначе умира; правя умишлени усилия честно казано да отварям време,иначе не остава-т.т. планирам доСта отдалеч театър или кръчма и пр(нямаме баби,всяко излизане иска поне 3ма души организация)

Виждаме се на обедната почивка / ако той може, че е на ненормиран работен ден /. Между другото / вечеря, бяна, сън / -  вечер споделяме ... Е, не е както преди - онзи ден си говорехме, че откакто се роди малкия не сме играли табла, а преди си организирахме много чести турнири ...
Като цяло ще кажа - включваме и детето в общуването и от двойката - става тройка - семейство с дете.

Гледах сама детето си до 1г.11м. Стига толкова.

Тя ходеше на ясла и се чувстваше сравнително добре, не боледуваше, а на мен ми беше писнало да седя вкъщи и бях една изнервена майка. Исках да ходя на работа.
Сега съм до 18ч. на работа виждаме се вече, има време да играем, да си говорим, да се къпем, достатъчно ни е да не си омръзнем и да даваме всичко от себе си една на друга. Събота и еделя е с нас или някоя баба. Вртемето не е много, но ни е достатъчно.
Не мисля, че най-добрата майка е тази, която е 24ч. седем дни в седмицата до детето си. Ако през това време го налага, подвиква му, изнервена и сприхава е.......по-добре само по два часа дневно да са заедно.

Пак ви напомням, че темата не е  да работим или да си гледаме децата...
Снощи се прибрах заради задръстванията малко преди 8, към 9 без 10 я сложих да спи...Събира се има няма един час, през който ивечерях, а тя се беше заиграла и не си обръщахме внимание... Тя ще свикне мн ясно и може да не я бърка, но аз се чувствам ощетена, като порастне няма да иска много да е с мен, сега е по-подходящия момент да сме заедно, а аз го прекарвам в тролея... Верно ще взема да си купя мотор и ще стана майка-фурия, заобикаляща всички, за да си стигне по-бързо при детето...

 
За да съм свободна и изцяло посветена на семейството през уикенда, чистя сутрините преди да тръгна на работа. Ясно е колко качествено се чисти сутрин в 7 ч. Затова обилно използвам всички възможни препарати, щото и аз като Тинкър все се оглеждам да не изпълзи някой дзвер я от мивката, я от тоалетната. Обилно поливам и мажа с белина и производните й.
До преди две години не карах кола. Когато обаче пресметнах, че шофирането ще ми донесе между 40 - 60 мин. на ден повече със семейството, взех че се напънах и се научих на дърти години.
Другото, което ми спестява време, което прекарвам с детето е, че не готвя често . Все нещо се намира - я варено яйчице, я картофче, я печена рибка или кренвирши...
Мъкна я с мен по пазари и други задачи, за да използвам времето да си говорим...
Но пак ни е малко!

deshtovidi както е зададен въпроса "майки работещи до късно" се вкл^чват майките, които мислят че работят до късно. За някои (като мен) и 5 часа е късно, за други това е 7, а за трети това може да е 12 часа ноща. Вместо да се вкл^чваш и "ре-фокусираш" темата, смени заглавието на работещи до 8 часа или колкото там ти смяташ че е "късно" за да се вкл^чват мамите които работят до "твоето късно". Така ще избегнеш отгорови които не  ти вършат работа.

За протокола аз ако се върна от работа в 8 моето дете трябва да го слагам в леглото директно защото той в толкова ляга.

Ако на всички ви е добре не виждам защо трябва да се променяш понеже другите уж правят друго или понеже пише нещо си в книгите. Мисля, че трябва да правим това, което ни устройва и да не се сравняваме с другите. И ти си човек в крайна сметка, това че си родила дете не значи, че трябва да забравиш за себе си. И не вярвай напълно на тукашните писания. На мен много от тях ми звучат преувеличени. Хората често се представят по-добри отколкото са. Евала, че ти си признаваш истината без да те е страх, че масите ще те осъдят. 

Клер, за комуникацията с половинката ни помагат , колкото и гадно да звучи "задръстванията".
Пътуваме заедно с кола на работа, той ме оставя при мойта работа и продължава до неговата - имаме късмет, че са ни по един и същи маршрут - на връщане си ме взима и така - обсъждаме деня насаме на отиване и връщане в колата. Това ни е времето заедно и вечер след 22.30ч, ако имаме сили да гледаме, може да обменим някоя дума насаме - иначе всъщност си комуникираме в присъствието на детето почти толкова успешно.
Ели се заиграва самичка - страшно много обича да чете книжки и даже като я викнем за вечеря - казва "аз малко чета книжка и после папам" 
Ти имаш угризения, че й показваш филмчета на компютъра, а пък аз имам че не й показвам - и досега не съм пускала нито едно филмче на Ели нито по видео, нито по ДВД, нито на компютъра...... а като знам колко интересни има... и имаме всичката необходима техника.... чак се чудя дали не я ощетявам, като не гледа филмчета - гледа само в събота сутринта детските по канал 1, БТВ и нова. И през седмицата някое детско ако хване.
Вечер, се прибираме към 19 - 19.30 всички заедно - към 18.30ч я взимаме от баба й с колата. Докато се приберем става късничко. Обаче сме си заедно - и почваме да се оправяме. До 22ч сме все заедно, защото то иначе не става. А събота и неделя ходим някъде и пак си комуникираме тримата накуп.

Мисля, че всяка майка е супер майка по своя начин и за своето дете! Така че не се притеснявайте - и с всичко се свиква и към всичко човек може да се нагоди! Стига да има добро желание и обич - няма страшно - връзката с детенцето ще е силна и хубава! 

Ами аз си казах кое е късно за мен и кое е нормалното работно време... Който чете из темата е наясно...

Иначе - снощи си тръгнах в 6 без 15 и успях да избегна най-големите задръствания... И прекарах малко повече време с детето си... Напълнихме си ваната и се правехме на рибки, много се смяхме..После четохме книжки и приказвахме... А новите ми шефки явно усещат ситуацията и ми казаха, че ще говорим да има дни, в които да си тръгвам по-рано или да идвам по-рано на работа и да тръгвам по-рано... Ще се наредят нещата.. Пожелавам на всички по-разбрани работодатели... И по-малко трафик след работа...