Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За дребните уж задачки

  • 4 905
  • 48
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 459
Темата е от доста отдавна, но случайно търсейки друга тема, попаднах и на нея и ми стана интересно.
Аз никога не съм отказвала да свърша и нещо, за което нямам предварителна уговорка или не е описано в длъжностната ми характеристика. Но понеже откарах доволно количество години на една и съща работа, какво ми направи впечатление с течение на времето по отношение именно на тези уж дребни задачки и отговорности.
Според мен много зависи как се поставиш още в началото. Както се случи при мен, аз още в началото показах, че няма проблем и по време на отпуск да ме занимават с някакви много спешни неща, че няма проблем да заместя тази и онази колежка, понеже нали работата й не е голямата философия, че няма проблем да остана след работа да превеждам в най-мърсния цех и много други подобни. Тогава се чудех защо някои колеги от отдела ме съветват да не го правя и да настоявам, че не е моя работа, обаче аз все си казвах- е, к'во толкова, нали важното е работата да върви. Хем виждах, че не се отразява и на трудовото възнаграждение.
През това време какво случва. Един напусне, друг го замести временно, дойде трети на щат на същата позиция. Обаче, ако този, който е напуснал например е вършил точка 1 с подточки а) и б), този временно заместващият го изведнъж решава, че подточка б) вече му идва преко сили и си я спестява. Временно я поемам аз, за да има мир и разбирателство. После идва трети номер - който е на постоянен договор на въпросната позиция и подточка б) изобщо, ама изобщо не смята, че му влиза в задълженията, а и никой от ръководството не сяда да му обясни, че трябва. И така това рефлектира върху другите колеги и мен. Например секретарката, която имаше за задължение да превежда текста на чуждестранните поръчки, си го правеше най-отговорно и чинно. А след това и до ден-днешен след толкова много години работа с новата не можем да й обясним, че И тя трябва да го прави. И като не го прави, колегите идват аз да им ги превеждам. Така тя си взима същите пари за една задача по-малко, а аз също - същите за една задача в повече. И така от всеки отдел се появяваше някой нов, който се притеснява от определена задача, която беше прехвърляна към мен. Не съм ги броила, но да - в един момент ставаш не само изпълнител на нещо, което друг не иска да свърши, а носиш и съответната отговорност за това. И щом ти се търси такава, да - нормално е да искаш това да има своето финансово изражение.
Аз също мисля, че това е кофти организация на ръководството. Или поне при нас е така. В повечето случаи са им толкова размити представите кой с какво се занимава по принцип, че обикновено хващат винаги този, който знаят, че ще им свърши работата без много уговорки и мрънкане.

# 46
  • Мнения: 2 805
И след всичките тези изводи нещо смяташ ли да промениш? От любопитство питам , не се заяждам😊

# 47
  • Мнения: 2 459
Определено смятам, да.
Първо сменям работата. После, имам си обеца на ухото какво да (не) правя на новата. Сигурно няма много да мога да избягам от себе си, но ще се опитам да се превъзпитам.

# 48
  • Мнения: 2 805
Късмет🍀
Определено човек си научава урока  😉, ако иска да се съхрани трябва да е малко егоист и никога , ама никога да не се раздава на 100%.

Общи условия

Активация на акаунт