Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

За дребните уж задачки

  • 4 905
  • 48
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 16 791
Лошият шеф щеше да е лош служител, както и обратното.
Но и прекалена дребнавост и броене на задачи не е препоръчително. В крайна сметка всеки началник има чудеста възможност да те затрупа с работа и да те уволни за непригодност, ако не се справиш.
Както на други места - златната среда е идеалът.
Наистина е зле, когато самият шеф не може да си приоритизира нещата. Тези дни имах такъв пример - трябваше да обобщя материали, изпратени от други хора.
Скрит текст:
Първо най-важна беше бързината, щото биг бос чакал  да чете....след бързането да се спази срока, се видя как една колежка е сбъркала няколко фамилии, а след уикенда пряката ми шефка реши, че трябва да се промени стила на изразяване (което в петък категорично отказа). Друг е въпросът как служителите нямат елементарни умения за преразказ на пряка реч. Та накрая преправихме половината документ.

# 31
  • София
  • Мнения: 2 709
Здравейте, подновявам тази тема, защото не намирам по-близка друга тема. Много често се чувствам неудобно на сегашната ми работа. Да уточня, не съм я избирала целенасочено. Работя в една от големите международни компании. Преди бях акаунт мениджър - за около година, опитът ми е в обслужване на клиенти. Но дойде ковид, и ни разформираха отдела. Поне нас не ни съкратиха, а ни дадоха срок от месец да търсим позиция вътрешно. И първата, на която попаднах, беше някаква административна поддръжка на отдел продажби за даден регион. Съответно, беше си един вид понижение, защото функциите ми по длъжностна характеристика са да поддържам документация, и да пиша “success stories”. Аз нямам опит в продажби и бизнес планиране никак, но приех, за да не остана без работа, и защото документация и чат пат някой “рипорт” са ми пределно в зоната на комфорт.
Защо се чувствам неудобно: шефът ми е чужденец, съответно и всички колеги. Но той ми е шеф само формално, реално работя с един друг. Та този друг очаква от мен да качвам файлове и едва ли не копи пейст и е доволен. А шефа очаква някаква неясна за мен, неформулирана конкретно продуктивност и тн. И малко двамата си противоречат. Да не говорим че като попитам за конкретни параметри, не ми помага особено. Като започвах, никакво обучение. Връчиха ми една лаконична длъжностна характеристика, и сама налучквах за коя система ми трябва достъп и как да я намеря и използвам. Да не говорим, нямаше изискване за умения с PowerBI, но се научих от зор и сега предимно с него работя. Демек, концепция никаква. Друг път съм имала конкретно разписани цели и как се измерват резултатите ми спрямо тези цели, а сегашният шеф не ми поставя никакви, сама да си ги измислям… Иначе добре се държи, доволна съм от заплата, придобивки. И в крайна сметка получих много похвали сега в края на годината, бонус и т.н. Но реално аз тази работа я свършвам за много малко време, и ми остава достатъчно свободно време. Но постоянно ме е страх да не се появи някой да каже, че не си изкарвам заплатата. Според един познат, чужденците очакват самостоятелност, демек аз сама да се ориентирам и оправям. Но да поясня, когато проявя инициативност по въпроси, които шефа повдига, говоря с двамата и ми блокират инициативата, защото после се оказва, че не е нужно. И също така, и да искам, сама малко неща мога да направя, защото ми трябва тяхното съдействие за достъп до информация, т.е. работя на сляпо без тяхна помощ. Днес имах разговор с шефа и той ми каза, че друга колежка го питала, аз какво правя… и му припомних, че на края на годината му казах, че според мен е хубаво да ме включи малко повече в срещите на другите, за да добия представа как да съм им полезна. Казах, че пак винаги ще съгласувам с тях всичко като лидери на екипа. И тогава ми се казва, че другите колеги били твърде лакоми за информация, която после не ги правела по-ефективни, затова не искали да им помагам. И пак ме потупа по рамото, че добра работа върша… И така се въртя в кръг и между чука и наковалнята шефа и този другия и ме е страх, че пропускам нещо в работата и ще ме съкратят…

Последна редакция: вт, 11 яну 2022, 17:48 от Zabraven Profil

# 32
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 3 431
А защо не си потърсиш друга работа? Разбирам те отлично! Не знаят какво точно искат от теб, не могат да формулират задълженията ти, но пък очевидно са доволни. Щом теб това те натоварва - за квалифицирани кадри работа винаги ще има, само потърси!

# 33
  • София
  • Мнения: 2 709
Ами защото от опит, горчив личен опит, работа не се сменя, ако причините за напускане не са ми над определена граница. Защото каква гаранция имам дали ще имам някакви проблеми на нова работа… Случвало ми се е да сменям работа, ей така защото ми е доскучало да седя 4 години и съм търсила промяна и разнообразие не където трябва, или нещо ме е дразнило, докато съм била там, и за момента ми се е струвало много голяма работа, а сега като се връщам назад, бял кахър. Нали сегашните уж са доволни, надявам се… за мен това е важно. Вече ако бяха недоволни открито, щях наистина да се замисля за друга работа.
Но мене друго ме чопли - шефа да ми спомене, че имал цял час разговор с колежка, която се била чудела аз какво правя. Можела съм да направя толкова много, за да й помагам. Първо, защо шефа ми споделя за този разговор… втори, аз много пъти съм адвокатствала за да изпълня искания на колежките по рипорти и тн, но са ми казвали шефа и другия лийд, че това било излишно, не им трябвало такава информация и т.н.. и съм в постоянно лимбо между, не съм достатъчно полезна, и няма нужда от изпълнението на дадена задача… как са доволни от малкото останало, което правя, не знам… Единствено се надявам, ако са недоволни, да са директни, а не да ме подхлъзват и да очакват сама да се сещам…

Последна редакция: вт, 11 яну 2022, 21:32 от Zabraven Profil

# 34
  • Мнения: 541
Колко позната история. Имах идеи, но нищо не можех да направя без одобрение и съгласие, т.е. бях с вързани ръце. Отделно, че искаха да правят шмекерии, които дори не бяха в реда на нещата. И накрая - "Ами от утре те освобождаваме". Имаше придобивки и заплатат беше ок, но  се радвам,че вече нямам нищо общо с тази фирма и свързани с нея.

# 35
  • София
  • Мнения: 2 709
Колко позната история. Имах идеи, но нищо не можех да направя без одобрение и съгласие, т.е. бях с вързани ръце. Отделно, че искаха да правят шмекерии, които дори не бяха в реда на нещата. И накрая - "Ами от утре те освобождаваме". Имаше придобивки и заплатат беше ок, но  се радвам,че вече нямам нищо общо с тази фирма и свързани с нея.
Разкажи малко твоята история… на мен не ми се струва да искат да правят шмекерии, няма как. Засега ми се струва, че или те нямат ясна концепция как да се случват нещата, или аз не се ориентирам добре в ситуацията. Иначе защо са отворили позиция и са ме наели… според шефа, идеята му била, че съкратили много бизнес мениджъри, и аз трябвало да компенсирам, като подпомагам останалите с информация за вземане на решения. Което супер, но после те ми казват, как да намерим х, и шефа ми казва, на тях не им трябва х… Ти какво правиш между другото… 😒

# 36
  • Мнения: 541
Вероятно по-скоро те не са наясно какво правят. Но не се чувствай виновна в тази ситуация. Инициативна си, но няма подкрепа от др.страна. По-важното е, че са доволни от теб. Въпросната колежка може да завижда, да иска да направи мръсно, че да я интересува какво толкова правиш, знам ли.
А за моята работа няма много да разказване. В централния офис наемаха "парашутисти" и нали трябваше да отчитат някаква дейност. Та бяха измислили кампания за набиране на нови клиенти, но само до там. Реално фирмата не беше с никак добър имидж, та камо ли да привлича клиенти за нова сфера и то без никаква идея как да стане това. А бе, простотия до шия. Чувствах се неудобно,че реално имам идеи, но никой не даваше зелена светлина за тях. Само си прехвърляха топката с нереални предложения. Единият казваше "Да направих Х", а другият "Това не може да се прави". Та, не се тревожи. Рано или късно нещата ще излязат наяве. Дори можеш да ги питаш от кой от двамата трябва да се ръководиш, след като ти дават противоречиви насоки. Всъщност нещата са прости, но ние си ги усложняваме със страх и притеснения, които влияят единствено на нас.

# 37
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 3 431
Zabraven Profil, да започнем от: тази колежка Х на по-висока или по-ниска позиция е? Разговора с шефа личен или служебен е бил? Защото ако в личен разговор се спомене е едно, а ако е в служебен - коренно различно.
Второ: стига си гледала назад. Щом си напуснала дадена позиция, значи за онзи момент това е било правилното решение и това е. Човек винаги трябва да се развива, а това с тъпчене на едно място не става.
Трето: до колко работата ти изисква пряко одобрение на всяка задача от висшестоящ? Ми не ги питай, директно говори с тези колеги, на които можеш да си от помощ. Опознай ги тея хора. Сближете се колкото е възможно. Не е нужно да си ставате дружки, но да знаят ти коя си, какво правиш и кога могат да те търсят. Извинявай, информацията е само от твоите постове, но всичко ми изглежда като много, много лош мениджмънт на високо ниво. Ако е така - ТИ няма какво да направиш. Или си търсиш нова работа или чакаш да те уволнят. Пък може и да не те 🤷 Познавам хора, които цял живот работят клатику*ец и си бъркат в носа. Ама го правят, защото може. Защото има кой да им плаща за това. Та... Или си траеш, или решаваш проблема.

# 38
  • София
  • Мнения: 2 709
Snow angel, 1. Тя е на по-висока позиция. Всички са на по-високи позиции, аз съм последна дупка. Доколкото знам, са имали служебен разговор 2. За пряко одобрение, аз най-малкото нямам достъп до информация. Казва ми се, имаме нужда от рипорт за х. Отивам при шефа - одобри ми достъп до информация за х. Ама защо… ама на тях не им трябва такъв рипорт. И да права си, при такава ситуация, правя каквото мога, и ако ме съкратят, да си взема 4 заплати. Но не искам да търся друг работидател… но разбира се ако се наложи, ще търся. А има едно, за което си права - да се сближа служебно с другите колеги. Тук ми е малко трудно, няколко пъти съм инициирала срещи с тях, и или са много заети, или ме питат неща, които и на главата си да застана, няма как да знам. Затова ги отнасям към шефа и другия. Горките ми колеги си мислят, че това за което питат мениджмънта и не получават, аз мишока някак го знам и ще им снеса. И да исках няма как. Затова шефа ми каза, те много искат, правиш каквото има, няма да ги питаме. И после, другите го питали аз какво правя… Другото е т.нар. джоб сикюрити - другия чужденец ме държи на трошици от страх да не му иззема функции. Красиво ли е това да обясня на шефа, след като другия ме тупа и хвали пред шефа…

Последна редакция: ср, 12 яну 2022, 10:35 от Zabraven Profil

# 39
  • в сърцата на децата <3
  • Мнения: 3 431
Значи правиш си разбор на ситуацията от психологическа гледна точка: повече те натоварва или повече ти е добре на тази позиция? Струва ми се, че май повече сама се натоварваш. Опитай да не ти пука. Ти правиш каквото ти кажат и от там нататък - толкоз! Важно ли ти е да не те уволнят? Това от гледна точка на възможностите ти като специалист за намиране на нова работа имам предвид. Иначе за никого не е приятно да бъде освободен, спор няма. Наистина се замисли до колко основателни са притесненията ти.

А шефа ти може и да е прав с отказа на достъп до определена информация. Без значение сферата на работа, конфиденциална информация и индустриални шпиони има навсякъде. Може да звучи странно, но дори в наглед прости малки фирмички се пускат такива хора. Та... Не е съвсем без причина и тяхното поведение.

# 40
  • София
  • Мнения: 14 117
Струва ми се, че май повече сама се натоварваш. Опитай да не ти пука. Ти правиш каквото ти кажат и от там нататък - толкоз!
 
това е моето мнение след 40 г. трудов стаж. Не се хвърляй за търсиш признание и да бъхтиш, кютай си каквото ти е по длъжностна характеристика. Какво ти пука, че ти е малко работата - ако ти дадат много също не е добре.
Това разни измислени таргети, задачи и др. - щефа да ги измисли и разпредели. Ама те от чужбината им е все тая за филиала тук - за имидж имат филилал в Бг.
С 2думи - докато те държат имитирай минимум дейност и си вземай заплатата. Като те освободят - според КТ имаш много време да си търсиш нова работа.
Вземай си заплатата и си кротувай за сега.

# 41
  • Мнения: 435
И аз подкрепям горното мнение - работодателят определя колко пари срещу каква работа да даде. Но реално не мисля, че ще издържиш дълго така. Колежката ти е имала намерение да те натопи, смятала е, по-нагоре не знаят колко свободно време имаш. Шефът ти пък е постъпил много непрофесионално като ти е казал, най-вероятно е несъзнателно, но подклажда интриги.
Явно целият колектив смята, че ти си "клатиш краката" и ако това не се промени, ще започнат теории защо и как. Не ми се мисли какво ще ти чуят ушите. А е важно човек да е в добри отношения с колегите си, трябва да си много дебелокожа, за да издържиш на помията, която ще започне да се излива.

# 42
  • София
  • Мнения: 2 709
Здравейте отново! Сърбеше ме да пораздвижа малко темата. Радвам се както на съвети, така и на ваши истории. Срещали ли сте информационни монополисти? Изграждат си стратегическа позиция, като се намърдват като информационен постедник: никой от екипа няма достъп до източника на информация, освен чрез него. Така си гарантира позицията като филтър на цедката, иначе информацията е създадена за свободно ползване. Та мен ме назначиха да администрирам шерпойнта с колекционираната му информация на един господин. И при мен така - без линкове към източника, сваля файлове и по мейл. Вътрешната ни търсачка не индексира тези неща, опитвала съм хиляди начини сама да търся източника къде ги качват тия рипорти. Защото тях не ги създава той. Същите неща като мен са се питали и други колеги, а този господин повтаря като папагал, че шерпойнт портала му не е копиране на съществуваща работа. И си качвам аз файлове когато и каквито ми каже. Сега обаче нови шефове и преструктуриране, напрежение дали ще се запази същия състав. Разглеждат портала, който съм създала с негово съдържание. И видиш ли как нещата, които преди пращаше по мейл и обясняваше да се търсят на неговия шерпойнт, вече праща линкове директно към източника. Демек аз съм копирачката ли знам ли…

# 43
  • Мнения: 11 368
Това ми звучи като поредното просене всякаква служебна комуникация да е писмена.

# 44
  • София
  • Мнения: 62 609
Вивиан, давам й ги задачките, както давам и на всички останали. Защото трябва да се свършат, бизнесът го изисква от нас. И няма как аз да си свърша всичко сама, което е извън длъжностните характеристики на екипа. Не сме стоматологична клиника или подобен сървис, да възнаграждаваме всяка допълнителна услуга. Офисната работа не се брои така. Който я брои, не му е мястото при мен.
По не знам коя логика позволявам да ходят на маникюр в работно време. Ама това не се отчита като се броят задачките, допълнителните.

Това е като скритите и допълнителни такси, с които се товари потребителят на някаква стока или услуга, най-често услуга. Редовен номер на прехвърляне на задачи, които са от компетентността на горния или съвсем умишлено спестяване на една длъжност и разпределяне на задачите върху другите полека-лека, но парите е ясно, че си остават неразпределени. Само работата. И после се очаква лоялност от работника. Няма как да стане. Хората не са тъпи, те рано или късно връщат топката. Най-често просто забравят задачата или не я изпълняват добре. И хич не им дреме, че шефът ще ги навика или ще ги глоби - така или иначе задачата не е свършена и шефът се изнервя. Работникът работа ще си намери, ама шефът по-трудно.

Общи условия

Активация на акаунт