Цитат на: maria_maria
Тoni,абе аз не мисля,че ги сърбят пъпчиците.Моят например вече съм го хванала,че сме го разлигавили.Иска компания и не заспива сам,а иска да го гушнеш,особено като не спи хубаво през деня/като войник на наряд/ и вечер след къпане и ядене настава един рев.Спи му се,а не заспива.
Не, миличка, сърбят си я
Като и мажа тялото и седи спокойно и само като стигна до пъпките и рев до бога Пробвала съм и както си седи спокойно (което последните дни е цяло чудо ако се случи) и да я пипна по гръбчето или коремчето и директно си се разплаква 
И като я преобличам и дрешките като се движат и също се дразни Абе въобще.... И като се има предвид, че заради тях и коликите почти не спи, от недоспиването става още по раздразнителна и е просто ужасно всичко... вече нервите ми са опънати до край От три дни съм спала сумарно сигурно 10 часа и през цялото време ми е в ръцете, защото иначе плаче още повече.. То не е разправяне....И денем и нощем.... 
). Ние вчера вадихме стотина снимки и доста соленко ни излезе. Пък аз все снимам Жужка, че нали съм и фенка ........... 
и не мисля че Наско ще се съгласи пак на такъв разход (все пак бебето е още само на месец, така къде ще му излезе края не знам) 
. Времето е приказно 
за разходки! 
, не се е случвало през последните две седмици при все че аз сутринта я "изаках". Бях пробвала дуфалак, сокче от сини сливи, сокче от ябълка, сокче от круша, чай Блевит, чай Хипп за стомашни неразположения, адаптирано мляко Блемил (за лесно изхождане, днес свършваме кутията така че няма да се е дължало на него), кръгов масаж на коремчето и не знам дали не пропускам нещо ....... Та как го постигнах, дано не греша и дано не е инцедентно, но от три дни почти през хранене бебка "кара колело" или просто свиваме и разгъваме крачетата по 15 минути (естествено с подходящия музикален фон "Някой кара колело" или "Пляс, пляс педалите" изпълнени от мен 
). През това време тя е изключително доволна и ухилена независимо дали секунди преди да започнем не се деряла от глад. Попръцква (нещо което преди правеше след жестоки напъни и викове), оглежда се и се усмихва доволна. Искрено се надявам това да я е стимулирало и да е довело до днешния резултат. Дано вече започне да се справя само мъничето. Много исках да споделя моята радост и ако гимнастиката 
е била причината препоръчвам ви да пробвате и това да стане и ваша радост. Толкова бях доволна, представете си ме как търча из нас с наакан памперс и го показвам на който срещна (е то тълпи няма, но свекърва ми и мъжа ми станаха съпричастни на радостта, гледката и миризмата) 
: Пу-пу да не я урочасам. 
А храната ги засилва. За съня незнам, може би от болката се изтощават малките душички 
и дано за напред да нямате проблеми повече.