Не мога да ви разбера.... Пораствате, в един момент срещате някой в когото се влюбвате, имате връзка, впоследствие брак/съжителство, после дете/деца, живеете години заедно, (т.е. не е някой срещнат на автогарата и очевидно явно имате общи неща, харесвате се и т.н.), всичко е наред и изведнъж поради някаква прищявка казвате - ми май искам нещо друго, имам тръпка към друг човек и т.н. и с лека ръка зарязвате всичко градено досега, партньора си, детето си... Честно не съм го разбирал никога това поведение, но съм го срещал неведнъж, за съжаление и то точно от нежния пол....
Не съм чула някой от хубаво да е зарязал всичко...
Някои хора (като БНД) от скука си прецакват живота.
Жена му гледа дом, деца, неговите благини да са изпънати. И накрая - бам, скучно ми е, що да не си прецакам идеалния живот.
После "Ама да се съберем заради децата" - айде, нема нужда. ЧупИ си сам главата.
