Защо се разпада българското семейство?

Ясно, не съм те разбрала.

Чувствата може да са еднакво интензивни, но финансовите и законовите последствия не са.

Имам пример от позната. Голяма любов и съвместен живот с мъж, но нямаха брак или деца. Когато той внезапно почина, тя нямаше право дори да уреди погребението му. Дойдоха сестрите му от друг град и уредиха всичко както те искаха. Мисля, че получи половината от продажбата на къщата, но това е всичко.

В България разводът не е скъп. На запад може да е много скъп и където аз живея отнема средно 9 месеца, а някои се влачат с години.

Незнам само българското ли, но за мен, причините са основно две:
 - възможност за секс без брак(секс виждаме и навсякъде, считам, че е доста обезценен, в сравнение с преди 50год);
 - жените получаваме адекватно заплащане( благодарим суфражетки), ведно с добра доза самочувствие, предвид горното.

Статистиките дават много по-точно представа от чиито и да е лични впечатления. Това, че на някой баба му се е развела, не значи че било масово. Достатъчно е да видим данни дори само от 1990, коефициент на бракоразводнност може да не е скочил много, но този на брачните се е сринал. Което в крайна сметка говори, че много повече като процент от сключените бракове са се разпаднали през 2019, отколкото през 90та.
За родените извън брак, и аз лично знам за доста такива случаи в Италия, в които се женят след 2-3 деца, но остава фактът че там под 1/3 от децата се раждат извън брак, а България е на второ място в цяла Европа. Значи у нас много по-голям процент хора не вярват в брака, отколкото средно в Европа.

А преди 50 години примерно такива двойки нямаше да се разделят (не всички, но повечето), а щяха да преглътнат изневярата. Затова казвам, че сега е много по-добре – имаш много по-малък натиск да преглъщаш.

В момента (от половин година някъде) близки приятели са пред раздяла. Пак заради външен човек. В случая не става въпрос за изневяра, а за намеса от свекървата. Ставала съм свидетел на абсурдни ситуации с нея, виждах, че за жена му е проблем (нормално), мъжът – пълен слепец, за него всичко беше точно, докато не стана грандиозен скандал. И те са 20+. Преди 50 години, в повечето случаи, жената пак щеше да търпи. Както казах – добре че вече не е така.

Това с процентите разпаднали се бракове е много трудно да се изчисли и такава статистика е безсмислена. Браковете, които са разтрогнати през 2019г не са сключени през 2019г, а в най-различни години с различен брой бракове, а няма как да се съпоставят със съответните години. Тези 10 000 развода са почти 50% от сключените през 2019г бракове, които са 22 000 на брой, но биха били 20% от браковете, сключени през някоя далечна година.

Никой не твърди, че са били масово явление разводите. Аз твърдя, че ги е имало, макар и да са били огромна рядкост поради силни неудобства.

Италия е съседна държава, но с по-семейна култура, в която разводите доскоро са били невъзможни или изключително трудни, браковете са били само и основно църковни и религията играе важна социална роля. В съседна Франция, дори на юг в Ница и Марсилия, които са били доскоро италиански културно, но и административно (понякога), но където от 200 години има възможности за сключване на граждански брак, броят и процентът извънбрачни е колосален.

Франция е в период на огромна миграция на млади хора, а Италия е по-статична в това отношение.

В период и на преселения браковете намаляват, разводите и блиькородствените бракове се увеличават. Това важи за всяка човешка група.

За мен е като сблъсък едновременно..На свободата да избираш как да живееш без да подтискаш и пренебрегваш себе си , а в същото време като егото да води и чест, морал, съпричастност, отговорност да са остарели думички..даже смешни.

Невена, във Франция освен че повече се развеждат, повече се и женят. И са на първо място в Европа по брой родени извън брак деца. Не намирам статистика по региони, ще ми е интересно ако дадеш, но като цяло за второ и нататък поколение вече по-определяща е страната в която живеят, отколкото етническия произход. Знаеш добре, че и от Азия, Африка и Южна Америка като дойдат в Европа и намалят раждаемостта например. Иначе я кажи откога във Франция имат женените жени да имат своя банкова сметка? И там не е било толкова лесно да се разведеш преди 50 години, то и данните го показват. Но на мен друго ми е интересно, защо точно България толкова напред в класацията, защо е толкова различна от останалите балкански страни например.

Не знам за другите балкански държави и не съм търсила статистика. За България си мисля, че тия тенденции тръгват с изкореняването на религията в обществото още през 60-те години. Общества, в които религията е по-застъпена, не гледат толкова леко на развода. Според мен социално-икономическите стресове на прехода доведоха до изкривяване на ценности за известно време.

Ще ми е интересно да разбера за Румъния, която е била в подобна позиция и с подобен преход на нашия.

Виждам, че тук цари мнението, че на запад бракът не е важен. Важен е, особено за средната класа.  Не познавам и нито една двойка с деца, която да живее без брак. Примерът, който дадох по-горе, е по-скоро изключение.

Не мисля, че българското семейство чак сега е започнало да се разпада. Зависи какво разбираме под разпад. За мен семейството има смисъл единствено, ако партньорите се възприемат точно като такива и поне се уважават. Със сигурност идеално няма никъде.

 Да се крепи нещо, колкото да има нещо, не си е работа, с брак или без (лично аз държа много на брака). Израснала съм сред скандали, нямах щастливо детство. Сред приятелите и познатите ми през годините почти няма случай на истински здраво, оцеляло във времето семейство - разведени родители, отсъстващи или авторитарни баща или майка. Чак ми беше странно като отида някъде на гости и видя задружност, топлота, нормални отношения. Съответно и грешните семейни модели после почти сигурно децата ги повтарят...

Но и примери за стабилни отношения имам около себе си, не един - заедно от ученици, преминали през много трудности пак заедно и останали заедно. Дали са били компромиси, дали са се намерили - това няма как да знаем.

По-лесно слагаме край, защото по-малко сме склонни на компромиси. Животът е един и няма смисъл да се мъчим. Но и често така и не се намира щастие. С този едни проблеми, със следващия - други. И аз съм искала с един мъж и до край, но...

Румъния има малко по-нисък процент от Италия на деца родени извън брак...

Разводът не винаги е шок и ужас, но в соца е бил неморален, абе края на света.
От моята камбанария, на дете на разведени родители (майка ми търпя години точно заради социалния фактор, а и не беше достатъчно финансово независима) не гледам на развода като провал. Даже мисля, че се драматизира излишно, има хора с 2, 3 брака и са в нормални отношения. Не е края на света, но пак да кажа 21 век сме.

Интересно ми е, има ли статистика на разводите след 89-90 та година. Би трябвало да е някакъв бум с настъпването на демокрацията?

Ами, не. Все по-малко се женят. Почти 400 000 брака през 1970г, 300 000 през 2000г и 220 000 + 6 000 еднополови през 2019г.

Разводите са били около 33 000 На година, стабилен брой от 1950г до 1970г. Рязко се качват след 1980г и има пик от 155 000 през 2005г и оттогава лек спад и са около 120-130 000 годишно.

Тук има и възможност за регистриране на съвместно съжителство без брак в кметството, което в момента дава почти същите права, но се прекратява лесно - желаещият да го прекрати заявява желанието си и то става ефективно веднага, без другия да може да оспорва. PACS  се нарича и броя на паксираните се увеличава.

Някои чужденки, като от Северна Африка, Турция и Румъния, например раждат повече деца тук, отколкото в техните държави. Средната румънка ражда по 3 деца тук, а под 1.5 в Румъния. Освен Тук да идват основно ромки от Румъния?????? Очудих се, защото румънка с повече от 2 деца не познавам.

В България рязко се покачиха извънбрачните раждания през 90те. Кризата накара много хора да изчакват, мъжете не искаха да се обвързват. Няколко мои познати бяха дошли да работят в Лондон, оставяйки бременна приятелка. Мислеха да се женят за англичанка ако не успеят да останат по друг начин и затова не се бяха оженили. Като се уредиха се върнаха, ожениха се и доведоха жените с децата. Много жени раждаха без брак за да не останат без дете във времена, в които миналата 30г трудно намираше съпруг, а младите мъже искаха да емигрират, да пътуват, да живеят. Тогава живеенето без брак стана модерно, символ на свобода, която майките и бабите ни не бяха имали.

В 90-те брак се сключваше масово . Аз се омъжих в новата ера и до тогава нямах познати, които да не са сключили брак Да не коментирам пък тези, които отидоха в чужбина. Там никоя не живее на семейни начела.