Васудевая, подобни и нас не ни харесват, не знам защо 
- Публикувана: 9 юни 2021, 22:02 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2021, 19:36 ч.
Защо се разпада българското семейство?
Викате, що мъжете не помагали за домакинската работа, ама като помогнат, олеле малеле
Колкото и да е зле мъжът в кухнята, това не съм чувала някога да е довело до разпад на семейство. Неуменията му в другите помещения повече тежат. Виж жената да не я бива в кухнята може и да е станало причина или поне да е наклонило везните при наличие на други утежняващи обстоятелства.
От друга страна ако не очакваш любов, разбиране и нежност, за какво ти е да влизаш във връзка. За брак да не говорим.
Любов и разбиране са горен пласт на фундамента.
От друга страна ако не очакваш любов, разбиране и нежност, за какво ти е да влизаш във връзка. За брак да не говорим.
Да, казвам 
,всеки си има негови критерии.
Спокоен характер, без зависимости, достатъчно търпелив( за лошите моменти), държах половинката ми да не е разведен, да няма предишни деца. На още някои неща държах, но няма да ги вмъкна тук. Горните не са гаранция за нищо, Фило. Времето ще покаже, но слепешката не бих се омъжила.
,всеки си има негови критерии. Спокоен характер, без зависимости, достатъчно търпелив( за лошите моменти), държах половинката ми да не е разведен, да няма предишни деца. На още някои неща държах, но няма да ги вмъкна тук. Горните не са гаранция за нищо, Фило. Времето ще покаже, но слепешката не бих се омъжила.
Слепешката никой не трябва да се жени, но няма ли любов и уважение за мен всичко останало се обезсмисля.
Би трябвало семейството да носи щастие и да не е само развода повод за радост, ама... явно действителността е друга
Точно.
Никога не се почувствах щастлива от развода, въпреки че беше по-доброто решение от това да остана в брак.
И аз смятам, че семейството трябва да носи щастие. Много исках това, но и не го имах.
Не съм разбирала жени, които са ми казвали - олекна ми като се разведох, радостна съм и т.н. Ами донякъде олекването - разбирам, но радост да ми носи развода - дори да е добро решение, по-скоро беше съсипващо, защото исках семейство, а го загубих и бившият още взема от мен под формата на финанси. Та не ми носи радост развода, просто гледам само напред, защото миналото и действителността са достатъчно тежки, затова спрях и да мисля за тях, а само за бъдещето.
Питала съм майка ми как са се справили с баща ми. Техният път не е бил лек. Не една торба със сол са изяли. Каза ми, че се е влюбила и омъжила за едни сини очи. Но освен любовта, винаги са били и приятелчета с баща ми. И сега, на прага на техните 70 години ми казва, че като го погледне, не вижда дядото, в който се е превърнал, а душата му. А тя няма възраст.
Та няма ли любов и уважение в началото, няма как да има обич и приятелство след 40 години.
Та няма ли любов и уважение в началото, няма как да има обич и приятелство след 40 години.
Така е, Филомена. След много години заедно, след много премеждия, след много щастливи моменти, сиво ежедневие, шегички, веселие, сръдни и сериозни разговори, проблемни ситуации, слабости, сила - сол и мед по много, още повече заобичваш. Ако си обичал и ако ти е присъщо да си лоялен може би. За това се иска освен физическа, то и емоционална съвместимост. Мисля де.
Скрит текст:
Никога няма да забравя напътствията, които татко е дал на майка ми, за да живее остатъка от живота си добре и в здраве, в спокойствие, в нощта, когато си отиде. Сметки от тях не съм видяла. За мен това е израз на любов - да искаш другият да е добре, щастлив, дори и без тебе.
