Сега всеки "заслужава" да има и да получава.
А в брака/връзката трябва да бъде и да дава.
А в брака/връзката трябва да бъде и да дава.
- Публикувана: 9 юни 2021, 22:02 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2021, 19:36 ч.
Защо се разпада българското семейство?
Точно! Не се разпадат семействата, а някои бракове. Много хора се женят уж по любов, но не знаят, че тя идва след като са си отишли пеперудите. Ако хората се женеха и правеха деца на този етап, разводите щяха да са по-тежки. Около мен напоследък зачестиха разводите около пълнолетието на малкото дете.
Сега всеки "заслужава" да има и да получава.
А в брака/връзката трябва да бъде и да дава.
А в брака/връзката трябва да бъде и да дава.
На думи е така, но реално, наистина семейства се разпаднаха.
Случва се, да се изгубите, а това да доведе до края, което не значи, че не сте били през голямата част от годините!
Невена, Румъния е втора по брой деца на една жена в ЕС след Франция. Аз познавам няколко бели, средна класа, 100% френски семейства с три деца. Въобще не са изключение, поне в тяхната среда. Та това с румънците само потвърждава това, което написах - лесно се адаптират.
За бебето, имах предвид спрямо Италия. Факт. А разводите ги гледай като %, така числата нищо не означават.
И пак остава въпросът, защо сме толкова различни дори от румънците.
За бебето, имах предвид спрямо Италия. Факт. А разводите ги гледай като %, така числата нищо не означават.
И пак остава въпросът, защо сме толкова различни дори от румънците.
Невена, Румъния е втора по брой деца на една жена в ЕС след Франция. Аз познавам няколко бели, средна класа, 100% френски семейства с три деца. Въобще не са изключение, поне в тяхната среда. Та това с румънците само потвърждава това, което написах - лесно се адаптират.
За бебето, имах предвид спрямо Италия. Факт. А разводите ги гледай като %, така числата нищо не означават.
И пак остава въпросът, защо сме толкова различни дори от румънците.
За бебето, имах предвид спрямо Италия. Факт. А разводите ги гледай като %, така числата нищо не означават.
И пак остава въпросът, защо сме толкова различни дори от румънците.
Румъния е втора по брой по брой деца в ЕО, след Франция. Втора е в ЕО и по брой роми (около 900 000), пак след Франция (около 1-1.2 милиона).
И аз познавам много французи с по 3, 4 и 5 деца, но познавам десеторно повече, които изобщо нямат деца или имат едно. Във Франция има повече разнообразие в избора на брой деца. В източна Европа бездетните и многодетните са изключителна рядкост, макар, че вече броя им расте. Свекърите имат 4 деца, но и двамата имат по един бездетен брат или сестра. В блока ми е пълно с 80 и 90 годишни хора без внуци. 60 годишният, единствен син на съседите няма деца. 45 годишната дъщеря на приятелката ми от съседния вход няма дете. Приятелката ми и съседката отсреща са единствени деца и толкова имали и те. Тук повечето деца ги раждаме чужденките и в нашите ни държави и половината не бихме родили. Родила рум толкова деца, колкото майлс ми и баба ми общо.
Различни сме от румънците, но и от гърците сме различни. Кои разлики те вълнуват? Има културни, религиозни разлики и демографски етапи.
Има и нещо друго. На времето социалният статус на хората е бил еднакъв. Заплатите еднакви, бананите и те. Не е било като сега луда надпревара кой е по-по-най. Това според мен също оказва влияние. Често хората надничат в чуждата паница и "нещастието" им в брака идва точно от там.
Има и нещо друго. На времето социалният статус на хората е бил еднакъв. Заплатите еднакви, бананите и те. Не е било като сега луда надпревара кой е по-по-най. Това според мен също оказва влияние. Често хората надничат в чуждата паница и "нещастието" им в брака идва точно от там.
Пак се състезаваха - я коя затворила повече буркани, я коя си сложил цветни плочки в банята, кой каква кола си купил... Даже бяха по-изобретателни, защото нямаше истинско поле за изява.
Невена ти имаш две деца във Франция, аз имам две деца в България, къде видя невъзможността да ги родиш в собствената си страна.
Когато раждах двете си деца, в България мъжете дължаха военна служба. Ако дете с един родител с българско гражданство се роди в България му лепват автоматично българско гражданство. Синът ми засега няма. В българските болници тогава редовно не допускаха придружители, беше мизерно, връзваха докато се ражда, не даваха да се яде, след секцио не даваха бебето веднага, не допускаха родители в неонатологията. Някъде даже си носеха лигнин и конци. Това съм го чела в дир.бг в края на 90те и началото на 2000г. Тогава България имаше висока детска смъртност.
Ако бебето се роди мъртво го изхвърляха, заедно с превръзки и марли, отстранени органи и го изгаряха в болничния инсинератор като боклук, често без даже да го покажат на родителите. Преди 10ина години бяха държали живо, мърдащо, недоносено бебе без да му окажат помощ и го бяха оставили да умре. Няколко пъти го бяха вадили и слагали обратно на място, на което се съхранява боклук.
В България, тогава нямаше да родя и пари да ми даваха. Сега, все още не бих си го причинила.
Ако родя в България може да ритне Хагската конвенция ако бащата живее и работи там, дори и да е чужденец и това го знаеш по-добре от мене. Излизането да живея другаде с детето става сложно.
Ако се разделя или разведа в България, издръжката за детето вероятно ще е мизерна, а за мене тогава щеше да е никаква.
Не исках да децата ми да се раждат пушечно месо и биологични отпадъци.
Ти си раждала в други времена. Вече нямма военна служба за момчетата. Сигурна съм, че след още 20 години българските болници и клиники ще са прекрасно място, но дотогава, не, благодаря.
Май прекалено черногледо го описа.
Невена ти имаш две деца във Франция, аз имам две деца в България, къде видя невъзможността да ги родиш в собствената си страна.
Когато раждах двете си деца, в България мъжете дължаха военна служба. Ако дете с един родител с българско гражданство се роди в България му лепват автоматично българско гражданство. Синът ми засега няма. В българските болници тогава редовно не допускаха придружители, беше мизерно, връзваха докато се ражда, не даваха да се яде, след секцио не даваха бебето веднага, не допускаха родители в неонатологията. Някъде даже си носеха лигнин и конци. Това съм го чела в дир.бг в края на 90те и началото на 2000г. Тогава България имаше висока детска смъртност.
Ако бебето се роди мъртво го изхвърляха, заедно с превръзки и марли, отстранени органи и го изгаряха в болничния инсинератор като боклук, често без даже да го покажат на родителите. Преди 10ина години бяха държали живо, мърдащо, недоносено бебе без да му окажат помощ и го бяха оставили да умре. Няколко пъти го бяха вадили и слагали обратно на място, на което се съхранява боклук.
В България, тогава нямаше да родя и пари да ми даваха. Сега, все още не бих си го причинила.
Ако родя в България може да ритне Хагската конвенция ако бащата живее и работи там, дори и да е чужденец и това го знаеш по-добре от мене. Излизането да живея другаде с детето става сложно.
Ако се разделя или разведа в България, издръжката за детето вероятно ще е мизерна, а за мене тогава щеше да е никаква.
Не исках да децата ми да се раждат пушечно месо и биологични отпадъци.
Ти си раждала в други времена. Вече нямма военна служба за момчетата. Сигурна съм, че след още 20 години българските болници и клиники ще са прекрасно място, но дотогава, не, благодаря.
Доста зловещо. Да се чудиш как са раждали хората.
Замислям се напоследък за причините и за последствията от масовия разпад на българското семейство. Всяка втора тема тук е точно за това. И макар, за щастие около мен да е преобладаващо неразпадналото се все още семейство, в по-широкия ми кръг всички до един са потърпевши от разпада. Чудя се защо "навремето" не са се разпадали така браковете. Ясно, че са били заложници на общественото мнение, но това ли е всичко? Все си мисля, че не. Все си мисля, че тогава личното щастие не е било на такъв пиедестал като днес и, че някак си хората са били по-търпеливи, мъчили са се да поправят нещата вместо да ги напускат. Какви мислите, че са причините днес всяко второ, да не кажа всяко семейство да се разпада? Вярвате ли, че те са достатъчно сериозни? Днес като мантра някак си егоистично тръбим, че всеки има право на щастие и при най-малката трудност или дори без трудност, решаваме, че не сме щастливи, че искаме нещо друго и просто обръщаме страницата. Резонно или не? Какви смятате трябва да бъдат резонните причини за развод? Вярвате ли в мантрата, че за децата е по-добре с разделени родители отколкото с "нещастни"-(какво ли значи това)? И мислите ли, че целият този разпад не допринася за разпада ни като общество и ценности ?
Много хаотично нахвърлях всичко но толкова много неща са свързани с това, че със сигурност съм пропуснала нещо.
Много хаотично нахвърлях всичко но толкова много неща са свързани с това, че със сигурност съм пропуснала нещо.
Защото няма морал, по-лесно е да зарежеш, а не да се бориш, защото станаха твърде много в бг семейството - свекърви, тъщи, зълви....и все се имат за част от семейството, все се месят. Двама, ако се обичат, с всичко ще се справят, но намесата на роднини убива всичко.
Защото изневерите са масови и все по-често чувам - ами всички го правят, все едно звучи като оправдание.
Защото хората спират да се обичат и младите жени са на конвейр, а мъжете са със слаби ангели и като че ли рядко се срещат мъже с топки, които да не изневеряват. Да си верен е просто, но много рядко се среща вече.
И от къде тия преки и обстоятелствени впечатления след като не си раждала в България, Невена? Аз сега се замислям как сме оживели с детето, като раждах в края на 90-те...
