Домакиня в 21 век?

Ако ми се наложи да стана домакиня, ще се застрелям от упор. Ненавиждам всичко, свързано с домакинстването - от готвене и чистене до организиране на нечий график. Бих се чувствала непълноценна за себе си. Да не говорим, че никой не плаща осигуровки и прилична пенсия да си домакинстваш, а няма шанс да се поставя във финансова зависимост от някой друг. Обичам ходенето на работа, лудницата, кризистните ситуации, удовлетворението от овладяването им и чашата розе вечер след работа. Козметици, фризьорки и кафенца с приятелки не са ми приоритет и ще ме изнервят още на първата седмица. Аз съм това

Била съм домакиня, когато бях в майчинство с децата. Тогава всяка минута ми беше ангажирана и това, което ми липсваше, беше сън.
Но ако нямах деца, или с порастнали деца да си седя вкъщи - аз ще лудна направо! Ще се размъкна, ще спя часове наред... абе не си го представям.
А отделно, че ако нямам собствени пари, ще съм изцяло зависима от ММ, което ще е удар по самочувствието ми. Представям си как той се прибира вечер от работа, аз му нося чехлите и вестника.... бррррр.

И аз съм доброволна домакиня, хах как звучи само. Била съм на върха на кариерата си, дадох стоп като забременях и вече 5 години си гледам детето. Така ще е поне още две, докато се установи за по-трайно в училище. Доходът ми не е спирал, нито пък трудовия договор. Не готвя. Чистя, защото обичам да ми е чисто. Разполагам с цялото си време, когато и за каквото пожелая. И така, не е драма. Имах нужда от по-спокоен начин на живот.

Лъвичке  , чета преимно се оплаквате от грижи за дома и да си запълвате времето със неща за себе си - маник'ри . фризьори .... е за " щасливият мъж " остава да работи денонощно за това . и това е привелегия за него . започва да прилича на онези дето стоят по магистралите

Звучи прекрасно - с  мъж, който се грижи за всичко, докато тя работи или извършва други дейности, всяка жена би била перфектна домакиня. Горещо препоръчвам този модел, само внимавайте в избора и подхода.

Домакиня ми звучи като “степфордска съпруга”, никога не ми е било цел. След 30 години на тръстиката, вече съм самоосигуряваща с предмет на дейност, това, което съм работила, ами супер си е, ама си е планиране и прогнозиране от млади години.
Имам приятелки, които нещо са поработвали преди децата, те тези деца са вече 30 годишни😂, и после ниищо, ами смешни са ми в напъните си на всичкознаене и акъли даваме всякакви. И самочувствие нямат, вкопчени в живота на порасналите деца. Сега ще купуват стаж , защото нямат за пенсия. Тези медени приказки, как жената не била домакиня , планирала живота на семейството , само от мъж може да чуеш,планира, ама за всеки разход одобрение дава провайдъра.
Младите дами с малки деца са в платен отпуск за отглеждане на дете до и еди каква си възраст, не са домакини.

Любим лаф като ми досаждат по телефоните за нови планове, кредитни карти и тем подобни щуротии: "Благодаря, но аз съм безгрижна домакиня, нямам нужда". Леко се стъписват и разговорът приключва бързо.

Представите ми за домакиня се покриват с мненията на Папа Смърф. Имам достатъчно време да безделнича, да си гледам дома (защото обичам аз да си държа нещата под контрол), да поработвам за самочувствие и лични финанси. Нищо не ме товари, осигурявам си от всичко в ненатоварващи дози.

Обожавам израза - “да работиш за себе си”.
😊

Нещо не те разбрах. Аз казвам, че къщната работа ще ми доскучае, и не бих могла да си запълвам времето с козметични процедури.

Писах много и се изтри. Ще пробвам да повторя.
След много години учене, работа в държавната администрация, работа в чужбина, раждане на (повече от средностатистическия брой) деца, отваряне на семейна правна кантора и какво ли не още, сама реших, че ми е време за почивка, а съпругът ми ме подкрепи. Бях на 40 г., когато започнах първо да работя на 4 ч., а на 45 г. реших да спра да работя напълно и сега само понякога помагам при нужда.
И сега (година по-късно) ме е яд, че много по-рано не го направих, защото видях колко е хубаво да живееш, без да гониш графици, да бързаш, да търпиш чужди хора и характерите им и какво ли не още.
Особено след като големите дъщери се отделиха от нас, а малките деца се върнаха на училище и градина през деня.
И не, не съм финансово зависима, защото съм пълноправен съдружник в кантората и имам пълното право на дивиденти, пък и след четвърт век заедно доходите и разходите ни отдавна са се слели. Отделно си имам мой личен малък, но постоянен доход, благодарение на покойните ми баба и дядо.
Кариерно никога не съм залитала. Дори навремето се отказах да стана действащ адвокат, за да си гледам спокойно големите дъщери.
И не, не се въртя между печката, ютията и турските сериали. Наистина ми е ошетано, сготвено и т.н., но това го правех и работейки, а и винаги са се включвали и останалите членове на домакинството, вкл. сега.
За сметка на това, имам време за всичко. Разходки, домашни любимци, излизания с приятелки (имам 2 близки дружки, които също са домакини), време за децата (след като се приберат), повече време със съпруга ми (работата му не изисква стоене в кантората плътно и си прави график, позволяващ ни да се разходим, да пием кафе/вино, да останем насаме и открих, че имаме повече време един за друг, отколкото по времето заедно в кантората, когато всеки си гонеше своите задачи), време за спорт, книги, поддържане, дори спане и сериали, пътуване и какво ли не още. Сега си опреснявам знанията по един от езиците, които говоря, но не съм ползвала скоро. А в първите дни на юли направо взимам малките деца и заминаваме на морето, където ще останем до септември. Решила съм това лято да си прекарвам дните на плажа, защото пандемията и пребиваването дълго затворени у дома ми натежа в един момент.
Стаж за пенсия съм понатрупала, но не ми е важен толкова, защото всички сме наясно, че я вземем нещо, я не. След 20 г. може и да не съм жива, че да чакам точно на държавата.

Да се включа и аз.
До преди 5 години ходех на работа. Сега, вече 5-та година съм домакиня. Първата година ми беше много трудно, защото бях свикнала да работя - работех от 18 годишна. Но след, като мина тази година осъзнах колко ми е хубаво да съм домакиня. Когато работех, цялата седмица ми минаваше на работното място, а уикендите ми бяха пълни с домакинска работа, която просто нямаше как да не се свърши. Сега нещата са съвсем различни. Имам си тефтер с график, който винаги е пълен. Времето през седмицата ми е разпределено така, че ми стига за всичко. Разполагам изцяло със свободното си време, имам време да обърна внимание на дома /чистене, пране, гладене.../, на децата /да ги закарам - взема от курсове и тренировки, да помогна с домашни и т.н./, да отида на козметик, фризьор, маникюр и т.н., да изпия кафе с някоя приятелка, която е свободна през седмицата, да прочета любима книга. А съботите и неделите са ми напълно свободни. Мога да отида на кино, да се разходим някъде, да пия кафе с другите ми приятелки, които работят през седмицата - мога да правя каквото си поискам. Ако и свекървата е свободна да вземе малката за през деня - още по-добре.
В началото мислех, че само аз не работя, но с времето се запознах с много жени, които също са домакини. Между другото много хора си мислят, че работата на домакинята е да чисти и да готви. Истината е, че това изобщо не е вярно - тя има време за цялата домакинска работа, но и за много други неща. Може да ходи на курсове, може да си работи нещо за по 2 - 3 часа на ден, може да прави, каквото поиска. Аз например много мразя да готвя и го правя рядко, а пък събота и неделя да ме убиеш няма да пипна да сготвя. Така че домакиня в 21 век не е жената с мръсната престилка и ролките по главата, която мирише на готвено

Fever Ray, заслужена почивка е твоето!

Може, може. Ама не искам да ми се случва. Майка ми е една супер щастлива домакиня. Мен щастливите примери не ме вдъхновяват, дори да са ми пред очите... плашат ме

Между другото всички жени сме домакини, вкл. ние работещите. Аз обичам да готвя например, това не ми тежи. Всички имаме домове, деца, семейства. Но имаме и други неща.

Аз обичам да гледам, да се грижа, да обгрижвам, да глезя, да ми е чистичко и подредено, уютно, топло на душата.
Дали бих го правила по 24 часа? Не.

От подчинената домакиня до избралата да е такава - планини разлика. Вторите са минимално количество, единични бройки.

Бианка, какво пречи да имаш много други неща, без те да включват това да си колелце в машината, докато станеш на възраст да те броят за "негоден"?