С какво ви дразнят свекървите? – 128

Хич не си Децата ми са с 2 години разлика. Като бях бременна с второто ходих на гинеколог винаги в последния час от 18,30 часа, защото чаках таткото да се върне от работа да му оставя малкото. Преди раждането обаче трябваше да ида през деня, взех малкото на 1 година и 10-11 месеца с мен, сложих го на един стол, отворих му един пакет зрънчо (понеже иначе не му давах и реших, че понеже е нещо неочаквано ще му задържи вниманието по-дълго) и се качих на магарето. Лекарката доста изумено ме погледна, въпреки че знаеше положението
За раждането - изтекоха ми водите вечерта в 8 часа. Оправих малкото за сън, приспах го и си викнах едно такси до болницата. Влизам вътре към 9-9,30 вечерта и охраната ме спира на вратата - 'Вие къде?" . "Ще раждам" викам му аз. Той поглежда таксито, поглежда мен, запътила се бодро към приемната с огромния корен и реши, че го лъжа и тръгна след мен. "Как така ще раждате, вие сте с такси. Къде е таткото?". ""Вкъщи, гледа другото дете" се смея аз и в този момент чувам моята лекарка отзад - "Наистина ще ражда, щом е сама е моята родила". Взех му акъла на човечеца, явно ведра родилка, сама с такси без бащата явно не беше виждал дотогава.
Иначе много инфарктни ситуации съм имала с децата. По време на бременността имах постоянно контракции и съм лежала и с двете в болница за задържане. Като бях вече много бременна с второто майка ми беше останала вкъщи с първото и ме гледала от терасата как съм тръгнала нанякъде (сигурно на лекар съм отивала). Помня, че като се прибрах тя ме попита почти ужасено как съм се грижила за детето, защото според нея аз почти не съм можела да ходя. Бях доста изненадана от думите и. Тогава се замислих, че като съм с детето се стягам заради него и не мисля за себе си, но като съм останала без него почти се бях разпаднала от болежки и тя това е видяла. След като родих помня най-вече 2 случая - в първия аз се бях разболяла, а те бяха добре. Замъкнах се с двете на лекар, изписаха ми някакви лекарства, но на мен ми беше толкова лошо, че седнах пред болницата придърпах ги до мен да кротуват докато се съвзема малко и се разплаках. Другия път първо се разболя голямото, след 2 дни ние с бебето. Пуснах телевизора на голямото, което се беше пооправило вече малко, легнах на дивана, бебето върху корема ми и цял ден лежахме тримата. Не помня как съм ги нахранила даже, толкова ми беше зле. Тогава помолих мъжа ми да се прибере 1 час по-рано от работа, защото положението наистина беше критично.
Бабите са много помагащи, но живеят в други градове. Майка ми беше в по-близкия град и работеше за себе си и като станеше много напечено се е случвало да се обаждам в 6 сутринта и да я моля да хване влака в 7 часа, защото детето е болно, а аз този ден не мога да отсъствам от работа. Гледах да не прекалявам и да се оправяме главно ние с баща им, защото не исках да я натоварвам и нея много. Тя никога не ми отказа, но наскоро чух от странични хора много лоши думи колко много съм я натоварвала това с тогава. Не винаги човек може да прецени точно колко големи са 'ангажиментите' на другите хора и какво му костват.

Много добре знаят, че по-рано от петък не можем да отидем и точно за това ( поне така си мислех) казаха в прав текст, че ще дойдат да я вземат, хич не е станало разминаване. В момента и да има обективна причина поради която не искат да дойдат, не са я споделили. ( Аз не се сещам за такава) Не съм питала, писна ми да се занимавам вече, ММ не разпитва и той, казали сме кога можем и това е- точка. Като не искат да идват- да не идват, ама може да не я питат кога ще дойдеш, защото вече прекаляват и съм на ръба да повиша тон ( да не кажа нещо по-сериозно).

Сънлайт ели, майка ти може да не го е направила с лошо чувство, а наистина да й е тежало, но въпреки това ти е съдействала. Не се впрягай. Може да го разговориш това с нея като й благодариш, че е била насреща, въпреки че й е било тежко. И да ти казва друг път, ако й е свръх силите да гледа децата. Това го казвам, за да не се чувстваш огорчена и да не ти тежи. Трудно ти е било, но си се справила!

Ооо, стига, разбира се, че помощта към теб не я  е убила, а и надали е попречила на работата и. Щом го е правила и е било приятно.
Не видях да си я изнудвала. Приеми, че е имала повече време с внуците, което със сигурност я е радвало.

Опитвам се да си представя как бих постъпила аз на мястото на въпросната баба. Ако другото ми дете живее в чужбина, виждаме се в годината по веднъж или по-рядко и е дошло за броени дни на гости с внучето, ми няма да се втурна точно тогава да пътувам до друг град. Ще предпочета тези дни да съм плътно до "чужбинците" и да дочакам да ми доведат "тукашното" внуче. Без значение дали съм майка или свекърва в случая.

Другият и син с жена му и дъщеря му са от вчера в България и тя е в отпуска. Още преди да дойдат не спря да повтаря на дъщеря ми как ще дойдат да я вземат, за да играят заедно с братовчедка и. Искам да отбележа, че знаеха, че тези дни няма как да я закараме ние и ако зависи от нас ще се видим следващият уикенд. Вчера говориха по месинджър и баба и я пита кога ще дойде, все едно ще си хване багажчето, влакът и отива. Дъщеря ми я пита кога ще дойдат да я вземат и като започнаха едни увъртания, ами не знам, то кой да те вземе- куп глупости. Смени се темата и след 5 минути и казва пак : хайде чакаме те да дойдеш да си играете. Честно казано не знам какво иска вече тази жена. За 6 месеца вече сигурно за 3-ти пътхя лъже, че ще си вземе отпуска, за да я гледа и детето чака и се надява, защото много я обича и и харесва да ходи там.
На мен ми е все тая, детето не ми пречи, даже предпочитам да си е при мен, но ми писна да я гледам разочарована.