С какво ви дразнят свекървите? – 128

Животът е кръговрат. Мен все ме пазеха от течение, да не се изпотя, да не ям и пия студено и все бях болна като малка.
Моите бяха все потни, необлечени и ядяха сладолед. Здрави са.

Задължение и на двамата родителите е да си отглеждат детето.Не на бабите.
Бабите са си отгледали техните деца.
Не веднъж сме чели тук какви са проблемите,когато бабите се заемат да помагат-обикновено се бъркат във всичко.
И за да няма конфликти е най-добре всеки да си знае задълженията.
Моята свекърва и да иска,няма как да помага,защото е инвалид-в количка.Тя вижда детето веднъж седмично само,за да му се порадва.Толкоз.
Майка ми все още работи,има си социален живот-има приятелки,ходи по екскурзии,на концерти...Взема детето веднъж седмично и обикновено го води на кино или на разходка,обядват някъде и толкоз...За нас това е нормално.
И ние не сме спали през първата година,но съпруга ми помагаше много-и памперси е сменял и бебето е къпал и го е приспивал и го е разхождал...Но ние осъзнавахме ,че то е  само наша отговорност,не сме разчитали на никого.

Хич не си Децата ми са с 2 години разлика. Като бях бременна с второто ходих на гинеколог винаги в последния час от 18,30 часа, защото чаках таткото да се върне от работа да му оставя малкото. Преди раждането обаче трябваше да ида през деня, взех малкото на 1 година и 10-11 месеца с мен, сложих го на един стол, отворих му един пакет зрънчо (понеже иначе не му давах и реших, че понеже е нещо неочаквано ще му задържи вниманието по-дълго) и се качих на магарето. Лекарката доста изумено ме погледна, въпреки че знаеше положението
За раждането - изтекоха ми водите вечерта в 8 часа. Оправих малкото за сън, приспах го и си викнах едно такси до болницата. Влизам вътре към 9-9,30 вечерта и охраната ме спира на вратата - 'Вие къде?" . "Ще раждам" викам му аз. Той поглежда таксито, поглежда мен, запътила се бодро към приемната с огромния корен и реши, че го лъжа и тръгна след мен. "Как така ще раждате, вие сте с такси. Къде е таткото?". ""Вкъщи, гледа другото дете" се смея аз и в този момент чувам моята лекарка отзад - "Наистина ще ражда, щом е сама е моята родила". Взех му акъла на човечеца, явно ведра родилка, сама с такси без бащата явно не беше виждал дотогава.
Иначе много инфарктни ситуации съм имала с децата. По време на бременността имах постоянно контракции и съм лежала и с двете в болница за задържане. Като бях вече много бременна с второто майка ми беше останала вкъщи с първото и ме гледала от терасата как съм тръгнала нанякъде (сигурно на лекар съм отивала). Помня, че като се прибрах тя ме попита почти ужасено как съм се грижила за детето, защото според нея аз почти не съм можела да ходя. Бях доста изненадана от думите и. Тогава се замислих, че като съм с детето се стягам заради него и не мисля за себе си, но като съм останала без него почти се бях разпаднала от болежки и тя това е видяла. След като родих помня най-вече 2 случая - в първия аз се бях разболяла, а те бяха добре. Замъкнах се с двете на лекар, изписаха ми някакви лекарства, но на мен ми беше толкова лошо, че седнах пред болницата придърпах ги до мен да кротуват докато се съвзема малко и се разплаках. Другия път първо се разболя голямото, след 2 дни ние с бебето. Пуснах телевизора на голямото, което се беше пооправило вече малко, легнах на дивана, бебето върху корема ми и цял ден лежахме тримата. Не помня как съм ги нахранила даже, толкова ми беше зле. Тогава помолих мъжа ми да се прибере 1 час по-рано от работа, защото положението наистина беше критично.
Бабите са много помагащи, но живеят в други градове. Майка ми беше в по-близкия град и работеше за себе си и като станеше много напечено се е случвало да се обаждам в 6 сутринта и да я моля да хване влака в 7 часа, защото детето е болно, а аз този ден не мога да отсъствам от работа. Гледах да не прекалявам и да се оправяме главно ние с баща им, защото не исках да я натоварвам и нея много. Тя никога не ми отказа, но наскоро чух от странични хора много лоши думи колко много съм я натоварвала това с тогава. Не винаги човек може да прецени точно колко големи са 'ангажиментите' на другите хора и какво му костват.

Мако, толкова съм те и прочела, ама така е като не се спи и свекървата не взема децата. 🤣🤣🤣

Не смятам, че чак толкова ги пазя, но на течение  няма как нито аз, нито те да седят. С това компромис не правя. 😀 Иначе то не е нужно да се гений, за да се сетиш, че боледува от градината каката.

Аз направо бих се обадила и ще кажа. Детето ви чака, кога днес ще минете да го вземете, защото нещо не е доразбрала

Абсолютно, представям си колко е било разочаровано детето...

Бих говорила с нея. Не след първият, но след вторият случай задължително. Бих обяснила, че детето очаква с нетърпение обещаното, после следва силно разочарование, после всичко се повтаря. Бих я помолила учтиво да прави планове, които включват детето с мен, не с него.

Ужас, такова разочарование за детето.
А и с малко бебе, даже не можеш да организираш нищо в последния момент, та да го разсееш. Това е отвратителна постъпка. После ще се сърди, когато самото дете не иска да ходи с нея никъде.

А, добра съм в разсейването. 🤣 Аз лично мразя да ми е скучно и мисля, че все успявам да и измисля нещо. В момента защо не идват да я вземат, наистина не знам. За предните пъти да кажем, че може би не са я пуснали в отпуска, както е планирала, но наистина е редно да пита нас, за да си направим планове, а на детето да се каже, когато е сигурно на 100%.

Никога не бих се поддала на такива увъртания от роднини и да си разочаровам детето. Обещавайте вие каквото можете и после кажете - не знаем за баба ти, но ние ще те заведем еди кога си там. Просто поемайте ангажимент каквото вие ще направите, не оставяйте детето вторачено в бабата й нейните обещания. Всеки родител може да "замаже очите" на детето и да не го оставя да страда за глупостите на други хора.

Сънлайт ели, майка ти може да не го е направила с лошо чувство, а наистина да й е тежало, но въпреки това ти е съдействала. Не се впрягай. Може да го разговориш това с нея като й благодариш, че е била насреща, въпреки че й е било тежко. И да ти казва друг път, ако й е свръх силите да гледа децата. Това го казвам, за да не се чувстваш огорчена и да не ти тежи. Трудно ти е било, но си се справила!

Явно очакват вие да заведете детето. Обяснихте ли им защо не можете и че искате те да го вземат?
Ама не с намеци и недомлъвки, ами директно, съвсем делово.
Вариант някой от вас да го заведе с обществен транспорт има ли?

И аз мисля, че просто не са се разбрали. Най-вероятно свекърите чакат да им го заведат, затова и завършват с "чакаме те", родителите пък други планове имат. Вместо оплаквания тук колко разочаровано е детето, трябвало е просто да се намеси в разговора и уточни нещата!
Къде е това "там"? Друг квартал, друг град?

Сийке , иаз помислих същото ,но защо комуникира с детето за такива неща, това може след като е уточнено с родител подробно.Да му каже баба и го зарадва тя.Къде  е синът в тази ситуация, ако не друго ,да попита  като се уговарят баба и внуче, с едно ,разбрах че сте решили, кога и  как ще стане.Или директното, кога идвате за нея, че чака.
Бях споменало на малките, че следващия  път ще направя къщичка в хамбара.Отлагах да изнеса разни неща от него и да измия, като ще идват по път още към другата баба, от където и при нас, синът ми казва ,децата питат готова ли е къщичката.Сигурна бях, че не са децата, санахта  е, сетила се и го накарала да звънне, призна после.Тя ме чу да обещавам.Да видиш баба как търчи и мести ,качва се на тавана да свали детското кошче на дядо им още, синия, ниска маса  е това , столчета ,постила ,мие, забрави готвенето и другото, защото дете не се лъже.Просто отлагах ,че не се знаеше кога.
Та така става, те ми помогнаха да не се изложа.Щях  и като дойдат, но е друго да е готова изненадата.Мих нещата, че прашни , изсъхнаха, друго си  е.Малки са заедно да го правим това.

Последно като изваха за три часа, видях погледа на внучката към хамбара, сложила съм опаковки хартиени от мебел вътре на сухо, горя сега под компоти, но разбрах ,че и бе криво, не е оправено, но и нямаше време за игра.
Та мислъта ми е , да се говори.

Sea.sea е написала, че са знаели, че те не могат да заведат детето и искат да се видят другия уикенд.