Фентъзи и фантастика - 22

И на мен Ади не ми беше много симпатична, но книгата ми хареса.

Джон, не си прав - аз вярвам повече на непрофесионалните ревюта на книги и филми, защото на хората не им се плаща и не получават подаръци от спонсорите. Т.е. вярвам им повече, независимо дали са положителни или отрицателни. Виж например сайта за оценка на филми Гнили домати - колко често има драстична разлика при рейтинга даван от платени критици и този от публиката - на критиците са им платили да харесват и те пишат похвали, докато публиката си казва каквото мисли ... Имаше период, когато професионалните журналисти се опитаха да изкарат, че тази разлика се дължи на атака на хакери или руски ботове, обаче не е вярно - то се вижда от реакциите навсякъде из мрежата, не е само едно място (хората реагират и в Туитър, Реддит, и с коментари във Фб, Ю туб и т.н.). Настроенията не могат да се потулят.
Тази песен за която пишеш, навремето имаше един много тъп и безсмислен клип - може би затова е получавала хейт.

Не съм съгласен, аз все повече се убеждавам, че масовият вкус е просташки-
Ако да речем излезе една певица без грам пеене, но се съблече полугола ще има един милион лайка за ден.
Ако една книга излезе със шокиращо заглавие веднага се разпродава, дори да е безквусица.
Може ли някой да ми обясни как милиони хора са прочели Петдесет нюанса сиво, че и са я купили? на мен след втората минута сюжета ми бе ясен,  добре че не давах пари за нея. Дето се вика само корицата като видях, сюжета ми стана ясен.

Последният сезон на Игра на тронове бе под всякаква критика, но имаше милиони които го гледаха, и дори немалко които го харесаха?! Как може някой да харесва нещо в епизода "Дългата нощ"? Бой на негри в тъмна нощ. огромни прескачания на сюжетни линии, всичко е на тъгъдък.

на политика ще избием, обаче Слави Т. го гледат милиони хора, (а стотици хиляди хора даже гласуваха за него), а за мен тридесет секунди стигат за да му се нагледам за десет години. Тъпи и вулгарни шеги, на които сценаристите сами се смеят.

Като не ти се плаща не си длъжен да даваш професионална оценка, а можеш да лепнеш каквато си жлъч искаш и после да се оправдаеш, че не разбира. Да, някой сигурно ще се изкуши да  направи реклама на спонсора, но това си става по строго установени начини, например с кратка реклама, а не с дълга рецензия от 20 страници. И такива реклами по принцип се гледат винаги малко подозрително.

На рецензентите навремето им плащаше държавата  (така де - Съюза на бългалските писатели)и се предлополагаше, че те са независими критици спрямо произведението. Това не е частна рецензия.

Просто са жени

Хепи, извинявай, какво имаш предвид?
А, за петдесет нюанса....разбрах те. Да беше само Петдесетте нюанса - с мед да го намажеш.
Ей на вчера -онзи ден гледам пак Т.Суифт която пее в две гами от 157 място директно отишла на първо с не знам си колко милиона продадени. В къщи си имаме малка народна певица (кандидат-студентка) и тя въобще я одобрява, но и аз които не разбирам от пеене, виждам че ако не я гледаш - за гледане - а само слушаш, го нямат дълбокият гърлен глас, на половината мулатки. Сто пъти бип предпочел баба Уитни, баба Тина, или дори Алиша Кийс или пък Рияна. това пищене (на Тейлър) трудно се издържа. А я  слушат милиони хора. Обяснението ми е, че това е предимно мъжка публика, която иска не толкова да я слуша, а да я гледа.

И у нас има разни Преслави-меслави, дето пеенето им е средна хубост, а на вид го  докарват и това е музиката на камионджиите.

Ако това ще е масовият зрител/слушател аз съм в шок.

Гледам каква е в момента масовата литература в Читанак - еротични романи и Чарлз Буковски. Е....и
Няма ли нещо за душата? Като бях млад имаше сума ти младежки (приключенски романи), какво стана с този жанр?

Точно последният сезон на ГоТ беше масово нехаресван от зрителите, докато професионалните критици се опитваха да замажат нещата.
Колкото до чалга културата, тя е нещо съвсем отделно, за нея винаги ще има публика.

За "Ади Лару" - и аз не почувствах героите близки, но няма и как защото не съм на тяхно място.

Когато става въпрос за смъртта, някои хора я посрещат с примирение, други даже доброволно, а трети се борят до последно, независимо колко безнадеждни са нещата. Общото е, че смъртта е незбежна, от нея никой не може да избяга. Обаче ако съм в ситуацията на Ади, да мога сама да реша дали да умра, нямам идея как бих реагирала. И на мен животът и ми се струва безсмислен, но не мога категорично да заявя, че на нейно място бих се отказала.

А за Хенри - познавам такъв човек на живо. Човек, който постоянно пробва различни неща, сменя едно с друго и все не е до край удовлетворен. Който смята, че всеки има някакво призвание и докато не го открие, няма как да се почувства пълноценен, реализиран и оттам щастлив. И през годините (вече наближава 40) не знам колко пари похарчи по лайф коучове, семинари, психолози и всякакви глупости в търсене на това призвание. И постоянно е депресиран и нещастен. Аз може и да не разбирам подобна нагласа към живота, но такива хора имамного и те страдат реално, не бих ги нарекла лигави или презадоволени.

И точно това е хубавото на книгата - авторката не дава оценки, няма назидателен тон "ето, това е грешно", "ето, това е правилно", като изключим самата сделка с Дявола разбира се (и стоящата зад нея идея, че има едно нещо, което ако го получиш, автоматично ще те направи напълно щастлив). Нещата са описани такива, каквито са и всеки може да реши сам за себе си кое одобрява и кое не.

А относно оценките от читатели и зрители - напълно съм съгласна с Лорд Сняг. Може да се очаква, че са обективни, но ги дават всякакви хора, всеки със собственото си ниво. Вземете например "Дворовете" на Маас - супер високи оценки навсякъде, милиони фенове по света. А то какво - първата част блудкаво клише, следващите 2 абсолютно объркан и нелогичен сюжет и последната - "50 нюанса сиво с елфи". Ами лошо няма, и тази литература си има фенове. Обаче то и Властелинът е фентъзи, и книгите на Пратчет са фентъзи, но да кажеш, че "Дворовете" са на едно ниво с тях, защото имали еднаква оценка в Гудрийдс от безпристрастни читатели ... еми не, не мога да се съглася.

С това съм съгласна.

За втория цитат, последвай съвета си от първия.
Като не ти харесва, не гледай/чети. Аз вече правя така.
Харесах последния сезон на Игра на тронове, обичам бързото действие. Неслучайно гледам сериалите с по-висока скорост.
–––––––––––––––––––––
Чета втората книга от "Книга за новото слънце" но Джийн Улф.
Върви ми по-бързо от първата, с която взаимно се мъчихме един месец.
Има идея, на моменти ме увлича, а в други едва напредвам.

Непрекъснато чета книги и чувствам много герои близки, въпреки че не съм на тяхно място (какво общо има това?). Наскоро препрочетох Баскервилското куче (в страхотното илюстрирано издание на Инфо дар) и почувствах доктор Уотсън близък.

За Хенри не мисля, че е презадоволен, а егоистичен (мисли си, че светът се върти около него) и повърхностен. Сигурна съм, че страда наистина, но проблемът наистина е в него, а не в останалия свят.

П.п. Започвам Евангелието на Локи (не съм я купувала). Очаквам да не ми хареса

pppqqq, надявам се, че не приемаш постовете ми като някакъв опит за спор и за налагане на мнение. Просто споделям защо на мен ми харесва книгата. И за това се присъединих към темата, защото можем да коментираме, подкрепяйки дискусията със спойлери, а не просто "Не ми хареса" или "Чете се на един дъх".

Индивидуално е явно. Аз чувствам герой близък, ако в ситуация, в която вече съм била, той постъпва по същия начин, по който някога и аз. Един вид се припознавам в него, разбирам мотивите и чувствата, които го водят. Иначе действията на някой книжен персонаж може да ми се сторят много смели, будещи възхищение, достойни, изобщо да го адмирирам от всякъде. Но ако се окажа на негово място да се проявя като пълна страхливка, егоистка или глупачка, което за мен значи, че изобщо не сме си близки, а направо диаметрално противоположни

Затова и Хенри не го чувствам близък - и на мен не ми върви в личния живот, но каквото и да е ставало, никога не съм си позволила да мисля, че нищо вече няма да ме направи щастлива или нищо друго няма смисъл. Но като литературен образ за мен е добре изграден, такива хора има и никак не са малко.

И аз чета "Евангелието на Локи". И точно за това в момента не чета, а съм във форума Скучна ми е нещо.

Затова е темата, за да обсъждаме. Не знам, аз и в книгите, и в сериалите мога да почувствам близък някой, с когото нямам общо, стига да ми е достатъчно симпатичен и да го разбирам. Ето, например към Хари Потър, с когото нямам абсолютно нищо общо, изпитвах емпатия неведнъж. В сагата Полдарк харесах няколко от персонажите (от време на време - никой не е съвършен) и също ги разбирах и им влизах в положението в определени моменти. Но трябва решенията, изборите, действията им да ми изглеждат логични и правилни. И да имаме подобна гледна точка, както и морал, поне донякъде.
За Локи знам, че много неща ще ме подразнят - не обичам интерпретации на митологията, предпочитам преразкази като при Фрай. Не знам защо всички изведнъж се втурнаха да търсят оправдания на Локи - той определено е дискриминиран (спомням си от митовете), но е и проклет по характер - няма нужда от причина, за да бъде такъв.

Затова много зависи стила на автора дали ще ти допадне Често попадам на книги, с добри идеи, но посредствено написани. Но това не пречи да са бестселъри и много харесани.

Снощи започнах да чета Евангелието на Локи - не знам колко страници съм прочела, защото четецът не ги отброява правилно (заради формата), но съм до там, където той започва да опознава боговете.
Наистина беше скучно - неточен преразказ (въведение) в Скандинавската митология, написан в стил, който не ми допадна. Ако книгата цели само да преразказва митологията, но от негова гледна точка, авторката можеше да се постарае повече с проучването. Митологичният Локи си има родители (божествени) и само условно е бог на Хаоса. Той не е по-различен по произход от другите богове (за разлика от този в книгата и Марвелския).

Освен това, възприятието, че Локи е бог на огъня, е плод по-скоро на грешка (стара грешка, не съвременна) - в един мит се описва как боговете се съревновават с великаните, които са по-силни от тях и ги побеждават. Локи се състезава с Логи в ядене (т.е. това е битката - кой ще изяде повече); Логи изяжда не само храната, но и дървените съдове, в които е поставена и печели. Това е лесно за него, защото той е въплъщение на огъня. От приликата между двамата и най вече приликата на имената им, произлиза объркване и Локи започва да бъде представян в попкултурата (не съвременната - още от време оно) като бог на огъня.
Локи не е бог на огъня, нито е бог на хаоса, а е бог на белите (бели в смисъл на пакости) - понякога доста опасни и зли.

След всичко написано - осъзнавам, че авторката има право да променя персонажа както си иска, но трябва да се прави разлика между нейната книга и оригиналния образ.

П.п. в митологията Тор и Локи често са си дружки и Тор не го гледа отвисоко. Той е доста глуповат, не е благородният герой от Марвел вселената.

Тор и в Марвел филмите е глуповат, особено в началото.

Благороден, благороден, колко да е благодорен в Марвел

Иначе пасувах за "Евангелието на Локи". Не четох добри отзиви и реших да не рискувам.