Фентъзи и фантастика - 22

като оставим настрана спорното заглавие Към никъде (оригиналното име е Сайтоник) книгата е доста хубава, дори бих казал - по-хубава от книга  на Дръзки. Наистина сюжетната линия с Джорген, Дърдорко и пр. приятелите на Спенса значително изостана, но  по всичко личи че тя пак ще се събере с тях в четвърта част.
Междувременно вселената на Спенса се разшири значително и тя получи отговори на много от въпросите си - как са се появили гробокопачите? какво ги свързва със сайтониците? от какво се страхуват гробокопачите?
и пр.  и пр.
Да започнем от там където ни оставя сюжета в края на втора част - Спенса успява да отклони един гробокопач от атаката към Към Звездите. В пролога  на трета книга става ясно, че той веднага  е намразен от другите  гробокопачи, защото става различен от тях. В това отношение книгата напомня за Ревизорите от Крадец на време на Тери Пратчет.  Спенса е принудена да бяга от останалите гробокопачи чрез сайтоничното умение. Нейният нов съюзник я съветва да тръгне по пътя на Старейшините. Така тя се озовава в Никъде.
тук следва да отбележим, че Сандърсън непрестанно надгражда сетинга на Дръзки. В първа книга действието се развива на една планета, в следващата - в една галактика, в третата - в ново измерение, паралелено на първото. Или по-скоро - в съсредоточие на място, където се пресичат измерения. Новото измерение е разделено на зони на влияние
Спенса неочаквано намира нов съюзник   - Чет -който се притича на помощ в най-нужният момент. Но Спенса усеща че той крие някаква тайна от нея. Каква ли ще е тя?
В същото време заради недоверието й към Чет тя бива пленена от пирати. Ще успее ли да се измъкне от тях или ще остане пленница завинаги?  Може ли да се довери на пиратската главатарска Дребосъчка, която си крои собствени планове?
междувременно Брейд се опитва да  плени съзнанието и, а Ем Бот, който е открил чувствата си се цупи, защото е "прелъстен и изоставен"
Спенса открива смайващи истини за гробокопачите, но дали ще може да ги използва? Всеки ден който прекарва в никъде изсмуква от нейната памет, тя забравя миналото си. В това отношение книгата прилича на "Приказка без край", където след всяко използване на Златин, Бастиян губи по малко от своята самоличност. На всичкото отгоре в Никъде времето не тече еднакво за всички - докато някой мисли че са минали 6 дни, за друг са минали 14. С подобен проблем се сблъскахме и в "Тронът" на Робин Хоб, но сега за Спенса времето се превръща в проблем. Ако тя иска да запади спомените си,трябва да запази вещ, която у свързва с Някъде...уви - тя скоро изчезва......