Фентъзи и фантастика - 22

Аз наскоро приключих трилогията за Господаря Ли. Абсолютно великолепна!

Приключих с третата книга от "Летописите на Светлината на Бурята" на Брандън Сандерсън. Ще търся четвъртата част. Много добре пише Сандерсън. И най-важното - плодотворен. Друг път сме го коментирали и е добре, че не си изоставя поредиците.

Не, не ги изоставя. Дано да живее още дълго, за да завърши всичко, поредиците му са интересни, и вкарва в тях герои и от други поредици

Само минавам да споделя на какво попаднах днес

....... But now, Walk in Shadow is on the plate, utensils arrayed and moments from entering my sweaty hands. I anticipate a drunken, no-holds-barred repast, devoured (or is it spewed out?) in near solitude. And like the orator on the street corner with his audience of none, I can fucking say whatever the hell I please, in any way I please.

And when I’m finally done, blood will be dripping through the table’s warped, stained boards. Who's remains to be seen.

“If dreams were lightning, thunder were desire
This old house would have burnt down a long time ago”

Cheers
SE

...


Walk in Shadow
Prologue

There will be peace. There will be justice. There will be truth. Such laudable assertions. But consider the caveats. By this and with that, my conscience will be at peace. By this blade and by my righteousness, there will be justice. By my eye, by my will, by my fierce proclamation, there will be truth.
Vows are nothing without power. I am the tyrant of my own soul. You, dear friend, are the same. We rule from strength and we rule from weakness. We array our defenses. We launch our assaults. We stumble across a blasted landscape littered with the wailing mayhem of our thoughts, fears, hopes, desires and dreads. We walk a bounteous garden and feel no better than imposters, interlopers soon to be found out, driven away by our host of secret (not-so-secret) crimes.
Do you trust your inner world? You'd be a fool to do so. The voice in our head offers naught but an endless argument, employing every trick of debate – honorable and dishonorable – and sly misdirection, deflection and evasion. It is the master of the lie, the mistress of delusion, the lord and lady of pretend. It is the wounded child and the bitter old man. It is whatever it needs to be to win the argument.
But this voice. It does not belong to your soul. It escaped that blessed womb long ago, fled all familiarity, and would make of its new world something perfect. Something at peace. Something bright with justice. Something bold with truth.
If only the world would oblige.
The soul knows better.
But we stopped listening long ago and besides, its cry is less than faint with the distance between us.
When the last tyrant falls (the one within you), there will be peace. When the last army casts aside its weapons, there will be justice. When the last voice falls silent, there will be truth.
The soul knows this. It has always known this.


Now, let us watch a world tear itself apart, in search of a soul it never heeded in the first place.

ако ти трябва спасително въже- казвай.

Приключих "От кръв и пепел" на Дженифър Арментраут.
Първо общо впечатление: ако бях загоряла тийнейджърка във възрастова група 16-19, сигурно още щях да въздишам с премрежен поглед. Любовно фентъзи с доста еротика и горещи сцени, изпълнени в забележително плавен и образен стил. Ненапразно е книга на годината в Goodreads точно в категория Best Romance. Чете се много леко и приятно, за плажа е трепач.

Накратко - 18-годишната смъртна красавица със странни дарби Попи е отглеждана като Девица в провинция на кралство от полубезсмъртни Възнесени, за да бъде посветена на боговете на 19-тия си рожден ден. Залюбването ѝ с личния ѝ златоок страж Хоук я заплита в разрастваща се война с победените някога врагове на кралството, в която всичко престава да бъде такова, каквото изглежда.

Понеже отдавна не съм от горепосочената аудитория, няма как да не отбележа и някои минуси, които поне за мен са сериозни, специално за фентъзи:
- Светът е досадно стандартен, някаква компилация между Бардуго, Маас и тук-там полъх от Сапковски;
- След като три четвърти от книгата върви с фрагментирани отправки към характеристиките на въпросния свят, изведнъж протагонистът се изправя в цял ръст и рецитира на читателя накуп всичко, което авторът не е благоволил да покаже до този момент (много го мразя този похват);
- Вниманието е основно върху линията "любя-мразя", всичко останало върви толкова между другото, че в един момент преставаш да се сещаш, че четеш фентъзи. Колкото до боговете, те са съвсем зарязани откъм внимание, дано разберем нещичко за тях в следващите томове.
Но пък не мога да ѝ отрека на Арментраут, че е майстор на любовните описания, половината книга си е за голяяяма червена точка.

Аз в момента чета " Библиотеката на Въглен връх " на Скот Хокинс. Стила му доста ми напомня на Стивън Кинг. На места губя нишката и се връщам , но към момента ми е интересна. Много прескача от история в история, както си четеш  в днешно време изведнъж се връща назад в  миналото.

А аз чета поредицата "Тъмна дарба" на Александра Бракен.
Прочетох първата книга - приятна е, върви леко, но ми е малко инфантилна на моменти. Като за развлечение става.

Втората и третата книга са по-добри, но стилът като цяло е тийн и ми напомня леко на Дивиргенти  и други от тоя жанр. (Е, революционното начало е слабо застъпено почти до началото на трета книга)

за мен топ-герой  (топ-злодей) е Кланси. Четвъртата книга не я препоръчвам, тя е писана много по--късно след официалната трилогия и това се усеща.

Героите обаче са тийнове (с изключение на Кейт, която е към 20-25 годишна* и още няколко души.) и се държат като тийнове  - което значи, че имат редица емоционални изблици.

*за нея е казано, че съвсем млада, малко по-голяма от Руби, който е на 16 г.

Мерси, Лорд Сняг. Като за "дъвка" става. Героите са ми симпатични.

Пък ти да видиш какви разкрития има на татък! Няма да казвам спойлер, ако четеш английски имам 2 и 3, аз съм до средата на втора и 200 стр горе долу изчетох от 1 книга за Малазана. Ще има сватба, разкриват се интересни неща за семейството на Попи. Аз явно съм много капризна и не е изобщо, уау, но от любопитство я чета!

EliDiSi, много благодаря, но мислех да преживея, без да чета нататък...
То нищо уау няма, единствено би ми било любопитно ще развие ли малко сетинга, но спокойно ще мина и без да разбера, не си падам особено по любовни фентъзита, особено предназначени за YA.

Прочетох Жокери - и трите части, преведени на български. Много ми харесаха, особено първата, която върви малко по-трудно, защото има много гледни точки, но именно с това ми беше най-интересна. Втора и трета част са по-динамични, бързо върви действието, но пък са по-шаблонни. Като цяло много съм доволна, че ги прочетох, но  сега ме гложди дали и кога ще преведат останалите части.

Захванах да препрочитам Станислав Лем и снощи приключих "Ръкопис, намерен във вана". Да си призная, поразглезила съм се с това изобилие на инфантилни фентъзита, дойде ми твърде усилно. А навремето "Параграф 22" ми беше настолна книга...

Сега разцъквах Goodreads и видях, че 18тата книга на Досиетата Дрезден Mirror Mirror всъщност ще е 19та, а 18та ще е 12 months. Дано това означава, че ще излезе по-бързичко