Да разчупим малко модела 
Какво ще направите, ако срещнете дракон?
- Публикувана: 12 юни 2021, 19:04 ч.
- Последно мнение: 9 март 2022, 22:39 ч.
Фентъзи и фантастика - 22
Прочетох "Доктор Стъклен" на Томас Бренън, която е по-скоро трилър с привкус на мистерия. Много ми харесва, вкл. и стила на автора, а и самата история. 👍
Темата за човешката душа много ми импонира и обичам да чета подобни неща. Не е философска, но точно там е чарът на книгата. По-скоро е човешка.
Темата за човешката душа много ми импонира и обичам да чета подобни неща. Не е философска, но точно там е чарът на книгата. По-скоро е човешка.
Да, д-р Стъклен е интересна книга. Аз бих я определил като криминален стиймпънк, но да има и мистерия.
Книжлето е доста добро. Единствено леко ме подразни, че е от типа криминални книги, в които на места авторът подхожда метаигрово
Финалът е неочакван. Дано имаме повечко неща от този автор. Впрочем начинът по който АРтлайн са завъртяли k-о на доктор, доста ми допадна.
Книжлето е доста добро. Единствено леко ме подразни, че е от типа криминални книги, в които на места авторът подхожда метаигрово
Скрит текст:
и героят - криминален инспектор или детектив - не се държи логично.
Т.напр. едно от първите неща което всеки разслдващ прави е да разпита свидетеля, а нашият човек го пропуска - и това е грешка. тя разбира се е "умишлена", за да изведе автора до необходимото място в сюжета, но е дразнеща. Навремето така се побърхвах с Поаро, когато следвах най-неотлокнно логиката му, и накрая той посочваше убиеца просто защото знаеше разстоянието между два английски града (нещо което няма как да е очевидно за читателя) и преценяваше, че еди кой си няма как да е стигнал от точка А до точка Б за това време.
Т.напр. едно от първите неща което всеки разслдващ прави е да разпита свидетеля, а нашият човек го пропуска - и това е грешка. тя разбира се е "умишлена", за да изведе автора до необходимото място в сюжета, но е дразнеща. Навремето така се побърхвах с Поаро, когато следвах най-неотлокнно логиката му, и накрая той посочваше убиеца просто защото знаеше разстоянието между два английски града (нещо което няма как да е очевидно за читателя) и преценяваше, че еди кой си няма как да е стигнал от точка А до точка Б за това време.
Финалът е неочакван. Дано имаме повечко неща от този автор. Впрочем начинът по който АРтлайн са завъртяли k-о на доктор, доста ми допадна.
Много съм назад с материала, но захванах поредицата за Вещерът и прочетох първата книга за отрицателно време.
Преди да започна четенето получих толкова противоречиви коментари, но мисля че беше забавно четиво и особено подходящо с кратките си глави за четене по време на кърмене.
Мисля че и сериалът общо взето е покрил повествованието, но ще видим как ще се развият нещата. Така и така скоро ще излиза втори сезон.
Преди да започна четенето получих толкова противоречиви коментари, но мисля че беше забавно четиво и особено подходящо с кратките си глави за четене по време на кърмене.
Мисля че и сериалът общо взето е покрил повествованието, но ще видим как ще се развият нещата. Така и така скоро ще излиза втори сезон.
АЗ честно казано следвайки п ътя на логиката допусках три варианта.
Скрит текст:
1. ПРоблеми откъм страната на Железницата - те щяха да пострадат при постровянането на новия път. Пък и двамата 
я бяха ползвали за целите си.
2. Проблеми с шефа на РПУ-то
За мен от самото начало грешно му тръгна разследването.
Първо
трета грешка -
Ей такива неща ме дразнят. Не цялата история, разследването ми идва нелогично. Но какво да се правя от криминални романи, които съм чел, малко си ги бива, може би само "Десет малки негърчета"
Като цяло обаче романа си го бива, поне е доста по-добър от повечето неща, които съм чел и с някои малки забележки го считам за висока летва.
я бяха ползвали за целите си.2. Проблеми с шефа на РПУ-то
Скрит текст:
или шефа на спецслужбите (до последно не бях сигурен дали той е такъв за какъвто се представя) - набъркаха се в разследването, откъм полицията изтичаше информация
3. Когато разбрах че става дума за колекционерство наблюдавах кои бяха на изложението ....обърках съучастника и главният престъпник. Но това е пак по причина, че Разследващият не се концентрира еднакво върху всички хора.
3. Когато разбрах че става дума за колекционерство наблюдавах кои бяха на изложението ....обърках съучастника и главният престъпник. Но това е пак по причина, че Разследващият не се концентрира еднакво върху всички хора.
За мен от самото начало грешно му тръгна разследването.
Първо
Скрит текст:
Втора грешка - допусна да не разпита свидетел, а тръгна да се занимава с оглед.Груба грешка огледът се прави от нискостоящите ченге, висшият следовател идва впоследствие, когато вече има предварителен анализ. Жизненоважно бе да изслуша какво ще му каже свидетеля.ЕСтествено като не го разпита веднага изгуби възможността да го разпитва
Скрит текст:
Елементари Уотсън!как дори не му хрумна, как престъпникът все е крачка пред него.
Не се ли сети че изтича информация от полицейското защо не провери щателно кой е предателят.
Не се ли сети че изтича информация от полицейското защо не провери щателно кой е предателят.
трета грешка -
Скрит текст:
не разследваше всички версии еднакво. Задълба се в личната си драма, вместо да мисли, кой би имал интерес да навреди на новият път.
Ей такива неща ме дразнят. Не цялата история, разследването ми идва нелогично. Но какво да се правя от криминални романи, които съм чел, малко си ги бива, може би само "Десет малки негърчета"
Като цяло обаче романа си го бива, поне е доста по-добър от повечето неща, които съм чел и с някои малки забележки го считам за висока летва.
За мен това е което наричам метаигрова концепция. Силно застъпена в ролеви игри с недобър водещ.
Това е ситуация, при която водещият има предварително информация, че дракона е там, но играчите няма как да знаят и да направят информиран избор. "опасност" е много относително понятие.
По същият начин в много от криминалните сюжети авторът вади наглед нелогично или в най-добрия случай - само решение само с частична информираност единствено с цел да добута героя до края на сюжета.
Сходни неща мога да кажа и за Софийски магьосници, които прочетох наскоро . книжката е приятна, българско ъндърграундо фентъзи, започва нестандартно и........някъде към средата стана клише от руски тип. Все едно Мартин Колев от средата е започнал директно да преписва от Лукяненко, което намирам за супер отчайващо, предвид колко ненавиждам Патрулите..
и там например
Супербоската също в началото е представна като суперзла,
героят едва ли не е сирак,
Да, някой може да каже, че такива неща са обясними с цел личната драма на героя, на аз предпочитам когато развитието на характера на героя е естествено. и когато в действията на един следовател има логика.
Скрит текст:
Водещият - има два пътя - през планината и през равнината. През планината е по-къс, но може да ви дебнат опасност.
ИГрачиет - гоним време. ИЗбираме планината
Водещият - хубаво си помислете.
играчите - това избираме.
водещият - връхлита дракон и ви избива?
Играчите ???
Водещият - нали ви казах, че може да има опасности!
ИГрачиет - гоним време. ИЗбираме планината
Водещият - хубаво си помислете.
играчите - това избираме.
водещият - връхлита дракон и ви избива?
Играчите ???
Водещият - нали ви казах, че може да има опасности!
Това е ситуация, при която водещият има предварително информация, че дракона е там, но играчите няма как да знаят и да направят информиран избор. "опасност" е много относително понятие.
По същият начин в много от криминалните сюжети авторът вади наглед нелогично или в най-добрия случай - само решение само с частична информираност единствено с цел да добута героя до края на сюжета.
Скрит текст:
Така например в явен случай когато изтича от някъде информация, героят продължава да си прави планове и на обръща внимание на факта, че има предател. Защо ли? Ами за да може авторът да разкрие предателя в последното действие е да е по-"куул". Да де ама такива неща правят един детектив да изглежда тъп.1. някой ви каза че ще има бал. Идии, иди - то ще е много интересно. Всички твои колеги ще са там.
Това което не ви казват, е че човек когото не искате да виждате ще е там. Защото не ви казват? за да се засечете и да има развръзка.
Това което не ви казват, е че човек когото не искате да виждате ще е там. Защото не ви казват? за да се засечете и да има развръзка.
Сходни неща мога да кажа и за Софийски магьосници, които прочетох наскоро . книжката е приятна, българско ъндърграундо фентъзи, започва нестандартно и........някъде към средата стана клише от руски тип. Все едно Мартин Колев от средата е започнал директно да преписва от Лукяненко, което намирам за супер отчайващо, предвид колко ненавиждам Патрулите..
и там например
Скрит текст:
суперзлодеят още от самото начало взима тялото на Игнат - ментора на главния герой, Свилен и както там беше, поне 50 пъти има възможност да го убие, както и да го зареже в алкохолен делириум, но не - на няколоко пъти ИГнат/суперзлодея помага на ментора на супергероя. Да му имам логиката.
Супербоската също в началото е представна като суперзла,
Скрит текст:
накрая ментора на героя- Свилен се нагуши с нея. Много мразя такива обръщания от heel на face Да не сме в кеча....
героят едва ли не е сирак,
Скрит текст:
майка пияница, баща който го е изоставил и накрая - мир и щастие, родителите му дойдоха заедно да му кажат колко го обичат, оказа се че има и баба.
Да, някой може да каже, че такива неща са обясними с цел личната драма на героя, на аз предпочитам когато развитието на характера на героя е естествено. и когато в действията на един следовател има логика.
Започнах втората книга от поредицата "Книгата на звездите" на Ерик Л'Ом.
Не е лоша, но стилът на писане не ми допада особено.
Има идея в историята, обаче ако аз се мъчех да пиша, сигурно щеше да се получи нещо подобно.
Не обичам дълги описания, но тук липсват и кратки. Все едно авторът пише телеграми.
Имам чувството, че въображението му работи, но не знае как да пренесе нещата на хартия.
На моменти успява да те увлече, после пак се започва с кратките изречения, подходящи по-скоро за сценарий на филм.
Не е лоша, но стилът на писане не ми допада особено.
Има идея в историята, обаче ако аз се мъчех да пиша, сигурно щеше да се получи нещо подобно.
Не обичам дълги описания, но тук липсват и кратки. Все едно авторът пише телеграми.
Имам чувството, че въображението му работи, но не знае как да пренесе нещата на хартия.
На моменти успява да те увлече, после пак се започва с кратките изречения, подходящи по-скоро за сценарий на филм.
Най-после приключих с "Проектът "Аве Мария".
По личната ми рейтингова скала, малко над 2 звезди от 5.
Поне за мен, не науката и технологиите правят истински добрите Sci Fi произведения такива. И най-невероятните предизвикателства и възможности, които може да измисли даден автор, биха били безцелни, ако не задълбават навътре в човешката същност - на какво е способно едно човешко същество, изправено пред необичайни кризи, изискващи невъзможни решения. И ако реакциите и решенията на човека/героя, поставен в такива ситуации, са нелогични и неубедителни, от това страда цялата книга, колкото и гениални научни и технологични идеи да прокарва.
Такъв е случаят и с "Проектът "Аве Мария". Веднъж постигнал успех с формат самотник в космоса, Анди Уеър отново залага на него, в уж обогатен вариант, включващ извънземни и "залог, по-голям от живота". В крайна сметка обаче, имаме още от същото, с тази разлика, че Марк Уотни от "Марсианеца" беше в ситуация, настъпила след логичен ход на събитията, и действаше в нея по начин, логично базиран на неговите знания и умения.
Тук обаче героят на моменти е направо антилогичен. Решението на Уеър за логическа обосновка на действията на Райланд Грейс в условията на космическа самота е, че е комбинация от гениален биолог и...прогимназиален учител. Учителстването му е дало такъв куп енциклопедични знания и умения, че за броени дни успява да овладее управление на космически кораб, експериментална физика, теория и практика на астронавтиката и т.н., и т.н. Без да споменавам детайли от повествованието, изблиците на гениалност на Грейс са толкова разностранни, че го превръщат в Deus ex Machina за цялата книга.
Иначе "Проектът "Аве Мария" е сравнително приятен за четене - като изключим постоянното (поне при мен) вътрешно възклицание "Айде, бе!" при всяко следващо изпаднало от нищото гениално решение на героя.
По личната ми рейтингова скала, малко над 2 звезди от 5.
Поне за мен, не науката и технологиите правят истински добрите Sci Fi произведения такива. И най-невероятните предизвикателства и възможности, които може да измисли даден автор, биха били безцелни, ако не задълбават навътре в човешката същност - на какво е способно едно човешко същество, изправено пред необичайни кризи, изискващи невъзможни решения. И ако реакциите и решенията на човека/героя, поставен в такива ситуации, са нелогични и неубедителни, от това страда цялата книга, колкото и гениални научни и технологични идеи да прокарва.
Такъв е случаят и с "Проектът "Аве Мария". Веднъж постигнал успех с формат самотник в космоса, Анди Уеър отново залага на него, в уж обогатен вариант, включващ извънземни и "залог, по-голям от живота". В крайна сметка обаче, имаме още от същото, с тази разлика, че Марк Уотни от "Марсианеца" беше в ситуация, настъпила след логичен ход на събитията, и действаше в нея по начин, логично базиран на неговите знания и умения.
Тук обаче героят на моменти е направо антилогичен. Решението на Уеър за логическа обосновка на действията на Райланд Грейс в условията на космическа самота е, че е комбинация от гениален биолог и...прогимназиален учител. Учителстването му е дало такъв куп енциклопедични знания и умения, че за броени дни успява да овладее управление на космически кораб, експериментална физика, теория и практика на астронавтиката и т.н., и т.н. Без да споменавам детайли от повествованието, изблиците на гениалност на Грейс са толкова разностранни, че го превръщат в Deus ex Machina за цялата книга.
Иначе "Проектът "Аве Мария" е сравнително приятен за четене - като изключим постоянното (поне при мен) вътрешно възклицание "Айде, бе!" при всяко следващо изпаднало от нищото гениално решение на героя.
По препоръка оттук, не помня от кого, но благодаря, започнах поредицата на Дейвид Фарланд "Повелителите на руни".
Страхотно начало, толкова добро, че цитирах фраза в профила си, за да не я забравя.
"Хората, които си вярват, че са добри, които не търсят душите си, най-често извършват най-ужасните зверства. Човек, който вижда в себе си злото, ще се въздържа. Само когато извършваме зло с убеждението, че правим добро, го преследваме с цяло сърце."
Напълно отговаря на моите мисли. Прекалено праведните герои в книгите и живота ме плашат. Те не приемат чуждо мнение, не искат да разберат, че истината им всъщност е тяхната истина и нещата често имат поне две страни.
Страхотно начало, толкова добро, че цитирах фраза в профила си, за да не я забравя.
"Хората, които си вярват, че са добри, които не търсят душите си, най-често извършват най-ужасните зверства. Човек, който вижда в себе си злото, ще се въздържа. Само когато извършваме зло с убеждението, че правим добро, го преследваме с цяло сърце."
Напълно отговаря на моите мисли. Прекалено праведните герои в книгите и живота ме плашат. Те не приемат чуждо мнение, не искат да разберат, че истината им всъщност е тяхната истина и нещата често имат поне две страни.
Повелителите на руни е страхотна четирилогия. Чел съм я цялата и не съжалявям. Да, изглежда има и други поредици от този автор, които не са преведени у нас, но поне тази е завършена. Все се чудя докъде стигна Меган с нея, ето че и друг потребител я е подхванал.
Препоръчани теми