Според психолозите хората са елементарни.
За искането - ако ти дават нещо, защото го искаш, а не защото даващият иска да ти го даде, прогнозите за хепи енд не са добри. /Не важи за в кварталната бакалия/
- Публикувана: 12 юни 2021, 23:36 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2021, 22:14 ч.
Криза на възрастта.. и кой как се справя
То па щото според хората психолозите са много убави.
За искането - ако ти дават нещо, защото го искаш, а не защото даващият иска да ти го даде, прогнозите за хепи енд не са добри. /Не важи за в кварталната бакалия/
Ами ако ти дават нещо /ценно/, което не искаш за сметка на каквото искаш?
Като на младеж, който го карат да учи нещо, което не иска. Или му дават бизнес, който не иска.
Като на жена, която й дават пари и имоти, но не й дават нежност и отношение.
Предпоставка за криза отвсякъде.
Като на младеж, който го карат да учи нещо, което не иска. Или му дават бизнес, който не иска.
Като на жена, която й дават пари и имоти, но не й дават нежност и отношение.
Предпоставка за криза отвсякъде.
На мен като никой не ми дава нищо, не се чувствам длъжна да правя нищо, освен по собствено желание. Също така винаги сама съм взимала решения с кого да живея и как, никой не ми се е бъркал. Като чета колко теми има как пораснали хора със свои семейства се съобразяват с родители, роднини и "слушат" за какво ли не, съм в силна почуда защо го правят. Явно си има някакво обяснение.
О, не, Бианка! Много си заблудена. Огромен процент от хората не искат да пораснат и да поемат живота си в собствените ръце. Все търсят на кого да се подпрат, а после реват, че са подчинени. Това е голямата криза и катарзис. Робството срещу Свободата и отговорността, която върви с нея.
Ами на мен никой 
Обаче имам познати, които с обещание, че голяма къща на 2 етажа ще е тяхна "един ден", стигнаха почти до развод, за да живеят там с родители и да "пазят имота". Да не казвам какви крамоли бяха, понеже бащата на жената не харесва зетя. След години, вече напълно изпокарани, се изнесоха. Ако още отначало бяха се отделили, досега да бяха си спеситили за жилище, а сега са на квартира. Не че това е лошо. Но защо цяло семейство седи и се съобразява с родители заради къща? Не знам.
Обаче имам познати, които с обещание, че голяма къща на 2 етажа ще е тяхна "един ден", стигнаха почти до развод, за да живеят там с родители и да "пазят имота". Да не казвам какви крамоли бяха, понеже бащата на жената не харесва зетя. След години, вече напълно изпокарани, се изнесоха. Ако още отначало бяха се отделили, досега да бяха си спеситили за жилище, а сега са на квартира. Не че това е лошо. Но защо цяло семейство седи и се съобразява с родители заради къща? Не знам.
На мен, обаче предпочетох да вървя по друг път за огромна изненада на бившия. Същият този, който си мислеше, че задълженията му към дома и семейството се изчерпват с финансите. Който плаща двудневната си надница за издръжка, защото се чувства прецакан, а на децата им липсват основни неща. Само дето аз ще си стъпя на краката, а той едва ли ще разбере как да е щастлив.
При него проблем беше обратното, искаше да поема отговорност за живота, чувствата и решенията не само за себе си, а и за родители, деца и съпруга. Беше ми писнало да ми съобщава кое, как и колко трябва да обичам, харесвам, правя, чувствам, за хора, места, храни, религия. "Трябва да обичаш майка ми, трябва да харесваш моя град, трябва да готвиш и ядеш местната кухня, трябва да ходиш на църква, трябва да ти харесва да си седиш вкъщи да си домакиня, трябва, трябва.... Защото аз моите задължения съм си ги свършил, донесъл съм пари вкъщи." Така тормози всичките си близки. И приятели няма вече.
При него проблем беше обратното, искаше да поема отговорност за живота, чувствата и решенията не само за себе си, а и за родители, деца и съпруга. Беше ми писнало да ми съобщава кое, как и колко трябва да обичам, харесвам, правя, чувствам, за хора, места, храни, религия. "Трябва да обичаш майка ми, трябва да харесваш моя град, трябва да готвиш и ядеш местната кухня, трябва да ходиш на църква, трябва да ти харесва да си седиш вкъщи да си домакиня, трябва, трябва.... Защото аз моите задължения съм си ги свършил, донесъл съм пари вкъщи." Така тормози всичките си близки. И приятели няма вече.
Не само, че не съм усетила кризата на средната възраст, ами най-хубавите ми години са точно след 40. Това е времето, когато мога да бера плодовете на дългогодишния ми труд: децата - поотраснали и доста самостоятелни, домът - пооправен, кредитът - почти изплатен, в работата - утвъдено име, социалните контакти - стабилни и поотсяти, житейски цели - ясни и конкретни. Младостта ми мина ей така, покрай мен. Дискотеки, купони и безсмислено шляене не ми бяха по вкуса, но нямаше какво друго да се прави. Лутах се първо какво да уча, после какво и къде да работя. Добре че се намерихме с ММ, за да градим семейство и дом.
Та, може и има нещо сбъркано в мен, но определено по нищо от младостта не тъжа.
Та, може и има нещо сбъркано в мен, но определено по нищо от младостта не тъжа.