Хаха, стресирал се от бебето.. ама не се стресира.като го прави 
- Публикувана: 15 юни 2021, 09:21 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2021, 11:51 ч.
Нямам нерви повече
Едно мъжле, лошото в случая е, че ако и майката реши да се изключи какво правим? Това наистина е дразнещото в много семейства, майката никога не се изключва и цялото бебегледане основно се пада на нея, бащите от какво толкова се стресират? Кърмят ли по цяла нощ, някои дори памперси не сменят ( давам за пример моя, който е сменил от няма накъде примерно няколко общо за двете ни деца ). Не било мъжко да излезе със слинг с бебето ''Ти знаеш. ти го правиш по-добре''. Абе наслушала съм се.... оставиш му да приспи детето, той заспал преди него, на мен не ми се е случвало. И накрая вие сте първите стресирани..... ами и на мен ми се пие бира и ми се гледа мач, аааа искам и някой да ми сготви и да ми измие чиниите? За щастие с моя сме към 20 години вече заедно и сме си свикнали, смисъл за мен това са някакви битовизми и дребни простотии, които в никакъв случай не биха ми развалили връзката, ноооо като чуя, че някой мъж е стресиран от бебе ми иде да взема гьостерицата.
Мойта жена се "изключваше", когато аз се прибера от работа. Просто ми го тръшваше в ръцете и изчезваше, я до магазина, я в друга стая и т.н. До ден днешен основно аз сменям памперси и го къпя глезльото, ама нали затова сме семейство и сме се напаснали като вас. Но да се прибера от работа на да ми намила какво му били акото, колко пъти яко, спало и т.н. ми идва в повече и бих предпочел да си цъкам в телефона, докато се правя, че слушам. А секса в един момент наистина си беше мираж. Обусловен от преумора и стрес и при двама ни.
Иначе съм виждал майки дето не дават дори на бащата да припари до бебето, какво остава да му възлагат някакви грижи.
Здравейте, хорица
Проблемът е такъв.
Мъжът ми се държи невъзможно.
Имаме детенце на година и пет месеца.
Внимание, разговори с мъжът ми НЯМА.
Ако има то е той да се оплаче за нещо, а аз да го слушам и съветвам. Аз ако споделя с него нещо ми казва "ами какво да направиш, или върти глава в отговор на съгласие, докато си рови в телефончето".
Споделяла съм много пъти че ако така продължаваме да не си говорим, да не се изслушваме, да не даваме време за двамата ни и внимание всичко ще приключи.
Онзи ден вечерта му казах хайде да гледаме нещохи да си говорим, е, на господина по-важен му беше телефона, да си ръчка в него бе,да си играе на него, и аз му викам "е на телефоните ли ще си седим" отговорът беше Е КВО ДА ПРАВЯ. Когато детето е при майка ми, той все си излиза на някъде да върши работа, или да пие бира с приятели. Като цяло имам чувството вече до ме ползва като слушател, да ми пълни главата с едно и също нещо а това е пари,пари,пари,пари. Ама едно и също нещо всеки ден. Един път ми беше зле, той вика е кво да направиш, пий тука тва и така, излезе и аз гледах детето, с температура, гърло ме болеше и ми беше адски лошо. Ама той имал спееешна работа за това така, неговите спешни работи ги знам. Когато седи навън с детето, постоянно на телефона, нито го занимава и да му говори нещо, няма бе. Телефона, схемите и това е. Заварвала съм го да оставя хладилника отворен, входната врата отворена, ама бърза бе. Обмислям да си събирам багажа, детето и да отида при майка ми. Днес понеже сме на рожден ден на не толкова приятни хора за нас, но детенцето е поканено и там ще има деца, и си затварям очите поне за това. Нашият днес казва ми няма да идвам не са ми приятни, ходи ти.... в последния момент аз едвам го накарах да дойде с мен поне заради детенцето, той ами като не са ми приятни няма да ходя, ти си го заведи. Изобщо не гледа по надалеч от себе си, и това много ме дразни.
В мен ли е вината, къде е не знам.
Има и още куп работи но ще стане още по дълга темата.
Съвети че вече наистина нямам нерви.
Проблемът е такъв.
Мъжът ми се държи невъзможно.
Имаме детенце на година и пет месеца.
Внимание, разговори с мъжът ми НЯМА.
Ако има то е той да се оплаче за нещо, а аз да го слушам и съветвам. Аз ако споделя с него нещо ми казва "ами какво да направиш, или върти глава в отговор на съгласие, докато си рови в телефончето".
Споделяла съм много пъти че ако така продължаваме да не си говорим, да не се изслушваме, да не даваме време за двамата ни и внимание всичко ще приключи.
Онзи ден вечерта му казах хайде да гледаме нещохи да си говорим, е, на господина по-важен му беше телефона, да си ръчка в него бе,да си играе на него, и аз му викам "е на телефоните ли ще си седим" отговорът беше Е КВО ДА ПРАВЯ. Когато детето е при майка ми, той все си излиза на някъде да върши работа, или да пие бира с приятели. Като цяло имам чувството вече до ме ползва като слушател, да ми пълни главата с едно и също нещо а това е пари,пари,пари,пари. Ама едно и също нещо всеки ден. Един път ми беше зле, той вика е кво да направиш, пий тука тва и така, излезе и аз гледах детето, с температура, гърло ме болеше и ми беше адски лошо. Ама той имал спееешна работа за това така, неговите спешни работи ги знам. Когато седи навън с детето, постоянно на телефона, нито го занимава и да му говори нещо, няма бе. Телефона, схемите и това е. Заварвала съм го да оставя хладилника отворен, входната врата отворена, ама бърза бе. Обмислям да си събирам багажа, детето и да отида при майка ми. Днес понеже сме на рожден ден на не толкова приятни хора за нас, но детенцето е поканено и там ще има деца, и си затварям очите поне за това. Нашият днес казва ми няма да идвам не са ми приятни, ходи ти.... в последния момент аз едвам го накарах да дойде с мен поне заради детенцето, той ами като не са ми приятни няма да ходя, ти си го заведи. Изобщо не гледа по надалеч от себе си, и това много ме дразни.
В мен ли е вината, къде е не знам.
Има и още куп работи но ще стане още по дълга темата.
Съвети че вече наистина нямам нерви.
Ами да си мислила, когато си правила дете с такъв мъж
Ама те тези неща не им ги пише на челото. И преди детето те не са такива. Какво да им гледаш? И аз от такъв пострадах. И ще познаеш ли на колко години съм?
И аз така - през месец - два при мама. Заредя батериите и се върна. И той щастлив - колко ни обичал, колко сме му липсвали...а после пак същото. Докато в един момент не осъзнах, че е идеалният "Неделен татко". Много си му е добре като ни няма и да ни се порадва за ден -два, когато е почивка.
Абе - съвършен егоист(да не кажа нещо по-лошо). След 3 -4 години осъзнах, че без него ми е по-добре и не искам да се връщам. Тогава започнаха молбите:" Ела си. Ще правим компромиси. Бла - бла."
Вързах му се. Повярвах. Върнах се. И познай какво стана с компромисите? Само аз ги правех. Неговите компомиси(като го питах какви са) - че ме бил търпял да викам и се карам.
Не помагал в къщи, защото аз съм си у дома(майчинство). Като почна работа ще е друго. Е, почнах работа - нищо не се промени. Стъгнах до депресия с мисли за самоубийство....
Няма да си разказвам целия живот - но не чакай като мен 30години. Дай един - два шанса и като видиш, че няма промяна си спомни за мен.
Хаха, стресирал се от бебето.. ама не се стресира.като го прави
Е вече и това не прави, голям стрес.
Чак пък самоубийство заради мъж, хайде посмалете малко.
Ако това е към мен - никъде не казвам, че суицидните мисли са заради мъжа. Ако така се разбира - съжалявам. Просто не ми се искаше да продължавам с животоописанието си.
Исках да кажа на авторката, че се почва от "Нямам нерви" и ако не промени нещо, ситуацията се влошава.
А, и това правех. Научих се да не очаквам от него да ми подслади живота. Но стигаш до момент, в който се питаш "И за какво ти е този мъж, щом всичко сама си правиш?"
Пиша тук за да покажа на младите момичета, приятелки, съпруги, че не трябва да се дават 100 последни шанса и да не вярват на промяна от няколко( 2 - 3) месеца. След което всичко става по старо му. И това се повтаря и пак, и пак, години наред. И постоянно ти обяснява колко те обича.
Трудно е, но е по-добре да се откажеш от битката и да приемеш, че не сте един за друг. И че той има съвсем различни представи за брака и отглеждането на децата. Които не съвпадат с твоите. И това съсипва нервите ти, живота ти. Твоите, а по-лошо - и на децата.
Пиша тук за да покажа на младите момичета, приятелки, съпруги, че не трябва да се дават 100 последни шанса и да не вярват на промяна от няколко( 2 - 3) месеца. След което всичко става по старо му. И това се повтаря и пак, и пак, години наред. И постоянно ти обяснява колко те обича.
Трудно е, но е по-добре да се откажеш от битката и да приемеш, че не сте един за друг. И че той има съвсем различни представи за брака и отглеждането на децата. Които не съвпадат с твоите. И това съсипва нервите ти, живота ти. Твоите, а по-лошо - и на децата.
512, извинявай за личния въпрос, но след развода срещна ли сродната душа или реши все пак да си живееш сама. Щото моето виждане за брака, което касае и мен самата е, че има хора, които са непригодни за семеен живот, все нещо им пречи. Тоест не е проблемът в партньора, а в този, който е недоволен.
Официален развод нямаме. Наех си квартира и го напуснах. Преди 2,5 години. Все още се отърсвам от преживяното и броя грешки и причини.
Чувствам се самотна и не бих се отказала от човек до мен. Но и много ме е страх...
Тоест не е проблемът в партньора, а в този, който е недоволен. - дълги години ме убеждаваше, че вината е в мен, че той иска да сплоти семейството, а аз правя само скандали и искам да го напусна.
Когато останах сама ми попадна тази статия:
https://istinskiistorii.com/%d0%bd%d1%8f%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba … 1%83%d0%bb%d0%b8/
И изведнъж целият ми живот се превъртя пред очите ми и получих отговори на всички въпроси, които ме мъчеха през годините.
Чувствам се самотна и не бих се отказала от човек до мен. Но и много ме е страх...
Тоест не е проблемът в партньора, а в този, който е недоволен. - дълги години ме убеждаваше, че вината е в мен, че той иска да сплоти семейството, а аз правя само скандали и искам да го напусна.
Когато останах сама ми попадна тази статия:
https://istinskiistorii.com/%d0%bd%d1%8f%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba … 1%83%d0%bb%d0%b8/
И изведнъж целият ми живот се превъртя пред очите ми и получих отговори на всички въпроси, които ме мъчеха през годините.
Ясно е, че понякога няма път назад и раздялата е най-удачна, но споделеното от авторката не е нещо достатъчно алармиращо за да напусне мъжа си. Нито я бие, нито й изневерява, нито чух да я тормози.....леко се е сдухал, може от много неща да е. Така с лека ръка не се оставя връзка поне за мен......ми партньора може дори в депресия да е, пък ти да бучиш що нямало секс или що еди какво си.
Мммда, нищо, че е абдикирал от семейството си като цяло... ама щом не бие и не изневерява, айде простено му е липсата на заинтересованост, отговорност, грижа и уважение към уж най-близкия му човек, че и собственото му дете...
Безразличието е противоположното на любовта, а не омразата, ако не знаете...
Безразличието е противоположното на любовта, а не омразата, ако не знаете...