Нужда от съвет за адаптация на дете

Съчувствам ви, в трудна ситуация сте.. Не съм на вашето място и няма как да знам всичките ви обстоятелства, но от моята си гледна точка нещата стоят така:
Ако имате възможност детето да си е с вас, поне вечер, направете го. Много е мъничка още, по цяла седмица без родителите си... Съвсем нормално е да се държи по-особено като това с дрехите. То нито го осъзнава добре, нито може да го изкаже, но отделянето от родителите и дома си е огромен стрес са детето, въпреки че е при любящите баба и дядо.
Другото за истериите покрай раздялата. И в това няма нищо чудно, много деца на тази възраст са така. Особено, когато знае, че няма да види татко и мама за дълго време. Особено, когато не знае кога родителите й ще дойдат да я видят. Особено, когато не знае в кой момент родителите й пак ще изчезнат без предупреждение...
Казвате, че сте чели много по въпроса, може да сте срещали и тази информация, но все пак да кажа. На тази възраст децата нямат ясна представа за времето, те не знаят колко е 1 час, 2 дена, 5 дена. Когато родителите им ги оставят, мислят, че ги оставят завинаги - не знаят ще дойдат ли пак и кога. А когато родителите и изчвзват без предупреждение, съвсем се подсилва това чувство.. В този случай изненадани ли сте от истериите?
Да, може и да ви е по-лесно да си тръгнете, докато детето е залисано или спи, но и сама казахте, че сте наясно, че това е грешка. Дори да изпада в истерии, трябва винаги да казвате на детето, когато тръгвате - нежно и категорично, без да проточвате драмата и да се опитвате да я успокоите. Но трябва да й казвате. Само така тя ще се увери в някакъв момент, че родителите й не изчезват неочаквано, по всяко време, а предвидимо и тя винаги знае, когато това ще се случи.
Ако следвате тази линия и държите разделите кратки и категорични (нямам предвид груби), вероятно в някакъв момент истериите ще започнат да намаляват.
Това всичкото, в случай, че нямате никакъв друг избор. Но ако имате, колкото и да сложен, аз на ваше място бих избрала детето да си е при родителите си при всяка възможност - било частна ясла, било всеки ден водене при дядото, било детегледачка в къщи например, докато тръгне на ясла.
Що се отнася до адаптацията в гадината пък, нещата там са по-различни. Това, че в тази ситуация не се получават нещата, не означава, че и там няма да се получат. Особено, ако се постараете да я запознаете с градината предварително, да й говорите какво се случва там, че мама ВИНАГИ идва да вземе детето следобед, ако държите разделите кратки и категорични и т.н. и т.н.

Дано намерите най-доброто решение за вашето семейство! Това в момента изглежда не е. Успех!

---------------

Копирам ви една моя публикация в друга тема с някои неща, които може да направите по повод предстоящата адаптация на детето в градината:

Здравейте, съчувствам ви много, знам колко е мъчително за всички, когато детето не се адаптира в градината. Синът ми плачеше сутрин с месеци, но след първите 2-3 седмици започна да се успокоява бързо и следобед го вземах с настроение. Дано на вашето дете просто му трябва мъничко още време. Предполагам, че вече сте чела/опитала тези неща, но ако случайно намерите нещо ново, все пак ето какво проработи при нас:
- говорене, говорене, говорене - много говорене какво е яслата, какво правят там децата, колко е хубаво и т.н. Винаги по положителен начин, никога отрицателно или като наказание - например "ако не слушаш, ще те заведа на градина"... Много разказвах какво правят децата в яслата, измислила бях приказка за Мечо Пух на яслата - събужда се, приготвят се с мама, отиват на яслата, там лелите го посрещат усмихнати, ядат, играят, спят, после идва мама да го вземе и на Мечо Пух много му харесва. Разказвах я на сина ми на лягане - значи 2 пъти на ден, поне месец.. Бях му промила мозъка направо..
- Много повтаряне за това, че мама ще дойде да го вземе, кога точно - по разбираем за детето начин (отиваме, ядеш, играете, пак ядеш и мама ще дойде) и че мама винаги ще идва да го взема. Децата нямат ясна представа за времето на тази възраст, има голям страх да не би да ги оставят там завинаи... Затова всеки ден повтарях по 100 пъти и задължително, когато го оставях, дори да плаче, че мама ще дойде да го вземе еди кога си. Отново - никога заплахи от сорта "ако не слушаш, няма да дойда да те взема от градина утре"..
- Оставянето сутрин - спокойно и усмихнато, винаги позитивно към персонала в градината - за детето е важен знак как майката се отнася към всичко, ако сте неспокойна, изнервена, то усеща и това е сигнал за него, че нещо не е наред. После може и да си поплачете, но пред детето - само усмихната.
- Бърза и категорична раздяла. Опитите да успокоите детето на раздяла само удължават агонията за всички страни. Гадно е, но водите, целувате, казвате че мама ще дойде да го вземе еди кога си и давате детето, дори да плаче.
- Измислете си ритуал някакъв - при нас беше, че пред вратат синът ми винаги можеше да избира той или аз ще натиснем звънеца. Обикновено беше той, но не винаги. Вдигам го, натиска звънеца, свалям долу, за да влезе сам в градината, целувам, казвам, че го обичам и ще дойда да го взема. С плачещо дете беше по-трудно, но ритуалите помагат на децата да се адаптират и им създават предвидимост.
- Когато е възможно, пускайте детето да влезе в градината само (имам предвид то да пристъпи), а не да го подаватате на лелите от вашите в техните ръце - откъсването по този начин е по-трудно за детето.
- Ако ми детенце, което дъщеря ви познава, уговаряйте се с неговите родители, за да пускате вашето дете заедно с това, което познава.
- След градина, поне докато не започне да се адаптира, не разпитвайте детето как е минал деня, какво са правили, какво са яли, добри ли са лелите и т.н. Първо така то отново преживява всичко и второ пак лесно може да изпратите сигнал за тревога. Разпитвайте персонала, но не и детето.
- Като го вземате, прегръдка, целувка, нормални неща, без да прекалявате - ако се държите така, все едно сте били разделени за дълго или сте били притеснени, докато сте били разделени, детето получава сигнал, че има причина да се притеснява..
- В къщи - много внимание, гушкане и търпение. Регресът с напикаването е напълно нормален при такъв стрес за детето, както и в много други нормални ситуации - например преди нов скок в развитието, при поява на ново дете в семейството и т.н. Приемето го спокойно и си повтаряйте, че и това ще мине. Наистина ще мине!
- нека детето си избира вечер коя играчка ще занесе на другия ден в яслата и наистина му позволете да си носи играчка. Познатият предмет е мост между дома и чуждото място, което все още е градината за детето ви. Освен това е нещо, към което може да се върне, когато усети тревога.
- Обяснявайте на детето какво вие правите през времето, когато е в градината.
- Добри знаци са, ако започне да яде там (не на сила!!!!!!!!!) и ако започне да се успокоява малко, след като я оставите. Трудно е за детето да допусне някой друг да го успокои, приласкае, нахрани. Довери ли се на хората там, постепенно ще започнат да се оправят нещата.
- За почивката не съм сигурна какъв би бил ефекта, ако спрете детето за седмица примерно. Може да се успокои, а може просто да изгубите от набраната инерция..... Според мен, ако е здраво детето, не я спирайте все още, водете я, но за малко. Започне ли да се успокоява, започнете постепенно да удължавате времето.
Дано нещо ви е било полезно. Пожелавам ви скорошен край на адаптацията!!

Дядото е в същия град.
Благодаря на всички за мненията. Ще започнем вече да я водиме и да я прибираме и се надявам нещата да се оправят и тя да се успокои. За частна ясла просто в момента не можем да си я позволим за съжаление.

Е, като е дядото в същия град, не разбирам защо не си я взимате вечер?

Явно за да си спестят сцените всяка сутрин. И горивото.

Горивото не е проблема. Раздялата с детето и истериите. Не могат да я успокоят. Случвало се е да я оставим за час,два, но те след 20мин се обаждат да я вземем ,защото много плаче. За това сме принудени да се "измъкваме" без да ни види и сега да сме в това положение.

Детето с времето ще свикне да остава, а сега се стресира много повече отколкото да пореве един час при дядо си. Ми като реве да й дадат един сок или една бонбона, или да й пуснат детско да се успокои. Знам, че сега ще ме овикат някои майки, но в някои случаи, ако помага, не виждам проблем. Ама и дядото не му се занимава, отказва се след 20 минута. Честно ти казвам цялата история звучи ужасно, куп хора си прехвърлят едно бебе, вземи го ти, не - ти го вземи, щоти ревяло. И моето е правило истерии, баба му и дядо му са го забаламосвали и не сме имали проблеми. Един път не са се обадили да кажат да се върнем. А, повярвай, моето дете може да спечели конкурс за истерии и рев.

Значи водите я сутрин, обяснявате й, че отивате на работа и ще я вземете след малко - като играе с дядо, като яде, като спи и мама и тати ще дойдат. Ще пореве първия ден, втория. Ама дядото да не ви звъни веднага. Детето като види, че си го взимате ще се успокои и ще свикне на този режим

Съветът ми към момента е да си вземеш ти или бащата 1 седмица отпуск и да останете с детето вкъщи. През това време да се занимавате с него и да му говорите много как "другата седмица ще идеш при дядо, ще си играете цял ден, ще правите интересни неща и вечерта ще дойдем да те вземем и много ще се гушкаме....и ще ни е забавно, и ще правим хубави неща. Не те оставяме, трябва да знаеш, че довечера ще дойдем да те вземем и да сме си заедно през нощта.....Гледай часовника и, когато стрелките стигнат еди къде си, ние с тати ще дойдем и ще ти донесем и бонбонка/вафла/играчка....." и всякакви такива. И го спазвайте. На тази възраст големият им страх на децата е, че мама и тате ще ги изоставят. Те не мислят рационално като възрастните. За тях - щом не виждам мама, значи я няма, значи ме остави, какво ще се случи с мен....?!!?! Говорене, говорене, говорене....лека-полека ще стане по-лесно. Вземайте си я вечер и я гушкайте, говорете ѝ, спете с нея. Изобщо да усеща, че не е "изоставена".

По принцип е точно така, но прочетох, че дядото се грижи и за лежащо болен човек, та сигурно тези детски истерии му идват в повече. Едно е детето да е при баба и дядо, чието време е изцяло отдадено на детенце, друго да съвместява дядото две дейности. Има ли време този човек да го забавлява, да го разхожда? Детето си иска своето.

Детето изпада в истерии, защото знае, че като го оставите, ще ви види чак след 5 дни. За толкова малко дете това е много време, адски много. Тя го приема като изоставяне. Важно е да говорите много, да обяснявате, че ще я вземете следобеда, след като се наспи. Отначало ще е трудно, трябва тя сама да се убеди, че идвате и я взимате. Когато това стане, ще се поуспокои. Занесете и там всякакви блокчета, боички, играчки, занимания, ако е възможно да излизат до близка площадка, ще е добре. Не е лесно малко дете да прекарва деня си затворено с възрастен човек, който е ангажиран и с грижи за друг болен. Когато навлезе в рутината и се убеди, че винаги се връщате за нея ще се успокои. Но спрете с това оставяне по седмица, дори ходещите на ясла деца, винаги вечер са си вкъщи, това е била основна грешка, която е влошила положението и сега ще трябва доста търпение и разговори, за да оправите щетите. Успех.

Не е лежащо болен,но няма как да седи цял ден сама. Излизат, имаме си комшииско детенце което идва да си играят,има играчки. Истериите са от преди, не сега, за това решихме че уж ще е по-добре да е там и като стане и ни няма не ни търси. Плаче когато сме там и ни види че излизаме. Идеята беше уж по-леко да е,да не плаче детето,но...били сме в грешка.

Как очаквате дете, което ви вижда от петък вечер до понеделник сутрин да не плаче?
Вземете си детето. Нито пари, нито работа си заслужава след като има един работещ в семейството. Става въпрос за една година.

Всъщност става въпрос за месеците до септември, но все пак не знаем на какъв хал е семейството. Ако плащат квартира или ипотека... една заплата на стига. Разбирам ги, че търсят варианти, а и им се е паднало чувствително дете. Лоша работа.

Вие се измъквате от отговорността си към собственото си дете!!!! Какво мислите, че ще е различното в яслата? Даже още по-зле ще стане, защото там всички ще са непознати, на ново място, с нови порядки....Горкото дете! Не знам с кои психолози сте говорили, но едва ли са ви казали в прав текст какви последици ще има това

Ясно ми е. Аз съм сама майка и въпреки това се справям и с ипотека и с всичко. Но здравето на детето ми е над битовизмите.
Близко семейство точно от тия пусти пари оставиха бабата да гледа детето. В момента детето само мъца. Логопед казва че ако тръгне между децата ще проговори. Ма нали пари трябват.

Не съм си зарязала детото за да ходя по барове и завдения и да не се интерсувам как е. Имам един такъв личен пример и за мен това вече е абдикация от родителство. Принудена съм да се върна на работа,ако имах вариант или можех да напусна,нямаше да се чудя кой и как да я гледа за тези три месеца.Търся варянти при които на детето да е комфортно и да не страда,за това поисках и малко странични мения. Благодаря на всички, които писахте.