ОСМИ клас 2020/2021 - Хайде, осмокласно ято - иде топло, щуро лято! :)

Ааа, я вижте из третия свят какво става, пък тогава се жалвайте от лошо образование. Не искам и да смятам нищожния процент на грамотни и учили на фона на някакви милиарди тотално безпросветни хора (не че те самите са виновни за това).

За преписването или по-скоро за липсата на такова разказваше веднъж един преподавател по математика в нашия град. Той отдавна е извън системата, има школа. Та на младини бил учител в не помня вече коя точно страна беше в Северна Африка. И разказва за първото контролно, което дал там. Разделил класа на няколко групи както се прави при нас, при което учениците страшно се учудили, защото им се случвало за пръв път. Той им обяснил, че това е мярка срещу преписване. На това изказване реагирали още по-учудено. Как така щели да преписват? Разказва, че след като им дал контролното, излязъл от стаята и после тайно надникнал отвън през прозореца. Всички си работели, наведени над своите работи. Резултатите били разнообразни, но всеки си изкарал сам оценката колкото си знае.
Сега, не знам доколко е реална цялата тази история и дали наистина някъде съществуват такива деца. При нас обаче преписването е добило колосални размери.

О, Стон, това вероятно е било в доста отминали времена.
В Индия например имат ОГРОМЕН проблем с преписването, даже закони, от които произтича наказателна отговорност са въвеждани.
Примерно преди 30-50 години хората в Африка са си били супер щастливи в техния свят. Сега заради лавината от информация къде какво става, масово хората установяват, че съществува по-хубав живот. И започват със зъби и нокти да се борят за него. Това е и една от причините за тези колосални мигрантски вълни в наши дни.
Преписването е равно на взети изпити и растеж нагоре, много се съмнявам, че текущо е актуално казаното за Африка.

Ама то е страшно и това рефлектира на всичко после. Едно, че нищо не научават, защото ги мързи да учат, като има по-лесен начин, но и се научават, че решението на всяка прищявка е с бърза измама: било то подкуп, укриване на данък, достъп до търсен лекар...
За Индия съм гледала клипчета от изпит с кашони по главите. И пак масово се лекуват с кравешки *** "неща".

Ред, като се има предвид възрастта му, значи преди около 20-30 години е било.
И през моето ученичество не се преписваше чак толкова много. Давала съм по някоя и друга задача. Но пък и контролни правехме само по математика, български, език, някое и друго по химия и физика и това беше. По литература нямаше как да се преписва, защото си беше създаване на текст. По история, география, биология никога през живота си не съм правила контролно.
Сега с тези тестове по всичко се преписва много здраво.

Ми то по соц-а (и няколко години по инерция след това, точно когато ние сме били ученици) нямаше някаква грандиозна разлика в заплащането между висшисти и среднисти. Не е било необходимо да се правят чудеса от храброст.

Сега има, ама не е в полза на висшиста. Плочкаджията за 1 седмица труд ми иска 3000 лв на ръка (без фактура, без гаранции, без последваща отговорност). Аз като строителен инженер дори с фактура, проектантска застраховка и подпис за наказателна отговорност не мога да докарам 3000 лв на седмица.

Абсолютно вярно.
Обаче битуват други представи сред хората.
Освен това тоя майсторски труд си е голяма хамалогия и е много вероятно плочкаджията да реши, че иска друго бъдеще за децата си.
Едно от момчетата, които работеха у нас покрай скорошния ни ремонт изглеждаше и звучеше доста образовано. Всъщност; имаха магазин за подови настилки, та и бащата видях - отвсякъде наш типаж хора. Та 30-годишен момък, вече с проблеми в кръста, работи с наколенки. Явно има адски много работа, понеже е прецизен, мислещ, умен. Ама не е лек този труд, хич даже.

Sssani,

Моето обяснение е, че тестът като обем и време не е съобразен. Тук не сме представителна извадка. Много деца не са били на школи, не са решавали от помагала и това е резултат само от училищна подготовка. Може би има и такива с над 90, но те са по-скоро изключения. Училището не подготвя за този изпит. И ограниченото време за по-бавните, което също стресира и притеснителните. Нивото на образование е ниско, да, но и самият формат допринася за тези резултати.

Имам предвид спринтьорския първи модул. Вторият е ясен.

Трябва да се ласкаете. Заради шепата училища на нашите деца МОН се пъне да прави капани в теста. Иначе щеше да отчита високи оценки с лесен тест...

Точно така, Happy. В крайна сметка цялата подготовка е как да се реши за норматив конкретен формат тест, стратегии за печелене на време, заучени модели задачи. Бързи, смели, сръчни. Технически грешки, неподлежащи на корекция.

По принцип цялата нагласа на обществото не е наред. Разделя се на две, и това е най-видно в големия град. От старата приказка "учи, за да не работиш" сега няма ниско квалифицирани работници. Поне в два офиса, в които съм работила, чистачката е на по-голяма почит от инженера. А думите на шефовете са "работниците ни изкарват прехраната", ама че преди тях някой като мен или като Мария им я е осигурил... Едните са доста амбициозни, а другите - или просто не ги интересува, или нямат финансовата възможност да помогнат. Незаинтересованите са повече, според мен. А и тази система с тестовете, още като я въведоха, беше ясно, че ще намали ученето.
Сега честито на всички рожденици и именници в темата, които пропуснах! Честито и за добрите резултати на нег-четата! Радвам се за Ния, дано все хубави да са ѝ резултатите от изследванията!
При нас учебната година приключи, моите в понеделник заминават на конен лагер. Наборката ще хване и догодина стипендия, още не са нанесени всички годишни оценки, но вече няма изненади.

И аз смятам,че работата на плочкаджията никак не е лесна, това си е тежък физически труд. За занаят също се изискват определени качества ,които нямат всички. Не е лесно и да си автомонтьор. Пак си трябва учене и труд. Всичките тези занимания най-често се предават по наследство, трябва да растеш в такава среда, за да усвоиш занаят. Проблемът е, че масово младежите ги мързи- мързи ги, както да усвояват тежки науки, така и занаяти.
Преписването рано или късно се открива. За мене то не е голямата грешка на нашето образование и не то предопределя резултатите на НВО в 10 клас. Прочетох преди малко  какво са дали по български в 10 клас. Изглежда лесно, четене с разбиране е.  Но цялото образование не е насочено към функционална грамотност, която изследват резултатите от теста. В него има точно един въпрос, свързан с това, което реално учат в училище в поне десет урока. Да се определят какви са връзките в изречението. Всичко друго измерва умения, които се придобиват с четене и мислене по текст. Преподаването в българското  училище е под формата на лекции, на монолози, от които децата се отегчават. Учебниците са пълни с определения, които зазубрят за определен тест, а после ги забравят. Не се стимулира четенето, независимо на каква литература. Задължителната я познават от откъсите в  христоматията, които не дават представа за цялото произведение. Наизустяват някакви характеристики на героите. И изведнъж маниока, за която не са учили нищо:)  в часовете по български. Не могат да правят междупредметни връзки.
Децата рядко усещат принадлежност към училището като образователна институция. Не ценят знанията, които усвояват там. За тях училището има преди всичко социална функция. Съчувстват на учителите, които трябва да ги търпят, но през цялото време усещат пропаст между това какво им говорят преподавателите и какво реално тях ги интересува и разбират. Преписват, за да не разочароват и родители, и учители. Но вътрешно голяма част от тях са с усещането,че трябва да го минат това задължение, което по- скоро възприемат като някакъв тип повинност, която трябва да изтърпят в името на това да се впишат в обществото, а не като източник на вдъхновение или мощен стимул, който ще доразвие това, което ги вълнува. Те са объркани на тази възраст, търсят себе си, не престават да си задават въпроси за смисъла, поставят под съмнение и смисъла на наученото в училище. Говорят им високи неща, а живеят в общество с невисоки ценности.
Малко са децата,които от ранна възраст са възпитани да уважават институцията и да се радват, че ваканцията свършва и отиват да научат нещо ново, което ще ги направи по- смислени хора. Дори и голяма част от отличниците, от учещите деца, учат , защото са съвестни, като добрите работници, които никога не разочароват своите работодатели, а не от силна вътрешна мотивация.