Ти пишеш обобщителни твърдения. Далеч не всички се замислят чак на дърти години за подобни фундаментални въпроси (ето, авторката на темата също се е сетила да пита сега). Не съм изключение. Нито пък повечето хора на 30+ са голтаци, без спестявания и имущество.
- Публикувана: 18 юни 2021, 23:30 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2021, 10:24 ч.
Права при съвместно съжителство
На мен ми се вижда добър законът... съпругът може да е такъв от две седмици, почти да не се познават още, не е справедливо да измести напълно децата от първия брак например, както предлага да стане Блек Кет. Децата трябва да бъдат обезпечени, особено ако са малки/млади и загубят родителя си. Не може някой 18-годишен или 18-годишна да остане на улицата и да се оправя както може, защото родителят е починал, а всичко, което е имал, е отишло при любимата нова жена например.
На мен ми се вижда добър законът... съпругът може да е такъв от две седмици, почти да не се познават още, не е справедливо да измести напълно децата от първия брак например, както предлага да стане Блек Кет.
Не съвсем. Написах, че най-справедливият вариант за мен е завещанието, ако трябва да съм обективна (в това завещание всеки си пише каквото иска, може да не остави нищо точно на законния си партньор).
Ако, обаче, изпадна в субективност, бих предпочела съпругът ми да ме наследи на 100%.
Но си говорим фигуративно, защото в България завещанието няма такава тежест.
Не намирам за нормално да можеш съвсем да обезнаследиш децата си.
Защо? Някои хора (предимно мъже) изобщо не са искали тези деца да се появяват.
Намирам за нормално скъсването на отношения с който и да е кръвен роднина, ако прецениш, че така е по-добре за теб самия.
И аз изцяло теоретизирам.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
С презервативите е сложно, случват се и фалове. Или жената лъже, че е на противозачатъчни, и т.н. Сто варианта.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
С презервативите е сложно, случват се и фалове. Или жената лъже, че е на противозачатъчни, и т.н. Сто варианта.
Пък даже и да не е искал детето, то е негова плът и кръв.
И то, детето, не му е виновно за нищо.
И то, детето, не му е виновно за нищо.
Не намирам за нормално да можеш съвсем да обезнаследиш децата си.
Защо? Някои хора (предимно мъже) изобщо не са искали тези деца да се появяват.
Намирам за нормално скъсването на отношения с който и да е кръвен роднина, ако прецениш, че така е по-добре за теб самия.
И аз изцяло теоретизирам.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
Желани или не, децата са си деца - плът, кръв, ген на този, който ги е създал.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
С презервативите е сложно, случват се и фалове. Или жената лъже, че е на противозачатъчни, и т.н. Сто варианта.
С презервативите е сложно, случват се и фалове. Или жената лъже, че е на противозачатъчни, и т.н. Сто варианта.
По точка втора - да гледат да не се случват фалове и да не се връзват на голи думи за противозачатъчни. Има-няма противозачатъчни да си слагат презервативи. Качествени и подбрани по размер.
Много си е добър закона със запазеното право. На мой познат баща му /на 93 г/се опита да го обезнаследи малко преди да почине, беше изкукал и нещо се бяха скарали за дреболия. Добре, че имаше запазено право.
Възрастните хора могат да попаднат и на измамници.
Около мен масово възрастните разпределят имуществото си с "покупко- продажба" на когото пожелаят далеч преди смъртта си.
Възрастните хора могат да попаднат и на измамници.
Около мен масово възрастните разпределят имуществото си с "покупко- продажба" на когото пожелаят далеч преди смъртта си.
Пък даже и да не е искал детето, то е негова плът и кръв.
И то, детето, не му е виновно за нищо.
И то, детето, не му е виновно за нищо.
Детето с нищо не е виновно, не съм твърдяла обратното. Само че това далеч не е санитарният минимум за наличие на близост, по оста "родител – дете".
Желани или не, децата са си деца - плът, кръв, ген на този, който ги е създал.
Възрастните хора могат да попаднат и на измамници.
В поредна тема ми прави впечатление, че изобщо не си в час, така че спирам да коментирам... Имаш си някакви свои виждания, ОК, но те нямат нищо общо с реалността. Явно пречупваш през някаква твоя призма, през твоя живот и от там съдиш глобално, което за мен не е правилно, но ..... Затова няма какво повече да кажа по темата...
Blаck Cat - а ние, в частност аз, не сме съгласни с теб. Не намирам за нормално да можеш съвсем да обезнаследиш децата си.
Не е нормално да обезнаследиш децата си, наистина. Например, моят бивш съпруг няма да има нищо, което да е приписал на децата. Съзнателно прехвърли всички имоти на....сестра си. Един ден, според адвоката, ако нещо се случи с него, ще има сигурно ходене по съдилищата, защото все пак има закон за наследството и децата се явяват наследници. Както междувпрочем ходя и сега, за да защитя интересите на децата.
Всъщност е много просто, но в случая егото на мъжа е много, много голямо, по-голямо дори от любовта към децата му. Разбира се, сестрата остава с имоти, независимо че не е участвала със средства, дори е голтачка, която харчи и парите й изтичат през пръстите, един лев не е спестила, всичко й се даваше на готово. Защото има брат, който я осигури и който обезнаследи децата си като прехвърли имотите на нея. Което е наистина жалко, но което и показва каква е отдадеността на бащата.