Здравейте, наскоро попаднах на коментар, свързан с правата на гей двойките, като моя въпрос не е свързан с тях, но е провокиран от прочетеното. Става дума за това, че ако не дай си Боже се случи нещо с партньора, другия няма право на достъп до неговите сметки (освен всичко останало, което се пише в статиите за брак vs. съвместно съжителство, че нямаш право на посещения в болница и информация за състоянието на човека, подялба на общо имущество при раздяла, права над децата и Т.н.) Та, при наличие на деца и отделни сметки, ако с единия (който и да е от двамата) стане нещо, как се урежда въпроса с достъпа до сметки, някой наясно ли е?
- Публикувана: 18 юни 2021, 23:30 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2021, 10:24 ч.
Права при съвместно съжителство
Та, при наличие на деца и отделни сметки, ако с единия (който и да е от двамата) стане нещо, как се урежда въпроса с достъпа до сметки, някой наясно ли е?
Знанията ми не са задълбочени, но... Достъпът до сметки на починало лице е право на наследниците му. Ти не се падаш наследник на партньор, с когото нямаш брак, но вероятно, като майка на децата му, ще получиш достъп до сметките. Мисля, че припознатите от него деца се падат единствени негови наследници, но ако са непълнолетни, предполагам, живият родител има право да се разпорежда, докато децата навършат 18.
Дано, все пак, някой по-запознат се включи.
Доколкото знам при смърт сметките се блокират докато се установят наследниците. Може да си майка на децата му, но нямаш право на наследство, освен ако това не е изрично споменато в завещание/ договор и тнт. Предполагам обаче, че повечето неща могат да се уредят с генерално пълномощно, заверено от нотариус.
Аз живея в Германия и ако нещо се случи със съпруга ми, нямам право да се разпореждам с личната (не общата) му банкова сметка. За целта се издава специално пълномощно от банката, което трябва да е заверено от нотариус, защото и генерално/ общо пълномощно не върши работа. При смърт децата се явяват наследници. Ако няма деца - се кара по права линия: живи родители; братя/ сестри; баби/дядовци.
Аз живея в Германия и ако нещо се случи със съпруга ми, нямам право да се разпореждам с личната (не общата) му банкова сметка. За целта се издава специално пълномощно от банката, което трябва да е заверено от нотариус, защото и генерално/ общо пълномощно не върши работа. При смърт децата се явяват наследници. Ако няма деца - се кара по права линия: живи родители; братя/ сестри; баби/дядовци.
Съжителството само по себе си не дава никакви права за наследяване, тоест правата ти са колкото на първия срещнат човек от улицата.
При наличие на деца, те ще бъдат наследници на починалия, съответно ще наследят неговото имущество, включително и средства по банкови сметки. Не можете като родител да се разпореждате с имущество на децата. Единствено с разрешение на районния съд, като докажете, че е в интерес на детето.
Няма как с каквото и да е пълномощно да имате достъп до банкови сметки на починал, защото със смъртта му пълномощното се прекратява.
Няма как с каквото и да е пълномощно да имате достъп до банкови сметки на починал, защото със смъртта му пълномощното се прекратява.
При наличие на деца, те ще бъдат наследници на починалия, съответно ще наследят неговото имущество, включително и средства по банкови сметки. Не можете като родител да се разпореждате с имущество на децата. Единствено с разрешение на районния съд, като докажете, че е в интерес на детето.
Няма как с каквото и да е пълномощно да имате достъп до банкови сметки на починал, защото със смъртта му пълномощното се прекратява.
Няма как с каквото и да е пълномощно да имате достъп до банкови сметки на починал, защото със смъртта му пълномощното се прекратява.
Едно пълномощно няма как да замени един акт за граждански брак, но може да помогне в някои ситуации при липса на второто.
Може да напишете завещание при нотариус, в което да посочите, че в случай на смърт искате партньорът ви да наследи парите и апартамента ви. Няма никакъв проблем.
Ако нямате деца, а мъжът има сестри и братя например, те си имат запазени части.
Мисля, че точно за братя и сестри нещата не стояха така. Ако има оставено завещание, в полза на съпруга, например, братята и сестрите губят своята част. Не могат да бъдат лишени от нея, дори със завещание, единствено децата или родителите на починалото лице.
Но отново – най-добре юрист да разясни. Аз говоря по спомени, защото така ми го обясниха преди години.
Най-точният отговор за сметките е от AIDA_N. Децата стават наследници и другият родител може да се разпорежда с парите само с разрешение на съда. Такова, по принцип, не е много трудно да се получи, ако наистина парите се използват в интерес на децата. Ако има деца на починалия, няма съпруг, но има родители и братя/сестри, само децата наследяват, а другият родител ги представлява до пълнолетие. В тази хипотеза не могат да дойдат свекървата/сестрата и да изгонят майката от апартамента (разбира се, ако е бил на бащата по документи). Общо взето, за мен начинът на наследяване при съвместно съжителство с деца ми се вижда по-справедлив от този при брак. Ако двамата имат съизмерим принос за имот - номрално е той да се придобие на името на двамата и да имат 50/50, съответно след смърт на единия, децата ще са наследници на втората половина. Наследствени жилища, за които партньорът няма принос, остават директно и изцяло за децата.
TafTaf, аз пък смятам, че всичко трябва да се наследява от законната половинка (ако приемем, че няма завещание), защото децата, макар да са биологичното продължение на рода, нямат никакъв принос за натрупване на семейното имущество. Вече, ако няма брак, не мога да кажа как е най-справедливо, но аз съм върла радетелка на подписа, та другите случаи малко не ме вълнуват.
Между другото, в днешно време има засилени социални дебати, доколко правото на унаследяване (изобщо) е морално да съществува.
Аз все си мисля, че най-справедливият за всички страни вариант е да има завещание и то да е неоспоримо, без запазени части. Защото не всеки се разбира с децата или родителите си. Има хора, отдавна прекъснали връзка с биологичните си роднини, и някак не ми се вижда редно те, след смъртта му, да се разпореждат с неговото имущество.
Допускам, че в САЩ, например, нещата са уредени така, но не съм на 100% сигурна.
Вече, ако няма брак, не мога да кажа как е най-справедливо, но аз съм върла радетелка на подписа, та другите случаи малко не ме вълнуват.Между другото, в днешно време има засилени социални дебати, доколко правото на унаследяване (изобщо) е морално да съществува.
Аз все си мисля, че най-справедливият за всички страни вариант е да има завещание и то да е неоспоримо, без запазени части. Защото не всеки се разбира с децата или родителите си. Има хора, отдавна прекъснали връзка с биологичните си роднини, и някак не ми се вижда редно те, след смъртта му, да се разпореждат с неговото имущество.
Допускам, че в САЩ, например, нещата са уредени така, но не съм на 100% сигурна.
Ами нещата са различни във всеки случай. Да вземем например наличието на втори брак след смъртта на първи съпруг. Жена-наследява половината от наследственото имущество на мъжа си, а двете й деца - другата половина. Жени се втори път и след година умира в катастрофа. Новият й мъж реално става наследник на стария заедно с децата й, което предполага дрязги и проблеми. Ако няма запазени части, деца от предишни бракове остават без нищо от бащите си. И без брак, имущество придобито през него, може да се уреди да е на двамата. Само че наследствени имоти на всеки от двойката, се наследяват от съпруга без той да е имал принос и за мен това не е справедливо. Трябва да са за децата, като има такива.
Скрит текст:
TafTaf, аз пък смятам, че всичко трябва да се наследява от законната половинка (ако приемем, че няма завещание), защото децата, макар да са биологичното продължение на рода, нямат никакъв принос за натрупване на семейното имущество. Вече, ако няма брак, не мога да кажа как е най-справедливо, но аз съм върла радетелка на подписа, та другите случаи малко не ме вълнуват.
Между другото, в днешно време има засилени социални дебати, доколко правото на унаследяване (изобщо) е морално да съществува.
Аз все си мисля, че най-справедливият за всички страни вариант е да има завещание и то да е неоспоримо, без запазени части. Защото не всеки се разбира с децата или родителите си. Има хора, отдавна прекъснали връзка с биологичните си роднини, и някак не ми се вижда редно те, след смъртта му, да се разпореждат с неговото имущество.
Допускам, че в САЩ, например, нещата са уредени така, но не съм на 100% сигурна.
Вече, ако няма брак, не мога да кажа как е най-справедливо, но аз съм върла радетелка на подписа, та другите случаи малко не ме вълнуват.Между другото, в днешно време има засилени социални дебати, доколко правото на унаследяване (изобщо) е морално да съществува.
Аз все си мисля, че най-справедливият за всички страни вариант е да има завещание и то да е неоспоримо, без запазени части. Защото не всеки се разбира с децата или родителите си. Има хора, отдавна прекъснали връзка с биологичните си роднини, и някак не ми се вижда редно те, след смъртта му, да се разпореждат с неговото имущество.
Допускам, че в САЩ, например, нещата са уредени така, но не съм на 100% сигурна.
А ако "законната" половинка също няма никакъв принос за натрупване на икономически капитал пак ли трябва да наследи?
За мене възможност за обезнаследяване на съпруг е логична, но обезнаследяване на собствени деца не е.
Почти навсякъде има вратички за скриване или обезнаследяване на законен наследник.
TafTaf, аз пък смятам, че всичко трябва да се наследява от законната половинка (ако приемем, че няма завещание), защото децата, макар да са биологичното продължение на рода, нямат никакъв принос за натрупване на семейното имущество. Вече, ако няма брак, не мога да кажа как е най-справедливо, но аз съм върла радетелка на подписа, та другите случаи малко не ме вълнуват.
Между другото, в днешно време има засилени социални дебати, доколко правото на унаследяване (изобщо) е морално да съществува.
Аз все си мисля, че най-справедливият за всички страни вариант е да има завещание и то да е неоспоримо, без запазени части. Защото не всеки се разбира с децата или родителите си. Има хора, отдавна прекъснали връзка с биологичните си роднини, и някак не ми се вижда редно те, след смъртта му, да се разпореждат с неговото имущество.
Допускам, че в САЩ, например, нещата са уредени така, но не съм на 100% сигурна.
Вече, ако няма брак, не мога да кажа как е най-справедливо, но аз съм върла радетелка на подписа, та другите случаи малко не ме вълнуват.Между другото, в днешно време има засилени социални дебати, доколко правото на унаследяване (изобщо) е морално да съществува.
Аз все си мисля, че най-справедливият за всички страни вариант е да има завещание и то да е неоспоримо, без запазени части. Защото не всеки се разбира с децата или родителите си. Има хора, отдавна прекъснали връзка с биологичните си роднини, и някак не ми се вижда редно те, след смъртта му, да се разпореждат с неговото имущество.
Допускам, че в САЩ, например, нещата са уредени така, но не съм на 100% сигурна.
Институтът на наследяването е един от най-старите в правото и съществува може би от както съществува светът.
Да, справедливо е понякога да се завещае определено имущество на определено лице, пък било то и извън роднинския кръг. Но не случайно законът е предвидил наследването по закон и запазените части, за да не бъдат ощетени най-близките до починалия лица. И изобщо наследяването няма общо с приноса по придобиването на едно имущество. Нещо се бъркат понятията. Ако ще обвързваме наследяването с морала, то има законово уредени хипотези, когато от кръга на наследниците се изключват недостойните да наследяват. Ако пък някой е толкова морален поради факта, че няма принос за придобиване на имуществото на починалия, то тогава пък може да се откаже от своя наследствен дял. Ето и това е предвидил законодателят, не поради тази причина разбира се, но го има.
Ако някой смята, че дадено лице заслужава да получи дадено имущество повече от законните наследници, може да се погрижи за уреждане на този въпрос приживе. Ако не го е направил, няма "несправедливо" наследяване, нито "незаслужил" наследник.
Институтът на наследяването не само е един от най-старите в правото, но и един от най-добре разработените, базиращ се на вековен опит и забележително справедлив.
За засилени дебати и аз за пръв път чувам, хеле пък за дебати от морална гледна точка. Аз поне не съзирам нищо неморално в това плодовете на нечий житейски труд да останат за децата, които човекът е направил, и за съпруга, който е избрал. Това е само един от много аспекти на отговорността, която човекът поема, встъпвайки в брак и ставайки родител.
Институтът на наследяването не само е един от най-старите в правото, но и един от най-добре разработените, базиращ се на вековен опит и забележително справедлив.
За засилени дебати и аз за пръв път чувам, хеле пък за дебати от морална гледна точка. Аз поне не съзирам нищо неморално в това плодовете на нечий житейски труд да останат за децата, които човекът е направил, и за съпруга, който е избрал. Това е само един от много аспекти на отговорността, която човекът поема, встъпвайки в брак и ставайки родител.
Погледнато така, не всеки се разбира и с брачния си партньор... 
Ако няма запазени части, деца от предишни бракове остават без нищо от бащите си.
А ако "законната" половинка също няма никакъв принос за натрупване на икономически капитал пак ли трябва да наследи?
Но не случайно законът е предвидил наследването по закон и запазените части, за да не бъдат ощетени най-близките до починалия лица.
Затова и вече уточних – най-справедливото е: завещание, без запазени части.
Ако някой смята, че дадено лице заслужава да получи дадено имущество повече от законните наследници, може да се погрижи за уреждане на този въпрос приживе. Ако не го е направил, няма "несправедливо" наследяване, нито "незаслужил" наследник.
Всъщност, моят най-голям проблем с тертипа на унаследяване в България е, че реално на всеки един гражданин му се отнема правото на прецени на кого да остави наследството си. OK, с половинката си можеш да се разведеш на даден етап. Ама, ако си твърдо решил, че не искаш децата ти да те наследят? Или родителите ти, в случай че нямаш потомство? Какво правим в тези случаи? Оказва се, че си с вързани ръце...
А защо някой очаква справедливост? Точно гражданскоправни отношения от този тип рядко са справедливи. Имаме две страни, от които едната смята, че справедливо е взела всичко, и друга страна, която е ощетена, съответно за нея е несправедливо.
Защо приживе собственик на имот да се разпореди с имуществото си за теб е тотално неприложимо и нелепо? Може да прехвърли имот със задължението за издръжка и гледане. Може да прехвърли със запазване право на ползване на имота докато е жив. Така си гарантира покрива и грижите до смъртта си.
Защо приживе собственик на имот да се разпореди с имуществото си за теб е тотално неприложимо и нелепо? Може да прехвърли имот със задължението за издръжка и гледане. Може да прехвърли със запазване право на ползване на имота докато е жив. Така си гарантира покрива и грижите до смъртта си.
Здравейте, много полезна тема. Искам да попитам, ако някой е наясно, за решението за разпореждане от РС - как се доказва, че средствата ще се използват в интерес на децата? За всеки отделен разход ли се иска отделно разрешение? За всяка сметка? А ако децата са две или повече - за всяко дете?
Всъщност, моят най-голям проблем с тертипа на унаследяване в България е, че реално на всеки един гражданин му се отнема правото на прецени на кого да остави наследството си. OK, с половинката си можеш да се разведеш на даден етап. Ама, ако си твърдо решил, че не искаш децата ти да те наследят? Или родителите ти, в случай че нямаш потомство? Какво правим в тези случаи? Оказва се, че си с вързани ръце...
Не си с вързани ръце, докато си жив. Нито е нелепо, нито неприложимо да си прехвърлиш активите на друг, докато си жив. Освен това никой не те спира да завещаеш на когото си искаш имуществото, което попада извън запазената част, която не е 100% все пак.
А че на гражданите им се отнемало правото да решават на кого да оставят цялото си имущество - ами да, гражданите, освен дето са уникални снежинки и изобилстват от права, имат и насрещни задължения, вкл. към своите роднини по права линия и към съпрузите, с които доброволно са встъпили в брак. И изобщо разберете, че светът не се върти около АЗ, АЗ, АЗ и МОИТЕ имоти, пари и права. Права имат и хората, които са ви родили, и хората, които вие сте родили. Не сте толкоз уникални. Част от верига сте.
Даването на наследство "по заслуги" отваря вратата за безброй интриги, манипулации, усложнени отношения, ако щеше - дори скрито робство между поколенията. Това е наблюдавано от човечеството в продължение на столетия и затова се е стигнало до наследственото право такова, каквото го познаваме днес. Най-малкото е леко неморално да родиш пет деца, а да оставиш всичко на две от тях, щото другите три не ти харесват. Или да тичаш към Държавен вестник след всеки скандал с вашите, за да се отказваш от тях, пък като се сдобрите, пак да ги приемаш
Защо приживе собственик на имот да се разпореди с имуществото си за теб е тотално неприложимо и нелепо? Може да прехвърли имот със задължението за издръжка и гледане. Може да прехвърли със запазване право на ползване на имота докато е жив. Така си гарантира покрива и грижите до смъртта си.
Не си с вързани ръце, докато си жив. Нито е нелепо, нито неприложимо да си прехвърлиш активите на друг, докато си жив. Освен това никой не те спира да завещаеш на когото си искаш имуществото, което попада извън запазената част, която не е 100% все пак.
Между другото, доста известни личности последните години излязоха с обявление, че няма да оставят на децата си нищо от натрупаното богатство, но за това решение не съм чула да получават друго, освен похвали.
Между другото, доста известни личности последните години излязоха с обявление, че няма да оставят на децата си нищо от натрупаното богатство, но за това решение не съм чула да получават друго, освен похвали.
О, ако "известните личности" приживе са осигурили на децата си топ образование, контакти, жизнена среда и изобщо житейска помощ (ако ще само с известното си име), то сигурно изглежда много благородно за последователите им в Туитър, че ще оставят всичките си милиони на гладните сомалийчета. Не толкова похвали ще отнесе леля Гинка, завещала тристайната си панелка на племенницата от Главиница, защото не харесва снаха си и нейният Наско като се е събрал с тая уруспия, сега да плаща трийсетгодишната си ипотека и да си сърба попарата.
За щастие законите се стремят да обслужат реалността на възможно най-голямата част от обществото, не на холивудски паразити, вълци от Уолстрийт и други "известни" личности.
Спирам спора, защото става спам. Авторката и без това вече получи точния отговор на въпроса си.
Blаck Cat, колкото хора, толкова хипотези, толкова варианти и решения... Нали разбираш, че никой не може да гарантира как ще се развие животът и кое ще е най-правилното и справедливо решение. А и тук няма как в момента да обсъдим всички възможни хипотези.
Визирах хора на достолепна възраст, да. Обикновено на по-късна възраст човек започва да си прави сметки относно имотите си. На 30 години едва ли все още имат собствени имоти, както и собствени деца, та да си правят подобни сметки.
Визирах хора на достолепна възраст, да. Обикновено на по-късна възраст човек започва да си прави сметки относно имотите си. На 30 години едва ли все още имат собствени имоти, както и собствени деца, та да си правят подобни сметки.
О, ако "известните личности" приживе са осигурили на децата си топ образование, контакти, жизнена среда и изобщо житейска помощ (ако ще само с известното си име), то сигурно изглежда много благородно за последователите им в Туитър, че ще оставят всичките си милиони на гладните сомалийчета.
Обикновено на по-късна възраст човек започва да си прави сметки относно имотите си.
На мен ми се вижда добър законът... съпругът може да е такъв от две седмици, почти да не се познават още, не е справедливо да измести напълно децата от първия брак например, както предлага да стане Блек Кет. Децата трябва да бъдат обезпечени, особено ако са малки/млади и загубят родителя си. Не може някой 18-годишен или 18-годишна да остане на улицата и да се оправя както може, защото родителят е починал, а всичко, което е имал, е отишло при любимата нова жена например.
На мен ми се вижда добър законът... съпругът може да е такъв от две седмици, почти да не се познават още, не е справедливо да измести напълно децата от първия брак например, както предлага да стане Блек Кет.
Не съвсем. Написах, че най-справедливият вариант за мен е завещанието, ако трябва да съм обективна (в това завещание всеки си пише каквото иска, може да не остави нищо точно на законния си партньор).
Ако, обаче, изпадна в субективност, бих предпочела съпругът ми да ме наследи на 100%.
Но си говорим фигуративно, защото в България завещанието няма такава тежест.
Не намирам за нормално да можеш съвсем да обезнаследиш децата си.
Защо? Някои хора (предимно мъже) изобщо не са искали тези деца да се появяват.
Намирам за нормално скъсването на отношения с който и да е кръвен роднина, ако прецениш, че така е по-добре за теб самия.
И аз изцяло теоретизирам.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
С презервативите е сложно, случват се и фалове. Или жената лъже, че е на противозачатъчни, и т.н. Сто варианта.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
С презервативите е сложно, случват се и фалове. Или жената лъже, че е на противозачатъчни, и т.н. Сто варианта.
Пък даже и да не е искал детето, то е негова плът и кръв.
И то, детето, не му е виновно за нищо.
И то, детето, не му е виновно за нищо.
Не намирам за нормално да можеш съвсем да обезнаследиш децата си.
Защо? Някои хора (предимно мъже) изобщо не са искали тези деца да се появяват.
Намирам за нормално скъсването на отношения с който и да е кръвен роднина, ако прецениш, че така е по-добре за теб самия.
И аз изцяло теоретизирам.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
Желани или не, децата са си деца - плът, кръв, ген на този, който ги е създал.
Не знам... Обаче, не мога и да си представя с какви очи някой ден тези нежелани деца ще отидат при новото семейство на починалия си баща и ще се наредят на опашката, за да си получат заветния дял от родителското имане. Цял живот подритвани и неглижирани от единия си биологичен родител, все едно не са живи, и накрая ще търсят нещо, изкарано с труда на същия този омразен за тях човек. Умът ми не побира що за унижение е това.
С презервативите е сложно, случват се и фалове. Или жената лъже, че е на противозачатъчни, и т.н. Сто варианта.
С презервативите е сложно, случват се и фалове. Или жената лъже, че е на противозачатъчни, и т.н. Сто варианта.
По точка втора - да гледат да не се случват фалове и да не се връзват на голи думи за противозачатъчни. Има-няма противозачатъчни да си слагат презервативи. Качествени и подбрани по размер.
Много си е добър закона със запазеното право. На мой познат баща му /на 93 г/се опита да го обезнаследи малко преди да почине, беше изкукал и нещо се бяха скарали за дреболия. Добре, че имаше запазено право.
Възрастните хора могат да попаднат и на измамници.
Около мен масово възрастните разпределят имуществото си с "покупко- продажба" на когото пожелаят далеч преди смъртта си.
Възрастните хора могат да попаднат и на измамници.
Около мен масово възрастните разпределят имуществото си с "покупко- продажба" на когото пожелаят далеч преди смъртта си.
Пък даже и да не е искал детето, то е негова плът и кръв.
И то, детето, не му е виновно за нищо.
И то, детето, не му е виновно за нищо.
Детето с нищо не е виновно, не съм твърдяла обратното. Само че това далеч не е санитарният минимум за наличие на близост, по оста "родител – дете".
Желани или не, децата са си деца - плът, кръв, ген на този, който ги е създал.
Възрастните хора могат да попаднат и на измамници.
В поредна тема ми прави впечатление, че изобщо не си в час, така че спирам да коментирам... Имаш си някакви свои виждания, ОК, но те нямат нищо общо с реалността. Явно пречупваш през някаква твоя призма, през твоя живот и от там съдиш глобално, което за мен не е правилно, но ..... Затова няма какво повече да кажа по темата...
Blаck Cat - а ние, в частност аз, не сме съгласни с теб. Не намирам за нормално да можеш съвсем да обезнаследиш децата си.
Не е нормално да обезнаследиш децата си, наистина. Например, моят бивш съпруг няма да има нищо, което да е приписал на децата. Съзнателно прехвърли всички имоти на....сестра си. Един ден, според адвоката, ако нещо се случи с него, ще има сигурно ходене по съдилищата, защото все пак има закон за наследството и децата се явяват наследници. Както междувпрочем ходя и сега, за да защитя интересите на децата.
Всъщност е много просто, но в случая егото на мъжа е много, много голямо, по-голямо дори от любовта към децата му. Разбира се, сестрата остава с имоти, независимо че не е участвала със средства, дори е голтачка, която харчи и парите й изтичат през пръстите, един лев не е спестила, всичко й се даваше на готово. Защото има брат, който я осигури и който обезнаследи децата си като прехвърли имотите на нея. Което е наистина жалко, но което и показва каква е отдадеността на бащата.
Не е нормално да обезнаследиш децата си, наистина. Например, моят бивш съпруг няма нищо, което е приписал на децата. Съзнателно прехвърли всички имоти на....сестра си. Един ден, ако нещо се случи с него, ще има сигурно ходене по съдилищата, защото все пак има закон за наследството и децата се явяват наследници. Както междувпрочем ходя и сега, за да защитя интересите на децата.
lunafreya nox fleuret, ходите по съдилища, защото човекът приживе е решил да прехвърли всичко на сестра си?!? Той е направил своя финален избор. Доколкото разбирам, става дума за негови активи. Може да прави с тях каквото пожелае. Включително – да ги профука за незначителни неща, ако това е било неговото желание.
Все повече разбирам мъжете, които всячески се дърпат от създаването на деца. Изнудването е безконечно. Страшното е, че този просяшки манталитет се пренася и върху децата.
Не е нормално да обезнаследиш децата си, наистина. Например, моят бивш съпруг няма нищо, което е приписал на децата. Съзнателно прехвърли всички имоти на....сестра си. Един ден, ако нещо се случи с него, ще има сигурно ходене по съдилищата, защото все пак има закон за наследството и децата се явяват наследници. Както междувпрочем ходя и сега, за да защитя интересите на децата.
lunafreya nox fleuret, ходите по съдилища, защото човекът приживе е решил да прехвърли всичко на сестра си?!? Той е направил своя финален избор. Доколкото разбирам, става дума за негови активи. Може да прави с тях каквото пожелае. Включително – да ги профука за незначителни неща, ако това е било неговото желание.
Все повече разбирам мъжете, които всячески се дърпат от създаването на деца. Изнудването е безконечно. Страшното е, че този просяшки манталитет се пренася и върху децата.
Не, причината за ходенето по съдилищата е друга, така че напразно се изхвърлихте с коментара за просяшкия манталитет.
Не съвсем. Написах, че най-справедливият вариант за мен е завещанието, ако трябва да съм обективна (в това завещание всеки си пише каквото иска, може да не остави нищо точно на законния си партньор).
Ако, обаче, изпадна в субективност, бих предпочела съпругът ми да ме наследи на 100%.
Но си говорим фигуративно, защото в България завещанието няма такава тежест.
Ако, обаче, изпадна в субективност, бих предпочела съпругът ми да ме наследи на 100%.
Но си говорим фигуративно, защото в България завещанието няма такава тежест.
TafTaf, нямам, но не вярвам нещо да се промени с появата на такива. Просто аз съм от хората, за които партньорът е най-важният човек в живота, буквално – второто "Аз". Ако не си с подобна настройка, трудно ще ме разбереш.
Наркоманите и алкохолиците не са по-малко достойни за любов от всеки друг човек. Не знам защо ги приравни с насилниците и убийците. Ето още едно нещо, по което се различаваме.
Не всеки е желал децата, които са се пръкнали. За пореден път го казвам.
Наркоманите и алкохолиците не са по-малко достойни за любов от всеки друг човек. Не знам защо ги приравни с насилниците и убийците. Ето още едно нещо, по което се различаваме.
Не всеки е желал децата, които са се пръкнали. За пореден път го казвам.
С писането непрекъснато за нежелани и пръкнали се от небитието деца, явно се мъчиш да убедиш себе си в нещо или да оправдаеш някого. Обаче не знам дали си даваш сметка, че твоето мнение не е меродавно. И не само - звучиш безумно, да не кажа глупаво...
Така си го написала. Ако искате да ви разбират и да не се налага да правите язвителни забележки, изразявайте се по-ясно.
Но бъдещето време си остава актуално, демек – заканата за съдилища някой ден, като човечецът...
Абе, съдете се, щом имате излишни нерви и живот за губене.
Но бъдещето време си остава актуално, демек – заканата за съдилища някой ден, като човечецът...
Абе, съдете се, щом имате излишни нерви и живот за губене.
Не знам кой е и кой не е язвителен, но...
Блек кет, да го кажа, с други думи, за да Ви стане ясно - не е справедливо баща да лишава децата си, за сметка на сестра си. Децата са отговорност, любов и грижа и на двамата родители. Когато бащата взема от децата си, за даде на сестра си - той наистина прави избор, но доколко е справедлив спрямо децата ? Моите активи, всичко, ще отидат за децата ми. Всъщност е просто, нали ?
И все си мисля, че деца се раждат, а не се "пръкват", както се изразихте.
Между другото, доста известни личности последните години излязоха с обявление, че няма да оставят на децата си нищо от натрупаното богатство, но за това решение не съм чула да получават друго, освен похвали.
Амииииии, много неизвестни личности, дори в България, правят абсолютно същото без да го тръбят. Прехвърлят имущество на името на децата, слагат пари в анонимни сметки и накрая..... децата наистина нищо не наследяват, защото няма какво 🥳
В много държави да наследиш много пари и имоти не е на далавера, защото след определена сума, която е в порядъка на около 300 000 евра във Франция се плаща 60% данък. Ако същото имущество се продаде на офшорна, анонимна фирма се плаща 20% данък и повече никой, никога не разбира кой е собственика и дали е жив. Така беше купена къщата на Маргарет Тачър, примерно.
Няма проблем парите и имуществото да се сложат във фонд, тръст, от който дадени хора да получават даден процент, но и направо капитал, при това без да плащат данъци или да плащат някакви, минимални.
Не случайно тези тръстове и банки имат армии юристи 🥳😇🤐.
Нали никой не си мисли, че децата на Бил Гейтс ще бъдат оставени да просят, да спят под някой мост или да живеят в панелка в Младост 3, пък били те и наркомани и алкохолици?
Всичко, което мъжът ми притежава ще бъде наследено от двете ни деца, които са му единствени. Аз няма да наследя нищо, дори и да съм немощна и болна под някой мост. Ще имам право на узурфрукта до края на живота ми, но дотам. Същото и с моя капитал. Много се обичаме, но за нас е важно да осигурим децата.
Не всеки е желал децата, които са се пръкнали. За пореден път го казвам.
Правиш ли разлика между изначално нежелани деца (от скъсания презерватив, машинации с противозачатъчните и т.н.) и отритнати деца от първия брак?
Последните по-рано са били желани и не вървят да бъдат обезнаследени после.
Правиш ли разлика между изначално нежелани деца (от скъсания презерватив, машинации с противозачатъчните и т.н.) и отритнати деца от първия брак?
Последните по-рано са били желани и не вървят да бъдат обезнаследени после.
Black cat , с тази нагласа и ако наистина мислиш, че тя не би се променила, е по-добре да на раждаш деца.Относно наркоманите и алкохолиците - ако са собствените ти деца, наистина заслужават любов и грижа и да направиш максималното да изплуват, но ако им оставиш имот и пари, ще им направиш мечешка услуга. Същото важи и при психически проблеми ид други сериозни неща. Това имах предвид, не че е едно и също дали са насилници. За повечето хора любовта към децата е най-силната и безрезервната. И ако някой по принцип не вижда нещата така, е най-добре да не създава деца. Имам такива приятели, живеят си чудесно като двойка и не са разрушили живота на някое невинно същество, което просто се е "пръкнало".
AIDA, за пореден път грешиш, а си зряла, да не кажа – попрезряла жена.
Нямам познати със случайно пръкнали се деца, но съм реалист до мозъка на костите си, прагматик по природа, феминистка по убеждения, и съм наясно колко е лесно за една жена да се пробва да се възползва от един мъж, посредством децата. Но това е неин личен избор. Нека си носи последствията за него, щом е решила да поеме по този път.
Добре, аз пък ще го кажа с думи прости – може да не е справедливо, но е морално обосновано да се съобразим с желанието на човека, който е във владение на активите. Той ги е генерирал или придобил, на него се пада правото на прецени как да ги разпредели приживе.
Сигурно изобщо няма да вземеш предвид мнението ми, но не се фиксирай върху придобиването на бъдещи наследства. Това, което ще пропилееш в борбата за такива, ще е много по-тежко от евентуалните облаги.
А, никой не е вербализирал подобна спекулация.
Разбира се, че правя, но явно някои други потребителки в темата не правят. Т.е. не знам защо въпросът ти е отправен към мен.
Предлагам да се фокусираш върху добруването на собственото си потомство (по това, което си споделяла, има нужда), вместо да правиш сметка на чуждите репродуктивни стремежи.
Нямам познати със случайно пръкнали се деца, но съм реалист до мозъка на костите си, прагматик по природа, феминистка по убеждения, и съм наясно колко е лесно за една жена да се пробва да се възползва от един мъж, посредством децата. Но това е неин личен избор. Нека си носи последствията за него, щом е решила да поеме по този път.
Блек кет, да го кажа, с други думи, за да Ви стане ясно - не е справедливо баща да лишава децата си, за сметка на сестра си.
Сигурно изобщо няма да вземеш предвид мнението ми, но не се фиксирай върху придобиването на бъдещи наследства. Това, което ще пропилееш в борбата за такива, ще е много по-тежко от евентуалните облаги.
Нали никой не си мисли, че децата на Бил Гейтс ще бъдат оставени да просят, да спят под някой мост или да живеят в панелка в Младост 3, пък били те и наркомани и алкохолици?
Правиш ли разлика между изначално нежелани деца (от скъсания презерватив, машинации с противозачатъчните и т.н.) и отритнати деца от първия брак?
Последните по-рано са били желани и не вървят да бъдат обезнаследени после.
Последните по-рано са били желани и не вървят да бъдат обезнаследени после.
Black cat , с тази нагласа и ако наистина мислиш, че тя не би се променила, е по-добре да на раждаш деца.
Невена, за анонимните сметки да обясниш.
Много искам такава.
Много искам такава.
Има два вида - Първият вид е с код, но някъде е записано името на титуляра, също адрес за връзка. Такива предлагат много банки. Преди 30-40 години имаше възможност да се отвори такава сметка в Акбанк, която сега се казва Сабанджъ банк или нещо подобно. Ако не искаш да се разбира колко пари слагаш и вадиш в България, ходиш в друг клон наблизо.
Вторият вид са абсолютно анонимни. Никъде не фигурира името на титуляра, а и да фигурира в затворен плик, банката никога няма да го съобщи на полиция или държавни органи при поискване, защото не е в системата. Имаше доста такива в Швейцария, Люксембург, английските острови в Ламанша и до Франция, Лихтенщайн, Панама итн. Люксембург и Швейцария промениха законите си, но Лихтенщайн все още практикува такава банкова дейност.
За да изчезнат следите се отварят 2 сметки. В едната прехвърлящ пари,отиваш на място, теглиш в брой и ръчно носиш в друга банка, където слагаш в друга сметка. Следите се загубват.
Носенето на много пари в брой вече е трудно и опасно, но много банки предлагат куриерски услуги. Носиш парите в брой и агент на банката, обикновено човек, притежаващ дипломатически паспорт ги занася необезпокояван до офшорката.
Вторият тип сметки са леко опасни за самотна майка с малки деца, тъй като ако остави кодовете в завещание, някой адвокат може да се облажи и после върви и доказвай чия е сметката. Първият вид е леко по-трудно да бъдат източени, но не е невъзможно.
Абсолютно анонимният вид е подходящ за голямо семейство, които си имат доверие, идеално с единствено дете.
Самотната майка трябва да помисли как да съобщи на детето какво точно притежава и без много, много да се разбира.
Ако се слага на фирмено име се назначава директор и тук е малко сложно и рисковано. Първо се отваря офшорна фирма, като на някои места се иска адрес в държавата или острова.
offshore placement services слагаш в търсачка и ще ти излязат, но винаги се консултираш с няколко адвоката, които познават данъчното право в държавата/държавите, в която/които дължиш данъци.
Не винаги има смисъл да се минава през анонимна офшорка и има и висока годишна цена. За имоти в Мароко, примерно няма смисъл, за 3 двустайни в Софето при 2 деца също няма смисъл (засега).
Blаck Cat, ОК, нека да греша. Греша за теб, защото твоето мнение не кореспондира с моето. За мен пък ти грешиш.
За това, че съм презряла, изобщо няма да го коментирам.
Всичко, което коментирам в темата, го коментирам от опита си на юрист и поради това, че съм наясно със Закона за наследството и СК. Иначе пак казвам - житейските ситуации и хипотези са различни за различните хора и няма как да коментираме всяка една от тях... А ти си коментираш една единствена хипотеза как жената искала да излъже един мъж като му роди дете. Като че ли е заченала непорочно и господинът е света вода ненапита, с нищо да не го занимаваме. Щом не е искал детето, той дете няма.... Бих приела донякъде да го мисли мъж, но жена с подобно мислене.... Без коментар...
За това, че съм презряла
, изобщо няма да го коментирам. Всичко, което коментирам в темата, го коментирам от опита си на юрист и поради това, че съм наясно със Закона за наследството и СК. Иначе пак казвам - житейските ситуации и хипотези са различни за различните хора и няма как да коментираме всяка една от тях... А ти си коментираш една единствена хипотеза как жената искала да излъже един мъж като му роди дете. Като че ли е заченала непорочно и господинът е света вода ненапита, с нищо да не го занимаваме. Щом не е искал детето, той дете няма.... Бих приела донякъде да го мисли мъж, но жена с подобно мислене.... Без коментар...
За това, че съм презряла , изобщо няма да го коментирам.
, изобщо няма да го коментирам.То, каквото повикало, такова се обадило, нали знаеш?
Жена с такова мислене може да се страхува, че детето от предишна връзка на съпруга и ще дели с нея наследството, а тя да не иска. Оттук и теориите за нежеланите деца.
TafTaf, нямам, но не вярвам нещо да се промени с появата на такива. Просто аз съм от хората, за които партньорът е най-важният човек в живота, буквално – второто "Аз". Ако не си с подобна настройка, трудно ще ме разбереш.
Наркоманите и алкохолиците не са по-малко достойни за любов от всеки друг човек. Не знам защо ги приравни с насилниците и убийците. Ето още едно нещо, по което се различаваме.
Не всеки е желал децата, които са се пръкнали. За пореден път го казвам.
Наркоманите и алкохолиците не са по-малко достойни за любов от всеки друг човек. Не знам защо ги приравни с насилниците и убийците. Ето още едно нещо, по което се различаваме.
Не всеки е желал децата, които са се пръкнали. За пореден път го казвам.
Естествено, че всичко се променя с появата на деца. За тебе партньорът е най-важен и сте избрали да нямате деца. Прекрасно и похвално е, че сте осъзнали какво ви е важно в живота и си следвате желанията без да ощетявате евентуалните ви деца.
Това, че едно дете не е планирано и не е желано изобщо не означава, че трябва да бъде лишавано, гледано с по-малко и обезнаследено. В развития свят имаме противозачатъчни, абортни хапове, хирургични аборти, възможност да оставим детето за осиновяване или само отглеждане за известно време. Опции имаме.
Партньорът може да е важен на даден етап, но партньорската връзка не е вечна и до гроб. Ако утре партньорът ти те напусне заради съседка която забременил, пак ли ще желаеш той да те наследи? Щото аз не.
Децата са ни деца до гроб и най-близките генетично същества, на които разчитаме да предадат нашите навици, култура, нрави, традиции. Домовете ни, имуществото ни са и част от културния ни капитал. С парите могат да осъществят мечтите си, да намерят себе си и да имат по-лек живот.
Има и друго - като ме наследи, вдовецът ми ще плати около 50% данъци и такси, а след още няколко години като ме последва, децата ми ще ги плащат наново и ще наследят 25% от частта, от която биха наследили 50%. В България е леко различно.
За мене е разбираемо да се остави узурфрукта, дори целия, на преживелия съпруг, особено ако има малки деца. Така той ще има удобен живот до смъртта си без децата да губят наследство, защото някой оглупял, оженил се за 25 годишна и и направил 2 деца.
Естествено, че всичко се променя с появата на деца. За тебе партньорът е най-важен и сте избрали да нямате деца. Прекрасно и похвално е, че сте осъзнали какво ви е важно в живота и си следвате желанията без да ощетявате евентуалните ви деца.
В развития свят имаме противозачатъчни, абортни хапове, хирургични аборти, възможност да оставим детето за осиновяване или само отглеждане за известно време. Опции имаме.
Партньорът може да е важен на даден етап, но партньорската връзка не е вечна и до гроб.
Куриера с дипломатическия паспорт ме усъмни сериозно.
Ще пропусна.
Ще пропусна.
Ако имаш начин да прехвърляш пари по сметка или не търсиш да прикриваш транзакцията на всяка цена, куриер не ти е нужен изобщо.
Black cat, ако мъж желае дадена жена, гледа и децата и. Като се насити и намери друга, често забравя за децата от предишната. Колкото и да са желали дадено дете, могат да го обезнаследят под натиск от настоящата.
Мъжът също има думата дали бременност да бъде износена. Аз не бих задържала бременност ако бащата каже, че не желае детето. Много мъже си бият камшика още в началото на бременността. Чели сме такива истории тук..
Мъжът също има думата дали бременност да бъде износена. Аз не бих задържала бременност ако бащата каже, че не желае детето. Много мъже си бият камшика още в началото на бременността. Чели сме такива истории тук..
Е, как да има думата? Неговата дума няма никакво значение. Ти не би родила, защото вземаш предвид мнението на партньора, но много, на твое място, биха, както става ясно и от редица теми във форума.
Ако мъжът си бие камшика, жената може да го съди за бащинство. Т.е. отново неговото "бягство" е безрезултатно.
Доколкото схванах, мъжа не е ориентиран, че може да се случи бременност и при случайна такава бяга ,но го стига дългата ръка на лошия закон и го кара да плаща издръжка. И ти го прибираш клетника с надежата да го наследиш? Обаче закона те кара да делиш с детето и това те тормози?
Голяма любов ще да е това. Непосилна за моите ограничени възприятия.
Голяма любов ще да е това. Непосилна за моите ограничени възприятия.
Мъжът също има думата дали бременност да бъде износена. Аз не бих задържала бременност ако бащата каже, че не желае детето. Много мъже си бият камшика още в началото на бременността. Чели сме такива истории тук..
Е, как да има думата? Неговата дума няма никакво значение. Ти не би родила, защото вземаш предвид мнението на партньора, но много, на твое място, биха, както става ясно и от редица теми във форума.
Ако мъжът си бие камшика, жената може да го съди за бащинство. Т.е. отново неговото "бягство" е безрезултатно.
Мъжете също имат възможност да избегнат бременност ако не я желаят. Има алфа блокери, прах от семки на папая, клечане в гореща вода, като първите две лесно могат да се скрият от партньорката и даже от медицински персонал. Има вазектомии.
Да, жената може да го съди за бащинство, но сама знаеш колко е бащинството в България. За 200, 300 и даже 1000 или 1500 лева месечно не бих се вързала да гледам сама дете. И ти сигурно не би. И ССФ май не би.
Доколкото схванах, мъжа не е ориентиран, че може да се случи бременност и при случайна такава бяга ,но го стига дългата ръка на лошия закон и го кара да плаща издръжка. И ти го прибираш клетника с надежата да го наследиш? Обаче закона те кара да делиш с детето и това те тормози?
Голяма любов ще да е това. Непосилна за моите ограничени възприятия.
Голяма любов ще да е това. Непосилна за моите ограничени възприятия.
Аз от мъж, който вече има дете/деца не бих родила никога ако зная факта. Не искам разправии, излишна отговорност и конфликти с моите деца. Зная, че няма да обичам детето на другата жена, не желая да го нараня или ощетя, нито да ощетя себе си и моето дете. Не са само издръжката и наследството.
Доколкото схванах, мъжа не е ориентиран, че може да се случи бременност и при случайна такава бяга ,но го стига дългата ръка на лошия закон и го кара да плаща издръжка. И ти го прибираш клетника с надежата да го наследиш? Обаче закона те кара да делиш с детето и това те тормози?
Голяма любов ще да е това. Непосилна за моите ограничени възприятия.
Голяма любов ще да е това. Непосилна за моите ограничени възприятия.
Че пак госпожите с даскалски манталитет ще вземат да размахат пръстче.От друга страна, и през ум не би ми минало да гоня някого и зорлем да го вписвам с акта за раждане, та може би затова ответната гледна точка ми е много чужда.
Ей, много яд събирате, когато някой умее да разсъждава логично и лишено от емоции.
Има вазектомии.
Да, жената може да го съди за бащинство, но сама знаеш колко е бащинството в България. За 200, 300 и даже 1000 или 1500 лева месечно не бих се вързала да гледам сама дете. И ти сигурно не би. И ССФ май не би.
Невена, в хипотетичния случай, хипотетичното дете е нежелано, той бащата няма да го вижда а ти пък съвсем. Само за пари става дума. За наследство де.
Ооо Blаck Catи аз се старая да разсъждавам логично. Опитвам се да измисля причина поради която справедливо да лиша някой от запазена част и не мога. Това с мъжа дето не искал детето не минава. Дай друго да разнищим.
Нито ме е яд нито емоции влагам. На мен закона не ми пречи. Нямам нужда да пиша завещание. Според възрастта си си подреждам нещата, пък квото стане.
Ооо Blаck Catи аз се старая да разсъждавам логично. Опитвам се да измисля причина поради която справедливо да лиша някой от запазена част и не мога. Това с мъжа дето не искал детето не минава. Дай друго да разнищим.
Нито ме е яд нито емоции влагам. На мен закона не ми пречи. Нямам нужда да пиша завещание. Според възрастта си си подреждам нещата, пък квото стане.
Невена, в хипотетичния случай, хипотетичното дете е нежелано, той бащата няма да го вижда а ти пък съвсем. Само за пари става дума. За наследство де.
Да, обаче ако нещо се случи с майката е длъжен да го вземе и гледа. На главата си ли да го турим?
Наследството ми е най-малкият проблем. Вратички има, при това такива, че не само няма да помирише и 5 стотинки, ами и няма да може да намери кой, кога, какво е притежавал, та да оспорва.
За мене е проблем бащата да има дете, желано или нежелано и да не се грижи за него и да не го гледа. Даваме лош пример на общите ни деца. Ако веднъж е направил нежелано дете, каква е гаранцията, че няма да ме забремени и да ми каже, че не е момента и не желае детето?
Black cat пише, че не би пипнала мъж с предистория. То ако е само предистория, с мед да го намажеш. Детето изисква много грижа и внимание. Бих имала връзка с разведен, който (вече) не плаща издръжка на бившата, но с мъж с дете никога.
Невена, в хипотетичния случай, хипотетичното дете е нежелано, той бащата няма да го вижда а ти пък съвсем. Само за пари става дума. За наследство де.
Ооо Blаck Catи аз се старая да разсъждавам логично. Опитвам се да измисля причина поради която справедливо да лиша някой от запазена част и не мога. Това с мъжа дето не искал детето не минава. Дай друго да разнищим.
Нито ме е яд нито емоции влагам. На мен закона не ми пречи. Нямам нужда да пиша завещание. Според възрастта си си подреждам нещата, пък квото стане.
Ооо Blаck Catи аз се старая да разсъждавам логично. Опитвам се да измисля причина поради която справедливо да лиша някой от запазена част и не мога. Това с мъжа дето не искал детето не минава. Дай друго да разнищим.
Нито ме е яд нито емоции влагам. На мен закона не ми пречи. Нямам нужда да пиша завещание. Според възрастта си си подреждам нещата, пък квото стане.
Аз съм жена, но умея да shapeshift-вам, демек – да се поставям на мястото на другия и да изпитвам неговите емоции. И честно ти казвам, ако бях мъж и някоя ми натресе нежелано дете ..., Господ да ѝ е на помощ. Мисля, че така разсъждават и доста голям процент от господата.
Иначе, написах вече – за мен т.нар. "запазени части" просто не са справедлив инструмент. Оттам-нататък, няма какво повече да допълня по темата с унаследяването.
Изобщо не смятам, че ми влиза в работата дали някой поддържа, или не поддържа връзка с биологичните си деца. Това не ме касае по никакъв начин и не бих си правила изводи за въпросния човек, без да го опозная. Естествено, не бих го избрала за партньор, по обясними причини.
Детето може да го остави в център за деца лишени от родителска грижа. Няма сила да го накара да го вземе у дома и да го гледа, ако толкова не го иска. Обаче, детето ако не е съвсем лишено от късмет и бащата остави нещо освен дългове то ще бъде овъзмездено.
Тя не би пипнала такъв, но го жали, че нежеланото дете ще го наследява?
Аз също се поставям на мястото на мъжа. Знам как стават бебета. Ако ми се случи си поемам отговорността. Няма да търся начин да лиша от наследство невинно дете, щото не съм внимавал и съм боцкал кофти мадама.
Тя не би пипнала такъв, но го жали, че нежеланото дете ще го наследява?
Аз също се поставям на мястото на мъжа. Знам как стават бебета. Ако ми се случи си поемам отговорността. Няма да търся начин да лиша от наследство невинно дете, щото не съм внимавал и съм боцкал кофти мадама.
Невена, в хипотетичния случай, хипотетичното дете е нежелано, той бащата няма да го вижда а ти пък съвсем. Само за пари става дума. За наследство де.
Ооо Blаck Catи аз се старая да разсъждавам логично. Опитвам се да измисля причина поради която справедливо да лиша някой от запазена част и не мога. Това с мъжа дето не искал детето не минава. Дай друго да разнищим.
Нито ме е яд нито емоции влагам. На мен закона не ми пречи. Нямам нужда да пиша завещание. Според възрастта си си подреждам нещата, пък квото стане.
Ооо Blаck Catи аз се старая да разсъждавам логично. Опитвам се да измисля причина поради която справедливо да лиша някой от запазена част и не мога. Това с мъжа дето не искал детето не минава. Дай друго да разнищим.
Нито ме е яд нито емоции влагам. На мен закона не ми пречи. Нямам нужда да пиша завещание. Според възрастта си си подреждам нещата, пък квото стане.
Аз съм жена, но умея да shapeshift-вам, демек – да се поставям на мястото на другия и да изпитвам неговите емоции. И честно ти казвам, ако бях мъж и някоя ми натресе нежелано дете ..., Господ да ѝ е на помощ. Мисля, че така разсъждават и доста голям процент от господата.
Иначе, написах вече – за мен т.нар. "запазени части" просто не са справедлив инструмент. Оттам-нататък, няма какво повече да допълня по темата с унаследяването.
Изобщо не смятам, че ми влиза в работата дали някой поддържа, или не поддържа връзка с биологичните си деца. Това не ме касае по никакъв начин и не бих си правила изводи за въпросния човек, без да го опозная. Естествено, не бих го избрала за партньор, по обясними причини.
Детето може да го остави в център за деца лишени от родителска грижа. Няма сила да го накара да го вземе у дома и да го гледа, ако толкова не го иска. Обаче, детето ако не е съвсем лишено от късмет и бащата остави нещо освен дългове то ще бъде овъзмездено.
Тя не би пипнала такъв, но го жали, че нежеланото дете ще го наследява?
Аз също се поставям на мястото на мъжа. Знам как стават бебета. Ако ми се случи си поемам отговорността. Няма да търся начин да лиша от наследство невинно дете, щото не съм внимавал и съм боцкал кофти мадама.
Тя не би пипнала такъв, но го жали, че нежеланото дете ще го наследява?
Аз също се поставям на мястото на мъжа. Знам как стават бебета. Ако ми се случи си поемам отговорността. Няма да търся начин да лиша от наследство невинно дете, щото не съм внимавал и съм боцкал кофти мадама.
Ти би ли се оженила за мъж, който си е метнал нежеланото дете в център за деца без родителска грижа и не ходи да го види, нито го взема за ваканции и уикенди? А ако моделът се хареса на вашият син или дъщеря и един ден почнат да мятат децата си по домове? ОК ли си внуците ти да растат в дом, защото някое от децата ти не ги желае?
То пък голям праз да наследиш една четвърт или една трета от апартамент, примерно, когато си израстнал по домове!
А поставяш ли се на мястото на детето? Господ да е на помощ на родителите? Или shapeshift-нето ти стига само до мъжете?
Всеки от нас можеше да се е родил със съдбата на "детето". И? Сигурно е ужасно да не си желан от единия си биологичен родител, но в крайна сметка, това не е нещо, което можеш да промениш.
А и по-голямата вина за това положение носи този, който е решил, че на всяка цена трябва да те материализира на този свят, независимо от обстоятелствата.
Именно не бих. И не бих го жалила, че ще го наследява дете, независимо дали го е искал или не. Щото според Blаck Cat е редно той да избира кой да го наследи. Аз обаче смятам, че и запазената част за това дете е малко.
Детето ще наследи и този, който е решил, че на всяка цена трябва да те материализира на този свят, независимо от обстоятелствата. Щото по твоята логика, може да размисли и да напише завещание на новото си дете от новия мъж.
Детето ще наследи и този, който е решил, че на всяка цена трябва да те материализира на този свят, независимо от обстоятелствата. Щото по твоята логика, може да размисли и да напише завещание на новото си дете от новия мъж.
Между shapeshift-ването и емпатията има океан разлика. Мен принципно за никого не ми е жал.
А като shapeshift-ваш би ли допуснала да "забремениш" някоя и тя да роди от теб? Съмнявам се.
Щото аз не бих. Но ако случайно да, то ще си понеса последствията мъжки, а няма да си търся извинения.
Използвала съм "жалила", да поясня че се има предвид да го оправдавам, че се поставил в таква ситуация.
А поставяш ли се на мястото на детето? Господ да е на помощ на родителите? Или shapeshift-нето ти стига само до мъжете?
Всеки от нас можеше да се е родил със съдбата на "детето". И? Сигурно е ужасно да не си желан от единия си биологичен родител, но в крайна сметка, това не е нещо, което можеш да промениш.
А и по-голямата вина за това положение носи този, който е решил, че на всяка цена трябва да те материализира на този свят, независимо от обстоятелствата.
Да стане параноичен, да се грижи за презервативите еднолично, да настоява да ходи с жената на гинеколог при най-малко съмнение за нежелана бременност и т.н.
А ако все пак белята се случи, да се погрижи нежеланото дете да живее достоен живот.
Именно не бих. И не бих го жалила, че ще го наследява дете, независимо дали го е искал или не. Щото според Blаck Cat е редно той да избира кой да го наследи. Аз обаче смятам, че и запазената част за това дете е малко.
Детето ще наследи и този, който е решил, че на всяка цена трябва да те материализира на този свят, независимо от обстоятелствата. Щото по твоята логика, може да размисли и да напише завещание на новото си дете от новия мъж.
Детето ще наследи и този, който е решил, че на всяка цена трябва да те материализира на този свят, независимо от обстоятелствата. Щото по твоята логика, може да размисли и да напише завещание на новото си дете от новия мъж.
Не само според Black cat. В много държави хората имат право да се разпореждат както искат с личното си имущество и пари, включая да ги сложат в pet trust, който да плаща на персонал и да обслужва нуждите на кучетата, петлите и маймуните им, докато са живи (животните). Най-високите суми, "завещани" на животни:
https://www.everplans.com/articles/the-10-biggest-inheritances-ever-left-to-pets
Black cat разсъждава като държащ на партньора си, все още бездетен човек, който не би се оженил за човек с деца от предишна връзка и който живее в държава с ниски данъци и такси при наследяване. Не мисля, че тя би обезнаследила нейно дете в полза на съпруг. Аз поне не бих, а също държа на партньорските отношения и като нея не бих пипнала мъж с деца.
А нежеланото дете ще наследи само ако има какво да наследи, евентуално от майка си. Нов мъж и нови деца майка, която се пънала да се забременява от нежелаещ деца, едва ли ще има някога. Тя ако можеше да намери желаещ деца, нямаше да се излага и да се унижава, раждайки очевадно нежелано от бащата дете. Също и да обрича детето на живот без бащина грижа.
А за желаните и нежелани деца - половината свят има деца, защото не знае как да ги няма, абортите са забранени, така трябва, но си ги гледа и обича.
Всички говорите, че едва ли не щом бащата не поглежда детето си, значи жената се е пънела да му роди насила, а ситуациите в живота са толкова много и не всяка жена е родила изначално нежелано дете. Имам пример с близък приятел. Докато майка му била бременна с него, баща му се влюбил в друга и се развел с нея. Заради брака детето е припознато, но той цял живот не е потърсен от баща си. Плащал е издръжка всеки месец, а е подминавал собствения си син на улицата ( живеят в малък град и всички се познават). Отнел му е толкова много от морална гледна точка и го е дал на дъщеря си, от любовницата, която в последствие му е станала съпруга. И казвате сега, че ако случайно това толкова ощетено от баща си дете наследи някакъв дял от имуществото му, ще е безсрамно и унизително да ходи да го търси или поне да иска да му го платят? Та тия хора толкова са му взели. Просто такива изказвания и то от жени, които никога не са застраховани, че няма да бъдат зарязани, заедно със силно желаните си деца... Тогава ще можете да кажете дали ще е срамно децата ви да очакват наследство, преди това е малко като тези, които се изказват твърде крайно относно възпитанието на деца, когато те самите нямат такива.
Той ги е генерирал или придобил, на него се пада правото на прецени как да ги разпредели приживе.
Black cat разсъждава като държащ на партньора си, все още бездетен човек, който не би се оженил за човек с деца от предишна връзка и който живее в държава с ниски данъци и такси при наследяване. Не мисля, че тя би обезнаследила нейно дете в полза на съпруг. Аз поне не бих, а също държа на партньорските отношения и като нея не бих пипнала мъж с деца.
Ами наследството колко ще да е, че толкова да се замисля човек за него, че чак да отхвърли някой прекрасен човек, който има "история" и 1-2 деца?
Туй да му е кусурът, че имал дете от предишна връзка.
Не говоря за случай, когато е зарязал същото и е ясно, че изобщо не е прекрасен, а супер безсърдечен.
Туй да му е кусурът, че имал дете от предишна връзка.
Не говоря за случай, когато е зарязал същото и е ясно, че изобщо не е прекрасен, а супер безсърдечен.
Невена, в хипотетичния случай, хипотетичното дете е нежелано, той бащата няма да го вижда а ти пък съвсем. Само за пари става дума. За наследство де.
Да, обаче ако нещо се случи с майката е длъжен да го вземе и гледа. На главата си ли да го турим?
Наследството ми е най-малкият проблем. Вратички има, при това такива, че не само няма да помирише и 5 стотинки, ами и няма да може да намери кой, кога, какво е притежавал, та да оспорва.
За мене е проблем бащата да има дете, желано или нежелано и да не се грижи за него и да не го гледа. Даваме лош пример на общите ни деца. Ако веднъж е направил нежелано дете, каква е гаранцията, че няма да ме забремени и да ми каже, че не е момента и не желае детето?
Black cat пише, че не би пипнала мъж с предистория. То ако е само предистория, с мед да го намажеш. Детето изисква много грижа и внимание. Бих имала връзка с разведен, който (вече) не плаща издръжка на бившата, но с мъж с дете никога.
Не бих имала нищо против мъж с дете/с деца, особено такъв, който им плаща издръжка и се грижи за тях. Това показва, че проявява отговорност. Това, че бракът се е провалил не означава, че мъжът не трябва да полага грижи за децата си, по един или друг начин, независимо какви са били отношенията с жена му. Ако мъжът не плаща издръжка и не участва в живота на собствените си деца каква отговорност ще има към бъдещите си щом се стиска за тези, които вече е създал. Лично за себе си обяснявам причината за нежелание за плащане на издръжка, поради его, егоизъм или просто желание на мъжа да изтощи финансово предишната си жена и да й отмъсти - дали е масово или не, не знам, но е факт, че вече като че ли е нарицателно мъжете да не искат да плащат издръжка на деца от предишен брак. Много рядко съм срещала мъже, които са се грижили за децата си от предишни бракове, по-често съм чувала за другия случай.
Моят дядо, например, по майчина линия, е оставил баба ми с две деца и е отишъл при друга жена, която е имала две деца - също дъщери, на същата възраст като неговите. Една стотинка не са видяли майка ми и леля ми, нито от издръжка, нито по-късно от неговото наследство, защото всичко е дал на другите - доведени (дори не собствени) деца - обади се по телефона на леля ми след като получи удар, едвам говореше, за да й поискал прошка - явно съвестта му се е обадила преди смъртта, но каква полза, след като е съсипал три живота. Почина ден по-късно. Блек Кет, за какъв морал и право на мъжа тогава ми говориш, след като обезнаследява собствените си деца по такъв начин и отглежда чуждите ? За човек дори без деца си стряскащо наивна. Обикновено човек споделя и дава съвети, когато има опит - иначе просто ужасно много се излага.
Та си мисля, мъжът може и да не плаща издръжка, да не остави нищо на децата си, но смятам, че там дълбоко в него, съвестта му си знае работата и рано или късно ще напомни по един или друг начин, независимо дали той иска или не.
А помисли ли като си намери нова жена и има още деца, твоите притежания накъде ще отидат?
Е, по твоята логика предварително да подпаля имоти и вещи, понеже детето може да се събере с някой, когото не одобрявам. Или да поставя условие за неомъжване.
А, не знам... Законодателят според мен го е измислил добре тъй, както си е.
Затова пиша какво предпочитам аз, ако ми се случи нещо, докато детето е малко, на база наблюденията ми над познати семейства с малки деца в тази ситуация. Не съм тръгнала да умирам или да предлагам изменение в закона
На детето имотите от родители ще си бъдат придобити преди брака и само негови.
В нашия род жените умираме млади, в рода на ММ мъжете са все вдовци. Когато се женихме подписахме, че при смърт на единия от нас другия става 100% юзурфрукт, но не наследява нищо. Всичко директно остава за децата. Може да не съм богата, но не е като да нямам нищо. Не искам, ако ММ се ожени втори път, след моята смърт, моите авоари да могат да бъдат прехвърлени на бъдещата му жена и евентуално деца. Намирам това за справедливо.
Нека да обобщим. Мъжът е някакво свещено неприкосновено същество, което има хилди права и нито едно задължение. Може да си ръси спермата където му падне без да мисли за евентуалните последици. Ако се случи бременност, вината е изцяло на жената. Тя е длъжна да направи аборт, понеже това е като да ти извадят млечен зъб и ако не иска, тя е мръсница, използвачка, интересчийка, която само се чуди на кого да натресе дете, за да му съсипе живота. Човек да си помисли, че тоя мъж е бил изнасилен! Ама като си достатъчно отворен, за да си го слагаш с разни жени, трябва да се сещаш, че винаги има една мъничка възможност да се случи бременност. Все пак точно това е целта на секса изначално. Като не искаш деца, не го правиш, толкова е просто. Като го правиш, поемаш съответния риск.
А детето, което се е родило не е човек. То не заслужава грижи, не заслужава пари, имоти и наследства. То е виновно за решенията, които са взели родителите му. То се е родило нарочно, за да тормози свещения мъж. То трябва да бъде наказвано за това цял живот.
Интересно, много интересно.
А детето, което се е родило не е човек. То не заслужава грижи, не заслужава пари, имоти и наследства. То е виновно за решенията, които са взели родителите му. То се е родило нарочно, за да тормози свещения мъж. То трябва да бъде наказвано за това цял живот.
Интересно, много интересно.
Ама като си достатъчно отворен, за да си го слагаш с разни жени, трябва да се сещаш, че винаги има една мъничка възможност да се случи бременност. Все пак точно това е целта на секса изначално. Като не искаш деца, не го правиш, толкова е просто. Като го правиш, поемаш съответния риск.
Целта на два бозайника от противоположен пол, които правят секс не е възпроизводство и разплод а успокоение и удоволствие, начесване, дето се вика. Появата на потомство е нежелан, страничен ефект. Повечето мъжки бозайници на тази планета изобщо не влагат в хранене, отглеждане и обучение на потомството си.
Аз пък знам семейство, в което бабата - майка на майката - отгледа детето до 7-годишна възраст в провинцията. После се разведоха, бащата замина за странство и взе детето. Майката се заинтересува от детето, когато то стана на 18 и я издири. Интелигентна жена, приятна, така да се каже - майка. Защо бащата да не може също?
Това са лични неща, но за мен човек трябва да си финансовата отговорност за децата, като минимум, ако не е способен на повече.
Това са лични неща, но за мен човек трябва да си финансовата отговорност за децата, като минимум, ако не е способен на повече.
Добре, ясно, че когато е случайна и непланирана бременност е повече от грешка да родиш нежелано дете. Обаче когато си омъжена за голяма си любов, родила си много желано дете и изведнъж мъжът ти ти съобщи, че е влюбен в друга и да изчезвате с детето от живота му...обяснете в такъв случай трябва ли детето, което рязко е станало нежелано, да има запазена част от наследството или ще е срамно и унизително да ходи да разваля спокойствието на желаните деца с дялове от общо наследство?
Според мене трябва.
На мнение съм, че мъжът трябва да може да се отказва от нежелано бащинство ако не е съгласен с продължаване на бременността така, както ние жените имаме право. Ако приеме и припознае детето, то трябва да има всички права, които имат останалите му деца.
Ми не отваряйте краката на разни случайни и няма да има такива проблеми. Щото за тая работа трябват двама, и най-вече и двамата да мислят. Особено женската страна като се подлага на случайно опрашване, би трябвало да е наясно, че последствията остават за нея, опрашвача си отлита в повечето случаи необезпокоявано.
Включвам се не съвсем по темата, но и аз съм за "обезнаследяването" на деца в дадени ситуации.
Не говоря за случаи от типа "намерих си нова жена, не искам децата от старата да ми харчат парите". Съществуват семейства, в които отношенията са безумни. Преди известно време внук намушка дядо си, защото не му прехвърлил нещо си. Заслужава ли наследство?
Не говоря за случаи от типа "намерих си нова жена, не искам децата от старата да ми харчат парите". Съществуват семейства, в които отношенията са безумни. Преди известно време внук намушка дядо си, защото не му прехвърлил нещо си. Заслужава ли наследство?
Ето какво казва ЗН:
Чл. 3. Не може да наследява като недостоен:
а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Чл. 3. Не може да наследява като недостоен:
а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Цитираното само затвърди мнението ми. Има прекалено много други ситуации, които не са обхванати от тези текстове.Именно защото са "прекалено много", затова и не са обхванати. Една майка може да търпи и обожава порасналия си алкохолизиран син, който я бие и ѝ краде заплатата, за друга майка може да е непростим грях детето да избере партньор или професия, които не отговарят на изискванията ѝ.
Свобода на личната преценка за всеки индивиуален казус няма как да има, защото ще настъпи правен хаос и ще се върнем към въпроса с манипулациите, заплахите, интригите и неестествените зависимости в семейството. Общият принцип е един - родителството е отговорност, от която не можеш да се освободиш току-така, по прищявка.
Това е само един от много аспекти на отговорността, която човекът поема, встъпвайки в брак и ставайки родител.