Права при съвместно съжителство

Blаck Cat, ОК, нека да греша. Греша за теб, защото твоето мнение не кореспондира с моето. За мен пък ти грешиш.
За това, че съм презряла , изобщо няма да го коментирам.
Всичко, което коментирам в темата, го коментирам от опита си на юрист и поради това, че съм наясно със Закона за наследството и СК. Иначе пак казвам - житейските ситуации и хипотези са различни за различните хора и няма как да коментираме всяка една от тях... А ти си коментираш една единствена хипотеза как жената искала да излъже един мъж като му роди дете. Като че ли е заченала непорочно и господинът е света вода ненапита, с нищо да не го занимаваме. Щом не е искал детето, той дете няма.... Бих приела донякъде да го мисли мъж, но жена с подобно мислене.... Без коментар...

Куриера с дипломатическия паспорт ме усъмни сериозно.
Ще пропусна.

Жена с такова мислене може да се страхува, че детето от предишна връзка на съпруга и ще дели с нея наследството, а тя да не иска. Оттук и теориите за нежеланите деца.

Ами, странно би било да се позоваваш на някаква коректност в общуването, след неколкократното определяне на чуждото мнение като "не в час", "нямащо общо с реалността", "безумно и глупаво".
То, каквото повикало, такова се обадило, нали знаеш?

Всеки се страхува от подобно нещо, затова и процентът на жените, които се хващат с мъже, имащи деца от предишна връзка, е пренебрежимо малък.

Естествено, че всичко се променя с появата на деца. За тебе партньорът е най-важен и сте избрали да нямате деца. Прекрасно и похвално е, че сте осъзнали какво ви е важно в живота и си следвате желанията без да ощетявате евентуалните ви деца.

Това, че едно дете не е планирано и не е желано изобщо не означава, че трябва да бъде лишавано, гледано с по-малко и обезнаследено. В развития свят имаме противозачатъчни, абортни хапове, хирургични аборти, възможност да оставим детето за осиновяване или само отглеждане за известно време. Опции имаме.

Партньорът може да е важен на даден етап, но партньорската връзка не е вечна и до гроб. Ако утре партньорът ти те напусне заради съседка  която забременил, пак ли ще желаеш той да те наследи? Щото аз не.

Децата са ни деца до гроб и най-близките генетично същества, на които разчитаме да предадат нашите навици, култура, нрави, традиции. Домовете ни, имуществото ни са и част от културния ни капитал. С парите могат да осъществят мечтите си, да намерят себе си и да имат по-лек живот.

Има и друго - като ме наследи, вдовецът ми ще плати около 50% данъци и такси, а след още няколко години като ме последва, децата ми ще ги плащат наново и ще наследят 25% от частта, от която биха наследили 50%. В България е леко различно.

За мене е разбираемо да се остави узурфрукта, дори целия, на преживелия съпруг, особено ако има малки деца. Така той ще има удобен живот до смъртта си без децата да губят наследство, защото някой оглупял, оженил се за 25 годишна и и направил 2 деца.

Невенка, никъде не съм писала подобно нещо.

Само жената има тези опции. Мъжът – не.

Може и да е. Дай Боже всекиму.

Ако имаш начин да прехвърляш пари по сметка или не търсиш да прикриваш транзакцията на всяка цена, куриер не ти е нужен изобщо.

Black cat, ако мъж желае дадена жена, гледа и децата и. Като се насити и намери друга, често забравя за децата от предишната. Колкото и да са желали дадено дете, могат да го обезнаследят под натиск от настоящата.

Мъжът също има думата дали бременност да бъде износена. Аз не бих задържала бременност ако бащата каже, че не желае детето.  Много мъже си бият камшика още в началото на бременността. Чели сме такива истории тук..

Е, как да има думата? Неговата дума няма никакво значение. Ти не би родила, защото вземаш предвид мнението на партньора, но много, на твое място, биха, както става ясно и от редица теми във форума.
Ако мъжът си бие камшика, жената може да го съди за бащинство. Т.е. отново неговото "бягство" е безрезултатно.

Доколкото схванах, мъжа не е ориентиран, че може да се случи бременност и при случайна такава бяга ,но го стига дългата ръка на лошия закон и го кара да плаща издръжка. И ти го прибираш клетника с надежата да го наследиш? Обаче закона те кара да делиш с детето и това те тормози?
Голяма любов ще да е това. Непосилна за моите ограничени възприятия.

Мъжете също имат възможност да избегнат бременност ако не я желаят. Има алфа блокери, прах от семки на папая, клечане в гореща вода, като първите две лесно могат да се скрият от партньорката и даже от медицински персонал. Има вазектомии.

Да, жената може да го съди за бащинство, но сама знаеш колко е бащинството в България. За 200, 300 и даже 1000 или 1500 лева месечно не бих се вързала да гледам сама дете. И ти сигурно не би. И ССФ май не би.  
Аз от мъж, който вече има дете/деца не бих родила никога ако зная факта. Не искам разправии, излишна отговорност и конфликти с моите деца. Зная, че няма да обичам детето на другата жена, не желая да го нараня или ощетя, нито да ощетя себе си и моето дете. Не са само издръжката и наследството.

Не знам дали въпросът е отправен към мен? Аз мъж с предистория не бих го пипнала и с пръчка, ама тук не се касае за моите лични предпочитания. Че пак госпожите с даскалски манталитет ще вземат да размахат пръстче.
От друга страна, и през ум не би ми минало да гоня някого и зорлем да го вписвам с акта за раждане, та може би затова ответната гледна точка ми е много чужда.
Ей, много яд събирате, когато някой умее да разсъждава логично и лишено от емоции.

Това е единствената сигурна опция, мен ако питаш.

Абе, аз не бих, ама ма'ни ме мен. Познавам поне десетина мераклийки, които на драго сърце биха.

Невена, в хипотетичния случай, хипотетичното дете е нежелано, той бащата няма да го вижда а ти пък съвсем. Само за пари става дума. За наследство де.
Ооо Blаck Catи аз се старая да разсъждавам логично. Опитвам се да измисля причина поради която справедливо да лиша някой от запазена част и не мога. Това с мъжа дето не искал детето не минава. Дай друго да разнищим.
Нито ме е яд нито емоции влагам. На мен закона не ми пречи. Нямам нужда да пиша завещание. Според възрастта си си подреждам нещата, пък квото стане.

Да, обаче ако нещо се случи с майката е длъжен да го вземе и гледа. На главата си ли да го турим?

Наследството ми е най-малкият проблем. Вратички има, при това такива, че не само няма да помирише и 5 стотинки, ами и няма да може да намери кой, кога, какво е притежавал, та да оспорва.

За мене е проблем бащата да има дете, желано или нежелано и да не се грижи за него и да не го гледа. Даваме лош пример на общите ни деца. Ако веднъж е направил нежелано дете, каква е гаранцията, че няма да ме забремени и да ми каже, че не е момента и не желае детето?

Black cat пише, че не би пипнала мъж с предистория. То ако е само предистория, с мед да го намажеш. Детето изисква много грижа и внимание. Бих имала връзка с разведен, който (вече) не плаща издръжка на бившата, но с мъж с дете никога.

Аз съм жена, но умея да shapeshift-вам, демек – да се поставям на мястото на другия и да изпитвам неговите емоции. И честно ти казвам, ако бях мъж и някоя ми натресе нежелано дете ..., Господ да ѝ е на помощ. Мисля, че така разсъждават и доста голям процент от господата.
Иначе, написах вече – за мен т.нар. "запазени части" просто не са справедлив инструмент. Оттам-нататък, няма какво повече да допълня по темата с унаследяването.
Изобщо не смятам, че ми влиза в работата дали някой поддържа, или не поддържа връзка с биологичните си деца. Това не ме касае по никакъв начин и не бих си правила изводи за въпросния човек, без да го опозная. Естествено, не бих го избрала за партньор, по обясними причини.

Детето може да го остави в център за деца лишени от родителска грижа. Няма сила да го накара да го вземе у дома и да го гледа, ако толкова не го иска. Обаче, детето ако не е съвсем лишено от късмет и бащата остави нещо освен дългове то ще бъде овъзмездено.

Тя не би пипнала такъв, но го жали, че нежеланото дете ще го наследява?

Аз също се поставям на мястото на мъжа. Знам как стават бебета. Ако ми се случи си поемам отговорността. Няма да търся начин да лиша от наследство невинно дете, щото не съм внимавал и  съм боцкал кофти мадама.