Права при съвместно съжителство

Погледнато така, не всеки се разбира и с брачния си партньор...

Ами нещата са различни във всеки случай. Да вземем например наличието на втори брак след смъртта на първи съпруг. Жена-наследява половината от наследственото имущество на мъжа си, а двете й деца - другата половина. Жени се втори път и след година умира в катастрофа. Новият й мъж реално става наследник на стария заедно с децата й, което предполага дрязги и проблеми. Ако няма запазени части, деца от предишни бракове остават без нищо от бащите си. И без брак, имущество придобито през него, може да се уреди да е на двамата. Само че наследствени имоти на всеки от двойката, се наследяват от съпруга без той да е имал принос и за мен това не е справедливо. Трябва да са за децата, като има такива.

А ако "законната" половинка също няма никакъв принос за натрупване на икономически капитал пак ли трябва да наследи?

За мене възможност за обезнаследяване на съпруг е логична, но обезнаследяване на собствени деца не е.

Почти навсякъде има вратички за скриване или обезнаследяване на законен наследник.

За първи път срещам подобно твърдение, камо ли засилени дебати...
Институтът на наследяването е един от най-старите в правото и съществува може би от както съществува светът.
Да, справедливо е понякога да се завещае определено имущество на определено лице, пък било то и извън роднинския кръг. Но не случайно законът е предвидил наследването по закон и запазените части, за да не бъдат ощетени най-близките до починалия лица. И изобщо наследяването няма общо с приноса по придобиването на едно имущество. Нещо се бъркат понятията. Ако ще обвързваме наследяването с морала, то има законово уредени хипотези, когато от кръга на наследниците се изключват недостойните да наследяват. Ако пък някой е толкова морален поради факта, че няма принос за придобиване на имуществото на починалия, то тогава пък може да се откаже от своя наследствен дял. Ето и това е предвидил законодателят, не поради тази причина разбира се, но го има.

Ако някой смята, че дадено лице заслужава да получи дадено имущество повече от законните наследници, може да се погрижи за уреждане на този въпрос приживе. Ако не го е направил, няма "несправедливо" наследяване, нито "незаслужил" наследник.

Институтът на наследяването не само е един от най-старите в правото, но и един от най-добре разработените, базиращ се на вековен опит и забележително справедлив.

За засилени дебати и аз за пръв път чувам, хеле пък за дебати от морална гледна точка. Аз поне не съзирам нищо неморално в това плодовете на нечий житейски труд да останат за децата, които човекът е направил, и за съпруга, който е избрал.  Това е само един от много аспекти на отговорността, която човекът поема, встъпвайки в брак и ставайки родител.

Така е, ама, ако вариантът, който аз предлагам, се реализира, най-вероятно хората ще започнат да гледат далеч по-сериозно на брачните съюзи и евентуалните разводи.

Съгласна, но представи си обратната ситуация. Доста хора не поддържат връзка със своите полубратя / полусестри (децата на баща им от предишна връзка / брак). Ако се случи родителите им да се споминат в по-млада възраст, се оказва, че семейното им жилище (това, което те, растейки, са приемали за свой дом) трябва да бъде поделено с други хора – хора, които за тях са изцяло чужди и нежелани. Това предизвиква страшни драми, особено ако децата на починалите родители нямат друго жилище, което да обитават. Ако ги питаш, едва ли ще ти кажат, че така е справедливо, нищо че и другият наследник носи кръвта на баща им. После се чудим защо хората по селата си режат гърлата, заради имоти. Докато нещата са толкова хаотични, така ще е. Особено сред по-примитивната и бедната прослойки.

За мен – да.

О, не, с това изобщо не мога да се съглася. Нерядко "най-близките до починалия" и реалните наследници по закон са съвсем различни лица.
Затова и вече уточних – най-справедливото е: завещание, без запазени части.

Как да стане това в България, обаче? Аз не се сещам за легален начин, при наличието на "запазена част". Ако намекваш приживе лицето X да прехвърли всичките си активи на името на друг човек (по негов избор), то това звучи нелепо и е тотално неприложимо.

Всъщност, моят най-голям проблем с тертипа на унаследяване в България е, че реално на всеки един гражданин му се отнема правото на прецени на кого да остави наследството си. OK, с половинката си можеш да се разведеш на даден етап. Ама, ако си твърдо решил, че не искаш децата ти да те наследят? Или родителите ти, в случай че нямаш потомство? Какво правим в тези случаи? Оказва се, че си с вързани ръце...

А защо някой очаква справедливост? Точно гражданскоправни отношения от този тип рядко са справедливи. Имаме две страни, от които едната смята, че справедливо е взела всичко, и друга страна, която е ощетена, съответно за нея е несправедливо.
Защо приживе собственик на имот да се разпореди с имуществото си за теб е тотално неприложимо и нелепо? Може да прехвърли имот със задължението за издръжка и гледане. Може да прехвърли със запазване право на ползване на имота докато е жив. Така си гарантира покрива и грижите до смъртта си.

Не пречи да се завещае имуществото извън запазената част. Тоест завещава се другата част, разполагаемата.

Здравейте, много полезна тема. Искам да попитам, ако някой е наясно, за решението за разпореждане от РС - как се доказва, че средствата ще се използват в интерес на децата? За всеки отделен разход ли се иска отделно разрешение? За всяка сметка? А ако децата са две или повече - за всяко дете?

Не си с вързани ръце, докато си жив. Нито е нелепо, нито неприложимо да си прехвърлиш активите на друг, докато си жив. Освен това никой не те спира да завещаеш на когото си искаш имуществото, което попада извън запазената част, която не е 100% все пак.

А че на гражданите им се отнемало правото да решават на кого да оставят цялото си имущество - ами да, гражданите, освен дето са уникални снежинки и изобилстват от права, имат и насрещни задължения, вкл. към своите роднини по права линия и към съпрузите, с които доброволно са встъпили в брак. И изобщо разберете, че светът не се върти около АЗ, АЗ, АЗ и МОИТЕ имоти, пари и права. Права имат и хората, които са ви родили, и хората, които вие сте родили. Не сте толкоз уникални. Част от верига сте.

Даването на наследство "по заслуги" отваря вратата за безброй интриги, манипулации, усложнени отношения, ако щеше - дори скрито робство между поколенията. Това е наблюдавано от човечеството в продължение на столетия и затова се е стигнало до наследственото право такова, каквото го познаваме днес. Най-малкото е леко неморално да родиш пет деца, а да оставиш всичко на две от тях, щото другите три не ти харесват. Или да тичаш към Държавен вестник след всеки скандал с вашите, за да се отказваш от тях, пък като се сдобрите, пак да ги приемаш 

Е, как защо? Тук очевидно визираш хора на достолепна възраст, които виждат, че с единия крак са в гроба. Но много си "заминават" на млади години. Предлагаш някой да тръгне да прехвърля апартамента си или депозитите си, когато е на 30, 40 или 50 г.? Ами, ако в последствие реши, че иска да продаде имота? Ако прецени, че не иска да има нищо общо с човека, на когото го е прехвърлил? Точно там е преимуществото на завещанието – докато дишаш, можеш да го променяш, колкото си прецениш пъти, без особени последствия; и не се свързваш до самия край с определени хора, а си оставяш вратички за "рокади".

Защо е необходимо да се въртим в кръг, правейки се, че не разбираме какво казва отсрещната страна?

Между другото, доста известни личности последните години излязоха с обявление, че няма да оставят на децата си нищо от натрупаното богатство, но за това решение не съм чула да получават друго, освен похвали.

О, ако "известните личности" приживе са осигурили на децата си топ образование, контакти, жизнена среда и изобщо житейска помощ (ако ще само с известното си име), то сигурно изглежда много благородно за последователите им в Туитър, че ще оставят всичките си милиони на гладните сомалийчета. Не толкова похвали ще отнесе леля Гинка, завещала тристайната си панелка на племенницата от Главиница, защото не харесва снаха си и нейният Наско като се е събрал с тая уруспия, сега да плаща трийсетгодишната си ипотека и да си сърба попарата.

За щастие законите се стремят да обслужат реалността на възможно най-голямата част от обществото, не на холивудски паразити, вълци от Уолстрийт и други "известни" личности. 

Спирам спора, защото става спам. Авторката и без това вече получи точния отговор на въпроса си.

Blаck Cat, колкото хора, толкова хипотези, толкова варианти и решения... Нали разбираш, че никой не може да гарантира как ще се развие животът и кое ще е най-правилното и справедливо решение. А и тук няма как в момента да обсъдим всички възможни хипотези.
Визирах хора на достолепна възраст, да. Обикновено на по-късна възраст човек започва да си прави сметки относно имотите си. На 30 години едва ли все още имат собствени имоти, както и собствени деца, та да си правят подобни сметки.

Не мога да се съглася; парите са си пари, милионите и милиардите пък – съвсем. Дори и са си расъл със златна лъжица в устата. Не се преглъща лесно подобно решение от страна на родителите.

Аз пък още на 20 се замислях за подобни неща. Не конкретно за имоти, ами цялостно – да кажем, за финансово планиране във всеки аспект. Това не са маловажни неща, все пак.

Black Cat, държиш да пишем за теб. Мислех, че хипотетично коментираме...