Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

  • 81 572
  • 777
  •   1
Отговори
# 105
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Пипи,

по втория въпрос: важно е как този учител организира класа и как изисква дисциплината. Дали като подчинение или помага на всяко дете да се научи на правилата.

Прочете ли интервюто от предния ми пост? Там има примери.

# 106
  • София
  • Мнения: 62 595
Не е до стереотип строг или либерален, а как ще се получат или няма да се получат нещата на личностно ниво между всяко дете и учителя. Да, субективно е, всичко се решава дали ще се харесат или няма да се харесат, като в приятелствата. Дори да е най-съвършеният учител, ако не се получи между детето и него, нещата няма да вървят, те ще се саботират взаимно.

# 107
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
В случая не съм съгласна с теб , Анди.

Субективното играе роля, но водещото е как се чувства детето: дали е прието такова, каквото е, дали му се помага да се научи да се самоорганизира, самоконтролира, дали са зачетени емоциите му и т.н

Всъщност, ако взема твоя пример за приятелствата: може някой да ти е много добър приятел, но да има лошо влияние върху теб.

# 108
  • София
  • Мнения: 62 595
Това не отговаря на профила строг или нестрог. Учителят може да е строг, но да помага много в същото време и да приема детето. Ако трябва да се придържаме към реалността, никой и никъде не е приет изцяло, а се налага както околните да се приспособяват, така и той да се приспособява. В общи линии топката винаги е в родителя и детето, защото учителят не може да се приспособи изцяло към двайсет и отгоре деца в класа. Дори две деца да са, пак е трудно, затова той по неволя гледа да върви групата, да обхване 80 процента от децата и да си вземе материала и да има някаква успеваемост. Остава децата да се приспособят по някакъв начин. Не звучи добре, знам, но на практика е така. Няма как в клас, в  група, да има индивидуално внимание към детето. Работи се в блок, защото има материал за вземане и поддържане на ниво на дисциплина. Индивидуално внимание само при индивидуална работа, това е. Има ли две деца, вече е групова работа и вниманието на възрастния трябва да се разпредели между двете деца, а ако децата са "на различни скорости", всичко става по-трудно. Системата има ограничения по обективни причини и е нереалистично да се очаква повече, отколкото обективно може да се предложи.

# 109
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Да, може да си права за бълг.реалност, но диференцирането е възможно при желание от страна на цялата ос: учител,училище,просветна политика. Особено първите две.

В класа на сина ми се диференцира, както посока надолу (по-лесни задачи), така и нагоре. Имат си Аспергер в класа, който е агресивен, имат и едно момче, което не млъква. Имат и много свити деца, едното даже не говори. Учителката огрява всички и децата много я обичат. Синът ми казва, че е строга.
Но, директорката поставя на първо място благоденствието на детето и изисква същото от учителите. Т.е много зависи от настройката и погледа към децата. Тук също има учебен план.

В този ред на мисли, пак казвам, че е важно как се постига дисциплината.

# 110
  • Мнения: 1 351
Отдавна не съм писала.
Ох, Ронита, направо ми се доплака като те прочетох и реших да пиша.
Ние нямаме диагноза, но ЛЛ още като беше на 2г му изписа рибено масло, като видя как вършее из кабинета.
Аз от четене стигнах до заключение, че има нещо от този спектър, но не толкова силно изразено като при вас.
Моето решение беше колкото се може повече на ясла и градина, не е отсъствал ден. Като питаха искам ли в сборна група(по празници) им казах хич да не ме питат, директно да го записват.Защото той вкъщи ставаше необуздаем, а там някак го усмиряваха, пък и с децата е по-забавно. След градина навън, докато позволява времето.
Като стана ученик маалко забави движенията, но към 3 клас откри телефона и почна игри. Не съм го ограничавала.
Четох, че бързината в игрите успокоява мозъка на такива деца. Може да звучи парадоксално, но има логика. Така и той, и ние бяхме спокойни. Ако му омръзнеше ставаше неуправляем.
Лека-полека с израстването, сега е на 13г нещата се успокоиха, сега е спокоен, водим нормални разговори, пак е често на компютъра, но излиза и навън с приятели. Само концентрацията не е оправена. Трудно запомня неща, които ги повтарям по хиляда пъти. И за ученето е проблем. Но колкото-толкова. Не бива да ги пришпорваме, мисля нещата се израстват с годините със или без нашата намеса.
Дано това ви успокои, защото ви разбирам напълно. Спокойно, спокойно... Идело ми е да викам, но се усмихвам, минавам след него да оправя каквото е разлял, изпуснал или друго.


П.П Ронита, първо натискай 'цитирай' и после пиши след [/quote]  Simple Smile

# 111
  • Мнения: 419
Отдавна не съм писала.
Ох, Ронита, направо ми се доплака като те прочетох и реших да пиша.
Ние нямаме диагноза, но ЛЛ още като беше на 2г му изписа рибено масло, като видя как вършее из кабинета.
Аз от четене стигнах до заключение, че има нещо от този спектър, но не толкова силно изразено като при вас.
Моето решение беше колкото се може повече на ясла и градина, не е отсъствал ден. Като питаха искам ли в сборна група(по празници) им казах хич да не ме питат, директно да го записват.Защото той вкъщи ставаше необуздаем, а там някак го усмиряваха, пък и с децата е по-забавно. След градина навън, докато позволява времето.
Като стана ученик маалко забави движенията, но към 3 клас откри телефона и почна игри. Не съм го ограничавала.
Четох, че бързината в игрите успокоява мозъка на такива деца. Може да звучи парадоксално, но има логика. Така и той, и ние бяхме спокойни. Ако му омръзнеше ставаше неуправляем.
Лека-полека с израстването, сега е на 13г нещата се успокоиха, сега е спокоен, водим нормални разговори, пак е често на компютъра, но излиза и навън с приятели. Само концентрацията не е оправена. Трудно запомня неща, които ги повтарям по хиляда пъти. И за ученето е проблем. Но колкото-толкова. Не бива да ги пришпорваме, мисля нещата се израстват с годините със или без нашата намеса.
Дано това ви успокои, защото ви разбирам напълно. Спокойно, спокойно... Идело ми е да викам, но се усмихвам, минавам след него да оправя каквото е разлял, изпуснал или друго.


П.П Ронита, първо натискай 'цитирай' и после пиши след
  Simple Smile
[/quote]
Оф, да, по форуми не мога да се оправя как да пиша. Браво на вас, че сте оправили ситуацията. На мен най - големият ми страх е училището. Страхувам се да не изпада там в кризи, прави го само ако не стане на неговата, или му се подиграят, изплезят или нещо такова, абе кибритлия. И при нас това състояние е от 2 - годишен, но се усложни, защото вместо да го успокоим, ние го натоварвахме, спорейки с него, когато се ядосва. Не случайно казват: спокойни родители, спокойно дете. Ама....Ижаз вярвам, че ще се наредят нещата, но трябват здрави нерви и спокойствие, което аз нямам.
P.S. Аз давам Есприко, предписани от невролог. Никакъв ефект, само дето си давам парите. Кажете нещо друго? Давала съм и капките на бах, но не много редовно.

# 112
  • Мнения: 1 351
И на него му се подиграваха, плакал е в училище, плакал е вкъщи.
Като се разревеше у нас е продължавало с часове, ако се опитвах да го успокоя ставаше по-лошо. Затова го оставях сам да се успокои и после говорехме. Много е трудно.
Давах Седатив, Алора от невролог, не видях особена полза.
Май всичко е до израстване. Нервните системи на децата ни са по-незрели от другите, явно иска време да наваксат в развитието си. Не знам дали има значение, че моят е роден преждевременно с близо месец.

# 113
  • Мнения: 1 592
Почвам да си мисля, че има значение. Моят син беше на кислород след раждане, защото имаше усложнения при раждането и не проплака сам, но все пак проплака с малко помощ, но не помня вече какво точно. Още на няколко месеца частния педиатър забеляза, че детето е " по-чувствително ", както се изрази, и ни изписа успокоителни хомеопатични, мисля че Седатиф ПФ беше. Тогава не му повярвах. А сега се чудя какво да давам и какво да правя.

Последна редакция: сб, 11 сеп 2021, 18:01 от Dari_77

# 114
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Моят син е роден доносен в 39г.с. чрез планово секцио, тоест не е имал и родови страдания. Но пък беше доста сбръчкан, може би му е било доста тясно.
На 5м по друг повод го водихме на невролог, който забеляза сигнали за хиперактивност.
Навсякъде, когато се снема анамнеза се започва с раждането, дали е доносено детето, как е родено, след това кога е проходило и т.н., тоест имат значение и тези неща, но според мен голям фактор е и наследствеността.
При нас работи постоянната ангажираност в колектив. Ако се налага да остане вкъщи просто подивява. Сега ще го запишем на три вида спорт, мисля, че това е неговото поприще, ще дадем шанс да опознае няколко вида и да избере сам.
В понеделник започваме училище в първи клас и съм малко със смесени чувства. Учителкоте му от дг казваха, че е доста разсеян, но като го сръчкат влиза в час. Надявам се да го израсте. Вкъщи не желае да пишем, но когато ходеше на дг имаше желание, значи мотивацията в клас е по- силна.

# 115
  • Мнения: 1 351
Моят син е роден доносен в 39г.с. чрез планово секцио, тоест не е имал и родови страдания. Но пък беше доста сбръчкан, може би му е било доста тясно.
На 5м по друг повод го водихме на невролог, който забеляза сигнали за хиперактивност.
Навсякъде, когато се снема анамнеза се започва с раждането, дали е доносено детето, как е родено, след това кога е проходило и т.н., тоест имат значение и тези неща, но според мен голям фактор е и наследствеността.
При нас работи постоянната ангажираност в колектив. Ако се налага да остане вкъщи просто подивява. Сега ще го запишем на три вида спорт, мисля, че това е неговото поприще, ще дадем шанс да опознае няколко вида и да избере сам.
В понеделник започваме училище в първи клас и съм малко със смесени чувства. Учителкоте му от дг казваха, че е доста разсеян, но като го сръчкат влиза в час. Надявам се да го израсте. Вкъщи не желае да пишем, но когато ходеше на дг имаше желание, значи мотивацията в клас е по- силна.
Аз затова писах, че не го оставях вкъщи. Права си и за наследствеността, има я в голям процент.

# 116
  • Мнения: 419
Да, не случайно питат за целия процес. Аз, например, изкарах тежко бременността, имах й висок риск за Даун, бях много изнервена. Раждах секцио, после проблеми с операцията. За кърменето не ми се говори, същински ад, цеденене, добавка адаптирано мляко, късно проходи и проговори.  За капак и алергия към млякото близо 3 години. За наследствеността - аз по принцип съм си по - експанзивна, но каквото й да е, е трябвало по - рано да взема мерки с детето. Вие поне нямате проблем с другите деца. Аз треперя като се заиграе с някое, да не го обиди, да не го нарани. А сега, в първи клас - 22 деца, и аз няма да съм там, за да го успокоя, за да го дръпна на страна, та той, в яда си, може всичко да направи. Напоследък сънува и кошмари, снощи се събути ревейки и целият трепереше. Леем му куршум заради друг стресов инцидент, но не помага. Вече си мисля да не е урочасан. , ей такива щуротии ми идват в главата.

# 117
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Ние все още имаме проблем с нощното напикаване, което според педиатърката е унаследено от бащата и за сега няма нужда да правим нищо, а да чакаме да го израсте. Спи дълбоко, но и се върти постоянно, скърца със зъби. Поне не се буди и не сънува кошмари.

# 118
  • Мнения: 1 351
И моят се е събуждал ревейки и пищейки като малък.

# 119
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Вики, какви симптоми на хиперактивност се наблюдават толкова рано?

Препоръчвам видеата на Russel Barkley има ги в тубата.

Тук обяснява защо децата след училище са изцедени и какво да се прави, за да се възстановят:

https://youtu.be/_tpB-B8BXk0

Последна редакция: ср, 15 сеп 2021, 14:13 от asyalein

Общи условия

Активация на акаунт