Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Не успокоителни.
Лекарства за ХАДВ: Концерта (Метилфенидат), Гуанфацин, Стратера.
Допълнително могат да дадат антипсихотик за нервните кризи

Много бих се замислила дали да давам подобни , ако детето ми няма други коморбидни състоения/заболявания ( обсесии, тревожностни, биполярно разстройства, РАС, интелектуални затруднения и т. Н.) към Синдрома на ДВХА.
Всички тези не могат да бъдат препоръчвани лесна ръка. Част то тях предизвикват апатия, сънливост, напълняване, неадекватност , дори има забрана за шофиране при прием , което е имено седация като начин на справяне с проблема. Проблеми със сърце, пулс, синкопи присъстват почти при всички. "Концерта" при тест може да имитира наличие на наркотик, да не кажа че приемът и е ограничен до мисля че година или две, не помня, като се очаква до тогава терапевтичната работа да е довела до  толкова голям напредък, че да няма нужда от лекарството .За депресията и суицидните мисли които могат да бъдат съпътстващ елемент на приема не искам да коментирам. При  някое от лекарствата има и "привикване" т. е престават да действат, дозата трябва да се увеличи.

Като най-малко - Цитирам от листовката
"Какво представлява ....и за какво се използва За какво се използва
....
използва се само след неуспешни опити за нелекарствено лечение, като психологическа и поведенческа терапия
"

STRMFG

Моят син го спрях от занималня заради същите съображения.
2 клас е.
Измаряше се, дразнеше се и лесно избухваше - обиждаше определени деца и дори ги заплашваше със саморазправа.
Един ден не издържах и му казах, че не мога повече така.
Мисля, че доста му повлия тогава разговора ни.
Но и знам, че пак ще има такива моменти.

Успокоиха се нещата по този начин.
Изключително много говорене по темата.
Обясняване на последствията.

Моето дете само си ми казва, че много го ядосват и изнервят и се опитва да се овладее... естествено не успешно често.
Пробваме техники да брои до 10, а когато сме заедно да ме прегърне и се успокоява.
Давам Есприко, CBD мечета преди училище и сироп Алора.

От скоро сме при нов психолог, който също има дете със синдрома и наблягаме на работата над емоциите.

При нас работата с психолог направи голямата разлика.

Това е основата на подхода. Счита се , че начинът за справяне с проблема е холистичен. Лошото в бг е че диагностика на децата в риск не се прави още от ДГ. Възможно е детето тогава да е палаво, но е възможно и да не е просто палаво. Ако се започне по-отрано да се работи  по овладяване на емоциите в цялостност и  гнева в частност , по планиране на дейности, по спазване на ред в игрите, да се натоварват разумно физически децата зада се обира излишната енергия, да се контролират храни които водят до превъзбуждане, детето да почне да осъзнава собствените си проблеми силни и слаби страни - към първи клас нещата няма да ескалират.

С детски психотерапевт работи детето, не с психолог. Извинявам се. Не е имало проблем с агресията, но с емоциите.  Виждам голяма разлика. Трета година, по няколко пъти в седмиците работят. Всяка седмица се забелязва промяна.

Ако това е в България, може ли имената на психотерапевта да ми изпратите, моля.
Какво четете, за да се информирате повече за Синдром на дефицит на вниманието?
Аз на база на наблюдение на детето така или иначе съм стигнала до извода какво работи при него и какво му влияе зле, но ми се ще да се информирам повече.

За мен най-хубава книга на БГ пазара по темата е "Разпилян ум" на Габор Мате. Препрочитам си я редовно.
Имам и други книги по темата, но са семпли и базови.
Чета в интернет конкретни неща, които ме интересуват в различни сайтове.


Аз лично почти всеки ден чета тази група във фейсбук, но е на английски.
https://www.facebook.com/groups/2248314252100341

Това е БГ варианта, но не е много активна.
https://www.facebook.com/groups/1138926182802601

Здравейте! Сина ми е на 13 и от началото на годината е с диагноза ХАДВ. Проблемите в училище са страшни - мина на индивидуална форма на обучение и въпреки това в много от случаите не влиза в часовете / тръгва за училище, а се мотае по улиците /. В къщи е безкрайно изнервен и агресивен към мен - обижда, посяга, крещи и псува, ако нещо не се е случило както той желае. Ходи на психолог и в училище, а и отделно платено от 2 години, ефект няма. Нещата се влошават. Разрових се да чета за Неврофитбег, някой от вас да има опит и да е пробвал? Има ли ефект?

Нямам опит с Нерофитбег.
Давате ли му лекарства и добавки? Ходи ли на спорт.

За сега е само на добавки - омега, витамини и магнезии. Ходеше на футбол, отказа се. В послествие го записах на индивидуални тренировки по бокс - отказа се. Напълня и стана доста тромав. Преди беше много общително дете и постоянно търсеше приятели, сега се е затворил и избягва дори да се размине с някое дете или съученик.

Най-вероятно и хормоните вече оказват въздействие. Моето момче миналата година в 6 клас имаше няколко такива месеца, но слава Богу сравнително бързо отмина. Давам Есприко, Мелатонин  и Невронат. Ограничила съм телефон и телевизия по 1 час през седмицата и 2 часа уикенда.

Ние сме пробвали Неврофийдбег, но изсипахме доста пари и накрая да кажат, "Да, има ефект, вижте тука алфа, бета и не знам какви вълни на мозъка са вече доста по-добре, но трябва още 1 курс (около 5000лв) за да е напълно готов и да не е хиперактивен". Ее, отначало мислехме, че има резултат, но по-скоро на нас така ни се искаше. Реален ефект няма. Резултатите, които са в момента, са  само и единствено с говорене, с много работа, работа, работа, учене, съвместно с него (като и това се опитваме сега да променим, да е по-самостоятелен), психолог, ресурсен, музикален инструмент и спорт. Не му оставя време дори да гледа ТВ или телефон.
Разбира се, всички деца са различни, при нас агресивно поведение от него не е имало никога към никого, по-скоро сина ни са го обиждали и и удряли, но предприехме сериозни мерки и там, съответно започна да се защитава и нещата са донякъде успокоени на този етап. Чакаме да видим накъде ще избият хормоните...

Ако детето Ви има екранна зависимост, то това е нещо, за което се оферира, че може да бъде преодоляно чрез  неврофийбек. Чела съм че помага и при ХАДВ и при специфични нарушения в ученето- поне така се тиражира от поддръжниците ана метода. В основата на неврофийбек стои биофийбек или възможността на човешкия организъм да се саморегулира и дори самолекува на принципа на обратната връзка, която той получава сам от себе си и работата си. Неврофойбек е свързан с работата на  мозъка или по-скоро нейните отклонения. При него се оказва се въздействие върху мозъка и той се самообучава по време на работа, попадайки в различни ситуации. Тиражира се че  се случва дори със самобучаващи игри. Нямам познати с ХАДВ които да за го прилагали. По-скоро от спектъра.

Напълно съм съгласна с мнението на bonoblini  че основен подход при деца с ХАДВ в"чист вид"  е именно разговорите с детето и разбирането и самоосъзнаването му че то самО трябва упражнява контрол върху себе си, физическа активност, внимание, емоции.  Това е заложено с почти всички публикации, свързани с това състояние. Дори медикаментозния подход се приема като временен, когато нещата ескалират, но както казах временен -  като паралелно с него се прилага холистичен подход за който сме говорили много пъти тук.

Разбира се тук ясно трябва да разграничим за какво дете с ХАДВ става въпрос. Ако говорим за дете с развитийни проблеми, интелектуални затруднения, нисък аутистичен спектър - няма как  подход свързан с "самоосъзнаване на проблемите, разбиране, работа водеща до  развитие и справяне " да постигне успех. Затова, в подобна ситуация медикаментозния подход е неизбежен. Но ако говорим за дете норма (децата с ХАДВ по принцип са изключително будни,  дори са с интелект и над нормата) медикамент в дългосрочен план е по-скоро неприемлива присъда. Тук не говорим също за съпътстващи състоения като биполярно разстройство , тревожностни състояние, обесии и компулсии. При ХАДВ  говорим за импулсивност, която подлежи на контрол стига индивида да осъзнава проблемите си и да се стреми да намери решение за преодоляването им - емоциоанлен контрол, физическа активност, подбрана професия и т.н.

Ако трябва да избера за детето си неврофийбек или медикамент бих предпочела първото. Така че напълно разбирам защо bonbolini са го предприели. Медикамент бих допуснала ако нещата съвсем ескалират и то бих го предприела временно. Да подчертая че добавките не са медикамент.

И в крайна сметка медикамента се изписва от лекар. Не сме ние тези, които решават дали да се даде медикамент или не. Аз също подкрепям алтернативните методи. Но има периоди в които положението става неконтролируемо и това ни отвежда до лекар.
До сега никога не са ни предлагали стимуланти. Дори лекарите го прилагат като последна алтернатива.
Има много случаи в които детето става много успешно и дръпва напред от медикамента. Все едно докоснато с магическа пръчка. Ежедневието от тегаво се превръща в нормално. Мъките спират. Наистина понякога това е най-доброто решение. И аз познавам много такива случаи