Моето дете прави също такива грешки (аз също 🙈). При писмени работи, където трябва да пише текст съм му казала като е готов да чете текста отзад напред. Така “вижда” само думата и може да намери правописна грешка, защото изречението не е толкова смислено.
Той каза, че функционира.
По математика: за текстови задачи съм му показала да прави таблица и вътре да нанася дадената информация, така с един поглед може да види даденото и не се оплита нон стоп в текста.
За тези деца концентрирането коства много усилия и енергия и затова е важно постоянно да им се показва, че печелят повече, ако го правят. Тук не бих ползвала оценките като мотивация, а по-скоро как другите деца ще променят възприятиято си спрямо нея.
Всеки път като успее да се концентрира ясно и конкретно го казваш и всеки път й припомняш тези моменти.
Също се опитай да я научиш да мисли действията си през “ако....,то...”: “ако си проверя задачите за грешки при теста по математика, то ще мога да ги поправя.”
Същият метод да прилага и така да се опита да влезе в ситуацията на другите деца. Тук обаче трябва да си много внимателна, за да не стане, че да се напасва толкова, че да загуби себе си.
Т.е трябва да интериоризира саморефлексия, но трябва да й помогнеш.
Знам, че не говориш немски, но този психолог има много приложни съвети, има и видеа, но и в текстовете има съвети, незнам Гугъл колко добре превежда на български: https://www.mit-kindern-lernen.ch/meine-schueler/ads-adhs
Вчера психологът каза, че през пубертета, заради преструктурирането на мозъка, допаминът пада още повече и за децата е още по-трудно да променят нещо.
Работата заедно с училището е много важна. Незнам доколко би могла да говориш с учителката. Много жалко, че само оценките се гледат. И тук е така, аз се опитвам да релативирам, защото по-ниска оценка означава в един момент и критика, че не си достатъчно добър.