Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

  • 81 634
  • 777
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 3 445
Здравейте! Може ли някой да ми разясни стъпките за диагностика на дете с дефицит на внимание. В градината детето на сестра ми започна да бъде привиквано в ресурсен кабинет. Попитаха я дали е съграсна и толкова. Диагноза няма, но по всички описания на госпожите, се касае за дефицит на внимание. На 3 години е. Сега какво? Без официални документи и диагноза колко време ще посещава кабинета и кога официално ще се разбере защо ходи там? Казват,че има напредък и толкова. Сякаш не искат да и кажат в очите точния проблем. “ Не се притестявай, много деца викаме при психоложката и ресурсната”- така казват госпожите 😒 Ние какво да чакаме? Съмняват се само и затова нищо не е официално, или защото е по- палав го водят там?

# 181
  • София
  • Мнения: 62 595
Не могат да го привикват без ваше съгласие. Имате право да поискате пълна информация защо и какво се случва с детето, на какви основания го викат в кабинета. Щом го викат, значи са направили някакъв скрининг и могат да посочет какви точно дефицити наблюдават и кое не съответства на очакваното за възрастта. Без вашия подпис не става. Ако е за някакъв проект на градината пак трябва да се разпишете. Винаги може да се откаже от това детето да посещава ресурсния и психолога. Посещенията не са задължителни, а доброволни. Нямат право да я карат насила, ако тя не иска. Госпожите могат да приказват каквото си искат. Официална диагноза може да даде само лекар и то най вече детски психиатър. Психологът диагнози не слага, защото няма право. В градината могат да изготвят оценка (педагогическа, защото е в детско заведение), но не и да слагат диагноза. Всъщност те са длъжни да изготвят оценка на всяко дете, с което работят. На хвърчащо листче ли си оправдават часовете?

Последна редакция: пн, 27 дек 2021, 20:37 от Andariel

# 182
  • Мнения: 3 445
Не могат да го привикват без ваше съгласие. Имате право да поискате пълна информация защо и какво се случва с детето, на какви основания го викат в кабинета. без вашия подпис не става. Ако е за някакъв проект на градината пак трябва да се разпишете. Госпожите могат да приказват каквото си искат. Официална диагноза може да даде само лекар и то най вече детски психиатър. Психологът диагнози не слага, защото няма право. В градината могат да изготвят оценка (педагогическа, защото е в детско заведение), но не и да слагат диагноза.
Да, те питаха майка му и тя се съгласи. Знаем, че ресурсен и психолог не дават диагноза, но въпроса е те ли ще ни препратят/ приканят  към специалист или ние от сега трябва да започнем? Сестра ми се надява, че ще кажат, че е ок и всичко ще е наред, ама аз много се съмнявам, това е синдром не настинка, че да мине.  
Интересува ме, от градината ли ще и кажат трябва ли , и къде да води детето? Ще дадат оценка на хартия и ще ни дадат избор дари да се освидетелства или не? Ние сега да чакаме или това, че посещава ресурсен кабинет е достатъчно тревожно?
Имам деца и те като бяха на 3 нямаха нищо общо със сестриното дете. Още не говори( говори като бебе- изречения от 2 думи; жестикулира най- вече), буен е, няма пъзели, конструктори, книги не иска да му се четат, руши и чупи всичко, не отговаря на команди, дори не се обръща като му говориш ( само ако реши- тогава).

# 183
  • София
  • Мнения: 62 595
Никъде няма да ви препратят. Не очаквайте повече от това да го викат и да работят с него. Какво и как работят имате пълно право да питате, също и да ви обяснят.

Така, както го описваш има защо да го викат. Да продължава да ходи, ако родителите са съгласни. Трябва време, не става за един месец това, което е пропуснато. Време е родителите да си отворят очите и да видят това, което описваш, а то звучи достоверно.

# 184
  • Мнения: 3 445
Никъде няма да ви препратят. Не очаквайте повече от това да го викат и да работят с него. Какво и как работят имате пълно право да питате, също и да ви обяснят.

Така, както го описваш има защо да го викат. Да продължава да ходи, ако родителите са съгласни. Трябва време, не става за един месец това, което е пропуснато. Време е родителите да си отворят очите и да видят това, което описваш, а то звучи достоверно.
Посъветвайте какво можем да предприемем? Сестра ми и от “ нищо му няма” ,” и други деца са такива”, изпада  до пълно отчаяние и вайкане, когато не може да се справи с него. Не може да мисли рационално и искам да помогна, но и аз съм обезориентирана какво можем да направим за доброто на детето. Сега добре, ама после ще започне училище и ще стане страшно. Той сега не можеш да го накараш една картинка да оцвети- мачка листа и започва да го тика в лицето и Sad онзи ден ударил едната госпожа и започнал да си бие сам шамари 😞 За някъде 5 месеца тотално деградира поведението му.

# 185
  • София
  • Мнения: 62 595
Съвсем конкретно няма как да кажа, защото нито познавам детето, нито сестра ти. Затова общи насоки мога да кажа.
Първо, използвайте дните, докато градините са във ваканция по празниците детето и майка му хем да си починат, хем да правят неща, които са по-лесни за детето.
Второ, трябва много търпение, защото често нещата са като тангото - стъпка напред и две назад - напредъкът е цикличен.
Трето, партнирайте си с учителките, ресурсния и психолога - питайте какво трябва да правите вкъщи, върху какво са работили, има ли неща, които да повторите.
Четвърто, за поведението първо майка му да опита да се успокои и да се мобилизира, че я чака работа. Нейното спокойствие е послание към детето и то да е по-спокойно. За градината говорете с учителките дали има там някакъв проблем с децата - да му се подиграват, да го изолират, да не умее да се заиграе с тях. Учителките обикновено са много наясно какво се случва в групата, имат опит, но дали ще са откровени не зная. Във всички случаи подходете с добро към персонала, за да разберат, че действително имате желание и сте готови да съдействате.
Пето, според мен вместо ресурсен повече имате нужда от логопед в градината, така че детето да работи с психолог и логопед. Ресурсният също е ок, ако няма логопед, но логопедът ще работи по говор и цялостното развитие на езика целенасочено. Ресурсните не са логопеди, тяхната функция е друга.
Шесто, за обследване - вие решавате семейно дали искате епикриза с диагноза.

# 186
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Искам да се допитам за съвет. Моят син е на 6г, в първи клас. Справя се добре, усвоява материала, вече и чете. Но много бърза. Прави грешки от невнимание, няма търпение да оцветява ( имат доста такива задачи). Постоянно му говорим да не бърза, да внимава, никой не го гони, преди да напише нещо да се консултира с нас, на страничен лист да се упражни, преди да нарисува/ напише нещо и т.н.  Но пак същото. Как можем да се справим с това? Другото е, че се отказва, ако нещо му изглежда трудно, или види зор. Учителката е написала като препоръка да вземем малка книжка и през ваканцията да четем заедно, но той като я видя и се отказа. А тексът е с по 2-3 реда на страница. Утре мисля да го заведа в библиотеката и заедно да изберем нещо. Но общо взето голям зор виждаме с това.
А на училище ходи с желание и е друго дете, но остане ли си повече вкъщи- губи мотивация.

# 187
  • Мнения: 3 445
Благодаря много, толкова изчерпателно 🤗
Какво е преимуществото да бъде с епикриза и диагноза?

# 188
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Преимуществото е, че ще му се обръща повече внимание и няма да се изискват от него стандартните неща. Ще работят повече с детето.
Поне тук е така.

# 189
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Вики, ползваш ли немски?
Мога да ти дам линк към един швейцарски психолог, който има доста практични съвети за ADHD деца...
Иначе и един американец имам, но трябва да потърся как се казва - забравих... той е по-обстоен.

Руса, да допълня Андариел, нека сестра ти потърси за себе си психолог.
Едно да има с кого да споделя, второ психологът може да я насочи къде греши и как да общува с детето по-добре.

За детето, оставете ресурсния и психолога да го поопознаят и попитайте за мнение за насока как да продължите. Но не разчитайте само на тях, активно търсете възможности.

Един съвет към теб: мислене тип “като почне училище ще стане страшно” е доста вредно. Детето е сега на 3г, ако се работи с него до училище ще може доста неща да се постигнат. Колкото е по-малко детето, толкова по-успешни са терапиите.

Какво се е случило, че от 5 месеца има тотална деградация в поведението му? Преди как е бил? Или беше буен и се влоши просто? Има ли случка или промяна, която да провокира тази промяна?

Последна редакция: вт, 28 дек 2021, 15:02 от asyalein

# 190
  • Мнения: 3 445
asyein ,нищо конкретно. Сякаш физически имаше скок в растежа, чисто физически, но не и психически.
Днес разговарях със сестра си, показах и коментарите тук. Уж се замисли, а после отсече, че  на градината е достатъчно, “ няма смисъл да товари допълнително детето, и без това сега му е трудно при психоложката, нека след градина има време за игри. Ще го надрастне и даже ще надмине връстниците си”.
Аз съм до тук, не съм му майка, не решавам. Едно е и всичко му се позволява… Вчера покрай разговора ни ме помоли да го държа, за да му изреже ноктите . 2 месеца не са рязани, защото НЕ ДАВАЛ. Няма да описвам реакцията си. Неговата е ясно- борихме се. За финал 1 отрязан нокът и реплика “ да не мъчим детето”.
Права сте като казвате, че първо родителите трябва да са готови. Ни тя, ни мъжа и асимилират какво се случва 😞
Не го занимават вкъщи изобщо. Иначе при мен , като го оставят в нас, не гъква. Но не му давам да шавне.  Мисълта ми е, че му дават голяма свобода и това със сигурност пречи.
Благодаря отново за съветите. Ако узреят и се стегнат, вече имам насоки от Вас !

# 191
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Руса, това, че при теб не гъква, не означава, че ти се справяш, а сестра ти - не.
Децата се държат по различен начин при чужди хора. Ти не си майката, макар и леля, ти си външен човек.

Това за ноктите за мен не е никакъв аргумент.
Аз съм high sensitive и като дете не давах да ми режат ноктите, защото ме болеше и после имах променени усещания в пръстите. Трима човека ме държаха, аз ревях, все едно ме колят.
Моето дете също не дава да му ги режа и не го тормозя.
Сам си ги подкъсява. Последно беше на 2,5г когато съм рязала нокти - той спеше!
Не дава и не го тормозя, такива неща могат да оставят травми, ако детето е по-чувствително.

Възпитанието, границите са важни, но едно дете не трябва да се пресова в някакви рамки и очаквания. Балансът между индивидуалността и социалната адаптация е при някои деца доста трудна задача. Но и двете са важни, за да се възпита самоуверен и здрав индивид.
Затова е важно с родителите да се работи, а не само да се гледа какво не може детето.

Според мен не трябва толкова директно да се бъркаш на сестра ти. Сигнализирай й, че ако се нуждае от помощ, ти си насреща. Но недей се натрапва със съвети или нашите постове тук.
Тя трябва сама да узрее за промяна.
И да, трудно е да гледаш от страни, но с натиск не става.

# 192
  • София
  • Мнения: 62 595
Щом като не искат да мъчат детето и смятат, че ще го израсте, нищо не можеш да направиш. Родителите имат право да решават да действат или да бездействат, да си измислят обяснения, пожелания. Остава да се надяваш в градината хората да работят съвестно.

Ася, директно или недиректно да се бърка или да не се бърка жената е все тая - родителите са в отрицание. Тях не можеш да ги мръднеш по никакъв начин от това отрицание, докато фактите не им се стоварят на главите с нещо драстично, примерно проблеми в градината или видят на тържеството в градината какво се случва.

# 193
  • Мнения: 3 445
Много сте прави, момичета. О, не не искам да се налагам, защото срам- не срам като се скъси дистанцията между нас ( решихме заедно), много ме ангажира с детето, а на мен ми тежи, признавам си, защото е труден.
Примерът с ноктите беше за нейното, като мантра “ не иска детето” - не иска да се къпе, не иска да мие зъби, не иска да редим пъзели, не иска да мине от този улица( ще минем по неговия път, вървейки почти километър отгоре, докато се приберем), не иска да пие от чаша ( тя не се и предлага, пие от биберон) и още мноого примери. Той решава всичко, не му се опонира, настоява. Понякога си мисля, че тя го насърчава да бъде какъвто е и даже задълбочава състоянието му. Бащата е безгласна буква, международен шофьор, не е постоянно край него, всичко е на плещите на майка му.

# 194
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 661
Така като чета проблрмите при детето идват от родителите. Определено първо там трябва да се работи. Но те като не виждат проблем, за съжаление няма какво да се направи.

Общи условия

Активация на акаунт