Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Хора, вече започвам да се отчайвам. Имаме страхотен проблем с мотивацията за учене. Трети клас е. Ами не му се учи и това, сядам и уча наравно с него уроците, при това на чужд език. За самостоятелно учене и писане на домашни въобще не може да става дума- оставя ли го сам, праеи всичко друго, но не и да се съсредоточи и да учи.
Вече лекичко започва да ми писва не за друго, а защото губи времето на цялото семейство. Ако седне да учи заедно с мен и показва някакво старание и задълбочаване, някактв интерес- не би имало проблем, обаче, при всяко подканване, че е време за домашни се започва- ей сега, чакай това, чакай онова и сме си загубили целият ден. Вместо да си върша моите неща или да изведа навън сестра му, ние си губим времето в увещания и учене.
Има затруднения по математика, прави тъпи грешки от невнимание, абе дава вид, че сякаш изобщо не му пука. Наказания и забрани изобщо не работят, говоря, говоря, и сякаш на стената говоря.
Ходи веднъж седмично на групова терапия по повод дефицита на внимание- психомоторика и логопед. Обаче не виждам кой знае какъв напредък.
Спортува групов спорт и по принцип голям потенциал там, но отново виждам липсата му на амбиция и като цяло сякаш се носи по течението. Все му е тая за всичко, а аз просто си късам нервите като виждам всичко това. Наложила съм забрана на видеоигри, защото проявяваше симптоми на пристрастеност. Вечер гледа по малко ютуб на телевизора, за да следя какво точно се гледа. Вечер лягамъ към 21.30, но той като цяло малък има неспокоен сън като много се върти.
Дайте някакви съвети как да се справим с тази апатия. Неговите приятели страдат от тревожност по повод изпитвания и контролми, как ще се представят и т.н., че се налага майките им да ги успокояват. А ние сме в другата крайност. Какво не е наред?

Забелязала съм, че когато моето дете губи мотивация за учене, значи му е трудно. И понеже не иска да си признае, не знае как да потърси помощ, започва да не иска да учи. Разбира ли, схваща ли материала, учи с желание и бързо.

Вероятно е така, но аз съм там, за да му помогна. Де навремето и на мен някой така да ми помагаше. Обяснявам, че таблицата, а и много други неща се учат чрез практика, обяснявам логиката каква е, обаче той си блее.
По разказвателните предмети за мен също е трудно, защото уча съответната терминология на чужд език. И все пак ми се струва написано на достъпен език, по 1- 2 странички урок, макар че ми се струват малки за изучаване на Големия взрив, ерите, динозаврите и т.н.

Но то и аз предлагам помощ. Трудността сякаш завладява съзнанието и дотам. Всякаква мисъл спира. Нивото на стрес е скочило много.

Има ли решение?

При такива случаи предлагам нещо различно, което знам, че знае, отклонявам вниманието. Значи 1-4 клас беше много трудно. Едва в 5 се нормализираха нещата. Тя самата започна да следва такъв подход. Въпреки че, сега в 7 клас, предстоящо нво и пубертета пак е трудно.

Все едно описвате моето дете, също трети клас. Сега бяхме във ваканция 5 дни- имаше домашно само 2 странични по английски, исках да ги отметнем- отлагаше всеки ден, написа ги последния ден вечерта. Проявява жив интерес само за проекти- да залепи и направи нещо творческо. Също стоя до него, иначе отида ли до другата стая, се е зачоплил в нещо. Някои дни се изнервям безумно, други просто спира да ми пука- реално има базови знания, чете и пише, запомня всичко по история в училище, да, по английски и математика не е отличник, но не е и супер зле. И да претупа домашните не ме притеснява особено. Вероятно в седми клас ще полудея, дано е права другата майка, че след пети има напредък…
Не ви помогнах особено, накратко исках да кажа- да приемем детето, каквото е, без да поставяме таква важност на училищните занимания. Приела съм, че отличник няма да е, остава ми надежда за сестра му ) Свалих амбициите и живеем една идея по-спокойно, макар и далеч от идеалното…
Решението за намалено екранно време е много добро. Моят има нужда да стои навън, да рови с пръчки, по-малко структурирани занимания.

Ох, все едно за моето дете говорите.
Има дни в които е по - съсредоточен , но като се умори или му е трудно спира да мисли.
В 5-ти клас с многото разказвателни е голяма мъка. По история му е много трудно. По другите горе - долу.
По математика е добре.
Все на главата му вися. В почивните дни не му оставям избор дали иска или не иска нещо да свърши.
Казвам, че трябва и толкова. Мрънка , ама.....
Понякога много се ядосвам, друг път запазвам спокойсвие.
Като си помисля за 7- ми клас ми настръхва косата.

Отдъхвам си, че не съм единствена. Но като говоря с приятелки, май повечето деца, в голяма степен момчетата, са така. Не само тези, които имат проблем с концентрацията. Някак поколението е различно.
Какво става след този 7ми клас, та всички се плашите?
Питам, понеже сме в чужбина и съм назад с новостите в родното образование. .

След 7-ми клас има матури, с резултатите от които се кандства за гимназиите.

Не само нашите деца са така. Като говоря с познати и приятелки се успокоявам малко. Факт е обаче, че на моето дете му трябва повече време да научи урок и да напише домашна. Някои дни направо на мен ми се повдига, а какво остава за него.
Аз също съм ограничила екраните. То не остава време. Училище, домашни, тренировки и то деня минал.

В чужбина е доста СОФТ образователната система. Има 2 учебника, няма домашни, обучението е под формата на собствен рисърч и изготвяне на проекти, което е интересно за децата. Никой не ги хока да покриват норматив и да гонят матури.
Чужбинската система е чудесна за деца с ХАДВ. Би ми се искало детето ми да посещава такова училище до 12 клас.

Задачите, които се учат в БГ в 3ти клас, в чужбина се изучават в 8 клас. Това е разликата. Аз като цяло не виждам смисъл да тормозя детето си в супер дисциплинирано училище, защото материалът и без това е излишен и 90% от него няма да му послужи никога през живота.

Да. Моето в първи клас смятат до 10, пишат буквички, в България наборите й пишат диктовки.

Aми, не е баш така това за чужбината, вероятно зависи къде.
Имат си домашни както си трябва, почти всеки ден- история, география, английски, математика, италиански, притодознание.. почти всяка седмица правят минимум по едно контролно. До гуша ми е дошло от домашни.
Но определено са доста по- толерантни. Не знам как, но само в класа на сина ми се оказа доста деца с рсзнородни проблеми от дислексия до класическа хиперактивност и обучителни затруднения. Подписваме индивидуален обучителен план и така. На учиъелите им е трудно, понеже всеки си е с проблемите, но имат в класа и помощник- възпитатели.

В кои държави сте, момичета, които пишете?

Аз живея в Германия.