Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

  • 81 548
  • 777
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 3 449
И аз съм шокирана как нищо не може да се направи освен медикаменти. Да, разбирам колко е трудно, но по скоро трябва да се намери подход и работа с детето. Дори не мога да си представя какво е преживяло в градината да е вечно наказано, вечно виновно, вечно коладено на родителя и т.н. Хората с ХАДВ могат да страдат от депресия и ниско самочувствие като възрастни точно от такова отношение.
Пожелавам ви да намерите правилните специалисти. Пращам прегръдки.

# 706
  • Мнения: 1 120
Благодаря много за разбирането. Търпяли сме в името на детето, гледахме да не влизаме в конфронтация с учители. Отвращение съм получавала много от градината, от родители, учители, персонал спрямо нас, но не съм вземала много при сърце. Гледах само как да му помогна.
Вероятно състоянието се е задълбочило. Чувствам се донякъде виновна.

# 707
  • Варна
  • Мнения: 3 693
Успокойте се първо Heart
Това представено като "тежка картина"може изобщо да не се окаже точно така при следващия преглед. Хиперактивността доколкото разбирам преобладава при вас? На спорт ходи ли детето?
Мисля,че re ge може много да помогне тук.

Последна редакция: ср, 25 сеп 2024, 22:26 от ivka_smile

# 708
  • Мнения: 1 120
Успокойте се първо Heart
Това представено като "тежка картина"може изобщо да не се окаже точно така при следващия преглед. Хиперактивността доколкото разбирам преобладава при вас? На спорт ходи ли детето?
Мисля,че re ge може много да помогне тук.
Досега не е ходил на спорт. Мисля да го запиша на плуване като мине обследването. Благодаря ви, за хубавите думи, окуражихте ме, но остава голямото но ... бъдещето е неясно. Понякога главата му е бистра, държи се добре. Говорим си нормално, но като се размаже на моменти просто рухвам. Не знам как ще се представи детето на обследването. Не мога да гарантирам, че ще се държи адекватно.

# 709
  • Мнения: 3 449
Не е необходимо да се държи адекватно или "нормално". Трябва да се държи както си иска. Целта на обследването не е само да се каже какво му е и да се предпишат лекарства, а да се види при какви специалисти може да ходи и какви терапии са нужни. Ще видите, че като насочите правилно енергията нещата ще се подобрят.
Не се обвинявайте, няма смисъл. Яд ме е на учителките, трябвало е да ви помагат, да ви насочат, да работите заедно. Ама е по лесно да го разкараш, защото пречел. Много съм ядосана.
Не се тревожете сега за бъдещето. Хората с ХАДВ може да са много успешни стига да намерят своята страст.
До колко време ще минете обследване? Аз бих започнала да търся ново училище, ще кажа какви са проблемите, пробвайте поне 2 часа да е на училище примерно, търсете съдействие, разпитайте за подходящ учител, паралелка, ресурсен и т.н.

# 710
  • Мнения: 1 120
Мис чичи, благодаря. Наистина това, което сте писала относно самото обследване не го знаех или поне не съм се замисляла. Така е, права сте, щом ни пращат за обследване значи има защо! Кой ще си заведе детето, ако не проявява антисоциално поведение. Относно смяната на училището. Мислихме го това със семейството ми. Само че имам роднина педагог и тя смята, че ще се повтори същия сценарий в другото училище. Демек съветва ни да си пестим енергията за друго, защото така или иначе ще бъде борба. Щом го казва значи е така. А те по принцип нали знаете, че дори да обиколим, ще се обадят в нашето училище да питат за детето. Има голяма вероятност никъде да не ни приемат в конкретното населено място. Не съм се замисляла дали не биха го взели в някое училище с по малко деца в края на града или извън града, например село. Но засега този вариант отпада. Решихме, че ще изчакаме поне да мине обследването.
Самите учители винаги се изкарват жертви и обясняват как не могат с толкова деца Еди какво си, сега тук конкретно не може да остави класа да гони детето ми. Например в детската градина казваше, че не може да има индивидуален подход към детето ми, защото са много деца и като не възприема, разбира се го оставиха в ъгъла три години с други дечица като нашето. Демек не само ние бяхме потърпевшите . В четвърта група го преместихме в друга градина, там всички мълчаха и се правеха, че няма нищо, макар че знаех за нашите проблеми. Просто нищо не казваха за детето, а ние пак обяд го вземахме. Само че там директорката беше хард и строяваше персонала да работи. Както и да е., това беше в общи линии.

Последна редакция: чт, 26 сеп 2024, 07:21 от ~NightWiSH~

# 711
  • Мнения: 100
Ако някой е от град Варна, бих се радвала да запознаем децата си. Моят син е на 8 и обича много деца.

# 712
  • Мнения: 763
Не смятам, че местенето е задължително лошо. Детето трябва да е на място, на което да се чувства спокойно. Ясно, че все ще сме в търсене.
Нашето беше прието в държавна градина, но там точно поради липса на ресурс, с него не се работеше - просто го оставяха да прави каквото иска, стига да не пречи. Сега даваме една шапка пари за частна градина, но поне се занимават.

# 713
  • София
  • Мнения: 9 543
Е няма как от един ден ходене и да тръгнат да го местят. Този проблем ще го има и другаде и трябва да се потърсят решения първо в това училище.

# 714
  • Сф
  • Мнения: 12 023
Не е точно така с училището. За съжаление има училища и персонал ,който изобщо не съдейства на различните деца. Самото дете започва да се чувства зле и става още по- лошо като поведение. Да не говорим за работа с него. На моята приятелка в първи клас директно и заяви класната ,че няма /не може да работи с детето.
Със съответното съдействие и подкрепа от директора- рибата се вмирисва откъм главата, знаете. Та, моята приятелка го премести във втори клас в по- малко училище и беше говорила преди това и обяснила и я приеха. Други две училища отказаха - нямало места уж. Вместо да тръгне с жалби , тя си намери училището и детето е ок сега. Не напредва особено с материала, има си затрудненията по обучение ,но е прието. Това важи и за децата в норма между другото. Виждаш ли ,че няма съдействие, адекватност ,помощ , разбиране - местиш. Няма как да гледаш , че детето се мъчи, правиш всякакви усилия , а те разиграват. Дано при Nightwish се изяснят нещата скоро и потръгне без местене, но да не робува на мнения странични особено ." Щом роднината педагог казала, било така". Та тя досега не е ли забелязала ,че детето е различно, да почнете от по- рано да работите? Наистина понякога е трудно,но не сте единствените, в първи клас често лъсват нещата. Въпроса е, че всеки е знаел че има нещо за наваксване и някакви липси ,но едва ли е предвиждал колко точно ще е пропастта спрямо  останалите деца в класа. Почвайте отнякъде.
Успех с обследването!
Ако не сте доволни, мисля ви препоръчаха и Свети Никола , София за обследване. Вършете нещата паралелно и работете за дефицитите и ще ви се получи!

# 715
  • Мнения: 1 120
Да, Pure love, много близка роднина в семейството, не желая тук да конкретизирам каква е роднинската ни връзка. Тя знае за проблемите ни от самото начало, според нея детето се нуждаело от сън, разходка и тишина. Понеже нейното дете също не беше блестящо, но поне стоеше в клас. Имаха известни затруднения, то си има характер, но все пак е в норма. Тя ми сподели, че е очаквала да имаме проблеми, но не си е представяла, че ще се стигне до тук.  Не съм се водила по мненията на тази жена, а съм правила каквото мога по силите си, за да помогна на детето и съм го посещавали сме частно на логопед и психолог с паузи, имало е месеци и по веднъж сме посещавали заради болести. Не знам дали това е причинатa, но също знам че нормалните деца не ходят никъде другаде освен на танци или някакъв спорт. Той си беше болнав, детската градина все бяхме по доктори, все температури, сополи, кашлици, ковид, варицела изкара тежко. Понякога се чудя как оцеля. Имуностимулатори сме давали но стоп ваде различни хомеопатия и тн. Когато търсим причини сто. Аз въртя в главата си, къде сме пропуснали нещо.
И накрая да се върна към училището. Аз усещам, че няма да се получат нещата в това училище, но сега имаме други задачи, които са по- важни. Благодаря ви за подкрепата много сте мили, всички. Поне сега знам че не съм сама, защото си мислех,че само моето дете е такова.

# 716
  • Мнения: 4 991
Както и да е, записахме детето в първи клас, извикаха ме първия ден и ме пуснаха в клас. Детето си тичаше между чиновете и се хвърляше по пода. И в градината го е правил също. Като видях детето казах на учителката и детския психолог на училището, че в градината не са  ме пуснали веднъж да видя как се държи. Казах им че ще заведа детето на лекар да му изпишат успокоителни. Реакцията беше странна, недейте с лекарства, трябва му много работа на детето с поведението и ще се оправи.
Много се тревожа да не стигнем до институция.
 макар че доктора беше напълно ясен, че с това дете в момента нищо не може да се прави.
Според мен нещо грешите. От училище са постъпили много коректно с вас. При поведението на детето е редно да ви извикат, вие сте си предложили успокоителни. Тяхната реакция не е странна, а адекватна. За такова поведение си трябва много работа с детето, за да се коригира това поведение.
А защо коментирате стигане до институция? Какво ви кара да мислите за нея, понеже я споменавате. Досега педиатър на детето насочвал ли ви е някъде, та чак сега в първи клас?
И психиатърът, как така казва, че нищо не може да се прави с това дете? Заведете детето на детски психиатър. Запишете час в Св.Никола.

# 717
  • Мнения: 279
Според мен спорта и съня са много важни. Тези деца имат много енергия и спорта би могъл да я канонизира и намали избухливостта.Моето дете без сън на обяд е топка от нерви, безпокойство и напрежение.Може да не спи, но я принуждавам, защото съвсем не се държи добре когато се преумори. Не знам как ще е в училище другата година с учене до обяд и занималня след обяд. Ако трябва ще и търсим детегледачка да я взема на обяд. Даже съм измислила къде ще я преместя, ако в първото училище не се получи.
Забелязала съм, че когато прекели с глутена-земели, кроасанчета, франзели) и става кошмарна с поведението.

# 718
  • Мнения: 1 120
Както и да е, записахме детето в първи клас, извикаха ме първия ден и ме пуснаха в клас. Детето си тичаше между чиновете и се хвърляше по пода. И в градината го е правил също. Като видях детето казах на учителката и детския психолог на училището, че в градината не са  ме пуснали веднъж да видя как се държи. Казах им че ще заведа детето на лекар да му изпишат успокоителни. Реакцията беше странна, недейте с лекарства, трябва му много работа на детето с поведението и ще се оправи.
Много се тревожа да не стигнем до институция.
 макар че доктора беше напълно ясен, че с това дете в момента нищо не може да се прави.
Според мен нещо грешите. От училище са постъпили много коректно с вас. При поведението на детето е редно да ви извикат, вие сте си предложили успокоителни. Тяхната реакция не е странна, а адекватна. За такова поведение си трябва много работа с детето, за да се коригира това поведение.
А защо коментирате стигане до институция? Какво ви кара да мислите за нея, понеже я споменавате. Досега педиатър на детето насочвал ли ви е някъде, та чак сега в първи клас?
И психиатърът, как така казва, че нищо не може да се прави с това дете? Заведете детето на детски психиатър. Запишете час в Св.Никола.
Педиатърът не ни е насочвал. Просто като го видях как се държи ми стана много зле. Години работа с детето без очаквания резултат да стои като другите деца в клас. Психиатърът каза категорично, че няма да го израсте и без лекарства няма да се успокои. Писала съм по- горе, че другия месец сме на обследване. За първи път отиваме на психиатър, а детски такъв в нашия град няма.

# 719
  • Мнения: 4 991
А къде ще правите обследването? В моя град също няма детски психиатър, областен град сме, но водихме детето в София като най-близо. В Пловдив, Варна сигурно и на други места има.

Общи условия

Активация на акаунт