Как се справяте с непоисканите съвети?

  • 5 500
  • 73
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 133
Скоро една 'млада' баба ми се хвали с безумните (според мен) съвети, с които заливала снаха си за бебето и. Очевидно от коментара и беше, че е наясно, че наставлява момичето за практики в отглеждането на бебе отдвана отхвърлени като неправилни.

И тъкмо като се чудех как я търпи тази снаха, че и я слуша (според бабата), и ми каза, че се преместили ... в Стара Загора Grin Та опции всякакви за справяне с непоискани съвети.

# 46
  • Мнения: 413
Доста такива срещам из форума. Има потребители с крайно нетърпение към чуждото мнение. Започва се едно заяждане и ръфане, спам и всичко в комплекта. Ама нали не сме наживо, куражът доста нараства ако си се скрил зад клавиатурата и тролваш.

# 47
  • Бургас
  • Мнения: 6 321
Ами хора, помислете, че хората може да искат просто да помогнат и да споделят опита си.Все пак са минали по този път.Вярно, че модите се менят и когато една майка е достатъчно добре информирана не и трябват кой знае какви съвети.Аз например обичам да изслушвам хората, дали ще го направя зависи, но гледам да не отхвърлям яростно, вече ако е нахално - да, но добронамерени изслушвам, ако противоречи с моите разбирания казвам.Не винаги всичко знаем и можем, не е лошо да чуваме от време на време и чуждо мнение.Забелязвам как се налага един такъв модел на нетолерантност, което не е добре.

# 48
  • Мнения: 6 166
Аз подкрепям нетолерантност към нахалството.

Има толкова много самозабравили се и бъркащи се в чужди работи, че тяхното не е съвет, а нещо друго.

Последна редакция: ср, 30 юни 2021, 21:56 от Елфичка

# 49
  • Мнения: 1 459
Едно е някой примерно да ти сподели трик за справяне с петна или бабина рецепта за кашлица, а съвсем друго да ти се дават наставления как да си вършиш работата, а въпросното лице дори не ти е началник. В моя случай с колежката, която ме съветваше как да омайвам и ме сватосваше с тоя и оня, възприех поведението й като намеса в личното ми пространство. Няма как да толерирам нещо подобно. Като я срязах, почна да се възмущава, че просто била майчински загрижена за мен. Това още повече ме вбеси. 1.имам си майка 2. Даже собствената ми майка не си позволява да ме сватосва и да ми се бърка дали имам приятел или не.

# 50
  • Мнения: 413
Днес за това се скарах на тръгване от работа с майката, човече.
- Да дойда да помогна да почистиш.
- Не - викам - ще се оправя.
- Ама ей там тая стая, само да я мина с прахосмукачката.
- Не. Добре съм.
- За половин час ще ида.
- Не искам, майко.
- Ама само да помогна!

Четири пъти й казах, че не й искам помощта, докато накрая ме изкара извън нерви.
Във въпросната стая в момента всичко е с главата надолу и бутнеш ли едно, става верижна реакция. А и не е нейна работа тя да чисти моето жилище.
Ама не. Докато не ти падне пердето и не кажеш нещо, за което ще съжаляваш после, няма мирясване. "Ама само..."
Няма "ама само", като ти откажат, спираш да настояваш. До сега никой не ме е известил, че думата "Не" има повече от едно значение.

# 51
  • Мнения: 1 286
И моята майка е рекордьор по непоискано намилане за детето. От храненето до поддържането на дома. На моменти си избива на критицизъм. Но е имало случаи, когато е била права и съм се вслушвала, но за детето си решаваме аз и ММ. Аз, като получа съвет, винаги го обмислям, защото човек трудно вижда нещата острани.

# 52
  • Мнения: 1 999

512 примерът ми е ясен. Колкото и пъти да откажа, накрая ще остави храната, което съм казала, че не искам, за да я изям въпреки това. Може и от грижа да го прави, но е обидно и дразнещо да пренебрегват думата ти и да ти налагат своето въпреки това. Понеже ми е майка и знам, че го прави с добри намерения, гледам да не се разправям с нея за подобни неща. Но ако чужд човек ти попетнайсти "вземи си баничка", накрая ще му викнеш със сигурност.


Права си. Не очаквах, че е толкова зле положението. Аз понеже не мога да притискам другите така - някак си не го очаквах. А и уважавам децата си - слушам и ги зачитам( надявам се).

# 53
  • Мнения: 4 403
Аз подкрепям нетолерантност към нахалството.

Има толкова много самозабравили се и бъркащи се в чужди работи, че тяхното не е съвет, а нещо друго.
Да. Че то аман вече от даване на акъл. Имаше един виц "скъпа, съгласен съм да го правим, където поискаш, само не на улицата, че там много акъл дават".
Аз също се уча да си мълча. Особено ако средата ми е неприятна,  дори да знам решението на даден проблем/някаква необходима информация,  не ме ли попитат лично и изрично, си мълча.

# 54
  • Бургас
  • Мнения: 6 321
Добре, де ,

Витаминче_,понякога не ти ли се случва да ви е нужна някаква информация, обаче ако сте притеснени сте вглъбени в проблема и не ви идва наум да питате, или пък точно тогава не се сещате кой може да знае.Не е ли точно тогава мястото да дадеш съвет или информация, дори и да не те питат, особено пък ако си доста наясно.За какво ми е на мен да знам нещо ако не го споделя, когато би помогнало.Аз също много ценя, когато някой ми каже нещо, дори и да не ми трябва в момента, не се знае кога може да ми потрябва.Говоря за съвсем добронамерени съвети, не за вмешателство.Аз обичам да давам, защото много чета и почти винаги знам нещо по въпроса.Дали ще ги приемат не ми е първостепенно, но някак си не мога да замълча ако знам нещо.

# 55
  • Мнения: 4 403
Галчудо,
Ако са добронамерени съвети и искаш да споделиш знание и опит, да.

Но мисля, че в темата се има превдид по-скоро вмешателство, наставнически тон и едва ли не "аз знам най-добре", което дразни, дори и да е полезна самата информация.

Аз за себе си казах, че мълча в неприятна среда. Т.е. хора, на които не искам да помагам и не искам да им бъде по-лесно (разбира се, заслужили са си това отношение - било то с крадене на идеи, или други "мили" неща).

# 56
  • Мнения: 6 166
Наистина е по-добре да се замълчи ако не се търси решение. Можеш да питаш как са, можеш при теб да споделиш как е, но не и да се изказваш компетентна по вървенето в чужди обувки.

Вчера например, едни откровени дразнителки се чудеха, чудеха как да си казват мнението и да дават съвети. На едната много ми се искаше да й кажа да си намери мъж да я прави щастлива и да спре да си вре киселия нос в чужди работи, но се стърпях. Накрая - те прави, аз щастлива. Кой е победител..

# 57
  • Мнения: 126
Когато познати и не чак толкова познати разберат, че още кърмя дъщеря си която е на 10 месеца и предимно още си е на кърма са в шок и се започва, "ама тя е голяма вече, отбивай я, до кога ще я кърмиш, кърмата ти вече не е хранителна" и още подобни глупости отговарям "ще я кърмя докато завърши училище" и разговора и съветите приключват до тук. 😆 По принцип съм ЗА да се дават съвети, но когато са поискани.

# 58
  • Мнения: 1 578
Не умря ли тая отживелица с нехранителната кърма? 🤦‍♀️

Иначе аз съвети давам-по веднъж. Ако човек прояви интерес - отговарям защо мисля така, откъде ми е информацията и тнт.
Ако почнат да ми философстват-мълча си  и да се оправя, който както намери за добре. Няма друг тип хора, които да ме дразнят повече от дървените философи.

# 59
  • Мнения: 10 796
Оф, ама въобще какво им пука на хората кой как си храни детето... Нали те не ядат кърма и си бухат пържолите Joy Абсолютно непонятно ми е... аз питам само близки приятелки и то, за да върви разговора, да споделим, да се оплачем. Никога не бих почнала да се възмущавам, да давам акъл...

Общи условия

Активация на акаунт