Хората постоянно дават съвети. Не го правят нарочно, за да дразнят, а са такива по природа. Преди се дразнех, сега не, сигурно е от възрастта и опита.
- Публикувана: 20 юни 2021, 11:02 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2021, 19:54 ч.
Как се справяте с непоисканите съвети?
Аз така им действам на хората, че никой не се е емнал да ми дава уклон.
Малко твърдост трябва, че утре пред детето ще те подбиват.
Казваш - не ви искам наставленията, искам ви подкрепата! Да съм уверена и спокойна майка, толкова искам от вас.
Малко твърдост трябва, че утре пред детето ще те подбиват.
Казваш - не ви искам наставленията, искам ви подкрепата! Да съм уверена и спокойна майка, толкова искам от вас.
Явно не всеки има досадни многознайни роднини като моите, което ми отваря очите все пак. Излиза, че съм се родила в досадно семейство и затова съм си избрала и подобен партньор
Благодаря на всички, май ще изваждам моторната резачка вече!! 
с конкретни насоки “защо не я сложиш сега в количката”.
"Така съм преценила".
Колкото до справяне - зависи от кой е. Има хора, които уважавам като отношение към децата и като опит. Такива хора каквото и да кажат - ще слушам внимателно. После пак аз ще си преценя кое е най-правилното, но ще слушам внимателно.
Има и такива, които нямат цедка на устата, нямат усет че навлизат в чужда територия или че говорят глупусти и към такива хора съм рязка. Особено към такива, които се изживяват, че много знаят, а и един памперс не са сменили.
Най-голямата ми „съветничка” е майка ми... От ден едно като се роди детето тя си мисли, че се опитвам да го уморя и всячески ме наставлява как да не го направя. Имаме по телефона ежедневни скандали, които завършват с „чупете си главата”, т.е. ще видиш като го умориш детето, че съм била права. При нея не минава „да, добре”, защото знае, че е е проформа и си правя каквото искам. Абе няма верен ход при нея... Караме си се, аз си правя каквот искам, тя реве от мъка и така.
Сещам се за един път по улицата ме настигна жена, да ми каже, че детето ще умре от студ и защо съм го извела на -2 градуса навън. Май й отговорих „Ок”. Сещам се, че бях хем бясна от наглостта й, хем ми беше смешно. Тя си тръгна възмутена, че не съм обърнала количката към в къщи
А най-обичам съвети от хора, които не са прекарали и 2 минути с детето ми да ми обясняват как трябвало да го науча да яде, да спи, да слуша, да пикае на гърне и т.н. И любимито ми като се карам „ама то е дете”... ей, полудявам! Като е дете, да си прави каквото иска...
Сещам се за един път по улицата ме настигна жена, да ми каже, че детето ще умре от студ и защо съм го извела на -2 градуса навън. Май й отговорих „Ок”. Сещам се, че бях хем бясна от наглостта й, хем ми беше смешно. Тя си тръгна възмутена, че не съм обърнала количката към в къщи
А най-обичам съвети от хора, които не са прекарали и 2 минути с детето ми да ми обясняват как трябвало да го науча да яде, да спи, да слуша, да пикае на гърне и т.н. И любимито ми като се карам „ама то е дете”... ей, полудявам! Като е дете, да си прави каквото иска...
Най-голямата ми „съветничка” е майка ми... От ден едно като се роди детето тя си мисли, че се опитвам да го уморя и всячески ме наставлява как да не го направя. Имаме по телефона ежедневни скандали, които завършват с „чупете си главата”, т.е. ще видиш като го умориш детето, че съм била права. При нея не минава „да, добре”, защото знае, че е е проформа и си правя каквото искам. Абе няма верен ход при нея... Караме си се, аз си правя каквот искам, тя реве от мъка и така.
Сещам се за един път по улицата ме настигна жена, да ми каже, че детето ще умре от студ и защо съм го извела на -2 градуса навън. Май й отговорих „Ок”. Сещам се, че бях хем бясна от наглостта й, хем ми беше смешно. Тя си тръгна възмутена, че не съм обърнала количката към в къщи
А най-обичам съвети от хора, които не са прекарали и 2 минути с детето ми да ми обясняват как трябвало да го науча да яде, да спи, да слуша, да пикае на гърне и т.н. И любимито ми като се карам „ама то е дете”... ей, полудявам! Като е дете, да си прави каквото иска...
Сещам се за един път по улицата ме настигна жена, да ми каже, че детето ще умре от студ и защо съм го извела на -2 градуса навън. Май й отговорих „Ок”. Сещам се, че бях хем бясна от наглостта й, хем ми беше смешно. Тя си тръгна възмутена, че не съм обърнала количката към в къщи
А най-обичам съвети от хора, които не са прекарали и 2 минути с детето ми да ми обясняват как трябвало да го науча да яде, да спи, да слуша, да пикае на гърне и т.н. И любимито ми като се карам „ама то е дете”... ей, полудявам! Като е дете, да си прави каквото иска...
“Ще го уморите това дете” е запазена марка на свекърва ми за всяко едно нещо - сложили сме я кола/дошли сме пеша; вали или има слънце; яла е или не е яла - винаги ще я уморим! А мъжа ти как реагира на това дуднене? Защото аз на моята майка не цепя басма, както се казва. Но при теб, ако мъжа ти подкрепя майка си и мълчи... кофти.
Разбирате как е. 
Ели-Мели познато ми е. И моята майка досажда със съвети.
- Гладна ли си?
- Не, майко, не съм гладна.
- Ама искаш ли една баничка поне.
- Не, благодаря, не съм гладна.
- Виж колко е вкусна, хапни си.
- Какво в "не съм гладна" не разбра?
- Сега е купена, още е топла.
- На теб човек трябва да ти кресне, за да престанеш!
- Защо се държиш лошо с мен?
Промяна няма да има. Зависи от каква насоченост е грижата, дали е грижа или е критика. В първият случай се прощава.
- Гладна ли си?
- Не, майко, не съм гладна.
- Ама искаш ли една баничка поне.
- Не, благодаря, не съм гладна.
- Виж колко е вкусна, хапни си.
- Какво в "не съм гладна" не разбра?
- Сега е купена, още е топла.
- На теб човек трябва да ти кресне, за да престанеш!
- Защо се държиш лошо с мен?
Промяна няма да има. Зависи от каква насоченост е грижата, дали е грижа или е критика. В първият случай се прощава.
В общи линии съветите в 90 процента от случаите и като 90 процента от количеството съвети са все неща, които вече съм превъртяла като възможности и съм ги отхвърлила вече, т.е. нищо ново не ми предлагат. Но ми се е случвало първоначално да отхвърля нещо, което не съм очаквала като съвет, а после да размисля и да реша да го пробвам.
Близките ми и познатите не дават съвети, защото обикчновено искат от мен. Отделно чуждите хора...според настроението и времето ми. Или ги режа, или не ги отбелязвам или пък го ограмотявам малко, защото им задавам въпроса "защо трябва....". Който няма довод да ми даде основателна причина просто си говори, за да се намира на приказка.
Доста често ми се е случвало да ми дават разни непоискани съвети и не съм сигурна коя е правилната реакция. Ако е човек, когото познавам, изслушвам, казвам нещо от учтивост и толкова. Ако съветите станат системно дуднене и правене на забележки, почвам да мълча. Ако и това не помогне, казвам с много леден тон: "Благодаря". Тъкмо бях започнала работа, една възрастна колежка реши да ме покровителства. Почнаха ежедневни съвети как да привлека вниманието на повече колеги. Реши да ме сватосва, от което ми стана много неприятно. Един ден нещо ми дуднеше колко гаджета била завъртяла на работа и аз й казах, че няма как да й бия рекорда. Кръвно ми се обиди, но си го просеше. Ако непознат ме посъветва, но ми е симпатичен, ще го изслушам. Понякога се случва да ме подразни тона, а и да не съм в настроение, тогава мога да бъда и много груба.
Ели-Мели познато ми е. И моята майка досажда със съвети.
- Гладна ли си?
- Не, майко, не съм гладна.
- Ама искаш ли една баничка поне.
- Не, благодаря, не съм гладна.
- Виж колко е вкусна, хапни си.
- Какво в "не съм гладна" не разбра?
- Сега е купена, още е топла.
- На теб човек трябва да ти кресне, за да престанеш!
- Защо се държиш лошо с мен?
Промяна няма да има. Зависи от каква насоченост е грижата, дали е грижа или е критика. В първият случай се прощава.
- Гладна ли си?
- Не, майко, не съм гладна.
- Ама искаш ли една баничка поне.
- Не, благодаря, не съм гладна.
- Виж колко е вкусна, хапни си.
- Какво в "не съм гладна" не разбра?
- Сега е купена, още е топла.
- На теб човек трябва да ти кресне, за да престанеш!
- Защо се държиш лошо с мен?
Промяна няма да има. Зависи от каква насоченост е грижата, дали е грижа или е критика. В първият случай се прощава.
А може и: "Разбирам, че ти се яде и си хапни без да ме мислиш мен. Аз съм на диета."( или нещо подобно)
Доста често ми се е случвало да ми дават разни непоискани съвети и не съм сигурна коя е правилната реакция. Ако е човек, когото познавам, изслушвам, казвам нещо от учтивост и толкова. Ако съветите станат системно дуднене и правене на забележки, почвам да мълча. Ако и това не помогне, казвам с много леден тон: "Благодаря". Тъкмо бях започнала работа, една възрастна колежка реши да ме покровителства. Почнаха ежедневни съвети как да привлека вниманието на повече колеги. Реши да ме сватосва, от което ми стана много неприятно. Един ден нещо ми дуднеше колко гаджета била завъртяла на работа и аз й казах, че няма как да й бия рекорда. Кръвно ми се обиди, но си го просеше. Ако непознат ме посъветва, но ми е симпатичен, ще го изслушам. Понякога се случва да ме подразни тона, а и да не съм в настроение, тогава мога да бъда и много груба.
Седя и рисувам в ателието, в унито още, колежките се струпали зад гърба ми и пушат. Усещам ги как зяпат в гръб и е много неприятно, но нищо не им казвам.
И като почна едната, най- възрастната дето не била завършила преди време, вече на четирсет и отгоре решила да довършва по никое време: Тук синьо сложи, там сянка, не не, там трябваше да е светло...
Викам що ти не си гледаш своето рисуване, аз ще си гледам моето?
Направо позеленя. Още повече се вбеси когато дойде професора и каза, че работата ми е добра. А тя рисуваше добре, само дето нейните бяха едни като от илюстрации на книжки - цветнички, светлички, нищо общо с моделите които ние рисувахме тогава.
Като не ти искат съветите, не се обиждай, че те режат.
512 примерът ми е ясен. Колкото и пъти да откажа, накрая ще остави храната, което съм казала, че не искам, за да я изям въпреки това. Може и от грижа да го прави, но е обидно и дразнещо да пренебрегват думата ти и да ти налагат своето въпреки това. Понеже ми е майка и знам, че го прави с добри намерения, гледам да не се разправям с нея за подобни неща. Но ако чужд човек ти попетнайсти "вземи си баничка", накрая ще му викнеш със сигурност.