Предпочитам да не разбирам има ли, няма ли свестни, виртуала напълно ми задоволява нуждата от общуване с противоположния пол, както и с моя собствен.
- Публикувана: 20 юни 2021, 23:09 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2021, 08:22 ч.
Пречат ли ви мъжете във форума и имат ли те въобще място тук?
Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.
Млад мъж на около 30, търси забавления по селски пътища от каращи колело по-стари от него дами. Става за сценарий на сериал съвместна копродукция на Турция, Венецуела и Индия.
Що не си спретнете една темичка в СО по въпроса?
Що не си спретнете една темичка в СО по въпроса?
Тюл, на вас ви е смешно, но аз се стресирах яко. Дори не съм предполагала, че хората биха се впечатлили от моята реакция. Аз като цяло съм си ценътър, гледам само себе си и не би ми направило впечатление, ако някой не ме уважи образно казано, но явно мъжете са с его и тази реакция им се струва обидна.
Мистър Смит: аз разсъждавам точно като теб, какво иска тоя от мен и защо ме засича. Но е факт.
Мистър Смит: аз разсъждавам точно като теб, какво иска тоя от мен и защо ме засича. Но е факт.
Мисля, че ако човечето беше жена, щях да и обясня, ако е много стар с много очукана астра - вероятно също. Но млад с джип няма шанс...
))) 
Тюл, на вас ви е смешно, но аз се стресирах яко. Дори не съм предполагала, че хората биха се впечатлили от моята реакция. Аз като цяло съм си ценътър, гледам само себе си и не би ми направило впечатление, ако някой не ме уважи образно казано, но явно мъжете са с его и тази реакция им се струва обидна.
Мистър Смит: аз разсъждавам точно като теб, какво иска тоя от мен и защо ме засича. Но е факт.
Мистър Смит: аз разсъждавам точно като теб, какво иска тоя от мен и защо ме засича. Но е факт.
Тюл, всеки си е с травмите. Не можем да съдим хората, защото не знаем кой какво и как го е преживял. Но осъзнавам, че се тълкува превратно и не бих допуснала в бъдеще такова поведение. Дано и да няма повече такива ситуации, де.
В Северна Америка обаче не ме е страх. Ето, срещам се със съвсем непознати мъже. Дори с някои имам и любовни авантюри в хотел. А в Щатите, особено, всеки трети носи оръжие и има защо да те е страх...
На мен обаче преди години ми се случи подобно нещо. Обърках се в Монреал. Детето беше болно и лежеше в болница, а аз трябваше да отида да сменя мъжа ми за през нощта. Търсех място за паркиране и изгубих посоката. Нямах джи-пи-ес и съм ужас и безумие с ориентацията. Отворих вратата на едно кръстовище пред един младеж да го попитам за посоката и той избяга. А бях млада и красива, и ми се плачеше, че закъснявам и няма да ме пуснат в болницата...
