МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

В момента организацията при нас е следната:
Само аз се занимавам с бебето,
ММ пазарува (точно импровизира) и готви. И аз не мога да намеря време за готвене, защото и моето бебе не ме оставя - все ми е на гърдата или на ръце. Вярвам, че е период и ще отмине.
Аз съм вкъщи сама с трите деца, няма помощ от баби и дядовци. И двамата от началото на пандемията са на дистанционно обучение (баткото)/самостоятелна форма (каката). Тоест уроците им са на моята глава. Но за останалото (преобличане, хранене, миене на зъби и т.н.) са вече самостоятелни. През деня от мен се изисква само да им сложа да се хранят. Доста ме улесняват самите деца. Например баткото сам си приготвя закуската - маже си филийки с каквото намери, реже кашкавал/сирене и помага и на малката.
Но ако бях с три породени вкъщи и аз не знам как бих се оправяла. Знам какво е с две почти породени (2г и 3 месеца им е разликата) и наистина режимите им се разминаваха за известен период. В общи линии оставях баткото да си играе докато кърмя малката. Приспивах бебето, за да мога да нахраня баткото. После кърмя бебето докато приспивам баткото. И цял ден - въртележка. За готвене не ми оставаше никакво време и пак ММ се включваше.
С времето режимите им започнаха да се припокриват

Направо ти съчувствам.Изгледах третия без абсолютно никаква помощ и до 3 г възраст беше ад.Големите бяха малки да помагат.Въобще много им се радвам на бебенцата, но отдалече. За работеща жена с много сериозни ангажименти в работата, три деца са голямо предизвикателство, особено като няма баби и дядовци.

Аз също с ръка на сърцето казвам, че не се справям, ама никак. С мъжами и двамата гледаме трите деца, но те са практически бебета - близначките на 10 м., сестра им на 2,5. Основно аз се занимавам с нея, но и бебетата са в периода мама, катерят се върху мен, искат всяка да бъде гушната от мама, ревнуват. Като не съм в стаята и не ме виждат, няма драма, но появя ло се настава ад... Поръчваме им храна от детска кухня, защото за готвене време няма. Чистенето и то е рядкост, майка ми като дойде на гости. Чакам с нетърпение да пораснат и да са поне малко по-самостоятелни.

Brin de muguet, точно както си описала за големите деца, така съм сега с малките. Едното става другото като ляга и обратното, кърмя с една ръка, с другата чета книга за приспиване, единият реве с температура, другото реве гладно, поне в 80% от времето трябва да се клонирам (2 г 5 мес разлика имат те). А най-големят е много ангажиращо дете, иска много внимание, не е самостоятелен, не обича да помага, страшна работа! И като почнат един през друг всички да ни будят нощем направо ми иде да се гръмна. А пък нещото, за което се чудя как се избутва с повече от три деца, е безсънието. При мен 3 от 3 са със слабо място съня, а аз направо болна лягам от безсъние...

Milk chok, искрено ти съчувствам, при мен ситуацията е сходна. Баткото е на почти 9, нищо не прави без да съм му напомнила 100 пъти и ще го направи през пръсти, че и ще трябва да оправям след него, постоянно се карат със сестра си, превърнала съм се в звероукротител. Много ме натоварват отношенията им.
Училището е до нас, дъщерята учи по-далеч, сутрин баща им ги води, аз си доспивам с първата дрямка на бебето, по обяд взимаме кухня и качвам трамвая за каката. Като я вземем играят с децата от нейната група час-два и докато се приберем станало 3, прибирам се капнала и след час-два пак трябва да излизаме да вземем баткото, пак игра навън, че се сърдят ако ги прибера веднага и към седем вече се почва големия зор - приготвям вечеря, бебето ме дърпа за крачола, двамата пак намират за какво да се скарат, ММ се прибира късно и така.
През нощта бебето се буди многократно, не спи повече от 30-40 мин без мен, така че реално времето ми за чистене и готвене е събота и неделя, когато ММ се занимава с бебето. Т.е., носи го на ръце.
Капнала съм, все нещо ме боли, понякога с месеци - китка, коляно, сега кръста, краката вечер след много ходене, чувствам се като бабичка.
И в същото време се радвам, че имам възможността да съм си с тях и да си ги гледам още година, че после като се върна на работа...

Brin de muguet, добре дошла в отбора! 😊 Беше ми много мило да чета историята ти. Аз пък съм израстнала в многодетно семейство (имам брат и сестра) и това ми помогна да нямам предразсъдъци, че само циганите раждали повече от 2.

Amandine, и аз съм като теб – работата от къщи е вариант, но ако децата не са постоянно около мен. По време на локдауни ни беше супер на вилата всички 3 месеца, но беше и много изморително за мен. Хем са големи и свикнаха, че особено като говоря по телефона трябва да пазят тишина, но пак работата ми изисква тишина, концентрация, пространство – имам документи. Докато на мъжа ми професията е по-друга, по-гъвкава му е работата, повече наглежда разните проекти, много видео срещи, но след тях имат пауза. Та, той е 2г в къщи и сега тази учебна година взимаше малкия от училище (кара подготвителна група в у-ще) и си се справяха много добре по мъжки. 😊 Бих работила пак от къщи, сега 2-3 месеца лятото, за да сме на село. Но за постоянно не е най-добрият вариант за мен, поне на този етап.

За пазаруването, още от години е моя задача. Пазарувам един голям пазар сега началото на месеца - което е доста изморително и времеемко, пълна количка на лентата, прибирай, после в колата, после по рафтовете в къщи. За носенето помагат и мъжете, но основно моя е грижата какво и откъде да се купи. После правим по 1 седмичен пазар. Аз от време оно не обичам да търча за 1 брашно до магазина в последния момент и защото съм шофьор от преди да се омъжа, не ми е било проблем пазаруването в големи количества. Преди години пък мъжа ми нямаше шоф. книжка, работеше до късно на другия край на града и дори и с 2 бебета, пак аз пазарувах – единия слагах на седалката на пазарската кошница, другия с кошницата за кола вътре при покупките.

illicit22, споко, малки са ви децата и са 3, нормално е да ви е трудно сега. Реално в момента сте с 3 бебета. След 3-4 години ще е съвсем различно!

Milk-choc, няма ли вариант да им се понапаснат режимите? Нашите големите са със същата разлика, 2г5м, докато вторият беше бебе, първият продължи да си ходи на градина. Но на 2рата година от майчинството с втория, ги гледах и двамата, т.е. единият на 1г, другият на 3г и половина. Та режимите тогава им бяха еднакви – ставане, лягане, храна и за двамата от кухнята, разходки заедно, къпане дори заедно двамата.

горчива, съчувствам ти! При нас третият беше от будещите се нон стоп първата година, а аз така да не издържам без сън! Колко голямо е бебето?

Аня, ще се напаснат, сигурна съм, просто бебето е още малко и спи в момента 3 дневни дремки, като мине на една, ако баткото все още спи наобед ще си спят заедно. В интерес на истината тя последния месец будува повече, разтегли интервалите и втората й дрямка съвпада донякъде с неговата. Е, за 30-40 Мин, но ако мога да легна е страхотно! Баткото наесен тръгва на градина и ако не боледува много няма да го мисля.
Аз за пазаруването се сетих, че като ходех на работа (когато бях само с едно дете) ходех в обедната почивка до близкия Лидл когато беше зима и нещата си стояха в колата, тя температурата навън беше по-ниска от хладилна беше супер удобно и не губех време след работа

Да, и аз съм пазарувала в обедната почивка зимата, много е удобно.
Да ви кажа тази вечер правих големия пазар и пак се чувствах сякаш хранителен магазин ще зареждам... И при вас ли е така? В къщи много се яде.

И при нас е така с пазаруването - пълним количката до горе, даже прелива. И не е само веднъж месечно, всяка седмица е така. После някои покупки седят в чантите, защото не на всичко успавам да намеря място. И това ме влудява направо - да ми се подмятат някакви чанти с ябълки например под масата. Имаме килер до кухната, но той е много малък и е пълен с какво ли не и просто нама място за всичко. Сега ще опитаме да го поразчистим и да купим метални кошници, които се закачат на стелажите, поне за прибиране на плодовете.

Момичета, аз с нищо не успявам, постоянно трупам купчини прани дрехи на едно легло, които не успявам да сгъна, има разпилени играчки навсякъде, децата (най-вече малкия) омазва навсякъде с нещо, покупки седят в чантите, както споменах. Уж децата помагат, разчистват, обаче не напълно и все остава нещо. И двамата с мъжа ми работим от вкъщи, уж трябва да се справяме, защото сме и с гъвкаво работно време, а имам чувството, че хем не успявам да си оправя вкъщи, хем в работата изоставам с някои проекти. Опитвам се да наваксам вечер, обаче така се преуморявам още повече. Сякаш целия ден тичам за нещо и работния ми ден така се удължава във времето, защото го прекъсвам. Малкия се размаза да боледува в яслата тази година (нищо сериозно, не сме стигали до антибиотик, обаче носа му започваше да тече слез 2-3 дни посещение там). С него не може да се работи, защото мен специално не ме оставя изобщо да седна. Много съм изнервена и започват да ме дразнят и най-малките неща. Сякаш напоследъл постепенно започна да става по-добре с него, но е толкова бавно това, че изобщо не успявам да го усетя. Надявам се догодина да не боледува толкова. Обмислям да мина на 4-часов работен ден. Преди смятах, че няма смисъл, защото пак ще доработвам и ще имам работа като за 8 часа, но ще ми плащат наполовина. Сега обаче си мисля, че ми идва в повече да се опитвам да работя постоанно и да наваксвам с всичко, а да не успявам с нищо. Все пак 4 часа на ден е по-леко, очакванията трябва да са по-малки, все ще мога през деня на 2 пъти по 2 часа или веднъж 4 да работя, а сега 8-те часа са ми толкова разпокъсани, ще работя и по нощите.
Има ли сред вас с намалено работно време и как се справяте?
А законово как би могло да стане и какво става с отпуската, заплатата и осигуровките, дали има вариант да се осигурявам на пълен работен ден, а да работя на 4-часов?

Katia_pk, все едно аз съм писала поста ти. Нямам решение обаче...

+1
Само дето ние нямаме вече дистанционно.
Договори се с работодателя. Т.е, ако си свършиш задачите той ок ли е да не покриваш времеви осем часа.
Нещо съвсем изпрягам плюс, че татко се разболя и тичам по незнам колко километра на ден. Големия взе шофьорска книжка, от д-р. седмица и той ще кара. Точно тази вечер се оправях с вагон пране. Просто верно ми е писнало, та чак втръснало, но, от месец съм я спрял от детска та поне сопол, хъркане от него намаля. Дано втора градинска е по-добре, знам ли

katya не знам как в при вас, но при мен средният работен ден е над 12 часа, някой път е бил 16.В един момент си мислех за половин, ами ще станат над 6 часа при мен и ще ми плащат половин осигуровки и половин заплата.Не е опция, отказах се.Втора градинска ми е ходил точно два месеца. Сега ще видим трета.За яденето зареждам на промоции, с тази криза си правя сметката.Имам проблеми със зъбите и една препоръчана ми стоматоложка вече уволних на фона с колко пари ме набута с немарливо лечение.Ще търся докато намеря читав и няма да ги чакам дълго да обмислят случая.

Аня, бебето е почти на годинка. В дилема съм дали да го отбия скоро, с цел подобряване качеството на съня и аз малко покой да видя. Стиска ми зърната със зъбки в съня си и болката е зверска, чак ми се плаче.
Ние не правим гранде пазарувания, или ако се случи, е рядко. До нас имаме Лидъл, Била и малко магазинче. Поддържаме запаси по 3 пакета макс от зърнените, стек брашно и каквото друго - в по-големи опаковки на промоция. Но ММ има кетъринг на работата, баткото се храни на стол, аз ям на крак, бебето на кухня, та не се яде много много вкъщи, може би затова не пълним количката чак толкова.

За кърменето някъде около годинката и аз имах подобни проблеми през ноща и им спрях само нощното кърмене. Имаше малко драма първите вечери, но после схванаха, че като изгрее слънцето, тогава разрешавам отново. По този начин запазих кърменето още дълго време през деня, но подобрих нещата през ноща и за трите. С малката вече имах опит и се случиха по-бързо и леко нещата.

Ще опитам така. Но като се знам каква съм мека мария, не си го представям да не давам през нощта само. Ще се изкушавам да си го накърмя призори, за да не плаче. Не че и иначе не би плакал, но работата ще е категорична, общо взето всичко или нищо. И все пак в негов и мой интерес е да стане постепенно. Пожелайте ми успех.