МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

Честито на приетите осмокласници и студенти!
Жирафче, добре дошла!
През лятната ваканция пращахме децата на морето при родителите на мъжа ми, но комбинирахме също и със сборни групи и лятна занималня. Голям плюс беше това, че имаме по-дълъг годишен отпуск и голяма част от лятото прекарвахме заедно с тях.

Много съм доволна от първата учебна година на Галя в музикалното училище. Тя просто си попадна на мястото и разцъфтя. Успехът ѝ е отличен, мотивацията ѝ по всички предмети се повиши. Отделно беше много силна година за балетната школа, която продължава да посещава. Участваха в доста състезания и бяха отличени с първи места.

Синът ми повече от половин година живее в Литва. Замина там на 1 януари, за да се запознае на живо с момичето, с което имаше връзка по интернет, и....остана. Вече има разрешение за постоянно пребиваване, а в края на месеца след продължителна серия интервюта започва и работа. Едва наскоро се организирах да му почистя/разчистя стаята и се понатъжих, но всъщност съм много щастлива за него. Искам да му е добре, да е самостоятелен  и да гради бъдещето си - какво по-хубаво от това!

Всъщност трябва да призная, че никак не е лошо, като живеем само с най-малкото дете.

Ние пътуваме вече няколко часа. Отиваме на кратка почивка за уикенда. Децата спят като къпани.
Не знам дали и при вас е така, но всеки път преди пътуване е голяма нерва, освен това обичайно сме с купища багажи. Този път обаче реших да съм максимално практична, а и отиваме за две нощувки, та съм много доволна от постижението си. Двама възрастни, 3 малки деца и 2 бебета пътуваме с 2 малки куфара за ръчен багаж и 2 летни колички от тези, които стават за ръчен багаж в самолет. Дано и занапред да задържа количествата багаж ограничени, тъй като обикновено гледката е все едно сме изнесли цялата покъщнина 😄

Аз пера, за са сме с малко багаж. Не съм открила друг начин.

И при нас са много нерви, тръгнем ли на път, мотаем се минимум час из къщи в досъбиране на багаж и оправяне, прибиране на каквото са извадили децата от саковете междувременно... И от едно време насам винаги, винаги забравям нещо. Последно бяха памперсите за най-малкото. Веднъж качим ли се в колата и тръгнем ли, всички се успокояват. А вече и малкото на 2 г спря да плаче, та е много по-приятно. Чудя се как да му фиксирам главицата да не клюма по завоите, дали класическите възглавнички за път вършат работа? Не ми изглеждат много удобни, пък и колко ще понесе да му сложа такава на гушката...

Аз честно казано все по-рядко се навивам за двудневни екскурзии, макар все още да съм с две деца и едно на път 😅 Просто цялата галимация с оправянето на багажите преди и след пътуването с две малки сили които ми противодействат, ми идва в повече. Казала съм на мъжа ми, че за под 3 нощувки път няма да бия на този етап. Хубаво, че имаме каравана на морето и ходим за дълго. Сега особено и бременна съвсем ме домързява да бия път даже и за седмица, а и пътя с колата до морето с двамата не е много лесен, уж гледаме да съвпадне с обедната дрямка, и в крайна сметка накрая пак се стига до: "Мамоооо, искам да ставам вечеее!" 😃

При нас децата много обичат да пътуват и реално рядко имаме случаи на недоволство. Друг е въпросът, че и петимата винаги заспиват, когато пътуваме. Обичайно проспиват почти целия път.
Аз имам нуждата понякога да се откъсна от ежедневието и рутината, но пък нямаме много възможности за почивка и отпуск, затова за нас дългият уикенд е идеален вариант. Денят на тръгването и конкретно последните 2-3 часа преди да тръгнем са ни напрегнати, но после си заслужава. А този път, като сме с ограничен багаж, нямам и усещането, че съм муле 😄
Няма да си причиня да пера на почивка, само и само да намаля обема на багажа, но пък вече с удоволствие се отказвам от всички излишни неща. Редовно се хващам да тъпча безумни количества дрехи „за всеки случай”, които после трябва да разопаковам, изпера, прибера и се вкарвам в излишни хамалогии.
Главата на детето не би трябвало да клюма в столчето. На нашите столчета се регулира наклона на подглавника и главите на децата стоят изправени.
Прилагам примерна снимка, надявам се да не се вземе като реклама.

А има и едни ленти, които се слагат на спящата главичка на челото и я придържат да не падне. Много са удобни.

Това лято махаме памперса на най-малкото, но и пътуваме същевременно. То обаче неочаквано се научи за 2 дни и не иска да чуе да пишка в памперса, та трябваше да спираме на отбивка и събудихме големите.
С каква кола се пътува с 5 деца се чудя?

Тази година си сме смених колата с BMW X7, мъжът ми кара Range Rover Discovery. И двете коли са с по 3 реда седалки, като третият се прибира. За нас беше важно да има поне 4 isofix точки, като при автомобила на мъжа ми има и пета точка, но е на пасажерската седалка отпред и не я използваме. Багажниците не остават с потресаващи размери, когато и трите реда седалки са в употреба, но все се събираме. Случвало се е да пътуваме и с двете коли, ако чак толкова не можем да се поберем.
Сега сме с моята кола, спокойно се побират 2бр Cybex Sirona Z и 1бр Solution Z-fix на втория ред седалки и още 1бр Sirona Z и 1бр Pallas M-fix на третия ред. Не знам дали ще ви е от полза конфигурацията на столчетата и дали си представяте горе-долу пространствено как е.

Благодаря, Алекс! Интересно ми беше!
Иначе моите две са големи вече за седалки, а третото ми е финалното май.

Здравейте! Животът ме беше грабнал и грам не ми остави време да надничам във форума.😆 Сега съм в "отпуска" в Бургас само с двете деца. Имах нужда.

Добре дошли на Михаела и Жирафчето!Честито на приетите осмокласници и студенти!
Нашите деца към този момент са на 17г., 16г., 5г. и на почти 2 години, затова  рядко се движим заедно. С нас са само двамата дребосъци и хора смятат, че имаме само две деца. Първите двама летата ги гледаха баби и дядовци. Ще видим как ще е с втората партида.😆 И мен още втория ден след като родих най- малкия ме обзе тъга, че е възможно това да е била последната ми бременност, раждане и гукащо бебе.
За пътуването - често пътуваме, и с всеки следващ път все по- добре ми се получава. Една идея по-малка лудница е при тръгване. Количеството багаж и него започнах да го редуцирам. Далеко съм още от поставената цел, и така като гледам и този път леко съм се презастраховала с дрехите на малкия (1г. и 9мес.), но това е защото съм решила да махна памперса. И нашите столчета са Cybex. Преди тях имахме няколко други марки, но Cybex са много добре измислени и изпипани от всякъде. Аз си ги харесвам. 😆
Накратко как е семейството:
Най-големият син (17г) завърши годината с повече от много добър успех. Започна работа за през лято в цех за пружини. Един такъв пораснал, отговорен, търпелив, благ... Помага и с домашните задачи - чинии, прахосмукачка, перална и е детегледач при нужда. Той има слабост към мъниците и те към него.
Вторият син (16г.) избута годината със зор по някои предмети, по други почти отлично. Още държи на позицията си, че училището е пълна глупост, той няма нужда от него и съвсем скоро ще е милионер. Лятото се е отдал на излизане с приятели, сън до обед и мислене на схеми за бързо забогатяване. Дай Боже скоро да спечели първия милион или поне да му уври главата, че взе да ми омръзва да ме викат в училище.
Нашата госпожица стана на 5 години средата на юни и получи батут , с което моите викове: "Спри да скачаш по леглата!!!" рязко секнаха. Ура! Не обичам да викам, но и тя е щура и беля след беля прави и в последно време доста викам, че и няколко пъти съм я шляпвала. Рядко съм повишавала тон на брат й - по скоро строг и страшен глас, а не викове , и веднъж го гоних из къщи в опит да го докопам и набия, което така и не се случи - просто бях много страшна .🤪😆 Но малката чаровна фурия ме изкарва от равновесие,затова сега съм си купила разни книги за възпитание на щури деца. Вие как се справяте с беладжиите? Образовате ли се като мен на стари години?😅
Най- малкият син октомври ще стане на 2 години. Не съм го записала още на ясла, защото 2 пъти обърквам заявлението. Той е най-усмихнатото бебе което сме имали. Много обича да си пее и да танцува, и е много общителен. Обожава сестра си. Тя е неговият идол, подражава й. Първи приятел й е в игрите и комбина в белите, но и често има скубане и рев, когато не могат да разделят книга или играчка.
При мен пролетта и началото на лятото е доста натоварено - смяна на зимни с летни дрехи, садене на цветя и зеленчуци, основно почистване на къщата. Не знам при вас как е, но ми е писнало от вещи - дрехи, сувенири, хоби неща, книги, играчки и много, много, много буклуци. Затова от миналата седмица  съм се захванала да хвърлям. Никога не ме е бивало много в хвърлянето, но стигнах до извода, че съм станала роб на вещите и аз служа на тях, а не те на мен. Минах с няколко чувала и хоп къщата ми стана по-широка. Толкова ми хареса, че нямам търпение да се прибера от морето и да хвърлям още. 😆 А за да не губя ритъма разчиствам дома на майка ми от ненужни вещи, докато съм нагости с дребосъците. 🤪
Хайде весели летни дни от мен!

И аз мисля за голямо разчистване на дребни играчки и други.

Ще имам третокласничка, първокласничка - трябва да освободя място за учене и учебници.

Малкото е на година и 8 м, направих неуспешен опит за махане на памперс и се отказах. След семейната ваканция ще  пускам по няколко часа на ясла.

Аз самата съм в някакво безвремие, всички деца са и дома и по цял ден съм ангажирана, а нищо свършено не се вижда и това ми тежи.

Здравейте! Аз съм многодетна мама само от 4 месеца и още свиквам с цялото нещо.
Имам батко на 8г., кака на 5г. и бебка на 4м.
Много си ги обичам, но честно казано ми е по-трудно отколкото си го представях. Не зная дали защото бебето е по-ревливо, дали защото големите са във ваканция, или просто аз не мога да се настроя.
Как се справяте с “Мамо, искам да направим тези фигурки” когато бебето трябва да спи и не заспива … например?

И по-трудно ще ти става. Въоръжаваш се с нерви, някоя баба под ръка или хващаш и таткото да се включва. Сама е доста трудно с ревливи бебета и несамостоятелни малки деца. Разбира се, и обратното важи. (спокойно бебе и заиграващи се сами деца - тогава е по-лесно)
А пък най-лесно откъм внимание става с тийнове, които вече не искат да се занимават и излизат с мама
Аз затова винаги съм казвала, че най-тегавият период за родителите е с малки деца с малка разлика, точно, когато искат най-много грижи.

При нас беше голям зор докато малкият стана на 3, без баби и дядовци.После големите почнаха да помагат.