На мен ми стана неприятно и в същото време все едно ме съжалява .
Много моля без да се заяждате .
Аз съм момичето с проблема с слуха(не чувам добре ).
Имам приятел от 2 год. Но от скоро живеем заедно и всичко е точно .
Случи се следното каза ми с кое ухо не чуваш.
Казах му но вътрешно се разкъсвах едвам се сдържах.
Почна с това технологиите ала бала .
Казах му заради гентамицина съм така и е непоправимо.
И почна да ме успокоява само питал .
А ме е питал и преди ,мисля че техните са му говорили нещо ...
Тези дни прекарах повечко време с тях а и се знаем от много отдавна.
Много е объркано знам ,но се чувствам много не на място .
Самочувствие нямах много а сега пък хич.
Казах му знаеш от началото ,не е нещо да не се забелязва Казах му ако реши да не бъдем заедно да ми каже и да не се притеснява .
Всичко това му казах ,защото забелязвам че не му е приятно да повтаря понякога.
Може и да се срамува от мен .
И другото което е не искам да се правя на жертва и да ме съжалява .
Вие на мое място бихте ли се засегнали от подобен въпрос ?
На мен това ми е слабото място и усетих стрела в сърцето .
От някой кофти изрази (обядвах в стола на работа )които за съжаление съм чула не успявах да си преглътна залъка.
Бих се съгласила да е с друга .Но не искам да късам с него .
Да го прави ако иска .