Не съм достойна за него.

  • 5 642
  • 122
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 7 990
Чела съм достатъчно теми от авторката, за да кажа за пореден път: проблемът е преди всичко в теб. Неуравновесена, комплексирана, на моменти губиш границите.

# 16
  • София
  • Мнения: 817
Какъв срам, мило момиче...
Загубата на слух е болест, И Бога ми, не те разбирам.
Все едно е някой да се срамува, че носи очила. Или да се обижда ако някой го попита какъв му е диоптъра.
Или да се срамува, защото има диабет, например. И го питат дали е на инсулин или контролира с теблетки.
Или да се срамува, защото е болен от затлъстяване. (Говоря за болестно състояние, което е трудно контролируемо с диета).

Това е болест. Не само, че трябва да се бориш със себе си, а трябва да се научиш и да се самоиронизираш. Едва тогава ще си в мир със себе си.
Не прогонвай момчето, явно е свестно и държи на теб.
Научи се да не драматизираш, работи с психолог. Да си болен не е срамно, колкото по-бързо го проумееш, толкова по-щастлива ще си.

# 17
  • Мнения: 3 307
Няма от какво да те е срам, не трябва и да ти повтаря, за това хората, които не чуват комуникират с ръцете си. На твое място бих намерила хора от този кръг, и бих се опитала да имам приятели в това общество. Може да се чувстваш по съвсем различен начин когато комуникираш с хора, които са минали през същото, което и ти. Също така и не знаеш дали проблема ти няма да се задълбочи (не ти го пожелавам, разбира се), но да си подготвена за това е добър вариант.
Имам около мен подобни примери за двойки, и така някои не са научили езика на глухонемите и просто си викат и все така повтаряне и подобни. Абсолютно не ми го побира ума защо, след като има алтернатива.

# 18
  • France
  • Мнения: 12 534
Сигурна ли си, че проблемът ти е само със слуха?

# 19
  • Мнения: 7 261
Подобна тема беше пуснала преди известно време. Получи доста полезни мнения и съвети, ама като гледам нямало е смисъл.

# 20
  • Мнения: 580
Подкрепям мнението за психолог. Съпруга ми е имал проблеми като дете и се е срамувал дълго време. Когато станахме гаджета, аз исках да говоря с него на тази тема. Исках да разбера през какво е преминал. На него му е помагало да говори за това. Хората имат нужда да говорят, за да преодолеят травмите си. Ако не се чувстваш комфортно на този етап да говориш с него, започни с професионалист. Има и онлайн консултации. В това, което чувстваш няма нищо срамно. Но е срамно да не работиш над себе си и да се опитваш да саботираш щастието си.
Момчето те е питало, защото е загрижена за теб!
Успех!

# 21
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 277
Наш близък е женен за жена с проблем подобен на твоя.
Жената не чува изобщо с едното ухо.Ама на него не му пука.
Той си я обича и се отнася с нея ,като с принцеса.
Ние околните също я възприемаме нормално.
При теб проблема е ,че нямаш самочувствие.

# 22
  • Мнения: 346
Хора мили ,да имах проблем с очите .
Ноооо защо с ушите .на очите не се гледа по такъв начин но не и за чуването.
Хората ли станаха по проклети ,знаете ли как ми се присмиват на работата и ме имитират .
Много ми е трудно и лошото е че познавам и по устата и по зле се чувствам .
"Тя не чува бе" и постоянно си викат и повтарят за да ме наранят .Те не се бъзикат а се подиграват .
Също и да сложа апарат постоянно ще оглеждат и ще чувам подигравателни изрази.
Присмиват се ,то дори и шефката ми.

# 23
  • Мнения: 9 694
Извинявай, но това са ПЪЛНИ глупости. Знам, че си способна да изкараш 100 причини, от глупава по-глупава, за да не сложиш апаратче. От глупост ли или от друго не знам.
Хайде, спирам, че ако напиша какво мисля наистина ще ме баннат.

# 24
  • Мнения: 1 314
Е, присмиват ти се/ макар дълбоко да се съмнявам, че е точно така/ и какво? Сядай да ревеш и да се тръшкаш. Проблемът ти ще се изпари. Ще имаш самочувствие като се разсополивиш.

# 25
  • Мнения: 14 841
Мисля съвсем сериозно, че имаш някакво отклонение и нужда от медикаментозно лечение. Не се подигравам, ти просто не си добре, близките ти трябва да направят нещо по въпроса и не знам защо очевидно не правят. Не знам и защо все още ти се позволява да пишеш тук, като очевидно нито търсиш помощ, нито приемаш, нито предаваш.

# 26
  • София
  • Мнения: 17 280
Ми пробвай с апаратче, пък виж дали ще ти се подиграват. Има 2 варианта:
1. Подиграват ти се с апарата. Разлика няма, след като и сега ти се подиграват, само дето ти си чуваш.
2. Не ти се подиграват, поне не около теб, защото вече ги чуваш.

Та, кажи точно къде е минуса на апаратчето?

Аз знам де. Подсъзнателно ти се иска да продължиш да си в такова положение, за да си по-интересна и специална. Като си сложиш апарата, ставаш една от всички, нищо интересно няма в теб и Обожемой! Ще трябва да се заемеш с живота си! Шок!

# 27
  • Мнения: 5 832
Тя предпочита да ѝ се подиграват, че не чува, отколкото, че носи слухов апарат. Познайте защо, ако не можете, аз ще ви подскажа. Сложи ли апарат, ще се наложи да излезе от така удобната роля на жертва и център на вниманието. Обидена била, че я питало момчето с кое ухо не чува. Все едно аз да се обидя ако ме питат кое око ми е с по-голям диоптър. Що за идиотщини!

# 28
  • France
  • Мнения: 12 534
Подсъзнателно ти се иска да продължиш да си в такова положение, за да си по-интересна и специална. Като си сложиш апарата, ставаш една от всички, нищо интересно няма в теб и Обожемой! Ще трябва да се заемеш с живота си! Шок!
Напълно съгласна! Вече няма да може да бъде драматичната жертва на целия лош свят.

# 29
  • Мнения: 1 847
Ако толкова те притеснява колектива смени си работата, ако те притеснява мъжа с кото живееш, смени го....ако не чуваш посети доктро, направи изследвания , медицината напредва, апаратче да носиш сега има малки , а ако имаш и по-дълга коса дори не се вижда....има проблем има и решение...

Общи условия

Активация на акаунт