Всеки ден има достатъчно много уж дребни актове на насилие, най-често вербално и психично, които ей така се подминават.
- Публикувана: 24 юни 2021, 20:50 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2021, 15:18 ч.
Toлерантни ли сме към насилието?
Защото, Анди, хората са различни и отчитат по различен начин нещата. Ако ти отчетеш нещо като вербално насилие и започнеш да рониш сълзи и да се сдухваш, аз ще реагирам като този, който ме е настъпил вербално и всичко приключва. Без драми, сълзи, психични травми и прочие. Едно време да си теглите по едни майни с комшията беше в реда на нещата, сега всички се изпедерас.... и почват да пищят за адвокати, дела и не знам си какво.
Не те ли беше страх от съседите, дето правят купони да не те изкаже полицията на тях? Сега пък безмерна непобедима едва ли не агресия. Последно?
За мен тук има противоречие, не в образа на Христина или Равена. Те и двете се правят на badass, но си личи, че са чувствителни души по един или друг начин.
За мен тук има противоречие, не в образа на Христина или Равена. Те и двете се правят на badass, но си личи, че са чувствителни души по един или друг начин.
Не те ли беше страх от съседите, дето правят купони да не те изкаже полицията на тях? Сега пък безмерна непобедима едва ли не агресия. Последно?
За мен тук има противоречие, не в образа на Христина или Равена. Те и двете се правят на badass, но си личи, че са чувствителни души по един или друг начин.
За мен тук има противоречие, не в образа на Христина или Равена. Те и двете се правят на badass, но си личи, че са чувствителни души по един или друг начин.
Тоест и двете отчитаме насилието, че е насилие, но аз се разплаквам, а ти скачаш на бой. И се предполага, че аз съм жертва, а ти не си или това, което аз смятам за насилие за теб не е насилие?
Клиентка се опитва на касата на хипермаркета да плати с купони един букет от стоки, в който има алкохол и цигари. Касиерката казва, че не може с купони за храна да се плащат алкохол и цигари. Клиентът започва с "ама, на летището може", и след като касиерката отново отказва да приеме всички купони, а иска да се платят алкохолът и цигарите отделно, клиентката започва да вика (а това е вербална агресия). Никой на опашката не реагира. Клиентката недоволна си заминава и следва реплика от продавачката с вдигане на рамене "свикнали сме".
Клиентка се опитва на касата на хипермаркета да плати с купони един букет от стоки, в който има алкохол и цигари. Касиерката казва, че не може с купони за храна да се плащат алкохол и цигари. Клиентът започва с "ама, на летището може", и след като касиерката отново отказва да приеме всички купони, а иска да се платят алкохолът и цигарите отделно, клиентката започва да вика (а това е вербална агресия). Никой на опашката не реагира. Клиентката недоволна си заминава и следва реплика от продавачката с вдигане на рамене "свикнали сме".
Тоест и двете отчитаме насилието, че е насилие, но аз се разплаквам, а ти скачаш на бой. И се предполага, че аз съм жертва, а ти не си или това, което аз смятам за насилие за теб не е насилие?
Кое му е нерелевантното на примера? Не оправдавай клиентката с това, че била неадекватна. Дори е много адекватна - тя го направи, защото смята, че може да си го позволи и ще й се размине. И й се размина, защото никой не реагира. Вербалното насилие си е вербално насилие.
Не отказваш да си жертва - продължаваш да си жертва, а това как ще скочиш на насилника е само опит да покажеш на друга жертва как е по-жертва от теб, а ти си по-ербап и не си съвсем жертва, дори отказваш да си такава. В действителност се сравняваш.
Не отказваш да си жертва - продължаваш да си жертва, а това как ще скочиш на насилника е само опит да покажеш на друга жертва как е по-жертва от теб, а ти си по-ербап и не си съвсем жертва, дори отказваш да си такава. В действителност се сравняваш.
Не е опит. Има видно противоречие. Страх те е да звъннеш в полицията, въпреки че ти пречат, за да не те набият после.
Извърташ.
Извърташ.
Клиентка се опитва на касата на хипермаркета да плати с купони един букет от стоки, в който има алкохол и цигари. Касиерката казва, че не може с купони за храна да се плащат алкохол и цигари. Клиентът започва с "ама, на летището може", и след като касиерката отново отказва да приеме всички купони, а иска да се платят алкохолът и цигарите отделно, клиентката започва да вика (а това е вербална агресия). Никой на опашката не реагира. Клиентката недоволна си заминава и следва реплика от продавачката с вдигане на рамене "свикнали сме".
Да, и на мен ми е правило впечатление, че в такива ситуации никой не се намесва и не защитава онеправданата страна.
За сметка на това, съм гледала американски предавания, в които, със скрита камера, разиграват точно такива конфликтни сценки, за да проследят как ще реагират околните. Еми, в огромен процент от случаите хората хич не си мълчат, когато съзират неправда.
В България, обаче, някои зяпачи нерядко са на страната на насилника.
Да, била съм жертва. Звъняла съм на 112. Един бакшиш 2541 кила излезе, докато си минавах покрай него и тръгна да ме псува, нарича ку@ка и да се кани, че ше ми бие шамари. Ей тъй, просто щото си минавам пред колата му. Веднага звъннах на 112 – евала и отношение. Навигираха ме на секундата какво да направя, на какво разстояние да се отдалеча и на колко метра от мен има полицай, който ще се появи всеки момент в периметър. Да запича номера на колата и така нататък.
Така че ай с тия фасони да се спрете като не сте попадали в ситуации.
Така че ай с тия фасони да се спрете като не сте попадали в ситуации.
Охраната си пита ушите, защото най-вероятно по негласна договорка е по-важен оборотът, който правят клиентите, а не служителката да бъде защитена. Смее ли да реагира охраната, все пак няма физическа разправа, а крещене, което по нашите географски ширини, както се вижда, не е насилие, а просто неадекватност.