Toлерантни ли сме към насилието?

Тъй ли? Явно не сте изпадали в ситуации. Адреналинът е сила.
Не, не трябва да се налага, но ако се наложи, човек убиваш бе, какви сте такива мекушанки.

Разбира се, че при всички положения конфронтация не трябва да има, но опре ли до …. адреналинът те блъска и силата ти не знаеш откъде я вадиш.

Инстинкти, това е.

Да чуем за форсмажорни ситуации, интересно ми стана.
*Да ритнеш колегата, който те обарва, в топките не се брои. Или да удариш с бухалка гаджето, което ти е гадже все пак и не се опитва да те убие.

За мен е фантазьорство с цел правене на интересен. Сори нот сори. Адреналин е дошъл и на многото убити и пребити до смърт жени. Не сте единствени, мога да ви уверя.

Нека разграничим формите на насилие... Днес трябваше ли да ступам онзи с голото дупе?
Иначе и мен са ме учили "слабини, шия, нос".

Не съвсем по темата, която се развива.
Някога не се говореше много за тия мъже. Даже май хич не се говореше, поне не и в провинцията, където всеки познаваше всеки. Аз израснах в такова място - хората си знаеха един на друг и кътните зъби.
Имаше един, който заради професията си се ползваше с голямо уважение сред жителите. Момичетата си шушукахме за него с отвращение - която и от нас да докопаше, хващаше ни за бузите с “Ох, каква си сладка”, и почваше да ни млящи в устите и да си навира езика. Предимно налиташе на по-малките, вероятно използваше наивността ни. Никоя от нас не се сещаше, че е педофил (много сме знаели сякаш), нито че не е нормално това, което прави - за нас беше просто гнусно плюнченето му.
Един ден ме срещна на улицата, имал бонбонки у тях, ако искам да ида с него да ми даде. И аз бялата птица, право след него. Стигнахме, той ме подкани да влезна вътре. Аз се запънах - не знам защо, усетих нещо нередно в това (или ме е било страх, че пак ще ме зацелува). Казах, че няма да вляза, той каза, че тогава няма бонбони, и аз разочарована затътрих джапанки обратно към къщи. И да е успял да блудства с някое дете, нито се е чуло, нито някой се е оплакал. Такива неща носеха единствено срам за жертвата и семейството.
И друг един имаше, дъртак. Майка ме пращаше у тях, защото той вършеше услуги на хората срещу заплащане. Веднъж ме погали по ръцете, имала съм била гладка кожа. После ме подкани да сме се качили в горните стаи да ми ги покажел. Бабата му през това време шеташе из двора. Бях вече по-голяма и хитра лисица. Казах на майка сама да си носи нещата при него.
С нея никога не съм споделяла, както казах, тогава не се говореха такива неща, освен с другите момичета. С една дума - хората бяха простички и хорското мнение стоеше над всичко.
Гледам сега във Фейсбук групата, този втория (отдавна на оня свят) го хвалят какъв хубав човек е бил.
Добре прикрити оставаха такива хора зад невежеството на жертвите си - предимно дечица. Години по-късно съм питала майка знаело ли се е нещо за оня първия - уважавания. Отговори, че се е шушукало нещо, ама нищо конкретно не се е знаело.

Темата и примерите на авторката не звучат като форсмажорни обстоятелства.
Какво се пита всъщност?
Форсмажорно обстоятелство е да те насили мъж, докато му подаваш месечния отчет за дейността на фирмата или докато минаваш в подлез на път за метрото. Ексхибиоцинизмът не е насилие, а тормоз, казах го вече. Подавала съм жалба по този случай в полицията, обяснено ми е. С баща ми, ако това ще даде препратка към Равена. Един се вмъкна, докато си бях млада продавачка в едно магазинче и се почна, докато му теглех сиренето. Просто излязох и извиках друг мъж. Да, не е редно, ма чак пък да се самоубивам от факта, ай няма нужда. Подадох жалба в полицията и това беше.

Насилието се упражнява над по-слаб, по-малък от теб.  Сравнения от типа "Аз колко съм бойна и как се оправям, пък ти каква си жертва" звучат толкова не на място тук, че няма накъде повече. Нито ще се променят нагласите при такова говорене, нито ще е по-безопасно за децата ви. Вие и сами не осъзнавате как не сте в състояние ни да толерирате, ни да не толерирате, просто защото сте с мислене баш като на ония, дето смятате, че са за толериране.

Босилка има отношение към мен. Да го кажем на друг език: не съм ѝ симпатична.
7-8- ми клас на колко да съм била? И не са чупки. После толкова ме беше страх, че не смеех дори да се доближа до шпионката, когато някой звъннеше на вратата. Така веднъж без да искам не пуснах нашия кумец дошъл от друг град и търсещ в последната минута къде да пренощува.
Друг пък път имах паник атака, защото в тъмното видях собственото си отражение в огледалото в коридора и докато реализирам, че съм аз самата така зверски се ударих във вратата и самонараних, че ви е бедна фантазията.

Самозащита се налага, когато не ти позволяват да отстъпиш. За жена е ясно, че е по-слаба, но когато няма друг начин, цели се в някои части и се надява самоувереността ѝ да го откаже. В другите случаи е по-добре да се измъкне човек, без значение колко е силен.

Така е, за възрастен човек също не се знае дали ще запази спокойствие, а за дете е още по-страшно, но няма какво друго да се направи, освен да разчитаме, че въпреки паниката, мозъкът ще реагира автоматично.
Дъщеря ми с справи в подобна ситуация, беше на 8-9 г. Т.е. успя да избегне въобще стигането до оставане насаме с човека, като въобще не влезе във входа, а следваше инструкциите - пресече улицата и седна на оживено кафене, където хората са я защитили, когато пак е отишъл при нея.
В случая ставаше дума за възрастен човек с психически проблеми, не знам колко опасен е бил, но се радвам, че не стигнахме дотам да разберем. Полицията го прибра.

Аз си признавам, че ставам агресивна като видя педофил в близост до деца..първо го правя на нищо, снимам го с телефона, звъня на 112..бягат като опарени от мен, подобни..такъв може и да надвия от ярост, като ми дойде суперпауъра, ако се стигне до схватка..

Това, че някоя си не може да набие и най-хилавия мъж, или да му даде отпор, не значи, че и други не могат. Така че по-кротко с глупостите. Аз не казвам, че мога да набия кой да е, но съм се била с момчета стабилно до около 22 - рата ми година някъде. Но дори да не мога да го набия, със сигурност няма да ревна и да му се моля, ще отнесе някой и друг тупаник. Просто на всеки бушоните му избиват различно - едни реват, други стават агресивни, трети бягат. Аз от. адреналина превъртам. Имах едно гадже, занимаваше се професионално с бойни изкуства, та на много интересни неща за самозащита и нападение ме научи. Не казвам, че не изпитвам страх, но страхът винаги го усещам след като всичко е приключило и адреналинът спадне. Чак тогава си давам сметка в каква опасност съм била. Виждала съм много бой на живо, виждала съм и сбивания между жена и мъж и единия беше с доста лоши травми за мъжа. Тази девойка се биеше без да си поплюва.

Момичета, явно не разбирате. Да, насилието съществува. Да се държите така като да не знаете, че има агресия, лоши хора (мъже/жени) и това може да ви се случи, е като да казвате, че няма вселена, защото не можете да я пипнете.
Нямам лично отношение, Равена, към теб. Такова проявявам само в реала. Но няма как да не отбележа болното желание за внимание.

Защо се хващате за такива примери, които все пак са доста фрапиращи? Всеки ден има достатъчно много уж дребни актове на насилие, най-често вербално и психично, които ей така се подминават.

Има, да. И какво правят жените по въпроса? Вдигат ръце и пищят истерично вместо да направят нещо реално. То и мъжете са станали едни п@@али, ама и жените не отстъпват по лигавщина.

За дете следва да се погрижат родителите.
Тъй хваленият Папа̀ какво е направил - нищо!

Никой акт на насилие не подминавам аз срещу своята личност и срещу други личности, неспособни да се осаферят и да се защитят. Ни вербалено, ни психично.
Но аз съм жертва на насилие, истинско.